Решение по дело №153/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 484
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040700153
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:484                                  12.04.2022г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и девети март                          две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 153 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.И.Д., ЕГН-**********,*** Миладинови 5, ет.2, ап.5, чрез адвокат К.К. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-7779-000216 от 10.12.2021г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас (ОДМВР-Бургас), Районно управление (РУ)-Камено, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС (пътно превозно средство) за срок от 6 месеца, считано от 09.12.2021г. и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ *********.

Жалбоподателят в първоначалната жалба и уточняващата я молба прави твърдения липса на компетентност у издателя на оспорената заповед. Иска отмяна й с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез  редовно упълномощен процесуален представител адвокат К.К., подържа жалбата и уточнява, че се касае за липса на териториална компетентност, тъй като нарушението е установено в района на РУ-Карнобат, а ответният орган е служител на РУ-Камено, без данни да е бил командирован за работа в друг район.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването на издадения от него акт.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-7779-000216 от 10.12.2021г. (л.6), полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, С. П. П., на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, наложил на жалбоподателя Д. принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.12.2021г. и са отнети документите: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ ******. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставен от служителя на РУ-Камено Т. П. П., акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АВ156076/09.12.2021г. против Д.Д. за това, че на 09.12.2021г., около 20.42 часа в с.Железник, община Карнобат, на центъра на селото, управлявал собствения си лек автомобил марка Мерцедес МЛ270, рег.№ ********, след употреба на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“, с фабричен № ARDN:0068, който отчел 0,94 промила алкохол в издишвания въздух. Връчен му бил и талон за изследване под № 5951, за което Д. е положил подписа си с отбелязване, че приема показанията на дрегера. Впоследствие не изпълнил предписанието на медицинско изследване.

Към преписката е приложен цитираният АУАН № АВ156076/09.12.2021г. (л.8), в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Била издадена и втора заповед за прилагане на ПАМ под № 21-7779-000215 от 10.12.2021г. (л.7), с която ответният орган на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на Д., до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Приложен е талон за изследване № 5951, който бил издаден на жалбоподателя Д. на 09.12.2021г. в 20.42 часа и връчен в 21.10 часа, като му били предоставени 90 минути за явяване в МБАЛ-Карнобат за извършване на изследването.

По преписката е налична докладна записка от актосъставителя Т. П. до началника на РУ-Камено с дата 10.12.2021г. (л.10), в която служителят е записал, че заедно със свой колега е бил на работа от 19.30 часа на 09.12.2021г. до 07.30 часа на 10.12.2021г., съгласно план за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) в с.Железник, общ.Карнобат. Там спрели за проверка управлявания от Д.Д. автомобил марка Мерцедес МЛ270, рег.№ ******. Водачът първоначално се опитал да избегне проверката, но бил последван и спрян от тях с включен светлинен и звуков сигнал. Извършили проверка на автомобила, като не установили нарушения – емигранти. Тъй като водачът Д. лъхал на алкохол, бил изпробван с техническото средство, което отчело 0,94 промила алкохол в издишвания въздух. Поискал съдействие от колегите си от РУ-Карнобат, но същите не се отзовали с мотив, че след като той го е тествал, следвало сам да издаде необходимите документи. Поради това съставил процесните АУАН и талон за изследване.

Впоследствие актът, съгласно съпроводително писмо рег.№ 7779р-12801/10.12.2021г. (л.11) бил изпратен на началника на РУ-Карнобат, тъй като административното нарушение било установено на територията на това управление и съгласно чл.48, ал.1 от ЗАНН, преписката се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено.

По преписката са представени доказателства, че техническото средство с което е установена употребата на алкохол е преминало периодична техническа проверка на 16.11.2021г., както и дневникът за използването му в деня на нарушението.

Представена е и справка на Д.Д. като водач на МПС. Видно от нея, той е придобил правоспособност на 28.03.1983г. Срещу него са издадени 2бр. АУАН, 3бр. наказателни постановления, 23 бр. фишове, 2 бр. заповеди за ПАМ

Административният орган е представил заповед № 251з-3805/26.08.2021г. (л.17), която е цитирана в процесната заповед. Същата е издадена от директора на ОДМВР-Бургас на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С нея полицейските и младшите полицейски инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в Районните управление при ОДМВР-Бургас, са посочени сред оправомощените лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Представена е и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.21), с която на основание чл.165 от ЗДвП, областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Във връзка с установяване териториалната компетентност на ответния орган, съдът изрично го задължи да ангажира доказателства за правомощията му да извършва процесуалните действия на територията на с.Железник, общ.Карнобат, т.е. извън територията на РУ-Камено. Органът на два пъти представи план за провеждане на СПО рег.№ 7779р-12704/07.12.2021г. и график без дата и подписи. В тези документи не е предвидено екстериториално предоставяне на правомощия в друг район на действие на органите на РУ-Камено. По делото не се ангажираха доказателства и за конкретно командироване.

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 20.01.2022г. (л.6, задна част). Жалбата срещу нея е подадена на 27.01.2021г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 и 2 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като е длъжен да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително и тези от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП. Законодателят е възприел два подхода за определяне на службите за контрол – на пряко определяне и на определяне на компетентния да ги определи орган. Така с чл.166, ал.1 от ЗДвП законодателят е определил Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като служба за контрол, а с чл.165, ал.1 от ЗДвП е оправомощил министъра на вътрешните работи да определи службите за контрол. Министърът на вътрешните работи не е носител на правомощието да определя длъжностните лица, които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, а може само да определи службите за контрол. Ръководителят на определената от министъра на вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага принудителната административна мярка по чл.171 от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица, т.е. налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. Следователно като орган, оправомощен да издава индивидуален административен акт, с който да приложи принудителна административна мярка, законът определя ръководителя на службата за контрол по смисъла на закона или оправомощените от него длъжностни лица, които обаче могат да постановяват актове само в своя район на компетентност. (В горния смисъл са мотивите на решение № 946 от 28.01.2016г. на ВАС по адм.д. № 3602/2015г., VII отд.).

Единственото възражение на жалбоподателя е, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради неспазване на териториалната компетентност на нейния издател. По силата на изричното овластяване със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на ОДМВР-Бургас и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, инспекторът в РУ-Камено безспорно има правомощия да издава заповеди от вида на процесната, но само за територията на това управление. В случая следва да се има предвид и нормата на чл.42 от ЗМВР, според която както областните дирекции на МВР, така и районните управления се създават и действат на териториален принцип. Следователно за да може инспектор от съответно районно управление да осъществява правомощия на територията на друго управление, той следва да бъде изрично оправомощен, например с нарочна заповед за командироване. В случая ответният орган е инспектор в РУ-Камено, а нарушението е установено на територията на РУ-Карнобат, без да е налице такова изрично оправомощаване. Поради това надлежен орган за налагане на ПАМ би могъл да бъде директорът на ОДМВР-Бургас или упълномощени от него длъжностни лица от състава на РУ-Карнобат, но не и такива от РУ-Камено.

Трябва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН, според която административно-наказателната преписка се разглежда от органа, в чиито район е било извършено нарушението. Съгласно чл.49 от ЗАНН, когато сезираният орган установи, че производството е от компетентността на друг орган, той следва незабавно да го изпрати на този друг орган, което не само не е направено в случая, но е и постановен индивидуален административен акт – заповед за прилагане на ПАМ, извън териториалната компетентност на неговия издател.

Правните последици от нарушаването на нормативните изисквания за териториалната компетентност на административните органи при издаване на крайния акт, могат да се свържат единствено с липса на компетентност. Това е основание за обявяване нищожност на акта по чл.146, т.1 от АПК, който съдът има задължение на прогласи на основание чл.168, ал.2 от АПК. Липсата на компетентност на административния орган винаги води до нищожност на постановения акт.

С оглед горното жалбата се явява основателна и заповед за прилагане на ПАМ № 21-7779-000216 от 10.12.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено следва да бъде обявена за нищожна.

Поради констатираната нищожност и на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, административен орган – директора на ОДМВР-Бургас, овластен със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, който да извърши преценка за възможността за постановяване на валидна и законосъобразна заповед по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, респективно да определи компетентния да стори това орган.

Относно разноските, такива при резултата от делото на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя, като същите са поискани още с жалбата. Като доказателство за извършването им е представен договор за правна помощ (л.5), съгласно който жалбоподателят е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. на адвокат К., който участва в съдебното производство. Представена е квитанция за платената държавна такса – 10лв. за образуване на делото. Тези разноски, при липса на направено възражение за прекомерност, следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас, което е юридическото лице на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА нищожността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-7779-000216 от 10.12.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.12.2021г. и са отнети документите: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ ******.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ОДМВР-Бургас, който да извърши преценка за възможността за постановяване на валидна и законосъобразна заповед по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, респективно да определи компетентния да стори това орган.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на Д.И.Д., ЕГН-**********,*** Миладинови 5, ет.2, ап.5, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: