Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1149/ 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети август, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1239 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
Г.А.В. *** е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0304-000187/12.06.2020г., издадена от полицейски инспектор при РУ Несебър
към ОД на МВР Бургас, с
която
на
основание
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка
(ПАМ),
изразяваща
се
в
прекратя-ване
на регистрацията на ППС
с рег. № А 6943
ВТ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че е предоставил автомобила на сина си А.Г. В., който от 31.05.2020г.
заминал на сезонна работа в гр.Несебър, където бил нает като барман. Там се
запознал с лицето Н.М.Н., който работел при същия работодател. В нощта на
11.06.2020г. срещу 12.06.2020г. синът му бил нощна смяна, когато към 00:10 часа
при него на бара отишъл Н.Н. и му поискал ключовете за колата, за да напазарува
в близкия магазин. Синът попитал Н. дали притежава валидно свидетелство за управление
на МПС и последният отговорил положително. Н., по твърдение на жалбоподателя,
по време на престоя на бара докато общувал със сина му, не употребил алкохол
или наркотични вещества и изглеждал напълно адекватен. Затова синът му не се
усъмнил в думите, потвърждаващи наличието на свидетелство за управление на МПС
и му предоставил ключовете от колата. Четиридесет минути по-късно на сина му се
обадили служители на РУ Несебър и го уведомили, че Н.Н. е спрян за проверка и е
установено, че е употребил алкохол и наркотични вещества, а същевременно нямал
валидно свидетелство за управление на МПС, след което служителите на МВР
свалили регистрационните табели на автомобила и иззели талона. Това действие
било обезпечено с издаването на
процесната
заповед.
Жалбоподателят
твърди,
че
автомобилът
се води на негово име, но фактически го ползва цялото семейство, в т.ч. синът
му А. В. и съпругата му Ц.В.. Твърди, че автомобилът им е необходим, тъй като
са утвърдени за приемно семейство и полагат грижи за тригодишно момиченце,
което изисква транспортирането до детска градина, социални заведения и при
необходимост до лечебни заведения. Синът му завършва висшето си образование във
Великотърновския университет, в специалност „педагогика на образованието по ФП“
и от м.септември ще си търси работа в Бургас, което също ще налага ежедневни
пътувания. С тези възражения жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде
отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата, ангажира гласни
доказателства и пледира за отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът
– полицейски инспектор А.Г.А. – редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
ФАКТИ:
На
12.06.2020г., около 00:50 часа в гр. Несебър на ул. „Иван Вазов“ е спрян за
проверка л.а. „Волво“ с рег. № А 6943 ВТ, собственост на жалбоподателя, който
се управлявал от Н.М.Н.. При проверката било установено, че водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС. За констатираното нарушение е
съставен АУАН, бланков номер 326585, представен по делото. След като бил
установен фактът на извършеното нарушение, още по време на проверката
служителите на РУ Несебър иззели свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство и свалили двете регистрационни табели. Тези обстоятелства са
отразени в АУАН. Въз основа на акта, на същия ден – 12.06.2020г., е издадена
процесната заповед, с която на жалбоподателя като собственик на описаното МПС е
наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл.171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.Г. В.. В
показанията си той заяви, че е започнал работа като барман на 31.05.2020г., а Н.
е постъпил при същия работодател на 07.06.2020г. Малко след 00:00 часа на
12.06.2020г. Н. дошъл на бара при свидетеля В., постоял само около 10 минути и
го помолил да му даде колата си, за да отиде до денонощен магазин да си купи
цигари, който магазин според свидетеля е на около 20 мин. път пеша спрямо
работното му място. Свидетелят твърди, че го попитал дали има шофьорска книжка
и Н. потвърдил, но свидетелят не поискал да я види. За четирите дни, през които
се познавали, имали добри отношения. Свидетелят заяви, че никога до този момент
не е предоставял колата на друго лице, само той си я карал. Не знае защо на
12.06.2020г. все пак решил да я предостави на почти непознат, на който се
доверил. След 30-40 мин. му позвънили от Пътна полиция и така разбрал, че Н. е
спрян и са установени извършени от него административни нарушения по ЗДвП.
Твърди, че когато общувал с Н. в десетте минути, след които му предоставил
ключовете за колата, не усетил той да е употребил алкохол, въпреки че при
проверката, според свидетеля, било установено, че Н. е управлявал с 1,2 промила
алкохол.
Обжалваната
заповед е връчена лична на жалбоподателя В. на 19.06.2020г. Жалбата, сезирала
съда, е подадена чрез административния орган на 23.06.2020г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.1 ЗДвП
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП се
прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по Закона
за движение по пътищата, съобразно неговата компетентност или от оправомощено
длъжностно лице. В процесния случай заповедта е издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, който е оправомощено длъжностно
лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП въз основа на заповед рег. №
251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР Бургас, с която полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“, сектор „Охранителна полиция“ и в група ОДЧ
при ОД на МВР Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
Закона за движение по пътищата.
При
издаването оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения
на
процесуалните
правила.
Тя съдържа мотиви – фактически и правни
основания
за
издаването
й,
и
не
противоречи
на
материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“, предложение последно от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4
или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс –
за срок от 6 месеца до една година
При
анализ на нормата се установява, че за да са налице фактическите основания за
издаване на заповед от категорията на процесната е достатъчно да се установи,
че пътно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач, какъвто е в
процесния случай водачът Н.. Що се касае до приложението на ПАМ, законодателят
дори не изисква собственикът да е знаел или не за наличието на свидетелство за
управление на МПС у лицето, на което предоставя собствения си лек автомобил.
Разбира се законодателят е предвидил прилагането на ПАМ с адресат –
собственикът на автомобила, защото в нормата имплицитно се съдържа задължение
на такъв собственик да полага дължимата грижа и да предоставя автомобила си
само на правоспособни лица, които притежават валидно свидетелство за
управление, не са лишени от право да управляват МПС и свидетелството им за
управление не е отнето временно. Тоест законодателят изисква от собственика да
се увери за наличието на тези обстоятелства преди да предостави моторното си
превозно средство. Затова наведените в жалбата възражения, които се потвърждават
от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, не
обосновават незаконосъобразност на обжалваната заповед. Обстоятелството, че
собственикът на автомобила го предоставил на сина си, който от своя страна го
предоставил на неправоспособен водач, без да се увери, че този водач отговаря
на изискванията на ЗДвП, за да управлява автомобила, само потвърждава
законосъобразността на обжалваната принудителна административна мярка.
Възраженията,
наведени в края на жалбата свързани с неудобството за семейството, което ще се
причини от факта, че притежаваният лек автомобил не може да се движи поради
прекратена регистрация, са неоснователни. От една страна тези неудобства лесно
се преодоляват с ползване на обществен транспорт, а от друга страна именно
такава е целта на мярката, предприета с процесната ПАМ, да създаде неудобства
от категорията на визираните в жалбата, за да може да предупреди собственика и
да го възпре да не извършва такива действия занапред.
По
изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
делото е представено становище с административната преписка от главен
юрисконсулт Владимирова, която е в правоотношение с ОД на МВР Бургас.
Становището е бланкетно, в него не се съдържа конкретни факти, относими към
този спор. От първото изречение на становището става ясно, че то е подготвено
по принцип за оспорване на наказателно постановление. В края на становището са
претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен
състав счита, че такива разноски не се следват на ответника, тъй като той не е
бил представляван от пълномощник в процесното съдебно производство.
единственото процесуално действие, което е извършил ответникът, е да представи
административната преписка, състояща се от обжалваната заповед, цитирания АУАН,
служебна справка за нарушител и заповед за компетентността на органа. Никакви
други процесуални действия не са извършено по делото от името на ответника.
Становището, което изхожда от процесуален представител, съдът счита, че не
касае процесния спор и
затова
не
следва
да
бъде
възприемано
като процесуално действие на ответника. Отделно от изложеното, пълномощникът е
представил пълномощно, с което е упълномощен от директора на Областна дирекция
на МВР Бургас, който не е страна в този спор.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Г.А.В. *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000187/12.06.2020г.,
издадена от полицейски инспектор при РУ Несебър към ОД на МВР Бургас, с която
на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата му е
наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № А 6943 ВТ за срок от 6 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: