Решение по дело №14363/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 29.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14363 oт 2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по иска на И.В.И., ЕГН **********,***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО   АКЦИОНЕРНО      ДРУЖЕСТВО „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ******, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща част от пълната претенция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди — болки, страдания, лишения и неудобства, в следствие на причиненото от Д.Д.Д. ПТП на 22.09.2016 г., в гр. Варна, при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кади", с per. № ****, застрахован при ответника по ГО, ведно със законната лихва върху нея от 09.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът твърди, че на 22.09.2016 г., в гр. Варна, при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кади", с per. № ****, Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, поради допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, чл. 119, ал. 4 ЗДвП, е причинил на И. В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка лява слепоочна-челно-теменна област, кръвозилив под меките мозъчни обвивки в лявата теменна област, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а", вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В следствие на инцидента и веднага след него, И.В.И. е настанена за лечение в МБАЛ „*****" АД. Лечението й е съпроводено със силни болки, страдания, лишения и неудобства, поради което И. през цялото време е на обезболяващи. На 26.09.2016 г. И. е изписана от болницата, като е продължила лечението си в домашни условия. Дори и след изписването И. не е можела самостоятелно да извършва елементарни действия от ежедневието, включително да се самообслужва. Болките й са непрестанни, което е наложило прием на обезболяващи. В следствие на ПТП и телесната повреда, И. е получила сериозни смущения от емоционален и психически характер, което е довело до смущения в съня й, невъзможност да се храни и да се движи пълноценно, нарушено светоусещане и смущения в комуникацията с околните. Редовно е приемала предписаните й лекарства, както и е провела пълния курс на рехабилитация, но възстановяването й е протекло бавно и мъчително, като значително е надхвърлило обичайния възстановителен процес, но в същото време е и непълно. В резултат на получените травми И. е понесла значителни неимуществени щети, изразяващи се в претърпени от нея болки, страдания, лишения и неудобства.

По случая е образувано н.о.х.д. № 5226/2018 г. по описа на районен съд - гр. Варна, XV наказателен състав, по което съдът е одобрил постигнатото между прокуратурата и Д.Д.Д.споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 385/2016 г. по описа на Сектор „ПП" - ОД-МВР-Варна, по реда на чл. 381, ал. 1 от НПК, ЕИСПП № БВС21600*****, с което Д.Д.Д.се е признал за виновен за гореписаното деяние и е приел да му бъде наложено наказание, на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а", вр. ал. 1,6. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, „лишаване от свобода" за срок 5 (пет) месеца, изтърпяването на което да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 (три) години, както и е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 5 (пет) месеца, на основание чл. 59, ал. 4 НК.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съобразно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

За водача Д.Д.Д.произшествието е настъпило при условията на риска „Гражданска отговорност". Управляваният от него лек автомобил към момента на ПТП е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.З."" АД, ЕИК ******, със застрахователна полица № BG(23)116002356603, валидна до 11.09.2017 г., поради което пострадалата И.В.И. има право на обезщетение от ответника за претърпените от нея неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.

За обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди — болки, страдания, лишения и неудобства в следствие от деянието на Д.Д.Д., претендират обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващо част от пълната претенция за обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, тъй като ответникът е изплатил на ищцата частично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на 28.11.2019 г. по банков път, по представена от нея банкова сметка.

***. 432, ал. 1 КЗ обезщетението за претърпените от ищцата вреди се претендира направо от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.З."" АД, ЕИК ******. На основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от датата на завеждане на щетата и представяне на банкова сметка, ***. *** КЗ - 09.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

Оспорва се иска по основание и размер.

Оспорва, че в резултат на ПТП от 22.09.2016 г. са настъпили твърдените в исковата молба увреждания на ищцата по вид, характер и продължителност.

Оспорва, че ищцата в резултат на ПТП и през цялото време на лечението е на обезболяващи, както и да е получила сериозни смущения от емоционален и психически характер, които да са довели до смущения в съня, невъзможност да се храни и да се движи пълноценно.

Оспорва твърдението, че ищцата е провеждала рехабилитация, като за това не са представени писмени доказателства.

Твърди, че описаните в исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения в общото и здравословно състояние от преди ПТП и нямат връзка с травмите от ПТП. Ищцата и в деня на пътния инцидент се е придвижвала бавно и се е забавила безпричинно с напускането на пътното платно.

Сочи, е ищцата към настоящия момент се е възстановила от травмите от ПТП и може да се обслужва в ежедневието си самостоятелно, без чужда помощ.

Исканото от ищцата обезщетение не съответства на степента и характера на получените травми.

Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в предприемане на пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и безпричинно забавяне на пешеходката с напускане на пътното платно. Поради това моли за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал.2 - ро от ЗЗД.

Сочи, че изплатеното от Дружеството застрахователно обезщетение в размер на 10 000лв. с ПН от 27.11.2019г. е достатъчно, за да компенсира неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищцата в резултат на ПТП от 22.09.2016 г.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва. Застрахователят по ЗЗГО дължи законна лихва от изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по доброволната претенция.

В с.з. от 02.04.2021г. е изменен иска по размер чрез намаляването му, като същият към настоящия момент е висящ за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща част от пълната претенция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Ищецът поддържа изменения иск и моли за уважаването му, а ответникът не изпраща представител, а с писмена молба моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Съгласно чл. 380 ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Няма спор, че към застрахователя е отправена такава, като по същата е изплатена сумата от 10 000лв. в полза на ищеца на 28.11.2019г.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429 ал. 1 т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кади", с per. № ****, валидно към датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.

Не се оспорва и механизма на ПТП, както и вината на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кади", с per. № **** за процесното ПТП, доколкото същите са установени в наказателното производство.

Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено  деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По отношение на вредите:

От приложената по делото медицинска документация и  изготвената по делото СМЕ се установява, че в резултат на ПТП от 22.06.2016 г. ищцата е получила разкъсно-контузна рана в тилна област на главата, която е заздравяла първично. Освен това е получила мозъчна контузия средна степен изразяваща се в травматична субарахноидална хеморагия и малка кръвна колелция в ляво фронтотемпорално. На направената КТ на главния мозък четири години по-късно се установява, че травматичната субарахноидална хеморагия и кръвната колекция са напълно резорбирани. За пълната резорбция на такива контузиони мозъчни увреждания обикновено са необходими няколко месеца. Вещото лице в с.з. сочи, че периодът на резорбция на получените от ищцата травми  в мозъка е най-много пет-шест месеца от датата на увреждането.

Алгоритъмът на лечение на мозъчните контузии (когато не се налага оперативно лечение), включва консервативно медикаментозно лечение с аналгетици, дехидратиращи, кръвоспиращи, вливания, витамини, антиконвулсивни, антиагреганти и др. плюс лечение на придружаващите заболявания, ако има такива. Това адекватно лечение ищцата е получила в пълен обем. В острия период след травмата и след това И.И. не е могла да се самообслужва и се е нуждаела от чужда помощ. В с.з. вещото лице сочи за период, в който ищцата се е нуждаела от помощ, два-три месеца.

Съдейки от справката на РЗОК и резултатите от образните изследвания на главния мозък на ищцата, може да се каже, че към датата на ПТП тя е страдала от мозъчно-съдова болест с прекаран исхемичен инфаркт (инсулт) в територията на лява средна мозъчна артерия. Тъй като засегнатия мозъчен участък е сравнително няма функционална зона, клиничното му проявление не е било тежко. Освен това ищцата е страдала и от хипертонична болест и хипертонично сърце, глаукома, хипотиреоидизъм, бронхит и др. дегенеративни заболявания характерни за възрастта. Тези заболявания забавят регенеративните и възстановителните процеси при всяка травма.

В медицинската документация няма никакви директни или индиректни данни за туморни образувания на главния мозък.

При прегледа и анамнезата на ищцата описаните инциденти не могат да се квалифицират като „припадъци" с мозъчен произход, тъй като липсват основните характеристики на този вид припадъци. Те нямат възбудна симптоматика в мозъка. Не може да се търси причинно-следствена връзка между описаните инциденти на „падане“ и травмите от ПТП.

В с.з. вещото лице сочи, че на травмата от ПТП-то се дължат симптомите главоболие, разсеяност, липса на съсродоточване, виене на свят, лесна уморяемост.

От изготвената по делото СПЕ се установява, че има данни за наличие на остра стресова реакция, която е съпроводена с негативни емоционални психотравмени преживявания, свързани с екзистенциалния страх за живота, както и телесните й страдания. В пряко следствие от инцидента е повишена ситуативната тревожност на осв., по време на болничния престой и на нейното възстановяване.

Към настоящ момент, резултатите потвърждават ефективно справяне с психотравмата - въпреки повишеното внимание при пресичане на пътното платно, осв. съумява да се справи. Не се отчитат трайни изменения в общото психично функциониране (невъзможност за напускане на дома, flashback спонтанни спомени и сковаващи страхове от инцидента, и др.) Няма данни за протрахирана реакция или посттравматично стресово разстройство, както и прогностични очаквания за такива.

Няма данни за назначено и провеждано психологично или психиатрично лечение. Не е търсила специализирана помощ от психиатър или психолог. Няма данни за провеждано лечение.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит по делото на свидетеля З.А.Л., съседка на ищцата, се установява, че след катастрофата, лежала в болницата пет дни. Боляло я, но й давали обезболяващи. Тя имала рана и кръв. След изписването от болницата съпругът й приготвял всичко, тя да го сложи да се сготви, и това продължило може би около месец и половина – два, в които предимно лежала. След този месец и половина, имала продължаващо главоболие, за което взимала лекарство. Сочи, че припадала или края на 2018 г. или началото на 2019 г. , около 2 години след инцидента, както и след това. Сочи, че има, туморни образувания. След инцидента спряла да шие гоблени и не прави нищо, свързано с натоварване. След инцидента изпитва страх да пресече уличните платна. Когато излизат двете, хваща ръката й и потреперва при преминаване през кръстовище. Ако трябва да се ходи пеш, излиза с придружител. Мисълта й не течала както преди и походката й вече не била така стабилна.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит по делото на свидетеля К.Д.В., съседка на ищцата, се установява, че след болницата ищцата се чувствала зле. Ходела бавно, рядко се засичали в този период. Говорът й не бил същият, по ги обмисляла нещата. Вече никъде не ходела сама. Главата я боли все още. Изследванията й стават все по-зле и по-зле. Чувствала се неуверена. Няколко пъти припаднала. Ходила на невролог и установили, че има някакви образувания в главата. Тя се стресира при бръмване на кола около нея.

Относно размера на вредите:

Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка лява слепоочна-челно-теменна област, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в лявата теменна област, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановителния период за този вид травми, отчитайки спецификите на ищцата, вещото лице сочи като период от 5-6 месеца /за пълно възстановяване/. Установено е от прегледите на ищцата, че действително към момента е налице пълно възстановяване от травмата при ПТП. В този период, ищцата е имала нужда от помощ /не за собственото й обслужване, а за помощ при домакинската работа и за придружаване при излизане/ за периода от месец и половина-два /по данни на свидетелката З.А.Л./ и два-три месеца /по данни на вещото лице - среден период на нуждата от помощ/. Съдът съобрази и психическо състояние, в което е била ищцата след ПТП, като същата е преживява остра стресова реакция, непосредствено след инцидента. Към настоящ момент обаче е налице ефективно справяне с психотравмата.

Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, намира, че претърпените от ищцата вреди съответстват на сумата от 16 000лв. Предвид плащане на сумата от 10 000лв. от страна на ответникът, същият дължи сумата от още 6 000лв., като до този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

За разликата от 4 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се доказа по делото, че „припадъците“ на ищцата са в причинно-следствена връзка с ПТП. Според вещото лице те не се дължат на симптоматика в мозъка. Не се доказа и същата да има туморни образувания, като оттук причинно-следствена връзка не може да се търси. Не се доказа и че към настоящия момент същата има влошаване на здравето, което да се дължи на ПТП, доколкото ищцата страда и от други заболявания, които се отразяват на общото й функциониране. Страхът, който все още има ищцата при пресичане, макар и наличен, няма такъв интензитет, че да може да се квалифицира като психическо състояние или заболяване.

По съпричиняването на вредите:

Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и безпричинно се е забавила с напускане на пътното платно.

Съобразно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Няма обаче ангажирани от ответника доказателства за наведените от него твърдения, като в тежест на същия е било да установи положителните факти, на които се позовава. Напротив от приобщеното по делото досъдебно № 385/2016г. производство се установява, че ищцата е пресичала кръстовището на пешеходна пътека при разрешаващ светлинен сигнал на светофара и именно там е била блъсната от завиващия надясно автомобил. Няма данни и същата неоснователно да се е забавила с пресичането. Дори и да имаше такива данни, това нейно поведение не е основание за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на автомобила е бил длъжен да я изчака.

По възражението на ответника за датата, от която започва да тече законната лихва:

Ответникът сочи, че законната лихва следва да се счита, че започва да тече от датата 10.12.2019г. или тримесечен срок от датата, на която е заявена претенцията /09.09.2019г./

Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;  2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Няма твърдения, че ищцата не е представила всички изискуеми доказателства, няма доказателства за изискани по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ доказателства, поради което съдът приема, че датата, на която изтича срокът по чл. 497 ал. 1 т. 1 от ЗК или 15 работни дни от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя е 24.09.2019г., /по-ранната от двете дати/, поради което от 25.09.2019г. ответникът се явява в забава за плащане на обезщетението.

Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, съразмерно на уважената част от иска, които са в размер на 400лв.  – депозити за вещи лица /липсва списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие/, поради което дължимата сума е в размер на 240лв.

Предвид изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноските за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, които са в размер на 400лв.  – депозити за вещи лица + 150лв. – юрисконсултско възнаграждение = 550лв., поради което дължимата сума е в размер на 220лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО   АКЦИОНЕРНО      ДРУЖЕСТВО „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ******, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.,  ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща незаплатен остатък от обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди — болки, страдания, лишения и неудобства, в следствие на причиненото от Д.Д.Д.ПТП на 22.09.2016 г., в гр. Варна, при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кади", с per. № ****, застрахован при ответника по ГО, ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща разликата между предявената и уважената претенция, на основание чл. 432 от КЗ.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО   АКЦИОНЕРНО      ДРУЖЕСТВО „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ******, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.,  ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 240лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО   АКЦИОНЕРНО      ДРУЖЕСТВО „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ******, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., сумата от 220лв. /двеста и двадесет лева/, представляваща разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.  Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: