№ 28
гр. ****, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Т. П. М.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225200600075 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на глава 21-ва от НПК.
С присъда №70 от 29.11.2021 г. по Наказателно дело от общ характер №
20215220201147 по описа за 2021 година ПРС след проведено съкратено
съдебно следствие в предвидената в чл.371, т.2 от НПК хипотеза е признал
ИВ. З. К. от гр.**** за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2021 г., в гр. **** се е
заканил с убийство на П. ПЛ. АВР. от гр. **** с думите **** и с действия –
показване на нож, и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, във вр. чл.58 А ал.1 във вр. чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ
И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПРИЗНАЛ подсъдимия ИВ. З. К. за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2021
г. в гр. **** се е заканил с убийство на Т. ИВ. ИВ. от гр. **** с думите **** и
с действия – показване на нож, и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр.
с ал.1 от НК, , във вр. чл.58 А ал.1 във вр. чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на ДВЕ
1
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПРИЗНАЛ подсъдимия ИВ. З. К., за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2021
г., в гр. ****, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплахи с думите
**** и с действия – показване на нож, е принудил П. ПЛ. АВР. от гр. **** да
му предава по 300 лв. месечно и с това на 12.02.2021 г. й е причинил имотна
вреда в размер на 300 лв., като деянието представлява опасен рецидив, поради
което и на основание по чл.214 ал.3, т.2 във вр. с чл.214 ал.1 от НК, във вр. с
чл.29 ал.1 б.“А“ от НК, във вр. с чл.58 А ал.1 във вр. чл.54 от НК ГО
ОСЪДИЛ НА ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на
500 лв платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд ****.
На осн чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛИЛ и НАЛОЖИЛ на подсъдимия ИВ.
З. К. едно общо най – тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛИЛ СТРОГ първоначален
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На осн. чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло към общото най -
тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в
размер на 500 лв.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия И.З.
К. да заплати на частните обвинители П. ПЛ. АВР. и
Т. ИВ. ИВ. съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лв.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия –адв.Ш. и жалба от повереника на частните обвинители-адв.К..
В жалбата на защитника на подсъдимия са направени оплаквания,че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна,че наложеното наказание е явно
несправедливо,тъй като е завишено.Иска се изменение на присъдата и
намаляване размерът на наказанието лишаване от свобода.
В жалба от повереника на частните обвинители са направени
оплаквания,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,че наложеното
наказание е явно несправедливо,тъй като е занижено.Иска се изменение на
присъдата и увеличаване размерът на наказанието лишаване от свобода.
2
В съдебно заседание ,чрез друг упълномощен защитник -адв.В. и от
повереника на частните обвинители ,жалбите се подържат със заявените в тях
искания.
Участващият по делото прокурор при ОП **** не подкрепя жалбите
против уважаването им е,тъй като намира присъдата за правилна и
законосъобразна.
ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.
Липсват основания за нейната отмяна или изменяне.
На първо място следва да се отбележи ,че съдът не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.
Производството приключило с правната възможност по реда на глава 27
съкратено съдебно следствие.
По делото липсват данни самопризнанията на подсъдимия да са
направени под принуда.
Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и заявено от подсъдимия е станало по ясен и категоричен начин в открито
съдебно заседание на 29.11.2021г., пред РС което е обосновало
правоприлагането на особените процесуални норми на чл.370-374 от НПК, в
очертаната в чл.371,т.2 от НПК алтернативна форма.
Първостепенният съд при съблюдаване на основополагащото начало на
чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 от НПК, за недопустимост
повдигнатото обвинение и присъдата да се базират единствено на
самопризнание, е провел предварително изслушване на страните и при
категорична увереност, че изричното волеизявление на подсъдимия е
подкрепено от доказателствените материали, приобщени при досъдебното
разследване, е обявил че при постановяване на съдебния акт ще ползва
направените признания, без да събира доказателства за фактите в
обвинителния акт.
Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на
подсъдимия и мотивираното от него определение по чл.372, ал.4 от НПК, е
проведено с проявена прецизност и при строго изпълнение на императивно
предписаното от особените разпоредби, касаещи правно регулираната в
чл.371, т.2 от НПК хипотеза на съкратено съдебно следствие.
3
Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и
признанията на всеки един от подсъдимия РС е приел от фактическа страна
следното: Постр. П.А. и приятелят й- постр. Т.И.
притежават **** в гр. ****, на ул. ****.
Около две години преди инкриминираната дата постр. А. и подс. И.К.
имали връзка, но понеже той се занимавал с наркотици, влязъл в Затвора и
двамата прекратили връзката си. След това пострадалата създала
нова връзка с постр. Т.И..
На 06.02.2021 г. около 19.00 часа, приятели на пострадалите А. и
И., минали покрай студиото да ги заберат. Изчаквали ги в автомобил,
докато пострадалите се взимали предпазни маски от студиото, необходими
им да отидат до *****. След като излезли от студиото,
постр. И. пуснал СОТ. В този момент покрай тях минал автомобил, в
който бил подс. И.К. и негов приятел. Постр. А. била
разбрала, че през месец февруари подс. К. ще излезе от затвора, но до
този момент не го била виждала. Тъй като подсъдимият спрял при
пострадалите, за да не стане скандал, постр. И. казал на А. да
отива към колата на приятелите им. Тя обаче се страхувала да тръгне сама и
затова постр. И. я избутал в студиото, след което заключил вратата от
външната страна. След влизането на постр. А. в студиото, се
задействала СОТ, но също така тя натиснала и паник-бутона. Когато
пристигнали служителите на „Радио СОТ“, подс. К. се скрил в съседния
магазин, а след това излязъл и стоял известно време отстрани на магазина,
след което си тръгнал.
На 08.02.2021 г. постр. А. била с родителите си св. **** и **** в гр. П..
Докато се прибирали обратно
в гр. ****, тя се чула с приятеля си и се разбрали да се видят. Около
15.40 часа А. и родителите й минали покрай училище ****** в гр. ****, като
забелязали, че постр. И. е спрял
автомобила си на улицата и разговарял с някого. Постр. А. решила да
4
слезе при приятеля си и поискала родителите й да спрат автомобила.
Първоначално тя не разпознала човекът, който разговарял с постр. И.,
но когато слязла от автомобила и ги наближила, видяла че това бил подс.К..
Тогава подсъдимият се обърнал към А. и И. и им казал да оставят телефоните
и чантите си в колата, защото трябвало да говори с А.. След това извадил и
показал нож, който размахал заплашително
към пострадалите и с категоричен тон заявил на постр. А., че трябвало да му
плаща „такса спокойствие“ всеки месец на 24-то число по 300 лева, за да не я
„закача“ и че на 12.02.2021 г. в 17,00 часа трябвало да плати първата вноска
от 300 лева. Предупредил ги да не намесват полицията и да „не правят
номера“, иначе щели ****. Подсъдимият заявил и на двамата ****, ако не си
плащат и че ако трябвало и „на един крак“ щял да ги излежи в затвора.
От страх да не пострадат и да не ги нарани с ножа, постр. И. заявил
на К., че ще плащат, като понечили с А. да си тръгват,
побутвайки я към автомобила си. Подс. К. обаче препречил пътя на
пострадалата и поискал портмонето й, за да вземе парите, които имала. Тя му
отвърнала, че нямала пари и тръгнала да се качва в автомобила.
Подсъдимият
отново й препречил пътя. Тогава постр. И. се намесил и казал на
подсъдимия да остави постр. А., тъй като вече се били разбрали и че
му давал мъжка дума, че в петък ще се видят в студиото, за да му дадат
първата вноска от 300 лева, като настоял подс. К. също да постъпи
„мъжки“. Тогава подсъдимият се отдръпнал, но преди да си тръгне отново
заявил на пострадалите, че ако нещо се обърка ****
както и че когато „вълкът е доволен и овцете са цели“.
Пострадалите се уплашили от заканите на подс. К., тъй като
знаели, че е способен да ги изпълни, още повече че вече е бил в затвора.
Силно обезпокоена, постр. А. подала сигнал за случая в
прокуратурата, където по надлежния ред предала на разследващите органи
паричната сума от 300 лева, състояща се от шест банкноти с номинал по 50
5
лева и след като им бил извършен надлежен оглед, били отново върнати на
постр. А., която ги предала на постр. И. да ги предаде на
подсъдимия на уговорената дата и час. За извършените процесуални
действия били съставени надлежните протоколи.
На 11.02.2021 г., подс. К. звъннал на постр. И. чрез
мобилното приложение „месинджър“ и го попитал дали уговорката им за
петък в 17,00 часа оставала, при което И. потвърдил. Подсъдимият
отново заплашил, като заявил на И. да предаде на А. да оттегли
подадените в полицията жалби, защото нямало нищо да му направят, но за
тях нещата щели да станат по-зле. След това казал на постр. И. да го чака
пред детска **** в петък в 17,00 часа, за да вземе парите.
На 12.02.2021г., около обяд, подс. К. отново се обадил на постр.
И. от телефонен номер ******* и попитал дали уговорката им за
17,00 часа оставала. И. потвърдил, че лично ще му връчи парите на
мястото, за което са се разбрали. Към 16,55 часа К. отново звъннал чрез
„месинджър“ на постр. И. като го попитал дали е на мястото, като
И. потвърдил, че го чакал от 10 минути. Скоро след това подс. К. пристигнал
с лек автомобил „****
управляван от непознат за постр. И. мъж. Колата спряла до входа на
детската градина и от нея слезли шофьорът- св. И.С. и братът на
подс. К.- св. З. К.. В автомобила останали на задната
седалка- подс. К. и св. Г.П.. Свидетелите С. и
З. К. приближили постр. И. и попитали „къде са парите“.
Той им отвърнал, че имал уговорка с подс. К. и че лично на него, а не на
тях ще даде парите. Мъжете повишили тон и отново заявили да им даде
парите. Постр. И. отказал категорично и заявил, че се връща обратно в
студиото. В този момент подс. К. слязъл от автомобила и отишъл при
пострадалия и поискал да му даде парите. Последният му дал 6 броя банкноти
всяка с номинал 50 лева или общо сумата от 300 лева, същите които били
предадени от постр. А. на разследващите органи и на които бил
6
извършен оглед, при който банкнотите били описани по серийни номера.
Подс. К. взел парите и тръгнал към колата. Отворил задната дясна врата и
сложил паричната сума на седалката. В този момент пристигнали полицейски
служители, които задържали подс. К.. От ОСГ било
извършено претърсване в лекия автомобил, при което били намерени и
иззети банкнотите, които постр. И. дал на подсъдимия. Непосредствено след
задържането му, при извършения на подс. К. личен обиск, било
установено, че държи в себе си нож в кафява кожена кания, който бил иззет
от полицейските служители и по-късно предаден на разследващите органи с
приемо-предавателен протокол.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство. В
хода на досъдебната му фаза, постр. И. предал доброволно 1 бр. СД диск,
съдържащ запис от разговор между него и подс. К., чрез мобилното
приложение „месинджър“, за което бил съставен надлежен
протокол. Впоследствие е извършен оглед на ВД при който било установено
и съдържанието на записа, за което е съставен и съответен протокол.
Солидаризирайки се с фактическите изводи и доказателствена
съвкупност на първата инстанция, въззивният съд намира от правна страна, че
първоинстанционният съд правилно е възприел, че подсъдимият е
осъществил престъпленията по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на
инкриминираната дата и място, се е заканил с убийство на П.А. и Т.И. с
думите **** и с действия- показване на нож, и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му, както и по чл.214 ал.3 т.2 във вр. с
чл.214 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК, като на същата дата и място с
цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплахи с думите **** и с
действия- показване на нож, е принудил П.А. да му предава по 300 лв.
месечно и с това на 12.02.2021 г. й е причинил имотна вреда в размер на 300
лева, като деянието представлява опасен рецидив.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на
осъществените престъпни състави, включително и квалифициращия по
отношение на извършеното изнудване и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл.
7
Съзнавал е, че отправяйки към пострадалите А. и И. думите
**** и с действия като е извадил и им е показал нож,
отправя закана с убийство по отношение и на двамата. Съзнавал е, че тази
закана е такава за лишаване от живот по своя смисъл, както и че може да
предизвика страх у пострадалите за осъществяването й и на практика
подсъдимият е целял точно това- искал е да изплаши А. и И..
Макар за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК да не е
необходимо заплашеният реално да е изпитал страх, то по делото се
установява безспорно, че от заканителните думи, придружени с действията
показване на нож към пострадалите, по своето съдържание, вид, начин на
отправяне, както и с оглед обстановката, в която са отправени, не само са
били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а
в конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно от показанията на
пострадалите и св. ****.
Подсъдимият е съзнавал и това, че заплашвайки с горецитираните думи
и действия постр. А., упражнява спрямо нея принуда чрез заплашване,
съзнавал е че ясно формулира своето искане за заплащане на „такса
спокойствие“ посочвайки исканата от него сума и начина на заплащането й,
както и размера и датата на заплащане на първата вноска, съзнавал е и това,
че в резултат на упражнената от него психическа принуда, пострадалата ще се
разпореди със свое имущество в негов интерес, т.е. ще осъществи противно
на волята й поведение и такова е било извършено с предоставянето на
първата поискана вноска в размер на 300 лева, като по този начин е съзнавал,
че й причинява вреда в посочения размер.
Подсъдимият е съзнавал и квалифициращото обстоятелство- опасен
рецидив, тъй като е знаел, че е с влязла в сила на 07.05.2020 г. присъда по
НОХД № 249/2019 г. на Окръжен съд- ****, за престъпление по чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4 от НК на две години лишаване от свобода, което е търпял
ефективно при общ режим, както и че е освободен от затвора след
8
изтърпяване на наказанието на 28.01.2021 г. Казано с други думи настоящите
деяния подсъдимият е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода в размер на повече от 1 година, като
изпълнението на същото не било отложено по чл.66 от НК. Същите са
извършени и в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на
изнудването при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.214 ал.3 т.2
във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК.
Престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Това престъпление
е включено в раздел V-ти на глава ІІ от НК- „Престъпления против
личността” и регулира обществените отношения свързани със защитата на
личността и осигуряване възможността за свободно формиране на волята на
човека.
Престъплението по чл. 214, ал. 1 от НК уврежда нормалното
упражняване на правото на собственост или други имуществени права, но в
същото време винаги засяга и свободното формиране на волята на
пострадалия за разпореждане с имуществото му.
Характеристика от обективна страна е, че първият предмет на
посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява
сила или заплашване, а вторият предмет е имущество (движимо или
недвижимо), с което физическото лице се разпорежда под въздействие на
принудата. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие и се
изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено
поведение против волята си, като за целта деецът използва физическа или
психическа принуда. Принудата може да се прояви в известните варианти -
използване на сила, когато деецът упражнява физическо въздействие върху
изнуденото лице (блъскане, държане, отвличане) и/или заплашване, когато
деецът упражнява психическо въздействие, застрашава изнудения с бъдещо
деяние, което е от естество да изложи живота, здравето, честта, имота на
заплашения или друго лице на опасност, като за съставомерността няма
значение характера на заплашването, от значение е то да е годно да внуши
основателен страх. Последователно, или едновременно с упражняване на
принудата, деецът довежда до знанието на изнудваното лице желаното от
дееца поведение. Принудата е средство, начин за мотивиране на лицето да
9
извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост
трябва да предхожда поведението на пострадалия.
От доказателствата по делото категорично бе установено, че
подсъдимият е заплашил пострадалата с думите **** и с действия- показване
на нож, , с което е реализирана едната алтернатива от обективна страна от
състава на престъплението. Отправените заплахи са от естеството да
принудят пострадалата да се разпореди със свое имущество, противно на
волята си, и в разрез със законовите порядки.
От своят страна принудата трябва да е с такава интензивност и от такова
естество, че да възбуди основателен страх у пострадалия, че ако не
предприеме изискваните от него действия, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно положение, без да е необходимо психиката на жертвата да
бъде парализирана. От показанията на св. А. и И. от досъдебното, подкрепени
от останалият доказателствен материал, категорично се установява, че
първата е извършила акта на имуществено разпореждане в полза на
подсъдимия, поради страх от негативните последици, които е могла да
понесе във връзка с отправените заплахи.
Вторият елемент от изпълнителното деяние от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение е информиране на
пострадалия за желаното от дееца поведение. Той може да се осъществи
преди, едновременно или след упражняване на принудата. Конкретното
обстоятелство безпротиворечиво доказано от обстоятелството, че
подсъдимият е поискал от пострадалия заплащане на „такса спокойствие“
посочвайки исканата от него сума и начина на заплащането й и в крайна
сметка е получил сумата от 300 лв. /триста лева/.
Престъплението е резултатно. То е довършено, когато в причинна
връзка с осъщественото от пострадалия имуществено разпореждане настъпи
вреда за изнудения или за друго лице. Видно от инкопорирания
доказателствен материал, за пострадалия е настъпила имотна вреда в размер
от 300 лв. /триста лева/,за която се констатира че не е възстановена от
органите на реда след изземването й от подсъдимия.
По оплакванията за несправедливост на наложеното наказание. При
определяне на наказанието, съдът е изложил достатъчно и убедителни
съображения досежно необходимостта санкцията да се определи при
10
хипотезата на чл. 54 НК.Като в тази насока следва да се отбележи, че липсват
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.55 НК. При индивидуализация
на санкцията въззивният състав, възприема аргументацията на
първостепенния съд,който е отчел конкретиката на характеризиращите
инкриминираното посегателство обективни и субективни
престъпносъставомерни признаци /време; място; механизъм на извършеното
и измеренията на прекия умисъл като форма на виновно поведение/.
В края на своите мотиви, при индивидуализация на наказанието, като е
преценил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
относителната им тежест, предписанието по чл.54 от НК и в зависимост от
конкретната фиксация на вината съгласно съдийската оценка,РС го е
упражнил, обяснявайки причините, обуславящи наложеното наказание.
При наказуемост до шест години по чл.144 ал.3 от НК и от пет до
петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът
може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на
виновния по чл.214 ал.3 т.2 от НК реално на подсъдимия наказанието е
наложено при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства за
извършените от него закани с убийство и при лек превес на смекчаващите
такива за изнудване.
Не е допуснато нито подценяване, нито надценяване на обстоятелствата,
определящи обществената опасност на деянието и на извършителят.
Конкретните деяния закана с убийство извършени от подс. К. са със завишена
степен на обществена опасност, предвид времето,
мястото и начина на реализирането им- посред бял ден, на улицата, в близост
до учебно заведение, с вадене и показване на хладно оръжие, придружено и
със словесни изрази изказани с категоричен тон и то няколко пъти.отчетена е
и високата степента на обществена опасност и на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.214 ал.3 т.2 във вр. с ал.1 от НК, не само предвид времето
и мястото на извършването й, но и предвид вида на упражнената психическа
принуда спрямо една млада жена, извършено с особена дързост и мисъл за
безнаказаност.
Отчетена е и завишена степен на обществена опасност на подсъдимият.
Характеристичните данни за него са негативни. Криминално проявен е
11
и не се ползва с добро име по местоживеене. Съдебният му статус също е
обременен, тъй като е осъждан за тежки умишлени престъпления, едно от
които също по чл.144 ал.3 от НК, а настоящите деяния е извършил само 11
дни след като е бил освободен от затвора по изтърпяване на наказание ЛС.
Всичко това говори за изградени у него трайни престъпни навици и мисъл за
безнаказаност. Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете минималния
размер на причинената на постр. А. имуществена щета, който представлява
около ½ от размера на МРЗ за страната . Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на подсъдимия, незачитането на
установения в страната правов ред, правото на лична неприкосновеност и
правото на собственост, както и желанието му да се облагодетелства по
неправомерен начин. Ниската правна култура на подсъдимия и заниженият
му самоконтрол също са конкретни причини за извършване на
престъпленията.
Няма каквито и да са признаци, че съдът не е съобразил установените
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, прилагайки незаслужена суровост
или снизхождение към подсъдимият. Изложените мотиви не търпят упрек за
бланкетност, тъй като дават възможност да се проследи съдържанието на
вътрешното убеждение на съда.
Съдът е постановил осъдителна присъда в хипотеза на чл.373, ал.2
НПК, поради което и съгласно посочената разпоредба е длъжен да редуцира
така индивидуализираното наказание по реда на чл.58а НК като е намалил
размера на определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
За всяко едно от престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК
наложил по четири години лишаване от свобода, а по отношение на
престъплението по чл.214 ал.3 т.2 във вр. с ал.1 от НК- девет години
лишаване от свобода и глоба в предвидения от закона максимален размер от
500 лева.поради липса на имущество от подсъдимият пък не е наложил
конфискация.
След като е определил размера на всяко едно от наказанията ЛС, съдът
намалил същите с една трета, т.е. намалил наказанията от по 4 години
ЛС с 1 година и 4 месеца, при което и осъдил подсъдимия на по две години и
осем месеца лишаване от свобода за всяко от двете престъпления по чл.144
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, както и намалил наказанието от 9 години ЛС за
12
престъплението по чл.214 ал.3 т.2 от НК с 3 години, при което наложил
наказание от шест години лишаване от свобода.
Тъй като деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да ето тях съдът законосъобразно съдът на основание чл.23 ал.1 от
НК е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия И.К., а
именно наказанието наложено за престъплението по чл.214 ал.3 т.2 от НК в
размер на шест години лишаване от свобода,към което е присъединил и глоба
от 500лв на основание ал.3 на чл.23 от НК.
Законосъобразно в случаят не е намерила приложение разпоредбата на
чл.24 от НК,тъй като целите по чл.36 от НК биха се постигнали и с най
тежкото наказание лишаване от свобода.
Предвид размера на наложеното наказание ЛС, което е в размер повече
от 5 години и е за умишлено престъпление, съдът законосъобразно на
основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „а“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг
режим за изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Разноските по делото са правилно изчислени,но в тежест на
подсъдимия следва да се присъдят и направените от частните обвинители
П.А. и Т.И. съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева,
представляващи заплатеното на повереника им адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в съдебната фаза на процеса пред въззивната
инстанция, за което бяха ангажирани доказателства, а именно договор за
правна защита и съдействие, от който евидно че на адв. К. А. и И. са
заплатили в брой сумата от 800 лева.
Настоящата инстанция обаче констатира ,че съдът не се е
произнесъл по веществените доказателства по делото ,което може да
стори,като открие производство по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната инстанция следи служебно. Ръководен от всичко казано и
съобразно още с чл. 338 от НПК съставът на Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА присъда №70 от 29.11.2021 г. по Наказателно дело
от общ характер № 20215220201147 по описа за 2021 година на РС-****.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. З. К. ЕГН********** да заплати на
частните обвинители П. ПЛ. АВР. и Т. ИВ. ИВ. съдебно-деловодни разноски
в размер на 800 лв.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14