№ 1626
гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110102223 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 14556/24.02.2023 г., уточнена с молба от 16.03.2023 г.,
подадена от К. Б. Х., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на
детето Е. Х., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу К. Х.,
както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и детето; да се забрани на ответника да приближава
молителката и детето, жилищата, в които живеят молителите, находящи се в гр. Варна,
както следва: бул. „Цар Освободител“ № 99, вх. В, ет. 4, ап. 17 и ул. „Иларион
Макариополски“ № 3, детската градина на детето – „Ян Бибиян“, находяща се в гр. Варна,
ул. „Дойран“ № 9, работното място на молителката – Лидл България, ул. „Битоля“, гр.
Варна, както и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето, при условия
и срок, определени от съда.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката К. Б. Х. излага, че двамата с
ответника са съпрузи и родители на общото им дете Е.. Посочва, че от известно време
двамата не се разбират, тъй като К. не работи, не знае български език и няма желание за
развитие. При опитите да му обясни, че трябва да направи нещо, той я напада и обижда пред
детето. Заплашва я с побой, физическа саморазправа, дърпа я, удря я с шамари, плюе я,
ревнува я, следи я. Ограничава правото й на свободно придвижване. На 06.12.2022 г. била на
фирмен банкет, той обаче изревнувал и й нанесъл няколко удара по главата с юмрук. Имала
синини по главата и по носа, но нямала възможност да си изкара медицинско, тъй като той я
следял и я заплашвал, че ще отвлече детето в Република Турция и тя повече няма да го види.
На 08.02.2023 г. имали спор, в който тя му казала, че иска да се разделят, но той започнал
1
пред детето да я заплашва, обижда, бута, да ръкомаха и да плюе. На следващия ден взел
детето и го извел извън страната, в Турция, след което й звъннал да й се подиграва, че
повече няма да види детето. След като се върнал в България ответникът поискал да заживеят
спокойно заради детето. Опитала се да му обясни, че не желае, тъй като той иска двамата да
имат сексуални отношения, а тя не иска това. Започнал да я тормози психически и да
отправя заплахи за физически тормоз, тъй като си мислел, че има друг мъж в живота й,
което не е вярно. При разговора им в сутрешния ден на 24.02.2023 г. той й заявил, че по
един или друг начин ще отвлече детето и никога няма да го види.
В уточняващата си молба молителката посочва, че описаната от нея обстановка в
депозираната молба за защита е продължаваща с години реалност. На 08.02.2023 г. дошъл да
я търси в Гранд мол, след като взел детето от детска градина. Започнал още там да я бута и я
заплашил, че тази вечер ще я заколи, ще я убие. Когато се прибрали, той започнал да я
притиска да му даде документите на детето, а когато тя му отказвала, заплашително се
приближавал към нея и я бутал. Изплюл се в лицето й пред детето и пред майка й, наричал я
курва, боклук /на турски език/. Посочва, че условието, поставено от него, за да върне детето
от Турция, било да прави секс с него и да му роди дете. Излага, че се страхува за живота си и
за сина си. Твърди, че детето им, като пряк свидетел на блъскането, заплахите и обидите към
нея, също е жертва на психически тормоз. То се затваря в себе си и тъгува.
По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите
мерки за защита. Претендира разноски.
Контролиращата страна – ДСП – гр. Варна в нарочна молба по хода на делото
поддържа становище за основателност на молбата и моли същата да бъде уважена, ако се
установи по безспорен начин, че бащата е извършил актове на домашно насилие, станали
достояние на детето.
В проведеното по делото на 03.05.2023 г. открито съдебно заседание молителката и
ответникът се явяват лично. Последният се представлява и от процесуалния си представител
– адв. Жечка Б., която излага, че същият не оспорва обстоятелствата, изложени в молбата за
защита и в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Посочва, че страните са постигнали
споразумение, което моли да бъде прието и утвърдено от съда.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадената молба за налагане на мерки за защита изхожда от и срещу легитимирано
лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и
удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от
същия закон. Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В съдебно заседание страните депозират подписано от тях споразумение, което
поддържат пред съда и молят същото да бъде утвърдено. По силата на това споразумение
2
ответникът К. Х., гражданин на Турция, се задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката К. Б. Х., представляващо психически и
физически тормоз, и към детето Е. Х., представляващо психически тормоз. К. Х. няма право
да извежда детето Е. извън пределите на Република България без изричното писмено
разрешение на майката К. Х.. К. Х. ще живее с роденото от брака на страните дете Е., на
адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 99, вх. В, ет. 4, ап. 17, като ответникът се
задължава да не приближава жилището, което майката и детето обитават, на по-малко от 20
метра, за срок от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила. Бащата ще
осъществява режим на лични контакти със сина си Е. в присъствието на бабата на детето по
майчина линия Севинч Реджеб Мустафа, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца за времето от 10 до 16 часа, в жилището на адрес: гр. Варна, ул. „Иларион
Макариополски“ № 3, за срок от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила.
Така депозираното споразумение съдът приема, че не противоречи на закона и
добрите нрави, поради което съдът приема, че същото следва да бъде одобрено с настоящото
съдебно решение, на основание чл. 234, ал. 1 ГПК
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН спрямо ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200 лв. При определяне на конкретния размер на глобата съдът взе предвид
признанието от страна на ответника на извършените спрямо молителката и детето актове на
домашно насилие, съответно постигнатото между страните споразумение в този смисъл.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОДОБРЯВА на основание чл. 234, ал. 1 ГПК постигнатото между страните К. Б. Х.,
ЕГН ********** и ответника К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция,
ЛНЧ **********, споразумение, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ
**********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, издадено на 14.12.2022 г.
от МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 6, ет. 2, ап. 4, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на К. Б. Х., ЕГН
********** и детето Е. Х., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ
**********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, издадено на 14.12.2022 г.
от МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 6, ет. 2, ап. 4, ДА
3
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 20 м. молителката К. Б. Х., ЕГН **********,
както и жилището, което майката и детето Е. Х. обитават, находящо се в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 99, вх. В, ет. 4, ап. 17, за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение – 15.05.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. Х., ЕГН **********, при пострадалия
родител – майката К. Б. Х., ЕГН **********, за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение – 15.05.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата К. Х., гражданин на Турция, роден
на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ **********, с детето Е. Х., ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времете
от 10:00 до 16:00 часа, като срещите ще се осъществяват в присъствието на бабата на детето
по майчина линия Севинч Реджеб Мустафа в жилището, находящо се в гр. Варна, ул.
„Иларион Макариополски“ № 3, като така определеният режим на лични контакти е за срок
от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение – 15.05.2023 г.
К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ **********, няма
право да извежда детето Е. Х., ЕГН **********, извън пределите на Република България,
без изричното писмено разрешение на майката К. Б. Х., ЕГН ********** .
ОСЪЖДА К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ
**********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, издадено на 14.12.2022 г.
от МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 6, ет. 2, ап. 4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, глоба в размер
на 200 лв. /двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Х., гражданин на Турция, роден на 01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ
**********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, издадено на 14.12.2022 г.
от МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 6, ет. 2, ап. 4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу К. Х., гражданин на Турция, роден на
01.10.1992 г. в Турция, ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване №
*********, издадено на 14.12.2022 г. от МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Христо
Самсаров“ № 6, ет. 2, ап. 4, за наложените мерки за защита по отношение на К. Б. Х., ЕГН
********** и детето Е. Х., ЕГН **********.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна, съгласно чл. 16, ал. 3
ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 234, ал. 3 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5