Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр. Хасково, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова и
в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело №378 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ш.Х.Ш. от А., с посочен по делото адрес: РПЦ
Харманли - ДАБ, със съгласието на представител по чл.25 от ЗУБ – Ф. К., срещу
Решение №1549/12.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците
(ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимия материален закон. Интервюиращият орган и
съответно Председателят на ДАБ при МС игнорирал факта, че причините за
напускане на страната по произход на оспорващия били следствие на отправена към
него заплаха за живота и здравето му, заплаха за неговата сигурност и заплаха
от неправомерно задържане от органи на властта, неравноправно третиране,
основано на религия, раса, политическа ориентация или нечовешко или унизително
отношение, както и наличието на въоръжен конфликт на територията на страната му
по произход (чл.9, ал.1 от ЗУБ). Не били взети предвид изведените от оспорващия
данни за наличие на реална опасност за живота и здравето му доколкото били
представени и данни за посегателство над живота на баща му. Административният
орган не обсъдил и факта, че вътрешно преселване било невъзможно за оспорващия
и отново той би бил поставен в риск. Видно от мотивите на оспорения
административен акт, не били обсъдени актуални и безпристрастни източници на
информация за състоянието в страната по произход на жалбоподателя. Моли се за
отмяна на оспорения административен акт и даване на задължителни указания по приложението
на материалния закон при приключване на производството по даване на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез
процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че оспореният
административен акт следва да се остави в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет –
подадена чрез СДВНЧ-Любимец под вх.№105450-3565/06.12.2018 г. (под името Ш. Ш.
от А.) и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№1566/10.12.2018 г., заведени в
ДАБ под рег.№42132/10.12.2018 г., Ш.Х.Ш. от А. поискал закрила от Република
България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност,
последната била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от
която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Ш.Х.Ш., гражданин
на А., роден на ***г. в А., с. Ч., общ. А., ****. Чужденецът е бил регистриран
чрез попълване на Регистрационен лист рег.№42132/10.12.2018 г. като Ш.Х.Ш.,
гражданство А., етническа принадлежност *****, роден на ***г. в А., с. Ч., общ.
А., пр. Н., със същия постоянен адрес, без професия, образование ****, религия ******,
****, без документи за самоличност.
С писмо рег.№42132/11.12.2018г. Директор на РПЦ – Харманли уведомил Кмет
на Община Харманли за настаняването на непридружения непълнолетен чужденец и за
датата на насроченото с него интервю, както и за необходимостта да бъдат
предприети съответните действия с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗУБ. С
писмо рег.№ 42132/11.12.2018г г. Директор на РПЦ – Харманли уведомил за
настаняването на непридружения непълнолетен чужденец и за датата на насроченото
с него интервю и Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Харманли и
Държавна Агенция за закрила на детето.
Със Заповед №РД-1344 от 18.12.2018 г. на Кмет на Община Харманли, на основание
чл.25, ал.1 от ЗУБ, е назначена Ф.К. – секретар на МКБППМН при Община Харманли за
представител на Ш.Х.Ш.. Посочено е, че представителят има правомощията по
чл.25, ал.3 от ЗУБ.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-388 от 20.12.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Харманли е определен и социален работник в отдел „Закрила
на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, който да присъства
при провеждане на интервюто с детето Ш.Х.Ш..
С Писмо рег. №42132/11.12.2018г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли
изискал от ДА „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
закрила, като в писмото било посочено, че при задържането чужденецът се
представил като Ш. Ш., роден на ***г., от А.. В писмо с рег. №М-296/09.01.2019г.
(рег. №42132/11.01.2019г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална
сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в
Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение №19-115-112/30.01.2019г. на Председател на НБПП е назначен
адвокат Т.Х.Т. за предоставяне на правна помощ на Ш.Х.Ш., държава на произход А.,
за консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ,
до приключване на административната фаза на производството по ЗУБ с
постановяването на индивидуален административен акт (решение) по молбата за
международна закрила, включително при действията по връчването му. В решението
е посочено също, че при връчването на отказ за предоставяне на международна
закрила адвокатът е длъжен да консултира представлявания от него чужденец,
търсещ закрила за възможността му да го обжалва по съдебен ред, както и да
изготви и заведе жалба срещу отказа, ако това бъде поискано от лицето. При
обжалване на отказ за предоставяне на международна закрила и със съгласието на
чужденеца, търсещ закрила, адвокатът има право да състави молба до съда да бъде
назначен за негов представител и на съдебна фаза съобразно чл.25, ал.5 от Закона
за правната помощ.
С Ш.Х.Ш., ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№42132/01.02.2019г.
В интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при
попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Заявил, че Д. Ш.
– вуйчо-брат на майка му, роден през *****г., бил в Г.– от 4 години, имал
документи, **** бил. На въпроса дали смята, че вуйчо му ще се съгласи чужденеца
да отиде при него легално и дали ще се грижи за него, отговорил, че не смята
така, посочил, че вуйчо му няма да му помогне. В интервюто посочил също, че
напуснал А. преди три месеца – началото на ноември 2018г., сам, нелегално, за П..
После заминал за И., а след това за Т.. От Т. за Г. през река с лодки, после
влязъл в Б.. Били група от 45 човека с един водач. Когато напускал А., искал да
отиде в Г.. Напуснал страната си с лична карта, изгубил я в Т.. В България
влязъл преди около месец и половина – началото или средата на декември 2018г.
от Г., нелегално. Вървели пеш няколко дни, после се качили на един автомобил и
тръгнали за С.. Там ги задържали полицаите. Не притежавал разрешение за влизане
или пребиваване в друга държава – членка на ЕС, за първи път напускал А.. Не
бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила, за първи
път подавал молба тук – в Б. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по
произход или в друга държава. Семейството му в момента било в А. в гр. К. – от
една година живеели там. Имал четирима братя и четири сестри. Най-голям бил В.–
на 25 години. Майка му се казвала Р. Г., но не знаел на колко години е. Баща му
се казвал Т. Х., не знаел на колко години е. На въпроса как родителите му се
съгласили да дойде в Европа сам, чужденецът отговорил, че талибаните
ги заплашвали и затова напуснал. Преди да напусне А., живял в К., заедно със
семейството си. Преместили се от родното си село Ч. в К., защото братът на
чужденеца бил към властта – войник в А.. армия, и напуснали заради талибаните. Нямало талибани в К.,
но по телефона заплашвали баща му. Чужденецът имал трима братя, които били
по-големи от него – В., Х., Б.. На въпроса защо, след като заплашват баща му по
телефона, чужденецът решил да напусне страната, отговорил, че баща му казал да
напусне страната; другите му братя работели или били към армията; заради
беднотията, защото в А. нямало работа. Тримата му братя били в А. армия. Баща
му бил ранен преди 5 месеца. Имал проблеми с някого и затова бил ранен. С
някакви далечни роднини, някаква семейна вражда имали. Заради това чужденецът
напуснал страната си – защото баща му казал и защото талибаните
заплашвали баща му по телефона. Заявил, че нямал проблеми с властите в А., за
това, че е пащун. Нямал проблеми заради изповядваната
от него религия в страната си на произход. Заявил, че не знае какво е
политическа партия. Не бил член на въоръжена групировка. Нямало заплаха,
отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че
би се завърнал в държавата си по произход, ако има сигурност, щял да се върне.
Подал молба за закрила в Република България, защото го хванали тук и нямало
друг начин.
Протоколът от проведеното интервю е подписан от интервюиращия орган, от
интервюирания непълнолетен чужденец, от преводача, както и от присъствалата на
интервюто Ф.К. - представител по чл.25, ал.1 от ЗУБ, назначен със Заповед №РД-1344/18.12.2018г.
на Кмет на Община Харманли, от Х. Т. Д. - социалният работник, определен със
Заповед №ЗД/Д-Х-Х-388/20.12.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Харманли и от адв. Т.Т..
По делото е представено писмо изх. №СГ/Д-Х-Х/521-002/27.12.2018г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, адресирано до Директор на РПЦ –
Харманли. В същото е посочено, че от писмо с изх. №42132/21.12.2018г. на РПЦ –
Харманли е видно, че на 17.12.2018г. детето Ш. *** и е в неизвестност. Към този
момент нямало данни за местонахождението му. Посочено е също, че с оглед на
изложените обстоятелства, ОЗД при ДСП – Харманли е в обективна невъзможност да
изготви и предостави социален доклад за детето Ш.Х.Ш.. С писмо изх.
№СГ/Д-Х-Х/521-006/22.02.2019г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли,
адресирано до Директора на РПЦ – Харманли е представено Становище на социален
работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли №СГ/Д-Х-Х/521-005/22.02.2019г.,
изготвено от Х. Т.Д. – социалният работник, определен със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-388/20.12.2018г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.
С Решение №1549 от 12.03.2019г. на Председателя на ДАБ при МС, на
основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4,
във връзка с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на Ш.Х.Ш.. На 18.03.2019г. срещу подпис и в присъствието на
представителя по чл.25, ал.1 от ЗУБ решението е връчено на жалбоподателя, като
последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е
удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 19.03.2019
г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване,
предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен
орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно
чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия
ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което
(т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и
съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и
правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно
съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда, както изложените от
жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му
на произход. Обективираните в решението фактически
съображения имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи на приложените
правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите,
възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му
отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството
по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ,
с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е
проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила, като
разбираем и владян от него, вкл. са налице и данни, че съдържанието на
протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на
разбираемия за него език.
Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника
е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди
произнасянето на органа, което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не
се възразява от страна на ДА„НС“ по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
Налице са и неоспорими факти
предвид това, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен по см. на §1, т.4
от ДР на ЗУБ, за същия е поискано от ДАБ от страна на общинска администрация
Харманли да определят и назначат особен представител по реда на чл.25, ал.1 от
ЗУБ. Доколкото се установява, че по време на провеждане на интервюто, като
задължителна част на особеното административно производство присъства както
социален работник (съгласно чл.15, ал.4 от Закон за закрила на детето), така и
особеният представител по чл.25, ал.1 от ЗУБ, съдът намира, че на тази плоскост
няма допуснато нарушение от страна на органа.
Съдът намира също, че не е допуснато нарушение на чл.15, ал.6 и ал.8 от
Закон за закрила на детето, което да се определя за съществено такова. Съгласно
изр. второ на чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето „Дирекция
"Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява
становище, а при невъзможност предоставя доклад. По преписката пред органа се
установява, че определеният и присъствал на интервюто социален работник е представил
становище. Съдът приема, че горното е достатъчно, за да се обоснове изпълнение
на този текст от Закон за закрила на детето, защото нормата изрично изисква
социалният работник да даде становище, а при невъзможност, социалната служба да
изпрати свой представител, тя следва да представи социален доклад.
Съдът намира, че няма допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от
ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по
преписката, както и от съдържанието на процесното
решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от
бежанската история, свързан с личното му положение. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от
търсещия закрила факти от личната му бежанска
история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на
произход – А..
Съдът намира за съответно на материалния закон така постановеното
решение.
Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България
се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията,
следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата
за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от
изнесената пред него бежанска история, възприема
извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа,
че в бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в А.,
която се явява страната по произход за търсещия закрила. Няма нито един наведен
довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване в А. и от някоя друга
организация. Сочените твърдения от търсещия закрила са събития, които се дължат
на причини, които не се основават на никое от обстоятелствата, релевантни по
закона.
В действителност в бежанската история няма доводи за такова релевантно
преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в
страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл.8, ал.1 от
ЗУБ. Нещо повече, самият търсещ закрила изрично признава в интервюто, че когато
напускал А., искал да отиде в Г., като е заявил също, че подал молба за закрила
в Република България, защото го хванали тук и нямало друг начин. Горното е
повече индикация, че неговата цел е търсене на по-добър стандарт на живот,
което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за
предоставяне на закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденеца не доказва
предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на
крайния извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло
от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска
история няма данни, че той лично или неговото семейство са обект на преследване
в родината му (А.) било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност,
раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или
поради политическо убеждение.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на ответника за
неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на
основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, както се сочи в обжалваното решение, чужденецът
не навежда, като причина за напускането на родната си страна, наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че той нито е арестуван,
нито осъждан в държавата си по произход. Важното е, че реална опасност или риск
от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по
отношение на чужденеца в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно
не се установява пред органа, както и последният сочи в своето решение при
мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна закрила по някоя от
хипотезите на чл.9, ал.1 или ал.2 от ЗУБ.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на
хуманитарен статут, е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи
срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът
приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който извод е
изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15 б.”в” от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C-
465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji
vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на
Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се
постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Видно от събраните от органа данни за положението в А., се установява,
че на територията на тази страна има прояви на въоръжени сблъсъци. Не са обаче
налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия
на страната на оспорващия, поради което съдът приема, че макар и в значителна
степен да е налице несигурност в тази страна, вкл. и да има прояви на насилие,
то положението в А. не може да се приеме за достигащо такава степен на
безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт,
по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от
17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза
по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Т.е. правилно не
се обосновава извода, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на
територията на А. е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи.
Правилен се явява и изводът, че не се установява да са налице
основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и
всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, като
извършва дължимата се проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда
актуалната обстановка в А., като данните от справката на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по
отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от
пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл.146 АПК, а подадената против него
жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Х.Ш., гражданин на А., против Решение №1549/12.03.2019 г.
на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: