Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………………..гр.София, 19.10.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на деветнадесети октомври, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
Мл.съдия БОРЯНА ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Чолева гр. дело № 10042 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалба от 31.05.2018г. на
И.Л.В.-длъжник по изпълнително дело № 20117790400164 по описа на ЧСИ В.И.с
рег.№ 779 на КЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, постановен на
11.04.2018г. - за прекратяване на производството по делото на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, считано от
13.12.2011г. до 13.12.2013г., като след тази дата също няма извършени
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че едва
на 26.03.2018г. взискателят е поискал извършването на конкретно изпълнително
действие-налагане на запор върху банкова сметка, ***. Ето защо жалбоподателят счита,
че към момента на подаване на молбата му, съдържаща искане за прекратяване на
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е следвало да приложи дадените от ВКС
в горепосоченото тълкувателно решение задължителни разрешения, като констатира,
че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
прогласи в постановление вече настъпилото по закон прекратяване. Поддържа, че
поисканите, респективно извършените след прекратяването изпълнителни действия,
са незаконосъобразни и се считат за
неизвършени. Моли съда да отмени обжалваният отказ на ЧСИ В.И.и да постанови
прекратяване на изпълнителното дело.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в
изпълнителния процес ,,Р.”ЕООД /в ликвидация/, в депозиран писмен отговор в срока по чл.436, ал.3 ГПК,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Поддържа, че разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с перемпцията, не могат да се прилагат със задна дата, както
и че до 26.06.2015г. за съдилищата и за съдебните изпълнители е било
задължително Постановление № 3/1980г.
на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.И.с
рег.№ 779 на КЧСИ, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20117790400164 по описа на ЧСИ В.И.с рег.№ 779 на КЧСИ е
образувано по молба от 13.12.2011г.
на взискателя ,,Р.”ООД /в ликвидация/ въз основа на изпълнителен лист от
11.10.2011г., издаден от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4
състав по гр.д.№ 2223/2007г.
С изпълнителения
лист И.Л.В. е осъден е осъден да заплати на ,,Р.”ООД /в ликвидация/ на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
сумата от 30 655 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 29.10.2002г. до окончателното изплащане.
На 20.12.2011г. от ЧС е изпратено
съобщение изх.№ 00938 до НАП с искане по чл.191 , ал.3 от ДОПК – за
предоставяне на информация за публичните задължения на длъжника.
На 08.03.2012г. до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение.
Видно
от протокол от 16.10.2013г. на ЧСИ В.И., на 16.10.2013г. пред ЧСИ се е явил
представител на взискателя-адвокат Св.Бакалов, който е поискал ново имуществено
проучване за длъжника от ТД НАП и от НОИ за трудови правоотношения и запор
върху банкови сметки до банки, които ще посочи допълнително.
С молба от 13.05.2016г. взискателят ,,Р.”ООД /в ликвидация/ е поискал от съдебния изпълнител
отново да проучи имущественото състояние на длъжника, като направи справка за
банкови сметки на длъжника в банките и клонове на чуждестранни банки на
територията на Република България, като в случай, че бъдат открити налични суми
по банкови сметки на длъжника- да наложи запор върху тях до размера на
дължимите суми по делото.
С молба от 08.09.2016г. взискателят ,,Р.”ООД /в ликвидация/ е поискал от съдебния изпълнител ново
проучване на имущественото състояние на длъжника, чрез справка в НАП за сключени трудови договори на
длъжника с работодатели, като в случай, че длъжникът работи по трудово
правоотношение е направено искане за налагане на запор върху получаваното от
него възнаграждение.
С молба от 23.03.2017г. взискателят ,,Р.”ООД /в ликвидация/ е поискал от съдебния изпълнител
издаването на удостоверение, от което да е видно на коя дата е образувано
изпълнителното дело, размера на дълга, както и какво имущество е установено на
длъжника И.В. и дали има осребряване.
С молба от 23.03.2018г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител отново да извърши проучване на имущественото
състояние на длъжника И.В..
С молба от 26.03.2018г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банкова сметка *** И.В. в
,,ОББ”АД.
Запор е наложен със запорно съобщение изх.№ 00146/26.03.2018г.
С молба от 11.04.2018г. длъжникът И.В. е
поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, която е оставена без уважение от съдебния изпълнител
с обжалваното постановление, наименовано разпореждане.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство И.В. е депозирана в срок, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за
основателна.
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Смисълът на тази правна норма е
свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със
своите действия да поддържа неговата висящност, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица –
прекратяване на изпълнителното производство по право. В допълнение следва да се
отбележи, че съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС – ОСГТК
по тълк.д.№ 2/2013г.
реалното извършване на изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от
значение за прекъсването на давността по чл.
116, буква "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното
основание по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тълкувателните решения на ВКС имат за цел
уеднаквяване на съдебната практика по приложението на закона, поради което по
отношение на тях не може да се говори за обратно действие или действие за в
бъдеще, тъй като такова действие имат само правните норми. Ето защо, напълно неотносимо е възражението на взискателя
за липса на придадено обратно действие на ТР на ВКС.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че е налице поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От
представените доказателства по изпълнително дело № 20117790400164 по описа на
ЧСИ В.И.е видно, че след образуване на изпълнителното производство по молба от
13.12.2011г., взискателят „Р.“ООД /в ликвидация/ е поискал от съдебния изпълнител
да извърши конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането едва на
16.10.2013г. , когато е подадена молбата
за налагане на запор върху банковите сметки. По изпълнителното дело
липсват доказателства, от които да е
видно, че след това в продължение на две години, считано от 16.10.2013г., т.е.
до 16.10.2015г., взискателят е проявил някаква активност, като е поискал от
съдебния изпълнител да извърши нови действия по изпълнението или е отправил
ново искане до съдебния изпълнител да предприеме вече посочен от него
изпълнителен способ. В рамките на посочения 2 годишен срок /16.10.2013г. –
16.10.2015г./ по изп.дело
не са извършвани изпълнителни действия. Ето защо съдът намира за установено наличието
на посоченото от длъжника по
изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като приема, че прекратяването е настъпило на
17.10.2015г.- денят, следващ датата, на която е изтекъл законоустановения 2 годишен срок, в рамките на който по изп.дело от взискателя не е
поискано извършването на изпълнителни действия, както и такива реално не са
изпълнени от ЧСИ.
Подадената
от взискателят „Р.“ ООД /в ликвидация/ нова молба по изпълнителното дело на 13.05.2016г. за извършване на
изпълнителни действия не е породила правно действие, тъй като към този момент
изпълнителното производство вече било прекратено по силата на закона, т.е. не е
било висящо и по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било
процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител.
В
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено
постановлението на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие и с него само се прогласява вече
настъпилото прекратяване по силата на закона. Ето защо, в конкретния случай
след отмяната на обжалваното постановление /наименовано
разпореждане/ като незакоонсъобразно, от съда следва
да бъде пголасено настъпването на прекратявене
по закон на изпълнителното производство на датата 17.10.2015г.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника по изпълнението И.Л.В. постановление /наименовано
разпореждане/ от 11.04.2018г. на ЧСИ В.И., с което е постановен отказ за
прекратяване на производството по изпълнително дело № 20117790400164, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на производството
по изпълнително дело № 20117790400164 по описа на ЧСИ В.И.с рег.№ 779, на
датата 17.10.2015г., на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.