Решение по дело №2214/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 20.02.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав   

                                                                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2214 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г. И.ПО Т.” за откриване на производство по несъстоятелност на “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че съгласно утвърдените от работодателя Вътрешни правила за организация на работната заплата в “Р.М” ЕООД ответното дружество следва да заплаща работните заплати на работниците/служителите до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Молителят твърди, че ответникът има непогасени задължения за плащане на трудови възнаграждение на повече от една трета от работниците си, което не е изпълнено за период от повече от два месеца, както следва: за м. април 2019 г. не е платил трудовите възнаграждения на 258 работници от общ брой 274 работници, т.е. 94,16%; за м. май 2019 г. не е платил трудовите възнаграждения на 265 работници от общ брой 272 работници, т.е. 97,42%; за м. юни 2019 г. не е платил трудовите възнаграждения на 260 работници от общ брой 272 работници, т.е. 95,58%; за м. юли 2019 г. не е платил трудовите възнаграждения на 192 работници от общ брой 203 работници, т.е. 94,58%. Твърди, че невъзможността за плащане на възнагражденията е обективно и трайно състояние на работодателя – търговец.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.

Молителят претендира направените по делото разноски.

С определение от 12.11.2019 г. съдът е конституирал “П.И.Б.” АД, ЕИК ******, като присъединен кредитор по делото на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ. Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД твърди, че има вземане срещу ответника, произтичащо от търговска сделка – Договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г. Твърди, че банката е отпуснала на кредитополучателя “Р.М” ЕООД кредит при следните условия, валидни към подаването на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, както следва: в размер на 21 420 000 лева; лихва - фиксирана лихва в размер на 9 процента на годишна база съгласно договора за кредит, а съгласно Анекс № 4 от 31.01.2017 г. в размер на 6,5 процента на годишна база; наказателна лихва за забава в размер на договорената възнаградителна лихва, увеличена с надбавка 10 пункта върху забавената главница за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски; краен срок на погасяване - 30.06.2025 г. съгласно нов погасителен план Приложение № 1 към Анекс № 4 от 31.01.2017 г. Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията от страна на кредитополучателя, с покана за доброволно изпълнение, връчена на кредитополучателя на 12.04.2019 г., банката е поканила кредитополучателя да ги изпълни в срок от седем работни дни от получаването й. Твърди, че поради неизпълнението и в допълнителния срок банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 25.04.2019 г. Твърди, че за част от сумите по кредита банката се е снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 09.10.2019 г. по ч.гр.д. № 56734/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, банката е образувала изпълнително дело срещу “Р.М” ЕООД при ЧСИ Гергана Илчева, с peг. № 765 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора.

Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, ответникът дължи на банката по договора за кредит суми в общ размер на 18 138 468,11 лева, от които: 16 318 131,07 лева - просрочена главница; 655 094,21 лева - непогасена договорна лихва за редовен дълг, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително; 2 359,01 лева - непогасена договорна лихва по банкови гаранции, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включително; 14 160,38 - непогасена наказателна лихва (обезщетение за забава), начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г.; 25 027,38 лева - непогасена наказателна лихва (обезщетение за забава) по банкови гаранции, начислена за периода от 27.05.2019 г. до 10.11.2019 г.; 892 633,33 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 10.11.2019 г. включително; 231 002,72 лева - непогасени разноски; 60,00 лева -  непогасени разноски от връчване на покани.

Твърди, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде свикано първо събрание на кредиторите и да бъде наложена общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството.

С определение от 21.01.2020 г. съдът е конституирал “В.С.” ЕООД, ЕИК ******, като присъединен кредитор по делото на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ. Присъединеният кредитор “В.С.” ЕООД твърди, че е кредитор на ответното дружество по търговска сделка – по договор за услуга. Твърди, че към датата на подаване на молбата ответното дружество му дължи сумата от 142 642,60 лева, от които 139 280,54 лева с ДДС - главница и 3 362,06 лева - договорна неустойка, представляваща незаплатена стойност (цена) по сключените между страните Договор за униформена обектова охрана № 1467/08.06.2015 г., Допълнително споразумение от 08.06.2015 г., Допълнително споразумение от 27.10.2015 г., Допълнително споразумение от 07.02.2018 г. и Споразумение № 1467/08.06.2015 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на охранителна дейност към договор за униформена обектова охрана. Твърди, че е налице спиране на плащанията от страна на “Р.М” ЕООД към “В.С.” ЕООД, считано от 11.12.2018 г. - датата на изпадане в забава за плащането на фактура № **********/ 01.11.2018 г. (презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ).

Присъединеният кредитор “В.С.” ЕООД претендира, че ответното дружество е неплатежоспособно, с начална дата на неплатежоспособността – 11.12.2018 г., респективно свръхзадлъжняло.

Ответникът “Р.М” ЕООД чрез назначения особен представител адв. Ш., представя в днешното съдебно заседание становище, в което оспорва качеството на кредитор на присъединения  взискател “В.С.” ЕООД с оглед настоящия етап на производството.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото e представен от молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г. И. ПО Т.” протокол № 1921169 за извършена проверка на 24 и 25.06.2019 г. на “Р.М” ЕООД по спазване на КТ и ЗЗБУТ, с посочена дата на вмръчване 02.07.2019 г., в който са дадени предписания на работодателя “Р.М” ЕООД да изплати в предприятието месечното трудово възнаграждение на 213 работници, служители в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за м. април 2019 г. съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, в срок: 12.07.2019 г., както и в същия срок да изплати на освободените от 01.05.2019 г. до 24.06.2019 г. 54-ма работници/служители с неизплатени трудови възнаграждение за м. април 2019 г.

Представен е от молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г. И. ПО Т.” протокол № 1921682 за извършена проверка на 02 и 23.07.2019 г. на “Р.М” ЕООД по спазване на КТ и ЗЗБУТ, с посочена дата на връчване 23.07.2019 г., в който са дадени предписания на работодателя “Р.М” ЕООД да изплати в предприятието месечното трудово възнаграждение на 200 работници, служители в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за м. май 2019 г. съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ, в срок: 31.07.2019 г., както и в същия срок да изплати трудовите възнаграждения на 67 работници/служители за м. май 2019 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, обезщетение по чл. 224 от КТ на 31 работници/служители с прекратени правоотношения през м. май 2019 г., съгласно чл.404, ал. 1, т. 12 от КТ, обезщетение по чл. 221 от КТ на 49 работници/служители с прекратени правоотношения през м. май 2019 г., съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.

Представен е от молителя и протокол № 1926128 за извършена проверка на 07.08.2019 г. на “Р.М” ЕООД по спазване на КТ и ЗЗБУТ, в който са дадени предписания на работодателя “Р.М” ЕООД да изплати в предприятието месечното трудово възнаграждение на 118 работници, служители в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за м. юни 2019 г. съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ, в срок: 20.08.2019 г., както и в същия срок да изплати трудовите възнаграждения на 64 работници/служители (с прекратени правоотношения) за м. юни 2019 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, обезщетение по чл. 224 от КТ на 31 работници/служители с прекратени правоотношения през м. юни 2019 г. съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обезщетение по чл. 221 от КТ на 49 работници/служители с прекратени правоотношения през м. юни 2019 г. съгласно чл.404, ал. 1, т. 12 от КТ.

Представен е от молителя също протокол № 1929101 за извършена проверка на 04 и 12.09.2019 г. на “Р.М” ЕООД по спазване на КТ и ЗЗБУТ, с посочена дата на връчване 12.09.2019 г., в който са дадени предписания на работодателя “Р.М” ЕООД да изплати в предприятието месечното трудово възнаграждение на 118 работници, служители в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за м. юли 2019 г. съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ, в срок: 20.09.2019 г., както и в същия срок да изплати трудовите възнаграждение (вкл. обезщетения) на 90 работници/служители (с прекратени правоотношения) за м. юли 2019 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, обезщетение по чл. 224 от КТ на 90 работници/служители с прекратени правоотношения през м. юли 2019 г. съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обезщетение по чл. 221 от КТ на 90 работници/служители с прекратени правоотношения през м. юли 2019 г. съгласно чл.404, ал. 1, т. 12 от КТ.

Представени са справки за неизплатени трудови възнаграждение на работници и служители в “Р.М” ЕООД за м. април, м. май, м. юни и м. юли, 2019 г.

Представени са вътрешни правила за организация на работната заплата в “Р.М” ЕООД, в раздел VІІІ от които е прието, че работните заплати се изплащат до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а когато датата на изплащане се пада в почивни или празнични дни заплатите се изплащат в последния възможен ден преди почивните и празнични дни.

Представено е и писмено обяснения на П.К.Г.в качеството му на управител на “Р.М” ЕООД, дадено на 12.09.2019 г., че от м. април до м. юли включително трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството не са изплатени поради финансови затруднения.

От присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД е представен Договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., сключен между банката и “Р.М” ЕООД като кредитополучател, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 21 420 000 лева (чл. 4.1. и чл.4.2. от договора за кредит), с цели – посочени в чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора, с лихва – фиксирана лихва в размер на 9% на годишна база, с краен срок за погасяване – 30.06.2025 г.

Съгласно чл. 32.2., б. а) от договора за кредит, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, в срок от 7 работни дни, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора (не осигури авоар по сметката за обслужване на дълга) за срок по-дълъг от 7 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

Представени са анекси към договора – Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г. С Анекс № 1 от 15.10.2015 г. страните се съгласяват, че разрешената и неусвоена част от кредита в размер на 420 000 лева ще се ползва за нова цел – плащане по издадени от банката гаранции по нареждане на кредитополучателя и/или посочени от него лица, като се уговарят условията във връзка с това и се запазва крайния срок за погасяване на кредита.

 С Анекс № 2 от 12.11.2015 г. страните уговарят комисионната за банката във връзка с издаване на банкови гаранции.

С Анекс № 3 от 08.01.2016 г. поради частично предсрочно погасяване на част от усвоената и дължима главница страните приемат нов погасителен план по кредита, като запазват крайния срок за погасяване на кредита и приемат да бъде освободена част от учредените в полза на банката обезпечения.

С Анекс № 4 от 31.01.2017 г. страните се договарят да бъде намален договорния лихвен процент от 9% на годишна база на 6,5% на годишна база и приемат нов погасителен план, както се съгласяват да бъде осигурено от страна на кредитополучателя допълнително обезпечение.

Представено е извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на ответното дружество като кредитополучател по договора и анексите, съгласно което общият размер на дълга към 10.11.2019 г. възлиза на 18 138 468,11 лева, от които 16 067 400 лева – непогасена главница, отпусната на основание чл. 4.1. от договора за кредит; 250 731,07 лева – непогасена главница, усвоена на основание чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1 от 15.10.2015 г. за погасяване на банкови гаранции; 655 094,21 лева - непогасена договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, дължима на основание т. 1 от Анекс № 4 от 31.01.2017 г.; 2 359,01 лева - непогасена договорна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включително, съгласно чл. 9 от Анекс № 1 от 15.10.2015 г.; 14 160,38 - непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, дължима на основание раздел ІХ, т. 19 от договора за кредит; 25 027,38 лева - непогасена наказателна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена за периода от 27.05.2019 г. до 10.11.2019 г. включително, дължима на основание раздел ІХ, т. 19 от договора за кредит; 892 633,33 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 10.11.2019 г. включително; 231 002,72 лева - непогасени разноски; 60,00 лева -  непогасени разноски от връчване на покани за предсрочна изискуемост. Видно от извлечението по сметка кредитът е в просрочие, считано от 02.10.2017 г. – общо 769 дни към 10.11.2019 г. включително, като са просрочени 19 вноски по главница (най-старото задължение за главница е от 02.10.2017 г. в размер на 55 100 лева) и 7 вноски по лихва (най-старото задължение за лихва е от 01.10.2018 г. в размер на 28 878,89 лева).

От присъединеният кредитор “В.С.” ЕООД се представя счетоводна справка по клиент “Р.М” ЕООД по седем фактури за периода от 01.11.2018 г. до 02.05.2019 г., която е единствено относимо доказателство за посоченото от този присъединен кредитор вземане към ответното дружество.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР за територията на цялата страна, от която се установява, че по партидата на ответното дружество има вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Р.М” ЕООД, като е посочено, че няма започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото са приложени доказателства за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК.

От СДВР – Отдел “Пътна полиция”, е изискана и изпратена информация за регистрирани моторни превозни средства на името на “Р.М” ЕООД.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2016 г. – 2018 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Ответникът не е предоставил информация и документи на вещото лице за изготвяне на заключението към 30.06.2019 г., въпреки указанията на съда, поради което следва да се приложи санкцията по чл. 161 от ГПК.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството са били дълготрайните материални активи, които към 31.12.2016 г. представляват 99,98%, а към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. представляват 100% от нетекущите активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са вземанията на дружеството, които към 31.12.2016 г. са в размер на 11 087 хил.лв., представляващи 96,2% от краткотрайните активи, към 31.12.2017 г. са в размер на 10995 хил.лв., представляващи 93,1% от краткотрайните активи и към 31.12.2016 г. са в размер на 11 115 хил.лв., представляващи 84,1% от краткотрайните активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на ответното дружество към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. са задълженията към финансови предприятия, които към 31.12.2016 г. са в размер на 5 310 хил.лв., представляващи 71,4% от всички задължения и към 31.12.2017 г. са в размер на 6 179 хил.лв., представляващи 76,6% от всички задължения. С най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на ответното дружество към 31.12.2018 г. са търговските и други задължения, които към 31.12.2018 г. са в размер на 8 317 хил.лв., представляващи 83,9% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи. В случая вещото лице дава заключение, че референтната стойност на коефициента за обща ликвидност е по-голяма от 1,5 предвид икономическата дейност на “Р.М” ЕООД – тежка индустрия, а именно: ремонт на тежко минни оборудване, съоръжения и метални конструкции, производство на резервни части, възли дейтайли и стоманени отливки за тези машини за предприятията на територията на “Мини Марица изток”. Вещото лице посочва, че влияние оказва бавната обръщаемост на материалните запаси и проблемната събираемост на вземанията. Когато този коефициент е под посочената рефернтна стойност, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,5494 за 2016 г., 1,4634 за 2017 г. и 1,3331 за 2018 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности по-голяма от 1,2 съгласно заключението на вещото лице. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,4975 за 2016 г., 1,3658 за 2017 г. и 1,1230 за 2018 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно заключението е >0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0063 за 2016 г., 0,0030 за 2017 г. и 0,0015 за 2018 г.

Вещото лице дава заключение, че само към 31.12.2016 г. коефициентите за обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са извън референтните стойности, поради малкия размер на паричните средства. Към 31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е на границата на референтната стойност, а към 31.12.2018 г. всички коефициенти на ликвидност са извън референтните стойности.

Вещото лице дава заключение, че коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. имат нулеви стойности, поради липса на парични средства.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0089 за 2016 г., 0,0142 за 2017 г. и 0,0136 за 2018 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва:           112,9387 за 2016 г., 70,3647 за 2017 г. и 73,4123 за 2018 г.

Вещото лице дава заключение, че последните плащания на “Р.М” ЕООД за погасяване на краткосрочнно задължение към “ПИБ” АД по договора за кредит на задължение за главница е извършено на 21.09.2018 г., последното плащане на лихви по кредита е извършено на 06.08.2019 г.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2018 г. дружеството отчита в баланса си парични средства по банкови сметки в размер на 15 хил. лева.

Вещото лице дава заключение, че за м. април 2019 г. не са изплатени трудовите възнаграждения на 258 работници от общ брой 274 работници, т.е. 94,16% от общия брой работници; за м. май 2019 г. не са изплатени трудовите възнаграждения на 265 работници от общ брой 272 работници, т.е. 97,42% от общия брой работници; за м. юни 2019 г. не са изплатени трудовите възнаграждения на 260 работници от общ брой 272 работници, т.е. 95,58% от общия брой работници; за м. юли 2019 г. не са изплатени трудовите възнаграждения на 192 работници от общ брой 203 работници, т.е. 94,58% от общия брой работници.      

Вещото лице дава заключение, че към датата на изготвяне на заключението – 29.12.2019 г. вземанията на “П.И.Б.” АД са в общ размер на 18 669 827,90 лева, формирани от: 16 067 400 лева – непогасена главница, отпусната на основание чл. 4.1. от договора за кредит; 250 731,07 лева – непогасена главница, усвоена на основание чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1 от 15.10.2015 г. за погасяване на банкови гаранции; 655 094,21 лева - непогасена договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, дължима на основание т. 1 от Анекс № 4 от 31.01.2017 г.; 2 359,01 лева - непогасена договорна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включително, съгласно чл. 9 от Анекс № 1 от 15.10.2015 г.; 14 160,38 - непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, дължима на основание раздел ІХ, т. 19 от договора за кредит; 31 340,93 лева - непогасена наказателна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена за периода от 27.05.2019 г. до 10.11.2019 г. включително, дължима на основание раздел ІХ, т. 19 от договора за кредит; 1 111 328,50 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 29.12.2019 г.; 537 353,80 лева - непогасени разноски; 60,00 лева -  непогасени разноски от връчване.

Вещото лице дава заключение, че кредитът е в просрочие от 02.10.2017 г. и същият е обявен за предсрочно изискуем от банката от 25.04.2019 г. Вещото лице дава заключение, че последното плащане от кредитополучателя е, както следва: на 21.09.2018 г. главница в размер на 55 100 лева; на 06.08.2019 г. лихва в размер на 2 468,35 лева и на 02.10.2019 г. такси и разноски в размер на 18 989,92 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Г.И.по Т.” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Р.М” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.”, който твърди наличието на задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на ответното дружество, което не е изпълнено повече от два месеца.

Разпоредбата  на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.) въведе ново активно легитимирано лице да подаде молбата по чл. 625 от ТЗ - ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.”. Тази разпоредба има социална функция и е отклонение от общото правило на чл. 608 от ТЗ, че неплатежоспособността на търговеца е състояние, което се свърза с търговската му дейност. Правомощията на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” са уредени в чл. 399 и сл. от Кодекса на Т.. Агенцията издава задължителни предписания и актове за установява на нарушение на трудовото законодателство, въз основа на които се издават наказателни постановления. В чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е уредено правомощието на Инспекцията по Т. да дава задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

В случая се установява от представените от молителя по делото протоколи от извършени проверки, че такива предписания са дадени на работодателя ответник за изплащане на работници/служители на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения за м. април, м. май, м. юни и м. юли, 2019 г., т.е. за четири месеца. Видно от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, за този период ответното дружество като работодател не е платило трудовите възнаграждения на над 94% от своите работници и служители. По делото не са сочени и представени доказателства от ответника, който носи доказателствената тежест за това, че е изплатил трудовите възнаграждение на работниците/служителите, които са посочени в молбата на Инспекцията по Т.. Следователно в случая се установява наличие на задължение на ответното дружество за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

С оглед на горното съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

Вземанията на присъединения взискател “П.И.Б.” АД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – договор за банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията на “П.И.Б.” АД произтичат от Договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., сключени между банката и “Р.М” ЕООД като кредитополучател. Съществуването на вземанията на “П.И.Б.” АД по договор за кредит не се оспорват от ответното дружество. От представените по делото писмени доказателства, включително извлечение от счетоводните книги на банката, и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че банката има изискуеми и непогасени вземания към ответното дружество. Не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за това, че вземанията на “П.И.Б.” АД от ответното дружество са погасени.

С оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

Присъединеният кредитор “В.С.” ЕООД твърди вземания към ответното дружество по търговска сделка - договор за услуги, за които представя единствено изходяща от неговото счетоводство справка за вземания към ответното дружество. Не са представени други писмени доказателства (например, договори или фактурите по справката), от които, да се установи възникване на твърдяното облигационно правоотношение между страните, включително наличието на валидна клауза за неустойка, каквато се претендира в молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ. С оглед на това не се установява при пълно и главно доказване търговския характер на вземането на този кредитор, което е релевантно за установяване на материално-правната му легитимация на кредитор по молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ. Не се установява и другата законова предпоставка - изискуемостта на вземанията на присъединения кредитор. Поради това в случая не се доказва от присъединения кредитор изискуемата предпоставка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение на длъжника към този кредитор, породено от или отнасящо се до търговска сделка.

С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява материално-правната легитимация на присъединения кредитор “В.С.” ЕООД, и подадената от него молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид установената материално-правна легитимация на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” и на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД, съдът пристъпва към разглеждане и обсъждане на финансово-икономическото състояние на ответното дружество. В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.

Основен показател за определяне на състоянието на неплатежоспособност е ликвидността (коефициентите за обща, за бърза, за незабавна и за абсолютна ликвидност). Този показател дава възможност да се направи преценка за способността на ответника да погасява краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи. С оглед различните отрасли на икономиката, в които съответният търговец осъществява търговската си дейност, нормативите на този показател са различни. В случая вещото лице посочва, че за тежката индустрия, в която ответното дружество осъществява търговската си дейност, референтната стойност на показателя за обща ликвидност е по-голяма от 1,5. В този отрасъл е по-бавна обръщаемостта на материалните запаси и обработката на изделията, поради което дружеството трябва да разполага с по-голям запас от краткотрайни активи, за да посреща краткосрочните си задължения. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза коефициентът за обща ликвидност е в рамките на посочената референтна стойност за 2016 г., а за 2017 г. и 2018 г. е под посочената референтна стойност. Коефициентът за бърза ликвидност е в приемливите стойности за 2016 г. и 2017 г. и под референтната стойност за 2018 г. Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност са под референтните стойности през целия изследван период (2016 г. - 2018 г.). Горното показва влошаване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество през 2017 г. и 2018 г.

Дори за част от изследвания период показателите за ликвидност да са в референтните стойности, простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).

С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му/събираемостта му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на ответното дружество през целия изследван период са краткосрочните вземания, които за 2016 г. са в размер на 11 087 хил.лв., за 2017 г. са в размер на 10 995 хил.лв. и за 2018 г. са в размер на 11 115 хил. лева. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че ответното дружество има вземания около 11 млн. лева за всяка от годините – 2016 г., 2017 г. и 2017 г., което говори за несъбираемост на тези вземания. Съдът споделя този извод на вещото лице, тъй като се установява приблизително еднакъв размер на краткосрочните вземания през целия изследван период и по делото липсват данни за събираемостта им и съответно за предприемане на действия за тяхното събиране. Предвид горното при преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативен вариант при изчисляването на коефициентите за ликвидност с изключване на краткосрочните вземания на ответното дружество. В алтернативния вариант при изключване на краткосрочните вземания при изчисляване на показателите за ликвидност на ответното дружество, финансовите му показатели сериозно се влошават.

Така при изключване на краткосрочните вземания от краткотрайните активи на ответното дружеството, изчислените стойности на показателите са следните: 1) към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,0582, коефициентът на бърза ликвидност е 0,0063, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0063, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0063; 2) към 31.03.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,1006, коефициентът на бърза ликвидност е 0,0030, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0030, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0030; 3) към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,2116, коефициентът на бърза ликвидност е 0,0015, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0015, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0015.

След като изчислените стойности в алтернативния вариант на коефициента за обща ликвидност към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. се съпоставят с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и бъдат анализирани заедно с тях, се налага изводът, че ответното дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи. И в основния вариант по заключението на вещото лице, и при алтернативния вариант през 2017г. и 2018 г. ответното дружество изпада в зависимост от кредиторите си. Предвид изискуемостта на част от вземанията на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД, които не са платени на падежа по представения погасителен план – приложение № 1 към Анекс № 4 от 31.01.2017 г., това състояние се задълбочава след 02.10.2017 г. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество обективно не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Това състояние се влошава сериозно през 2019 г., когато банката сочи да е обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем, и се установяват по делото неплатени задължения към повече от 1/3 от работниците и служителите над два месеца. Ответникът не е представил на вещото лице информация и документация към 30.06.2019 г., поради което съдът следва да се приложи и санкцията по чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства. Следователно и за 2019 г. следва да се приеме, че финансово-икономическото състояние на ответното дружество е сериозно влошено и не е налице тенденция за подобряването му.

Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В случая изчислените от вещото лице коефициенти на финансова автономност са под реферернтните стойности през целия изследван период (2016 г. - 2018 г.) и показват превишаване на задълженията над собствения капитал в дългосрочен план, а задлъжнялостта показва превишаване на задълженията над собствения капитал. Дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

В случая присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл.608, ал. 3 от ТЗ  въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към банката – с падеж на 02.10.2017 г. (главница по договора за кредит погасителен план – приложение № 1 към Анекс № 4 от 31.01.2017 г.). Следователно на деня, следващ падежа, ответникът е изпаднал в забава. Това е израз на обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към присъединения кредитор, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Събраните по делото доказателства не водят до извод за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, в какъвто смисъл са мотивите на съда, изложени по-горе.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “Р.М” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Р.М” ЕООД, поради неплатежоспособност.

 

Поради отхвърляне на молбата на присъединения кредитор “В.С.” ЕООД съдът не дължи произнасяне по направеното от него при условията на евентуалност искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 03.10.2017 г. - датата, следваща датата на падеж на задължението на ответното дружество за връщането на главница по договора за кредит към “П.И.Б.” АД съгласно представения погасителен план към Анекс № 4 от 31.01.2017 г. и извлечението от счетоводните книги на банката. Към тази дата се установява наличието на изискуемите предпоставки на презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Към тази дата се установява от събраните по делото доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изчисления по-горе алтернативен вариант на показателите за ликвидност, че финансовото-икономическото състояние на ответното дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.

 

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира с решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ да бъде наложена общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството. С решението за откриване на производство по несъстоятелност може да бъдат допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки. Обезпечението може да бъде допуснато само по изрично искане на молителя или присъединения кредитор, като обектът на същото следва да бъде индивидуализиран – запор/възбрана върху конкретно индивидуализирано имущество на длъжника. В случая такива конкретни обезпечителин мерки не са посочени. Общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника се постановява на по-късен етап в производството по несъстоятелност – с решението за обявяване в несъстоятелност по чл. 710 вр. с чл. 711 от ТЗ, съответно решението по чл. 632 от ТЗ. Значението на обезпечителните мерки по чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ цели да се съхрани имуществото, включено в масата на несъстоятелността, когато с поведението си длъжникът застрашава интересите на своите кредитори, но не и да се възпрепятства дейността на дружеството, която на този етап от производството по несъстоятелност не е прекратена. Поради това искането на присъединения кредитор не следва да бъде уважено.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.

В съдебно заседание присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира за временен синдик на дружеството да бъде назначен Елин Господинов Топалов. Съдът не е обвързан да назначи посочения от присъединения кредитор синдик. С оглед на това съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен А.Г.К., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал.2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с допълнението на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 17.03.2020 г. от 11,30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, молителят ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” има право на разноски. До приключване на съдебното дирене по делото молителят не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че същият е направил разноски по делото за държавна такса - 250 лева и за депозит за вещо лице – 900 лева. Същият е представляван от юрисконсулт, за което следва да му бъде определено и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира разноски, като в съдебно заседание се сочат разноски в общ размер на 1 500 лева, от които 250 лева - държавна такса, 400 лева - депозит за вещото лице, 400 лева - зепозит за особен представител и 450 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че на молителя и на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД, чиито молби за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество са приети за основателни, следва да бъдат присъдени разноски за платената от всеки от тях държавна такса, депозит за вещо лице и съответно депозит за особен представител.

На същите следва да бъде определено и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” и на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая се дължи възнаграждение за един юрисконсулт, без значение дали юридическото лице е представлявано от двама юрисконсулти. По отношение на искането на “П.И.Б.” АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер, за горницата над 300 лева до 450 лева искането не следва да бъде уважено.

По изложените по-горе съображения на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.” следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 450 лева.

На присъединения кредитор “П.И.Б.” АД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 350 лева.

Ответникът претендира разноски, но до приключване на съдебното дирене не е представил доказателства за извършването на такива, поради което разноски не му се присъждат поради отхвърлянето на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на присъединения кредитор “В.С.” ЕООД.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 03.10.2017 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника А.Г.К., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик А.Г.К. в размер на 1 000 лева (хиляда лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, което следва да се проведе на 17.03.2020 г. от 11,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ предявената от “В.С.” ЕООД, ЕИК ******, против “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, като неоснователна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.ПО Т.”, с адрес: гр. София, бул. “*******, сумата от 1 450 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, да заплати на “П.И.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 350 лева (хиляда триста и петдесет лева) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :