Мотиви към
Присъда № 15 от 05.03.2020 г., постановена по н.о.х.д.№ 17/ 2020 г. по описа на Районен
съд Враца, VII
наказателен състав:
Срещу Б.Л.Т. е повдигнато обвинение за това, че за
времето от месец февруари 2008 г. до месец ноември
2019 г. вкл., в гр.София и в гр. Враца,
след като е бил осъден с решение на Софийски районен съд №267/22.01.2008г.,
постановено по гр.д.№3036/2007г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила
от 13.02.2008г, да издържа свой низходящ - сина си С.Б. Т., като заплаща
месечна издръжка в размер на 70 лева, чрез неговата майка и законен представил С.С.В.
***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 143/ сто четиридесет и три / месечни вноски с общ размер на
дължимата сума 10 010 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК).
Участващият по делото прокурор от
Районна прокуратура Враца поддържа обвинението така, както е възведено в
обвинителния акт, намира същото за доказано от обективна и
субективна страна
и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца след прилагане на чл.58а, ал.1 НК, чието изтърпяване
да бъде отложено за съответен изпитателен срок.
Повереникът на частния
обвинител – адв.Д.Д. от ВрАК намира обвинението за доказано и моли наказанието
да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Договореният защитник на подсъдимия - адв.П.П. от САК пледира
за налагане на наказание „пробация” с определяне само на първите две задължителни пробационни мерки в минимален
размер от шест месеца.
Подсъдимият Б.Л.Т. е роден
на *** ***, адрес:
гр.София, -*********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
средно образование, ЕГН **********. Същият признава
вината си и съжалява за извършеното.
Производството е по реда на глава
XVII НПК-чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият признава вината си, признава изляло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът след като намери, че самопризнанието на
подсъдимият се подкрепя в достатъчна степен от събраните на досъдебното
производство доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При проведеното наказателно разследване
и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и
проверка на доказателствата се установява следната фактическата обстановка:
Подсъдимият Б.Л.Т. и частния обвинител С.С.В. са били съпрузи, като от брака им през 2007 година било родено детето С.Б. Т..
С решение на Софийски районен съд №267/22.01.2008г., постановено по гр.
д. №3036/2007г. на Софийски районен съд бил прекратен гражданския брак между подс.Т. и св.В., а упражняването на
родителските права спрямо детето С.Б. Т. било предоставено на майката - св.В., като
местоживеенето му било определено да е при нея. Със същото решение бил
определен и режим на лични отношения на подсъдимия с детето, а така също той бил осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. чрез неговата майка и законен
представител - св.В.. Съдебното
решение е влязло
в законна сила на 13.02.2008 г. След развода св.В. живяла в гр.София, а от 12.04.2018 г. заживяла в
гр.Враца.
Въпреки задължението си да изплаща месечна издръжка за детето си, подс.Т. не е
изпълнил задължението си да плаща месечната издръжка на детето си - малолетния С.Б.
Т. в размер на 70 лв. месечно от месец февруари 2008г. до месец ноември 2019 г.
включително, или 143 / сто четиридесет и три / месечни вноски в общ размер от
10 010 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени и доказателства.
Съдът кредитира показанията на частния
обвинител С.С.–майка и законен представител на детето Стефан Т., както и показанията на св.Рени В. досежно
обстоятелството, че подъдимият Б.Т. не е заплащал
месечни вноски за издръжка на детето си от месец февруари
2008 г. до месец ноември
2019 г. включително и не се е интересувал от него.
По делото са приети и приложени
следните писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които имат
значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Жалба
с вх.№1447/ 18.07.2019
г., подадена от частния обвинител С.В. до ВрРП;
Заверено
копие от Решение № 267/
22.01.2008
г., постановено по гражданско дело № 3026/2007
г. по описа на Районен съд - София;Удостоверение за раждане от *** г. на С.Б. Т.; Удостоверения за настоящ адрес на С. Т. и С.В.; Експертно решение на ТЕЛК
гр.Враца от 07.02.2019 г. по отношение на детето С. Т.; Генерално пълномощно и
Пълномощно н ал.14 и л.15 от ДП; Справка от ТД НАП гр.София , офис
Надежда;Актуално състояние на всички трудови договори на подс. Б.Т.; Справка от
Софийска районна прокуратура;Справка от Районна прокуратура – Враца; Справка
за съдимост по отношение подсъдимия, от която се установява, че същият е неосъждан; Протокол за доброволно предаване
от 10.10.2019 г.; Определение по гр.д.2892/2019 г. по описа на ВрРС.
В хода на съдебното
следствие са приобщени следните релевантни писмени доказателства: ксерокопие на
заверен документ от НОИ от 07.02.2020 г. №1023-40-2941;
3 бр. служебен бон за приемане на парични преводи и 1 бр.пощенска разписка за
паричен превод и опис на писмени доказателства: 7 бр.епикризи по отношение на
подсъдимия Т..
Предвид
гореизложеното съдът достига до следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства, в случая безспорно и
категорично се установи, че подсъдимият Бл.Л.т. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, изразяващ се в това, че за времето от месец февруари 2008 г.
до месец ноември 2019 г. вкл., в гр.София
и в гр. Враца, след като е бил осъден с решение на Софийски
районен съд №267/22.01.2008г., постановено по гр.д.№3036/2007г. на Софийски
районен съд, влязло в законна сила от 13.02.2008г, да издържа свой низходящ -
сина си С.Б. Т., като заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева, чрез
неговата майка и законен представил С.С.В. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 143/ сто
четиридесет и три / месечни вноски с общ размер на дължимата сума 10 010 лева.
Съгласно чл.143, ал.2
от Семейния кодекс (СК) родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите - по аргумент на противното от чл.143, ал.2
от СК. В наказателния процес категорично се установи, че за посочения период
подсъдимият не е изпълнявал своите задължения като родител, от които не
може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения
период се установи, че подсъдимият е престирал работна сила, имал е
трудови доходи, но въпреки това не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за
детето си, а през
цялото това време за здравето и за останалите потребности на неговия низходящ се е грижела майката - частния
обвинител С.В.. По делото не се
събраха доказателства подсъдимият да има задължение за издръжка към други
лица, освен към своя непълнолетен син Стефан Т..
В случая, от
обективна страна е налице влязло в сила решение на гражданския съд, с което подсъдимия е осъден
да заплаща месечна издържа на свой низходящ. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски или общо 143 месечни вноски, установено
безспорно, както от показанията на свидетелите, така също и от събраните по делото писмени доказателства.
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е знаел от една страна, че като не изпълнява своите
задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение,
а от друга страна, не е имал воля да заплати задължението си. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неизбежното неплащане на
дължимата от него издръжка за детето
си в размер на повече от две месечни вноски и пряко е целял този
резултат.
С бездействието си по
отношение на вмененото с влязло в сила съдебно решение задължение, съзнателно
неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за горепосочения период, след като е бил
осъден от гражданския съд да издържа детето си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. При тези съображения се налага извода, че
в конкретния случай са установени всички обективни и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, което мотивира съда да
постанови присъдата си, с която призна подсъдимия Б.Т. за
виновен в извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Към момента на извършване на
престъплението, като същото се счита за довършено с неплащане на последната
дължима вноска, предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от
свобода до една година или пробация. Съдебният състав, като прецени
отегчаващите вината обстоятелства – вида и характера на извършеното деяние - престъпление против брака и
семейството, изразяващо се в неплащане на
присъдена издръжка за дете в размер на 10 010 лева за 143 месечни вноски и
отчете смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, признание на вината от страна на
подсъдимия и изразено от него съжаление за извършеното
намери, че за постигане целите на чл.36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, следва да му бъде наложено на
основание чл.183
ал.1 вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1
вр.чл.54, ал.1 и ал.2 от НК наказание „пробация” със следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице 2 (два) пъти седмично, за срок от една
година и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 2/две/
години.
По изложените
съображения съдът постанови горната присъда.
06.03.2020 г.
град Враца РАЙОНЕН
СЪДИЯ: