П Р И С Ъ Д А №43
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд ІV – наказателен състав в
открито заседание на 23.03.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.К.
при секретаря Г.Е. и в присъствието на Прокурора П.С., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД № 908/2008 год.
по описа на ВРС, въз основа на Закона и доказателствата:
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ С.А.С. ***,
българин, български гражданин, жител и живущ ***, средно образование, женен,
безработен, неосъждан с ЕГН **********.
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
13.11.2001г. около 07.00 часа на път ІІ – 15 в посока Оряхово – Враца, в
местността „Скорушата” в землището на гр.Враца, при управление на собственият
си л.а. „Опел Кадет” с рег.№ Н 69 12 АС, в нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.1 /стар/ от ЗДвП
– „при избиране скоростта на движение на водача е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в километри в час „…пътно превозно средство от
категория „В”… за извън населено място – 90 км./час”, като се е движил с превишена
скорост 134 км./час
при допустима 90 км./час,
при което се е преобърнал на пътното платно и по непредпазливост е причинил на
возещите се в лекият автомобил пътници:
- на Николай Миланов Николов от гр.Шумен на 42 години – 2 средни телесни
повреди изразяващи се в счупване на гръдната кост, което увреждане му е
причинило трайно затруднение движението на снагата, респективно дихателните
екскерзии на гръдният кош за срок повече от един месец и травматичен бял дроб,
което увреждане му причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота;
- и на Христина Веселинова Христова от гр.Шумен на 19 години – 2 средни
телесни повреди изразяващи се в контузно увреждане на гръдният кош в ляво с
контузия на белите дробове, което е довело до трайно затруднение движението на
снагата, респективно дихателните движения и разстройство на здравето временно
опасно за живота – като от деянието са настъпили телесни повреди на повече от
едно лице, като дееца е направил всичко зависещо от него за указване помощ на
пострадалите – престъпление по чл.343а, б.”в”, пр.1, вр.чл.343,
ал.2 /стар/, б.”а”, пр.1, алтернатива 2, вр.чл.342,
ал.1 от НК, поради което и
НА ОСНОВАНИЕ чл.78а от НК, вр.чл.2, ал.2 от НК, вр.чл.343а, б.”в”, пр.1, вр.чл.343, ал.2 /стар/, б.”а”, пр.1, алтернатива 2,
вр.чл.342, ал.1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.78а, ал.4 вр.
чл.343г вр. чл.343, ал.3 от НК ЛИШАВА подсъдимия С.А.С. *** със снета по-горе
самоличност от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимият С.А.С. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата /по
бюджета на съдебната власт/ направените по делото
разноски в общ размер на 251.80 лева за назначените по
делото експертизи.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок, считано от днес пред ВОС.
В случай на
обжалване насрочва делото за разглеждане пред ВОС за 30.04.2009 г. от 9.00ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
към присъда №43 по НОХД № 908/2008г. на ВРС.
Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимият С.А.С. *** затова, че на
13.11.2001г. около 07.00 часа на път ІІ – 15 в посока Оряхово – Враца, в
местността „Скорушата” в землището на гр.Враца, при управление на собственият
си л.а. „Опел Кадет” с рег.№ Н 69 12 АС, в нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.1 /стар/ от ЗДвП
– „при избиране скоростта на движение на водача е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в километри в час „…пътно превозно средство от
категория „В”… за извън населено място – 90 км./час”, като се е движил с превишена
скорост 134 км./час
при допустима 90 км./час,
при което се е преобърнал на пътното платно и по непредпазливост е причинил на
возещите се в лекият автомобил пътници:
- на Николай Миланов Николов от гр.Шумен на 42 години – 2 средни телесни
повреди изразяващи се в счупване на гръдната кост, което увреждане му е
причинило трайно затруднение движението на снагата, респективно дихателните
екскерзии на гръдният кош за срок повече от един месец и травматичен бял дроб,
което увреждане му причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота;
- и на Христина
Веселинова Христова от гр.Шумен на 19 години – 2 средни телесни повреди
изразяващи се в контузно увреждане на гръдният кош в ляво с контузия на белите
дробове, което е довело до трайно затруднение движението на снагата,
респективно дихателните движения и разстройство на здравето временно опасно за
живота – като от деянието са настъпили телесни повреди на повече от едно лице,
като дееца е направил всичко зависещо от него за указване помощ на пострадалите
- престъпление
по чл.343а, б.”в”, пр.1, вр.чл.343, ал.2 /стар/, б.”а”,
пр.1, алтернатива 2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Производството се движи по реда, на глава 28 от НПК – чл.376, и сл.от НПК/освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание/.
Прокурорът, представляващ Врачанска районна прокуратура
поддържа обвинението така, както е предявено, като с оглед развилата се процедура по гл.28 от НПК, представителя на
държавното обвинение пледира за безспорна доказаност на обвинението, с искане
за налагане на административно наказание и
лишаване от правоуправление в законовият максимум.
Подсъдимият С.А.С. ***, редовно
призован не се явява лично в с.з., а се представлява от договорен защитник адв.П.М., който заявява,
че подсъдимият признава вината си и съжалява за извършеното от него,
като моли за налагане на наказание около предвидения законодателен минимум.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, констатира следната фактическа обстановка:
Подс.С.С. и св.Николай
Николов, св.Христина Христова и Герчо П. и се познавали
помежду си, тъй като са от гр.Шумен. Св.Николай Николов е адвокат и имал адвокатска кантора в гр.Шумен, в която св.Христина Христова работела като сътрудник. Св.Николов бил ангажиран да се яви, като адвокат
по дело във Видинският районен съд на 13.11.2001г.
За целта било уговорено със подсъдимият С. да ги закара с личният си
автомобил л.а.„Опел
Кадет” до гр.Видин, така призори, около 03.00 часа
сутринта, на 13.11.2001г. посочените по-горе четири лица тръгнали от
гр.Шумен за гр.Видин с л.а.„Опел Кадет” с ДК № Н 69-12 АС собственост на подсъдимият. При тръгването от гр.Шумен
ППС - во било управлявано от св.Герчо
П., тъй като подсъдимият се чувствал уморен, едва в района на гр.Плевен, двамата се разменили и управлението било поето от подс.С.С., като св.Герчо П., седнал на неговото място тоест отзад до св. Х.Христова,
като адв.Николов от началото на пътуването си седял
на предната седалка до водача на автомобила.
Времето било сухо, движението не натоварено. Автомобила се движел по главен път „II - 15” в посока /гр.Оряхово – гр.Враца/, пасажерите спели, като някой от тях /св.Миланов/ били с поставен предпазен
колан, а други не, като около 07.00 часа навлизайки в землището на гр.Враца и по конкретно в местността „Скорушата”, подс.С.С. навлязъл в ляв
завой с радиус от 192 м.
със превишена скорост 134
км.ч., което довело до загуба
на напречна устойчивост на лекия автомобил, като при започналото
приплъзване, подс.С. загубил контрол над МПС - во и същото преминало в
насрещната лента, като поради наклона на терена започнало да се преобръща надясно и след
като направило един пълен оборот се установило в покой в дясната ниска част на
пътя в посока обратна на движението на автомобила.
След злополуката, подс.С.С., който бил с поставен предпазен колан и с най малко наранявания, след като
избил предното панорамно стъкло на автомобила, излязъл от него, след което оказал помощ на
пострадалите пътници в колата, които по време на започването
на ПТП-то били заспали, като ги извадил от
колата и спрял минаващ л.а., с молба да уведоми
полиция и бърза помощ. Като също така се обадил по мобилният телефон на
св.Миланов, на неговата сътрудничка в гр.Шумен св.Г. Вескова/видно
от нейните показания на л.25 от ДП/, като я уведомил за случилото се.
На подаденото съобщение за ПТП веднага бил изпратен екип на Пътна Полиция,
състоящ се от св.Л.С. и св.Ю.М., които максимално бързо/в рамките на 5 до 10
минути от съобщението/по показанията на св.Ю.М., се придвижили до мястото на произшествието,
като по пътя срещнали много малко автомобили.
При пристигането си на мястото служителите на КАТ не констатирали други МПС
и физически лица, освен заварените - водача на автомобила – под.С., които бил
видимо в най - добро здравословно състояние и тримата му спътници – св.Николай Николов, чието състояние било значително най - лошо, св.Христина Христова и св.Герчо
П., като всички били
извън автомобила.
Св.Николай
Николов седял на едната страна на канавката с подпряна на
коленете глава обляна в кръв и с побити по нея множество натрошени стъкла, св.Христина
Христова се оплаквала от болки в коремната област и била покрита със шарено одеало, а св.Герчо П. имал охлузвания. В
дошлата след малко линейка на Бърза помощ - гр.Враца, двамата по-тежко
пострадали св.Николов и св.Христова били натоварени и транспортирани в МБАЛ ”Хр.Ботев”- гр.Враца, а в последствие и настанени на лечение. Малко по-късно до там били закарани с друга линейка и подсъдимият и
приятелят му св.Герчо П., също за да бъдат прегледани и да се установят
нараняванията им.
Съгласно заключенията на
авто-техническите експертизи, причина за настъпилото ПТП е движението на л.а.
със скорост 134 км.ч.
при вземане на завой, при което тази скорост се
оказва критична по отношение загуба на напречна устойчивост и с последващо приплъзване, което
води до загуба на контрол върху управлението на МПС-то.Щетата причинена по
л.а.”Опел-Кадет” собственост на подъсъдимият
съгласно изготвената по делото СОЕ, възлиза на сумата от
1 025 лв.Спадането на левите гуми на л.а. е станало в процеса на
преобръщане на автомобила, след извършване на
¾ оборот и последващо съприкосновение на джантите с асфалта, като състоянието на гумите и джантите преди ПТП-то не са в причинна връзка с
настъпването му.
В резултат на възникналото ПТП на св.Николай Николов, който седял до водача
– отпред отдясно, били причинени две средни телесни повреди, а на св.Христина
Христова, която седяла отзад, непосредствено зад св.Н.Николов, били причинени
също две средни телесни повреди.
Съгласно заключенията на
съдебномедицинските експертизи относно причинените телесни увреждания на
пострадалия Николай Николов, се установява, че
същия е получил две средни телесни повреди:
1.Счупване на гръдната
кост, което увреждане му е причинило трайно затруднение на
движението на снагата, респективно на дихателните екскерзии на гръдния кош за
срок повече от 1 месец , и
2.Травматичен бял дроб, което
увреждане му е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Останалите увреждания са
му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време съобщени в дознанието, т.е.
при ПТП-травма, във вътрешността/купето/ на
автомобила.
Представените допълнително медицински
документи – препис от епикриза от МБАЛ-Враца и такава от ВМИ-София, както
и болнични листа до 02.04.2002г., характеризират
протичането на оздравителния процес, но не изменят медицинската
и правата квалификация на получените телесни повреди на св.Н.Николов, а сочат
за удължаване на оздравителния процес.
Експерта е приел, че е възможно от удара Николов, да е получил
сътресение на мозъка в резултат на контузията на главата, но
същото не е от характер да причини органическо увреждане на мозъка, а е от
степен на зашеметяване „Комоциум сине Комоциум”. Вторично заздравелите
рани на главата на мястото на минус тъканта са описани с големина 1 - 1.5 см. два на броя, не могат
да доведат до загрозяване/чудовищен вид/ и се намират в окосмената част на главата.
След извършен на 11.10.02г., личен преглед от експерта, на св.Николай Николов е
установено, че претърпяната контузна рана на скалпа, е
заздравяла вторично с фина неравна повърхност и лакатушни белези от вторично заздравяли
звездовидни рани в предната, челна и теменна област на площ около 10 см. в диаметър и
разположени предимно върху издадъците на челната кост
двустранно, като в областта на раните косми липсват, но
същите са разположени в предварително олесялата част
на челната област. Видът на раничките е плътен, лъскав, но
нивото на околната кожа имат вид на вторично заздравяли
такива, но не водят до козметичен дефект със значимост, а само
са белег на претърпяна контузия в тази област.Във всички
случаи белегът от нараняването на скалпа, не
води до загрозяване.
От изготвените съдебно-медицинските експертизи е видно че пострадалата Христина Христова е получила рентгенологично
доказан травматичен бял дроб, което увреждане отговаря
да бъде получено от удар и или върху твърд тъп предмет, както
и от сътресение на тялото/корпуса/ и може да бъде получено по начин и време
съобщени в дознанието,т.е. при ПТП - травма
вътре в купето на автомобила и е от характер да причини разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Допълнителната експертиза
сочи, че контузионното увреждане на гръдния кош в
ляво получено от Хр.Христова с контузия на белите
дробове води до трайно затруднение движението на снагата, респективно на дихателните движения и временно разстройство на здравето опасно за живота.
Средния срок на оздравяването на такива увреждания при млад, здрав
човек трае около 3 месеца, при липса на усложнения, като
няма медицински данни това увреждане да е причинило на Христова постоянно общо
разстройство на здравето опасно или не опасно за живота. Няма
медицински данни да има последици от по-леко или по-тежко мозъчно сътресение.
За пострадалия трети
пътник в колата – Герчо Георгиев П., същия е получил две
големи контузни рани на главата и една на лявата китка, които
нарушават целостта на кожната покривка и водят до временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на закона.
От назначената и изготвена по делото Съдебно химическата експертиза /Протокол №427 от 16.11.01г./ се становявя,
че в кръвта на водача – подс.С.С. няма наличие на етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.С.А.С.
събрани на досъдебното производство/на л.9 и л.125 от сл.д./, както и от показанията на свидетелите – св.Николай Николов /л.28 от сл.д./, св.Христина
Христова /л.23 и л.30/, Герчо П. /л.24, л.32 и
л.132/, св.Г. Николова/л.25/,св.Ю.Ф./л.27/ и пред съда, два бр. съдебно авто-технически
експертизи /на л.34-37, и л.117-118 от сл.д./, и един бр. съдебно
оценителна авто-техническа експертиза /на л.40 - 42/ изготвени от експерта Георги Величков, два бр. съдебномедицински
експертизи изготвени от експерта д-р Федя Тодоров /на
л.54 и на л.94 от сл.д./, четири бр. съдебномедицински
експертизи изготвени от експерта д-р Цветан Тодоров /на л.46, на л.67, на л.73
и на л.97 от сл.д./, съдебно химическата експертиза
/л.107 от сл.д./, Протокол за оглед /л.11-14 /,Скица /л.15/ и
фотоалбум /л.17-21/. НОХД №754/2003г. по описа на ВРС, НОХД №156/2005г. на ВКС, НОХД №1612/2005г. по описа на ВРС, НОХД №1008/06г. по описа на ВРС, НД №712/2006г. по
описа на ВКС, ВЧНД №428/2007г. по описа на ВОС, ВНОХД №501/2007г. по описа на
ВОС, ЧНД №323/2008г. по описа на ВКС и приложените към тях доказателства, както и представените по настоящото
делото писмени доказателства приобщените по реда на чл.283 НПК.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категория „В” и „М”, считано от 16.09.1985г., видно от приложената по делото справки от сектор КАТ при ОДП-Шумен, същият
е наказван двукратно за нарушения на ЗДвП, които
обаче нямат пряка връзка с настоящото деяние. В обясненията си подсъдимият не
отрича извършеното деяние, неоспорва механизма и
причините за последвалото транспортно произшествие, а напротив признава вината
си и съжалява за стореното, което се поддържа и от пълномощника му.
В обясненията си
подсъдимият твърди, че когато е навлизал в лявият завой се е движел със скорост
от около 90км/в час, когато е усетил, че предницата на автомобила му е поднесла
опитал се да я увладее но неуспял, след което колата
се завъртяла два пъти през тавана и се установила в покой на колелата си на
десният банкет в обратната на на движението на автамобила
посока.
Експертизата сочи, че
ПТП не би настъпило, ако автомобила се е движел със скорост по ниска от
132км/ч, както и че единственат причина за него е движението на л.а. със скорост от 134 км/ч., при вземането
на завоя, която скорост е била критична по отношение загубата на напречната
устоичивост с последващо приплъзване на автомобила и загуба на контрола над автомобила от подсъдимият.
Установено е безспорно, че подсъдимият на указания ден, място и час е
управлявал описаното МПС, като се движел с по-висока от допустимата за извън
населено място скорост от 90
км/ч., която била от около 134км/ч., съгласно САТЕ, без
да се съобрази със задълженията си вменени му от чл.21 ал.1 от ЗДвП, тоест движил се е с несъобразена за съответният участък от пътя
скорост, не се е съобразил със всички условия необходими за осъществяване на
безопасно движение.
Ето защо и настоящата инстанция преценява обясненията на подсъдимият, в частта
досежно скоростта на движение като недостоверни и плод на защитна позиция, тъй
като се опровергават категорично, както от показанията на свидетелите, така и от
скицата, снимковия материал и от заключението на авто
- техническата експертиза.
В останалата си част, съдът дава изцяло вяра на обясненията на подсъдимият
и на показанията на свидетелите очевидци, така и на свидетели –
органите на полицията, които са били на местопроизшествието непосредствено след
случилото се както и на останалите разпитани по делото
свидетели.
св.Г. Николова установява, че е научила за ПТП, лично от подсъдимият, които
непосредствено след случилото се и се е
обадил по мобилният телефон на
св.Миланов за да я уведоми за пътната злополука.
Св.Герчо
П. установяват, че след като повторно са се сменили и
автомобила се е управлявал от приятелят му – под.С.С. всички возещи се в лекият
автомобил са били заспали, като са се събудили при започналото, преобръщане,
като предполага, че подсъдимият може да се е включил да помага при извеждането
им/на постардалите/ от автомобила.
Съдът, обаче некредитира твърденията на този
свидетел на /л.123/ относно факта, че автомобила е бил преобърнат и се е
наложило намиращите се напосредствено след станалото
ПТП неизвестни лица – оказали помощ, да обръщат автомобила за да го изправят на
колелата му, тъй като същото противоречи на останалите събрани по делото
доказателства в това число и на САТЕ - зи.
св.Христина Христова също сочи, че се е събудила при преобръщането като след установяване на
л.а. в покои подсъдимият е излязъл първи от колата, но не си спомня кой, и е
помогнал да излезе от нея и дали това е подсъдимият.
св.Ю.Ф. си спомня, че са отшли за изключително кратко
време от постъпване на сигнала, като движението по пътя не е било интензивно и че
при пристигането си на местопроизшествието са заварили автомобила по описания в обвинението начин, а пътниците
и водача са били извън него, като посочи, че освен лицата участвали в ПТП,
който са били общо четирима - един от които намиращият се в съдебната зала
св.Миланов, които разпозна по външният вид и дългата коса, други лица не е
имало. Свидетеля Ф. сочи, че всички са били контактни, но че най тежко било
състоянието на св.Миланов/което обстойно описа/ и св.Христова, която била
завита със завивка и се оплаквала от болки в гърдите, които факти междувпрочем се потвърждават и от останалите свидетели и подсъдимият.
Съдът констатира разминаване в показанията на този свидетел с останалите
доказателства по делото досежно факта, че лицата от л.а. претърпял ПТП са били
две жени и двама мъже, както и по отношение на това, че завоят бил обледен, но го отдава на факта, че от датата на процесното
събитие до датата на с.з., в което са събрани последните показания на свидетеля,
е преминал един доста внушителен период от време от около седем години, при
което е съвсем възможно да бъдат забравени някои факти и ли обстоятелства.
От друга старана показанията на този свидетел
относно мястото на ПТП и невъзможността на това място да спрат други автомобили
поради това, че е точно на завой и спирането им би било предпоставка за друго
ПТП, както и че не са заварили други автомобили, навежда на извода че имено
подсъдимият е помогнал на пострадалите, като ги е извел от МПС, респективно като
е сигнализирал за същото.
Св.Л.С. ***. заяви, че изобщо не си спомня нито процесното ПТП, нито
св.Миланов, тъй като в качеството си на служители на МВР непрекъснато посещават
ПТП, като съдът намира тези показания за истинни и не счита че противоречат на
дадените от св.М., тъй като за разлика от последният свидетел С. изобщо не е
разпитван на досъдебното производство, което действие да е причина за това да
има какъвто и да било конкретен спомен с процесното ПТП от една страна, а от
друга страна изтеклият дълъг период от време от инцидента и факта че
непрекъснато посещава ПТП предвид спецификата на работат
му.
Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни /л.94 /, и
допълнителната/л.97/ такава заключават, че в резултат на ПТП на пострадалия Николай Николов са причинени телесни
увреждания, а именно две средни телесни повреди както следва:
1.Счупване на гръдната
кост, което увреждане му е причинило трайно затруднение на
движението на снагата, респективно на дихателните екскерзии на гръдния кош за
срок повече от 1 месец , и
2.Травматичен бял дроб, което
увреждане му е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Останалите увреждания са
му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота. По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време съобщени в дознанието, т.е.
при ПТП-травма, във вътрешността/купето/ на
автомобила.
Представените допълнително медицински
документи – препис от епикриза от МБАЛ-Враца и такава от ВМИ-София, както
и болнични листа до 02.04.2002г., характеризират
протичането на оздравителния процес, но не изменят медицинската
и правата квалификация на получените телесни повреди на св.Н.Николов, а сочат
за удължаване на оздравителния процес.
Експерта е приел, че е възможно от удара Николов, да е получил
сътресение на мозъка в резултат на контузията на главата, но
същото не е от характер да причини органическо увреждане на мозъка, а е от степен
на зашеметяване „Комоциум сине Комоциум”. Вторично
заздравелите рани на главата на мястото на минус тъканта са описани с големина
1 - 1.5 см. два на броя, не могат да доведат до
загрозяване/чудовищен вид/ и се намират
в окосмената част на главата.
След извършен на 11.10.02г., личен преглед от експерта, на св.Николай Николов е
установено, че претърпяната контузна рана на скалпа, е
заздравяла вторично с фина неравна повърхност и лакатушни белези от вторично заздравяли
звездовидни рани в предната, челна и теменна област на площ около 10 см. в диаметър и
разположени предимно върху издадъците на челната кост
двустранно, като в областта на раните косми липсват, но
същите са разположени в предварително олесялата част
на челната област. Видът на раничките е плътен, лъскав, но
нивото на околната кожа имат вид на вторично заздравяли
такива, но не водят до козметичен дефект със значимост, а само
са белег на претърпяна контузия в тази област.Във всички
случаи белегът от нараняването на скалпа, не
води до загрозяване.
От изготвените съдебно-медицинските експертизи/л.54,/ е видно че пострадалата Христина
Христова е получила рентгенологично доказан травматичен
бял дроб, което увреждане отговаря да бъде получено от удар и или
върху твърд тъп предмет, както и от сътресение на
тялото/корпуса/ и може да бъде получено по начин и време съобщени в
дознанието,т.е. при ПТП - травма
вътре в купето на автомобила и е от характер да причини разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Допълнителната
експертиза/л.67/ сочи, че контузионното
увреждане на гръдния кош в ляво получено от Хр.Христова
с контузия на белите дробове води до трайно затруднение движението на снагата, респективно на дихателните движения и временно разстройство на здравето опасно за живота.
Средния срок на оздравяването на такива увреждания при млад, здрав
човек трае около 3 месеца, при липса на усложнения, като
няма медицински данни това увреждане да е причинило на Христова постоянно общо
разстройство на здравето опасно или не опасно за живота. Няма
медицински данни да има последици от по-леко или по-тежко мозъчно сътресение.
За пострадалия трети
пътник Герчо Георгиев П. в
колата видно от СМЕ по писменни данни/л.46/ е получил две големи
контузни рани на главата и една на лявата китка, които нарушават целостта
на кожната покривка и водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на закона.
Тези увреждания отговарят да са причинени по механизма от директен удар или върху твърд тъп предмет по
начин и време съобщени в дозвананието тоест при ПТП
травма вътре във купето на автомобила като по време на удара пострадалата Хр.Христова е била на задната дясна седалка, Герчо П. е бил на задната лява седалка зад шофьора, а св.Н.Миланов на предната
дясна седалка в автомобила.
Съдът е приел заключеният, като обективни безпристрастни и компетентни, тъй
като са обосновани, както от гледна точка на доказателствата по делото -
протокол за оглед и снимков материал, показания на свидетели, медицинска
документация от престоя в болничните заведения, и др., така и от медицинска гледна точка.
За установяване механизма на произшествието, причината за ПТП, скороста на лекият автомобил към момента на удара, мястото
на удара, техническата възможност на водача за предотвратяване на
произшествието и проверка достоверността на твърденията на подсъдимия и
свидетелите, по делото са изготвени и приобщени автотехническа и допълнителна
автотехническа експертизи - и една съдебно оценителна,
Автотехническата експертиза, приложена на /л.34 – 37/ към следствено дело, заключва, че най-вероятният
механизъм на настъпилото ПТП от техническа грледна
точка е следният: Участъка на пътя където е станало ПТП, е с ляв завой в посока
на движението на л.а. в посока гр.Враца, с радиус на завоя 192 м, с наклон на спускане
0.06м и вираж 0.02м. Участъка на пътя е двупосочен с две еднопосочни ленти
всяка със ширина от 3.65м.При сухо време и път, водача е управлявал автомобила
при скорост от 134км/ч., която скорост е била критична при вземането на завоя и
от която е започнало странично приплъзване на автомобила и подсъдимият е
загубил контрол над автомобила в завоя, а автомобила е започнал лакатушно движение към насрещната лента, при което е
последвало рязко завиване на волана в дясно в следствие, на което л.а. започва
странично и диагонално да се преобръща в посока на десният банкет като пада на
лявата колонка върху асфалта, след това на предната част на тавана и на задната
лява колонка, като преобръщането продължава до установяването на автомобила на
колелата му върху десният банкет в обратната на движението на автомобила
посока.
С допълнителна
автотехническа експертиза/л.117/ се установява, че
спадането
на левите гуми на л.а. е станало в процеса на преобръщане на автомобила, след
извършване на ¾ оборот и последващо съприкосновение на джантите с
асфалта, като състоянието на гумите и джантите преди ПТП-то не са в
причинна връзка с настъпването му.
Също така в следствие на възникналото ПТП на участващият автомобил „Опел Кадет” с ДК № Н 69-12 АС собственост на подсъдимият са били нанесени щети, съгласно СОЕ/л.40-42/, в размер от 1025.00лв.
Изготвените по делото Съдебно автотехнически и оценителна експертизи съдът е възприел,
като компетентни, пълни и обосновани с доказателствата по делото с оглед на
използваните методи на изследване и формули за изчисление на различните
стойности.
Със оглед на изложеното съдът приема, че със своето поведение подсъдимият е
нарушил правилата за движение по пътищата и по конкретно на чл.21, ал.1 /стар/от ЗДВП ”, съгласно която разпоредбата „При избиране на скоростта на движение на
ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 90км/ч за
извън населено място”, като по този начин е поставил в опасност както себе
си така пътниците в управлявания от него автомобил, а и останалите участници в
движението.
При обсъждането на доказателствения материал и установените фактически
обстоятелства, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е нарушил
посоченото правило за движение по пътищата, като именно поради това, че се е
движил със скорост по висока от допустимата - от 134 км/ч. и навлизайки в
завой, без да се убеди, че при така избраната скорост е в състояние и със
необходимият опит и умение да конторолира в
достатъчна степен л.а. В резултат на това грубо нарушаване на правилата за
движение, неизбежно е последвало ПТП с управлявания от подсъдимият лек
автомобил, като същият не е притежавал възможност да предотврати случилото се.
На подсъдимият по делото е повдиганато обвинение
по чл.343а НК, които предвижда да се приложи намалената отговорност по отношение на него като е необходимо деецът да е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите от деянието лица, което закона обвързва с две основни изисквания първото от които е подсъдимият да е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощта, което се преценява
във всеки конкретен случай
с оглед на неговите възможности, обстановката, в която е действал, както и
характера на действията, които е извършил.
Второто изискване на закона е тази
помощ, да е била необходима - пострадалите, да са били живи по време на оказване
на помощта и последната да е била насочена субективно и обективно към спасяване
живота или запазване на здравето им.
В конкретния случай
е безспорно установено от заключението на съдебно-медицинските експертизи, че и тримата пострадали са получили
увреждания, съвместими с живота. От доказателствата се
установява, че в следствие на ПТП колата е била полегнала на едната си страна,
а в следствие на преобръщането вратите на автомобила са били блокирани, като
подсъдимият след, като е избил предното панорамно стъкло на автомобила е излязал, след което е помогнал на останалите намиращи се в
автомобила лица да излязат от него, спрял е попътно минаващ автомобил и е
помолил да сигнализира на контролните и медицински органи. Ето защо и съдът
приема, че подсъдимият С. е сторил всичко зависещо от него с оглед на конкретика на случая и собствените си възможности, за оказване
помощ на пострадалите от деянието лица
От обективна страна деецът е нарушил правилата на движение-чл.21, ал.1 от /стар/, като не е съобразил скоростта, с която се е движело ППС, което е управлявал и в
следствие на това е предизвикал ПТП, с което е настъпил престъпен резултат,
като е поставил в опасност живота и здравето на други лица.
От субективна страна подс.С. е извършил деянието по непредпазливост,
под формата на небрежност, като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните вредоносни последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият, е със средно образование, женен, неосъждан
както към момента на деянието, така и
към момента на постановяване на присъдата, тоест с не обременено съдебно минало
и добри характеристични данни, признава вината си.
За повдигнато
обвинение по настоящото дело - чл.343а, б.”в”, пр.1, вр.чл.343, ал.2
/стар/, б.”а”, пр.1, алтернатива 2, вр.чл.342, ал.1
от НК законодателят е предвидил наказание до четири
години лишаване от свобода. Съдебният акт в настоящата инстанция се постановява
при действието на различни закони, които с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 НК,
следва да бъдат преценявани от гледна точка на "най-благоприятния за
дееца".С § 5, т.1 от ПЗР на НПК (ДВ, бр. 86/2005 г., в сила от 29.04.2006
г.), се измени разпоредбата на чл.78а НК, като приложното поле обхвана и
престъпленията като това, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело.
Съобразявайки въведения принцип в чл.2, ал.2 от НК, най-благоприятният за
подсъдимия закон се явява този, с който е допустимо приложението на чл.78а от НК
(ДВ, бр. 86/2005 г., § 5, т. 1 НПК ), разбира се, когато са налице и другите
предпоставки за това, както е в настоящият случай. Ето защо при определяне на
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С. за
извършеното от него престъпление по чл.343а, б.”в”, пр.1, вр.чл.343, ал.2 /стар/, б.”а”, пр.1, алтернатива 2,
вр.чл.342, ал.1 от НК, съдът отчитайки
степента на обществена опасност на деянието - /с
нарушаване на нормалната и безаварийна транспортна дейност се е стигнало до засягане
на личност и телесна неприкосновеност/, и
степента на обществена опасност на дееца, и вземайки в предвид, че са налице условията на чл.78а от НК/за
престъплението, когато е непредпазливо се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, подсъдимия не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава осма на НК и от деянието няма причинени имуществени
вреди/, съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на
1000/хиляда/лева.
При определяне
размера на наказанието на подс.С.С., съдът прие превес на отежняващите отговорността
му обстоятелства - предишни пет нарушения по ЗДвП и
въпреки това отново несъобразяване с правилата за движение по пътищата, както и
причиняване на множество телесни увреждания на общо три лица, като за две от
лица по две средни телесни повреди, а на третото лице лека телесна повреда,
пред смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало и добрите
му характеристични данни още повече, че единствено виновен за случилото се е подсъдимият, който в случая е проявил
една с нищо неоправдана небрежност към съдбата на
хората, които е превозвал, респективно на останалите участници в движението, неоправдано надценявайки възможностите
си да управлява моторно
превозно средство, въпреки не малкия му стаж – 16години, като водач на МПС.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, във
вр. с чл.37, т.7 НК, съдът прие, че подсъдимият
следва да бъде лишен от право да упражнява дейността на водач на МПС за
определен срок, в рамките предвиден от закона. По
отношение размера на този срок и при преценяване допуснатите нарушения по ЗДП,
настъпилите в резултат на деянието последици и всички доказателства по делото,
по отделно и в тяхната съвкупност, имащи значение за тази преценка, съдът
намира, че същият следва да се определи на максималният срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на
присъдата в законна сила, което наказание следва да се изтърпи
ефективно, тъй като законодателя не е предвидил друга възможност.
На основание
чл.189 НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в
размер на 251.80лв. за съдебни експертизи., платими в полза на Държавата по
сметка на ВРС.
Причина за извършване на деянието е ниското правно и
обществено съзнание на подсъдимият, и незачитане на установените норми за
безопасност на движението.
При изложените по-горе съображения съдът постанови
присъдата си.
09.04.2009г.
гр.Враца Районен съдия :