Решение по дело №633/2017 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 127

гр. Пирдоп 26.10.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА

 

при секретаря Гергана Юнлю като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 633 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /евентуално по чл. 34 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.

Производството по делото е образувано по искова молба от Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, срещу З.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди:

З.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя й Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева, както и да му заплати направените разноски по делото, на основание и съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК;

и

И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя му Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева, както и да му заплати направените разноски по делото, на основание и съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът моли предявения иск да бъде уважен, ведно със законните последици.

Ответниците З.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.П. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***, в дадения им от съда срок, са дали писмен отговор, представили са заверено копие на писмено доказателство по опис под № 1 – разписка и са направили доказателствени искания.

Ответниците в писмения си отговор заявяват, че предявеният иск е допустим, частично основателен до размера от 10 000 лева и изцяло неоснователен за разликата до 21 000 лева, като го оспорват и молят да бъде отхвърлен по изложените съображения. Ответниците в писмения си отговор оспорват описаната фактическа обстановка в исковата молба, навеждат доводи и твърдения за различна фактическа обстановка и отношения между страните, като не оспорват факта, че ищецът им е предоставил сумата от 10 000 лева като „капаро” за закупуване на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Златица, ул. „Медет” № 92 и за предадената сума е била подписана разписка – „удостоверение” за предаване на парите. Ответниците в писмения си отговор твърдят, че по вина на ищеца не е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на имот в писмена форма, съгласно чл. 19 от ЗЗД, тъй като ищецът отказал да подпише предварителния договор и писмената покана в тази връзка. Ответниците в писмения си отговор оспорват изцяло иска за връщане на сумата от 6 000 лева от 15.12.2015г. и за връщане на сумата от 5 000 лева от 24.02.2016г., като оспорват представените документи по делото в тази връзка – „разписка” и „опис на различни суми” със стрелки и подчертавания и твърдят, че техният наследодател не е получавал тези суми от ищеца. Ответниците в писмения си отговор правят възражение за прихващане на сумата от 2 100 лева, представляваща наемна цена в размер на 150 лева месечно за периода от 01.10.2014г. до 17.12.2015г. /14 месеца по 150 лева/ за ползването на процесния недвижим имот, ведно със законните последици.

Ответниците в писмения си отговор молят предявеният иск за  връщане на сумата от 6 000 лева – „предплата за закупуване на имот” от 15.12.2015г. и за връщане на сумата от 5 000 лева – „предплата за закупуване на имот” от 24.02.2016г., да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.

Ответниците молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно презставения списък по чл. 80 от ГПК.

          Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

          Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е живеел под наем в недвижим имот на Г.И.В.– дворно място с къща в гр. Златица, ул. „Медет” № 92, първоначално без писмен договор; че впоследствие на 17.12.2015г. ищецът и Г.И.В.са подписали договор за наем на процесния недвижим имот с договорена месечна наемна цена в размер на 150 лева, като договорът е с нотариална заверка на подписите  - рег. № 4448/ 17.12.2015г. по описа на нотариус Евгения Павлова; че ищецът е изразил желание и намерение да закупи процесния недвижим имот и са започнали преговори между страните в тази насока; че на 19.10.2015г. ищецът е заплатил на Г.И.В.сумата от 10 000 лева като „капаро” за закупуване на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Златица, ул. „Медет” № 92 и за предадената сума е била подписана разписка – „удостоверение” за предаване на парите; че през 2013г. Г.И.В.и съпругата му З.И.В. са прехвърлили 3/5 ид.ч. от процесния недвижим имот на трето лице – Г.И. Д. /с нотариален акт за продажба от 16.08.2013г./, а с договор за доброволна делба от 16.08.2016г. Г.И.В.и съпругата му З.И.В. са се разпоредили в полза на съсобственика си Г.И. Д. и с останалата 1/5 ид.ч.; че на 03.11.2016г. Г.И.В.е починал и негови наследници са ответниците по делото – З.И.В. /съпруга/ и И.Г.И. /син/, тъй като в тази насока няма спор между страните и представените писмени доказателства не са оспорени от страните по делото. В тази насока са представени: Договор за наем на недвижим имот, сключен на 17.12.2015 г. между Г.И.В.и Й.Х.Ш.; Удостоверение  от дата 19.10.2015 г.; Справка по лице от Служба по вписванията – Пирдоп за периода от 01.01.1992 г. до 21.09.2016 г., с данни за лицето Г.И.В., ЕГН **********; удостоверение изх. № 16/ 08.02.2018 г. на Служба по вписванията – Пирдоп и удостоверение за наследници изх. № 32/ 01.02.2018 г. на Община Пирдоп./л.17-л.21,л.79-л.85,л.133/. Съдът не е събирал доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.

          Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че на 15.12.2015г. ищецът е дал на Г.И.В.сумата от 6 000 лева като „предплата за продажба на имота” /от общо 6 500 лева, от които 500 лева за наем/; че на 24.02.2016г. ищецът е дал на Г.И.В.сумата от 5 000 лева като „предплата за продажба на имота”; че приживе Г.И.В.и ответниците по делото са поддържали заблуждение у ищеца за сериозност на намерението им за продажба на процесния недвижим имот; че ищецът неколкократно е поставял въпроса пред Г.И.В.и ответниците по делото за връщане на дадените суми в размер на 21 000 лева като „капаро” и „предплата” за продажба на имота; че по вина на ищеца не е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на имота в писмена форма съгласно чл. 19 от ЗЗД, тъй като ищецът отказал да подпише предварителния договор и писмената покана в тази връзка; че в периода от 01.03.2012г. до подписване на договора за наем на 17.12.2015г. ищецът е живял необезпокоявано е безвъзмездно в процесния недвижим имот, без да плаща наем няколко години; че за периода от 01.03.2012г. до 17.12.2015г. е имало устна уговорка между страните за плащане на наем в размер на 150 лева месечно; че ищецът дължи на ответниците сумата от 2 100 лева, представляваща наемна цена в размер на 150 лева месечно за периода от 01.10.2014г. до 17.12.2015г. /14 месеца по 150 лева/ за ползването на процесния недвижим имот – във връзка с възражението за прихващане, направено от ответниците в писмения отговор, тъй като в тази насока има спор между страните и представените писмени доказателства са оспорени от страните по делото. Съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.

          Видно от нотариална покана от Й.Х.Ш. до З.И.В. и И.Г.И. /в качеството им на наследници на Г.И.В./, връчена чрез нотариус Евгения Павлова на 06.06.2017 г. срещу разписки, че ищецът е поканил ответниците да му възстановят /изплатят/ сумата в общ размер на 21 000.00 лева в срок от един месец, от които 10 000.00 лева изплатено капаро от Й.Ш. на Г.И.В.на 19.10.2015 г. и 11 000.00 лева изплатена част от стойността на имота /заплатени на 15.12.2015 г. сумата 6 000.00 лева и на 24.02.2016 г. сумата 5 000.00 лева/./л.11,12/ По делото е представен отговор на нотариалната покана от З.И.В. и И.Г.И. до Й.Х.Ш., връчен чрез нотариус Евгения Павлова на 05.07.2015 г. срещу разписка, с който оспорват покойният им съпруг и баща Г.В.да е получил от него сумата от 21 000.00 лева./л.13,14/ Видно от нотариална покана /отговор/ от Й.Х.Ш. до З.И.В. и И.Г.И. /в качеството им на наследници на Г.И.В./, връчена чрез нотариус Евгения Павлова на 11.07.2017 г. и на 17.07.2017 г. срещу разписки, че ищецът отново е поканил ответниците да му възстановят /изплатят/ сумата в общ размер на 21 000.00 лева в срок от един месец, от които 10 000.00 лева изплатено капаро от Й.Ш. на Г.И.В.на 19.10.2015 г. и 11 000.00 лева изплатена част от стойността на имота /заплатени на 15.12.2015 г. сумата 6 000.00 лева и на 24.02.2016 г. сумата 5 000.00 лева/, като документите са преведени от български език на немски език от Д.П.М../л.15,16/ Видно от нареждане разписка на „ОББ“ АД с дата 02.10.2016 г., че от сметка на Й.Х.Ш. е изтеглена сумата от 2 000.00 лева и на гърба на разписката има текст на немски език. /л.20,74,76/ Видно от превода на този текст от немски език на български език, извършен от преводач В.Г.Г.към „Алма Консулт“ ООД София, че текста гласи: „Аз получих наема за юли, август, септември в размер на 1500.00 лева. Получател: Г.В., подпис (не се чете)“./л.75/ По делото е представена разписка, с която лицето М.Р.Ч., ЕГН **********,***, признава, че е получила сумата от 6500 /шест хиляди и петстотин лева/ назаем от Г.В.и ще я върне в срок до края на декември 2015 г./л.31,л.134/ По делото е представена разпечатка от 23.01.2018 г. на „ОББ“ АД – клон Пирдоп на движението по банкова сметка *** Й.Х.Ш. /за времето от 03.12.2015 г. до 25.02.2016 г./ - относно записванията на покупка на валута с дата 15.12.2015 г. /3589.75 евро/ и 24.02.2016 г. /2820.52 евро/./л.86-л.91/

          Видно от заключението на съдебно – графическата експертиза /л.92-л.120/, депозирано от вещото лице Г.С.Г., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 29.05.2018 г./л.121/, че: 1. Почерка отразен в ръкописният текст в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., без допълнително добавеният текст "от Й. Щепкен" е изписан от лицето И.Г.И..; Допълнително добавеният текст "от Й. Щепкен" в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., е изписан от лицето Г.И.В..; Положеният подпис в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., срещу името на Иорг Щепкен е изписан от лицето Й.Х. Щепкен.; Положеният подпис в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., срещу името на Г.И.В.е изписан от лицето Г.И.В..; Положеният подпис в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., срещу името на З.И.В. е изписан от лицето З.И.В..; Положеният подпис в документът „удостоверение" за получаване на капаро от 19.10.2015год., срещу името на И.Г.И. е изписан от лицето И.Г.И.. 2. Почерка отразен в ръкописен цифров и буквен текст/дати и суми в лева/, в документът, разписка за получени суми на 18.11.2015год., 15.12.2015год., 18.01.2016год., 24.02.2016год., 17.03.2016год., 18.04.2016год., 16.05.2016год., 19.06.2016год., 15.10.2016год., без ръкописният текст „получих наем" е изписан от лицето Н.С.Я.; Почерка отразен в ръкописен текст „получих наем", в разписка за получени суми на 18.11.2015год., 15.12.2015год., 18.01.2016год., 24.02.2016год., 17.03.2016год., 18.04.2016год., 16.05.2016год., 19.06.2016год., 15.10.2016год., е изписан от лицето Г.И.В..; Положените подписи в документът, разписка за получени суми на 18.11.2015год., 15.12.2015год., 18.01.2016год., 24.02.2016год., 17.03.2016год., 18.04.2016год., 16.05.2016год., 19.06.2016год., 15.10.2016год., са изписани от лицето Г.И.В..

3. Почерка отразен в ръкописен текст в документа разписка на /на гърба/ на нареждане от 02.10.2016 год. на ОББ „получих Г.В." и саморъчният подпис под него са изписани от лицето Г.И.В..

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, съдът допусна събирането и на гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетеля Д.П.М., дадени в с.з. на 29.05.2018 г. /л.122-л.123/, че той е започнал работа като преводач във фирма, която е обслужвала и фирмата, в която е работел Й., познава ищеца от 2010 г., бил му е преводач. Свидетелят М установява, че във връзка с настоящето дело е превеждал документи на ищеца и се е подписвал като преводач, участвал е като преводач и в разговор между страните по делото при предаване ключовете на къщата през м. февруари 2017 г. Свидетелят М установява, че къщата в гр. Златица е била на Г, наета е от фирмата, в която е работел Й., в къщата са живели и други служители на фирмата, договора за наем с фирмата е приключил около април или май 2012 г., като след това Й. е останал да живее в къщата като наемател. Свидетелят М установява, че той е бил помолен от ищеца да участва като преводач на разговор между страните, състоял се на 18.02.2017 г. в ресторанта, бившата пожарна в гр. Пирдоп по повод предаване ключовете на къщата от Й. на З. и И., и дали имат те претенции към него като наемател. Свидетелят М установява, че при разговора Й. е поставил въпрос към ответниците какво става с неговите пари или да се обърне към адвокат, при което И. е казал, че са обявили къщата за продан и когато я продадат ще се издължат, само да не търси адвокат. Свидетелят М установява, че при този разговор Й. е казал да отидат при нотариус, но И. категорично отказал, защото нямал време за тези неща. Свидетелят М установява, че при разговора Й. е представил на ответниците удостоверение – разписка за дадено капаро, което е било на един лист с изписан текст и на гърба на листа е имало изписани суми със стрелки, всичко е било написано на български език, а впоследствие е видял и друг документ – нареждане разписка. Свидетелят М установява, че на този разговор е присъствала и Невена, която е приятелка на Й. и тя малко говори немски език.

Видно от показанията на свидетелката Н.С.Я, дадени в с.з. на 29.05.2018 г. /л.123-л.124/, че тя познава Й. от 2011 г. и живее с него, живели са с него и в къщата в гр. Златица, имота е собственост на Г и З.. Свидетелката Я установява, че Й. и Г са разговаряли да продадат на Й. имота в гр. Златица първоначално за 60 000 лева, след два – три месеца сумата е станала 70 000 лева и по натам не се е стигнало до споразумение. Свидетелката Я установява, че във връзка с покупко – продажбата на имота първоначално Й. е дал на Г 10 000 лева „капаро“ през месец октомври 2015 г., впоследствие му дал като предплата 6 000 лева през месец декември 2015 г. и 5 000 лева му дал през месец февруари 2016 г. Свидетелката Я установява, че Г е имал финансови проблеми и е поискал от Й. да му даде пари, като сумата от 6 000 лева е била дадена от Й. на Г в ресторанта на бившата пожарна в гр. Пирдоп, а сумата от 5000 лева е била дадена от Й. на Г в къщата в гр. Златица и всичките тези пари са дадени от Й. с уговорката, че са за закупуване на къщата в гр. Златица. Свидетелката Я установява, че тя е броила сумата от 6 500 лева, но не си спомня какви банкноти са били, а сумата от 5 000 лева е била изтеглена от банка и тя не ги е броила. Свидетелката Я установява, че Й. е живял в къщата в Златица от 2011 г. до м. октомври 2017 г. и през цялото време е заплащан наем, като през 2016 г. тя лично е заплащала наема, тъй като Й. работел и последния път, когато Г е дошъл да иска пари поради финансови проблеми са отишли двамата с Й. в банка „ОББ“, където Й. е изтеглил 1 500 лева и ги е дал на Г с уговорка, че това са пари за наем и на банковото бордеро Г е записал, че е получил парите. Свидетелката Я установява, че удостоверението за дадено капаро е било донесено готово от Г, че на гърба на удостоверението тя е изписвала дадени суми, дата и година, а подписването на текста от Г е станало в къщата в Златица, в присъствието на В.С.– брокер, и тя е обявила къщата за продан по Интернет. Свидетелката Я установява, че е присъствала на разговор между страните, състоял се през м. февруари 2018 г. в ресторанта, бившата пожарна в гр. Пирдоп по повод предаване ключовете на къщата от Й. на З. и И., присъствал е и господин М, и при този разговор сина И. е заявил, че дължи 21 000 лева на Й., моли да го изчака, обещал е да върне парите, но срок не може да каже и като продаде къщата ще се издължи. Свидетелката Я установява, че Й. е помолил да минат през нотариус, но И. е отказал защото нямал време, но знае, че дължи 21 000 лева и повече не е имало дебатиране.

Видно от показанията на свидетелката В.Д.С.М., дадени в с.з. на 29.05.2018 г. /л.124-л.125/, че тя се занимава с брокерска дейност, представител е на Агенция за недвижими имоти и в това си качество през месец декември 2017 г. е ходила с Г.В.в къщата му в гр. Златица, за да направи снимки, тъй като Г е искал да я обяви за продажба и се разбрали след една седмица да я пусне за продажба. Свидетелката С. установява, че тогава в къщата са били Й. и Невена, Й. и Г спорели за някакви суми от 5 000 лева и подписвали някакъв документ, но тя не знае дали това е удостоверението - разписка.

Видно от показанията на свидетелката М.Р.Ч., дадени в с.з. на 29.05.2018 г. /л.125-л.126/, че тя познава Г.В.и З.В. повече от двадесет години, с тях е в приятелски отношения, няколко пъти е търсела финансова помощ от тях и те са й давали пари назаем. Свидетелката Ч. установява, че през лятото на 2015 г. се е обърнала за финансова помощ към тях, дали са й назаем сумата от 6 500 лева в комплекс „....“ гр. Пирдоп, на което те са собственици и тя е написала собственоръчно бележка, че приема сумата от 6 500 лева от Г и до края на годината ще я възстанови. Свидетелката Ч. установява, че тя е възстановила сумата малко преди коледните празници на 2015 г. Свидетелката Ч. установява, че познава ищеца Й. само по физиономия, знае от Г и З., че той е живял в къщата им в гр. Златица доста години под наем, не знае за какъв период, не знае какъв наем е плащал, но е плащал наем.

Видно от показанията на свидетелката Г.И.Ш., дадени в с.з. на 26.09.2018 г. /л.138/, че тя познава страните по делото, от единадесет години работи по трудов договор при Г.В.и З.В. в техния комплекс „....“ в гр. Пирдоп, те са нейни работодатели. Свидетелката Ш. установява, че през зимата на 2016 г. е имало среща в ресторанта на комплекса между Й.Ш. и Г.В., присъствала е и Н., били са на една маса и са спорели за пари или документи. Свидетелката Ш. установява, че тя е обядвала на съседна маса, но не е видяла Й. и Г да се разменят пари.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че Г.И.В.и З.И.В. са били собственици на недвижим имот – дворно място с къща и сграда-лятна кухня, с административен адрес: гр. Златица, ул. „Медет“ № 92, че с нот. акт № 34 на 16.08.2013 г. са продали на Г.И. Д. 3/5 ид. части от този недвижим имот, че с договор за доброволна делба от 16.08.2016г. Г.И.В.и съпругата му З.И.В. са се разпоредили в полза на съсобственика си Г.И. Д. и с останалата 1/5 ид.ч. от този недвижим имот, че на 17.12.2015г. ищецът Й.Х.Ш. и Г.И.В.са подписали договор за наем на процесния недвижим имот за срок от 3 /три/ години с договорена месечна наемна цена в размер на 150 лева, че Г.И.В.е починал на 03.11.2016 г. и негови наследници по закон са З.И.В., ЕГН ********** /съпруга/ и И.Г.И., ЕГН ********** /син/ - ответниците по делото. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че ищецът Й.Х.Ш., Г.И.В./наследодател на ответниците-починал на 03.11.2016 г./ и ответниците З.И.В. и И.Г.И. са били в преговори за продажба на недвижим имот – дворно място с къща и сграда-лятна кухня, находящ се в гр. Златица, ул. „Медет“ № 92 за сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), в който имот ищецът е живеел под наем, и в тази връзка ищецът им е предоставил 10 000 лева (десет хиляди лева) „капаро за закупуване на недвижимия имот“ и за получената сума са подписали „Удостоверение“ от 19.10.2015 г., което има силата на „разписка“, съдържаща техните подписи, което безспорно е установено от заключението на съдебно – графическата експертиза. Съдът счита за доказано, че двамата ответници са знаели за преговори с ищеца за продажба на процесния недвижим имот и са участвали в тях, и заедно с наследодателя си са получили от ищеца сумата от 10 000 лева, за което е съставен писмен документ „удостоверение за получаване на капаро“, съдържащ техните подписи и намира за несъстоятелни твърденията на ответниците, че не им е известно и не са участвали в такива преговори. Фактът за водени преговори за закупуване на този недвижим имот от ищеца, в който имот той е живеел под наем, се установява и от показанията на свидетелката Я, която сочи, че първоначално Г.В.е поискал за имота 60 000 лева, по – късно посочил цена от 70 000 лева и в тази връзка са платени от ищеца на Г.В.и на ответниците З.В. и И.Г. „капаро“ от 10 000 лева. Съдът счита за доказано, че Г.И.В.е получил и спорните суми от 6 000 лева на 15.12.2015 г. и 5 000 лева на 24.02.2016 г., които са записани по дати и отделните суми по „500 лева на месец-наем“ на гърба на „удостоверението за получаване на капаро“, тъй като този писмен документ има силата на „разписка“ за получените от него записани суми и съдържа неговия подпис, което безспорно е установено от заключението на съдебно – графическата експертиза. Съдът счита за доказано, че спорните суми от 6 000 лева на 15.12.2015 г. и 5 000 лева на 24.02.2016 г., са получени от Г.И.В.с основание, различно от наем, тъй като по договора за наем от 17.12.2015 г. месечната наемна цена е определена на 150 лева и платените суми по „500 лева на месец-наем“ надхвърлят договорената месечна наемна цена. Ответниците не ангажираха надлежни доказателства, че преди датата 17.12.2015 г. е имало сключен договор за наем на процесния недвижим имот между Й.Ш. и Г.В., но дори да се приеме че е имало някаква устна договорка между тях в тази насока, няма доказателства относно срок, месечна наемна цена и други. Установи се безспорно, че изписаното върху гърба на платежно нареждане на „ОББ“ АД от 02.10.2016 г. е „разписка“, дадена от Г.И.В.на Й.Х.Ш., за заплатени наеми за м.07, 08 и 09.2016 г. в общ размер на 1500 лева, която сума също надхвърля договорената месечна наемна цена от 150 лева. Установи се от показанията на свидетелката Я, които кореспондират с документите по делото и заключението на съдебно – графическата експертиза, че датите и сумите на гърба на „удостоверението за капаро“ са изписани от нея по поръка на ищеца, в присъствие на ищеца и Г.В.тя е записвала съответните дати, на които същият е заплащал на Г.И.В.суми от по 500 лева наем за съответния месец, а сумите 6 000 лева, заплатена на 15.12.2015 г. /от общо заплатената на тази дата сума 6 500 лева/ и 5 000 лева, заплатена на 24.02.2016 г. и записани в документа, не са суми платени за наем, а като предплащане за недвижимия имот във връзка с преговорите за закупуването му. Съдът намира за недоказани твърденията на ответниците, че тази „разписка“ на гърба на „удостоверението за капаро“ е попаднала случайно у ищеца и там са отразени суми, получени от Г.В.като наем от трети лица и върнатата назаем сума 6500 лева от Мария Ч., тъй като няма логика тези суми, ако са дадени от трети лица и от Мария Ч.,  да са написани с почерка на свидетелката Невена Я. Съдът счита, че по делото правно значими факти установяват само свидетелите Д.П.М., Н.С.Я и В.Д.С.М., тъй като те установяват факти и обстоятелства, които лично са възприели и имат значение по делото, кореспондират със събраните писмени доказателства и заключението на съдебно – графическата експертиза, като съдът ги кредитира като достоверни в контекста на останалия събран доказателствен материал по делото. Съдът счита, че свидетелите М.Р.Ч. и Г.И.Ш. не установяват факти и обстоятелства, които са правно значими по делото, същите не кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото и не ги кредитира. Установи се по делото, че предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не сключван между страните в писмена форма съгласно чл. 19 от ЗЗД, но няма и наведени твърдения в тази насока. Не се установи по делото ответниците да са поканили писмено ищеца да сключат такъв предварителен договор и той да е отказал, в каквато насока има наведени твърдения от ответниците. Съдът счита за доказано, че въпросните суми – 10 000 лева „капаро“, получени от наследодателя Г.В.и ответниците, 6 000 лева на 15.12.2015 г. и 5 000 лева на 24.02.2016 г., дадени от ищеца и получени от наследодателя Г.В., са във връзка с преддоговорни отношения между страните за покупко – продажба на процесния недвижим имот в гр. Златица, и тези суми са получени от наследодателя Г.В.и ответниците без основание. Установи се по делото, че ищецът Й.Ш. и наследодателя Г.В.не са имали други отношения, освен отдадения под наем недвижим имот в гр. Златица съгласно договора от 17.12.2015 г. и така получените суми надхвърлят договорения наем между тях. Установи се от показанията на свидетелите М и Я, които са присъствали на последния разговор между ищеца и ответниците, че Й. е предложил на ответниците да отидат при нотариус, но те са отказали защото нямали време и ответникът И.Г. е заявил, че дължи на ищеца 21 000 лева. Наред с горното съдът намира за доказано, че наследодателят на ответниците е поддържал заблуждение у ищеца за сериозност на намерението за продажба на процесния недвижим имот, а същевременно много преди тези преговори, с нотариален акт за продажба на 16.08.2013 г. Г.И.В.и съпругата му З.И.В. са продали 3/5 ид. части от имота на трето лице – Г.И. Д., а с договор за доброволна делба от 04.08.2016 г. са се разпоредили в полза на съсобственика си и с останалата 1/5 ид. част, т.е. през цялото време от м. октомври 2015 г. до средата на 2016 г., наследодателят Г.И.В.е заблуждавал ищеца, че ще му продаде процесния недвижим имот.   

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно константната практика на ВКС с иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и е в негова тежест да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, като даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Съдът счита, че в конкретния случай е налице първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Съдът счита за доказано, че ищецът е дал на наследодателя Г.В.сумата в общ размер на 21 000 лева /10 000 лева „капаро“, 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016 г./ и той е получил тази сума без основание, поради което ответниците дължат връщането й на ищеца. Според правилата на наследяването по чл. 9, ал. 1 от ЗН, ответниците – съпруга и син на наследотеля, дължат връщане на получените без основание суми от наследодателя им по равно, всеки от тях.

По отношение възражението за прихващане, направено от ответниците с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, за сумата от 2 100 лева – наемна цена в размер на по 150 лева месечно за периода от 01.10.2014 г. до 17.12.2015 г. /14 месеца по 150 лева/, съдът намира същото за недоказано, тъй като не се установи безспорно по делото, че за претендирания период е имало сключен договор за наем на процесния недвижим имот между Й.Ш. и Г.В., но дори да се приеме, че е имало някаква устна договорка между тях в тази насока, няма доказателства относно срок, месечна наемна цена и други. При това положение съдът счита, че не е налице основание да бъде извършено прихващане на дължимите суми от ответниците със сумата от 2 100 лева, поради което същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответниците с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици.

Следва да бъде осъдена ответницата З.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя й Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева.

Следва да бъде осъден ответника И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя му Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът З.И.В. следва да заплати на ищеца Й.Х.Ш. направените разноски по делото в размер на 1 325.00 лева (хиляда триста двадесет и пет лева) – върху уважения иск и съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът И.Г.И. следва да заплати на ищеца Й.Х.Ш. направените разноски по делото в размер на 1 325.00 лева (хиляда триста двадесет и пет лева) – върху уважения иск и съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

          Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, З.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, сумата от 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя й Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева.

          ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, сумата от 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща половината от заплатените от Й.Х.Ш. на наследодателя му Г.И.В.суми в общ размер на 21 000 лева – в това число: 10 000 лева на 19.10.2015г., 6 000 лева на 15.12.2015г. и 5 000 лева на 24.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 10 500 лева.

          ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на З.И.В. с ЕГН ********** и И.Г.И., ЕГН **********,***, срещу Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, в размер на 2 100 лева, представляваща наемна цена в размер на 150 лева месечно за периода от 01.10.2014г. до 17.12.2015г. /14 месеца по 150 лева/ за ползването на процесния недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, направените разноски по делото в размер на 1 325.00 лева (хиляда триста двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Х.Ш. – гражданин на Федерална република Германия, продължително пребиваващ в Република България с личен № **********,***, направените разноски по делото в размер на 1 325.00 лева (хиляда триста двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – София.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: