Решение по дело №440/2023 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 359
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20235610100440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. гр. Димитровград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100440 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 55 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД. Ищецът И. Т. Т., чрез пълномощник адв. М.М., е
предявила против „Сити Кеш” ООД, искова молба, в която твърди
следното:На 03.08.2022 г. между И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д., ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап. ** в качеството й на
кредитополучател и ,,СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, в
качеството си на кредитодател, е сключен договор за ларичен заем кредирект
№****. Договорът е сключен при условията на закона за елекгронния
документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на
този договор, последният се задължава да предостави заемни средства в
размер на BGN 1900 /хиляда и деветстотин лева/ на г-жа Т., а тн се задължава
да ги възстанови, ведно с възнаградителна дихва. Съгласно'чл. 3.5. от
дотовора, годишен лихвен процент на заема от 40.05% /четиридесет цяло и
нvла пет процента/ а годишният лроцент на разходите е 48.53% /четиридесет
и осем ияло иетдесет и трн процента/. Уговореният срок на договора е 18
месеца. Начин на плащане не е уговорен. На 14.09.2022 г отново между И. Т.
Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**,
ап. ** в качеството му на кредитополучател и ,,СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул.
„Славянска" № 29, ет. 7, в качеството си на кредитодател, е сключеи договор
за паричен заем кредирект №****. Договорът е сключен при условията на
sакона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/, хакто предходния път. По силата на този договор, последният е
1
следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2300 /две хиляди и
триста лева/ на г-жа Т., а тя да гх възстанови, заедно с всички лихви и
разноски по кредита. Съгласно чл. 3.7. от договора ГЛП на заема от 40.05%, а
ГП на разходите е 48.36%, уговорения срок е 18 месеца.Кредитодателят,
залагайки като клауза 6.2 в договорите за потребителски кредит всъщност
цели sаблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в
настоящото производство, иsползвайки заблуждаваща тьрговска пракгика
създава неравноправност, коsто благоприятства кредитодателя и уврежда
потребителя. Със самата уговорка СИТИ КЕШ ООД цели да заблуди
кредитополучателя в частга относво дейсгвителния годишен процент на
разходите, като това обстоятелство поражда нищожност на разпоредбата на
чл. 6.2. от договора, тьй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19
от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК лилсата на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на
договора. Това е така, защото roдишният процент на разходите по кредита
включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, въsнаграждения
от всякакьв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за скшочване на
договора. Твърднното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 33, ап. 1
от общите условия към договорите за кредит, доверителката ми е следвало да
предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде
извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нен, и
след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи доroвор за
поръчителство във връзка с процеснин договор за заем, като в противен
случай се дължи неустойка. Неустойката по договора за паричен заем
кредирект №**** от 03.08.2022 г. е в размер на BGN 3 853.10 /три хилядн
осемстотин петдесет и три лева и десет стотннки/, а по Договора за паричев
заем кредирект №**** от 14.09.2022 г. е в размер на BGN 4 660.48 /четири
хиляди шестстотин и шестдесет лева и четридесет и осем стотинки/, която
неустойка се дължи пропориионално към всяка вноска по кредита и е
отразена в погасителния план и представлява неразделна част от договорите.
Поставените възможности за обезпечение по договора за заем са посоченх в
чл. 33, ал. 1 от общите условия и към договорите за заем, като същи са
следните: 1/ Да се предостави от доверителката ми поръчител едно или две
лица, които да имат осигурителен доход в общ размер на най-малко 7 пъти
раsмера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да бъде
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не са
поръчители по други договори за заем, склгочени от доверителката ми, те
самите да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със
СИТИ КЕШ ООД, да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочиите данни на ЦКР към БНБ 2/ Алтернативно
на гореизложените възможности, кредитополучателят може да представи като
2
обезпечение банкова гаранция, в еквивалентен размер на сумата по договора
за заем. Уговореното възнатраждение под формата на „неустойка" е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчиспяването на ГПР -
индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2
от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения от
потребителския доroвор размер на ГПР, последният не съответства на
действитепно прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска
прахтика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това считам,
че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване
на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. В тази връзка са Решение
№260065 от 08.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение
№260257 от 09.12.2020 г. на РС - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решенне
№857 от 03.07.2020 г. на РС - Русе по гр. д. №230З12О19 г., Решение №
260017 от 4.01.2021 г на РС - IIловдив по гр. д. № 3464/2020 си потвърждават
изложеното от меи по-горе. Потвърждава се и от Решение № 3963 от
25.11.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 9209/2022 г. и Решение № 3205 от
6.10.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3581/2022 г. по ковто е странна
именно СИТИ КЕШ ООП Изложената теза се потвърждава и от раsпоредбата
на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялната тьрговска
пракгика тьрговска, която се изполsва в настоящия случай, с цел
свръхпечалба на кредитора. Такава пракгика от страна на тьрговец към
потребител се извьршва ако противоречи на иsискването за добросъвестност
и професионална компетентност и е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител. Член 68д ог същия закон
гласи, че заблуждаваща е такава тьрговска практика, при която се съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, вхлючително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дорн и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търтовско решение, което той не
би взел без използването на тьрговската практика. Така в чл. 33, ал. 1 от
Общите условия към процесните договори е уговорено заемите да бъдат
обезпечени с поръчител, отговарящ на условията посочени no-rope. В случай
на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в
чл. 33, ал. 1 от общите условия към доroворите, същата дължи „неустойка" по
чл. 6.2. от договора на кредитора в размери равняващи се на 200% от
главниците по договорите, които суми се начисдяват пропорqионално към
всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулира месечната вноска за с която
неустойка ладежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската ло
кредитите става двойно по-голяма. Същото това кумулиране на неустойката
към погаситепните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава
лредпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
3
потребителя. Трябва да се посочн, че „неизпълнението" на задължението ог
доверителката ми да се представи поръчител, отговарящ на условията,
посочени по-горе, вдига лихвеният процент на кредита неколкократно, тьй
като таsи „ неусгойка" представлява прикрита възнаградитедна лихва. Това се
потвърждава и от фахта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителния
план по договора.
Петитум:Да се осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55 от
ЗЗД, недължимо платените суми от ищцата на ответника в размер на 452.44
лева, във връзка с Договор за паричен заем кредирект №****/3.8.22г. Да се
осъди ответника да заплати на ищцата недължимо платените от нея на
ответника суми, на основание чл.55 от ЗЗД в размер на 300 лева във връзка с
Договор за заем №****/14.9.22г. Претендира разноски в производството.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който твърди следното:На
основание чл. 131 от ГПК в законоустановения срок представям настояшия
отroвор на предявения от И. Т. Т., с ЕГИ **********, иск против
представляваното от мен Дружвство, с който е поискано прогласяване на
нищожностга на клаузата за неустойка, обективирана в Договор за паричен
заем № **** от 03.08.2022г. Признавам за основателен предявения иск в на
основание чл. 237 ГПК моля да постановите решение при признание на иска.
Съгласно чл. 26, ал.4 33Д нищожността на отделнн части на договора не
влече нищожпвст на целия договор. Следва да се вземе предвид, че
прогласяване нищожпосттa на неустоечната клауза не обосновава нищожност
на целите договори за кредыт на основяние чл. 22 3ПК. С настоящия отговор,
моля на основание чл. 78, ад. 2 ГЛК в тежест на „Сити Кеш" ООД да не бъдат
възлагани разноски, тьй като с поведението си представляваното от мен
Дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното: С договор за паричен заем кредирект
№****/3.8.22г., сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в
размер на 1900 лева, при следните условия: срок- 18 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 48, 14.
Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение в размер на 3853.10 лева, платима разсрочено
заедно с всяка вноска.На 14.09.2022 г отново между И. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап. ** в
качеството му на кредитополучател и ,,СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска"
№ 29, ет. 7, в качеството си на кредитодател, е сключеи договор за паричен
заем кредирект №****. Договорът е сключен при условията на sакона за
електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/,
хакто предходния път. По силата на този договор, последният е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 2300 /две хиляди и триста лева/
на г-жа Т., а тя да гх възстанови, заедно с всички лихви и разноски по
4
кредита. Съгласно чл. 3.7. от договора ГЛП на заема от 40.05%, а ГП на
разходите е 48.36%, уговорения срок е 18 месеца. Предвидена е още и
неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
в размер на 4660.48 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според която
вещото лице е посочило, че съгласно Погасителния план по договора за м.
09.2021 г., м. 10.2022 г., м. 11.2022 г. и м. 12.2022 г. главница не се плаща,
плаща се само договорна лихва в размер на 63,41 лв. месечно и неустойка в
размер на 298,59 лв. месечно. От м.01.2023 г. се заплаща главница, лихва и
неустойка, като вноската по главница и лихва е 172,09 лв., неустойка 189,91
лв. и общата месечна вноска с неустойката става 362,00 лв. Размерът на
дължимата лихва по договора е 762,90 лв. Обща сума за плащане - 2662,90 лв.
Общо дължима сума - 6516,00 лв. / главница - 1900,00 лв.; договорна лихва -
762,90 лв. и неустойка - 3853,10 лв. / От тази сума е направена отсrьпка от
3,68 лв. от първата вноска през м. 09.2022 г. и общата сума за плащане става
6512,32 лв. ГПР, изчислен по кредитния калкулатор при ГЛП 40,05 %, както е
посочено в договора с анюитетни месечни вноски. Видио от Приложение № 1
при : - размер на кредита 1900,00 лв. - срок на кредита в месеци - 18 м. -
гратисен период в месеци - 4 м. - годишна лихва - 40,05 % - изплатена сума по
кредита - 2662,90 лв., /в договора са 2662,90 лв./ от които - главница 1900,00
лв. - договорна лихва - 762,90 лв. / в договора - 762,90 лв. / - ГПР - 48,28 % /в
договора - 48,14 % / В ГПР е включена само договориата лихва. Съгласно
Погасителния план по договора за м. 10.; 11.; 12 на 2022 г. и м. 01. 2023 г.
главница не се плаща, плаща се само договорна лихва в размер на 76,76 лв.
месечно и неустойка в размер на 361,24 лв. месечно. От м.02.2023 г. се
заплаща главница, лихва и неустойка, като вноската по главница и лихва е
208,32 лв., неустойка - 229,68 и общата вноска с неустойката става 438,00 лв.
Размерът на дължимата лихва по договора е 923,52 лв. Обща сума за плащане
- 3223,52 лв. Общо дължима сума - 7884,00 лв., / главница - 2300,00 лв.;
договорна лихва - 923,52 лв. и неустойка - 4660,48 лв. / ГПР, изчислен по
кредиткия калкулатор при ГЛП 40,05 %, както е посочено в Договор с
анiоитетни месечни вноски.. Видно от Приложение № 2 при : - размер на
кредита 2300,00 лв. - срок на кредита в месеци - 18 м. - гратисен период в
месеци - 4 м. - годишна лихва - 40,05 % - изплатена сума по кредита - 3223,52
лв.,/ в договора - 3223,52/ от които - главница 2300,00 лв. - договорна лихва -
923,52 лв. / в договора - 923,52 лв. / - ГПР - 48,28 % /в договора - 48,29 % / в
ГПР е включена само договорната лихва. Ако бъде включена неустойката по
чл.6.2. от Договорите, същата се начислява и изплаща месечно, поради което
би следвало да се посочи като други месечни вноски в кредитния калкулатор.
При Договор № **** от 03.08.2022 г. Видно от Приложение № 3- Кредитен
калкулатор - ГПР при : - размер на кредита - 1900,00 лв. - срок на кредита в
месеци - 18 м. - гратисен период в месеци - 4 м. - годишна лихва - 40,05 % -
анюитетни вноски - други месечни такси - 214,06 лв. - изплатена сума по
кредита - 3853,08 лв., / в договора 3853,10 лв. / - договорна лихва - 762,90 лв. /
5
в договора - 762,90 лв. / - изплатени такси 3853,08 лв. / в договора - 3853,10 / -
ГПР - 518,55 % . При Договор № **** / 14.09.2022 г. Видно от Приложение №
4- Кредитен калкулатор - ГПР при : - размер на кредита 2300,00 лв. - срок на
кредита в месеци - 18 м. - гратисен период в месеци - 4 м. - годишна лихва -
40,05 % - анюитетни вноски - други месечни такси - 258,91 лв. - изплатена
сума по кредита - 7883,90 лв. / в договора 7884,00 лв. / - договорна лихва -
923,52 лв. /в договора 923,52 / - изплатени такси - 4660,38 лв. / в договора -
4660,48 / - ГПР - 517,93 % . Видно от движение по сметка по кредит № **** /
03.08.2022 г. с титуляр И. Т. Т. за периода от 05.09.2022 г. до 05.10.2022 г.
внесените суми по кредита са 2348,76 лв.z както следва : На 09.09.2022 г. -
358,32 лв. На 12.09.2022 г. - 1990,44 лв. С тази сума са погасени : - неустойка -
369,53 лв. - погасена е кеустойката за първия месец - 09.2022 г. / 362,00 лв. /и
частично за м. 10.2022 г. - дог. лихва - 79,23 лв. - погасена е лихвата за първия
месец - м. 09.2022 г. / 63,41 лв. / и частично за м. 10. 2022 г. - главница -
1900,00 лв. Кредитьт е погасен предсрочно на 12.09.2022 г. Видно от
движение по сметка по кредит № **** / 14.09.2022 г. с титуляр И. Т. Т. за
периода от 14.09.2022 г. до 14.10.2022 г. внесените суми по кредита са
2475,08 лв.t както следва : Иа 26.09.2022 г. - 2475,08 лв. С тази сума са
погасени : - неустойка - 144,48 лв. - погасена е частично първата неустойка -
за м. 10.2022 г. / 361,24 лв. / - дог. лихва - 30,68 лв. - погасена е частично
лихвата за първия месец - за м. 10.2022 г. / 76,76 лв. / - главница - 2300,00 лв.
Кредитьт е погасен предсрочно на 26.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното: Няма спор по делото, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договорите за потребителски кредит, по които
ищецът е усвоил заетите суми. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключените договори по своята правна
характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит,
поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от
ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.В
случая клаузата за неустойка,поради неизпълнение задължението на
заемополучателя да представи в 3-дневен срок обезпечение за кредитора,
6
предвидена и в двата процесни договора е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д.№1/2009 г.на ОСТК на
ВКС неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави,като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай. Нищожна и неравноправна е клаузата на чл.6 от договорите, която
вменява на заемателя задължение в 3-дневен срок от сключване на договора
да предостави на заемодателя едно от следните две обезпечения: 1/банкова
гаранция или 2/поръчител,който следва да отговаря на условията на чл.9 ал.2
от ОУ,включващи няколко кумулативно посочени изисквания в т.ч.да има
минимален осигурителен доход най-малко 7 пъти размерът на МРЗ за
страната при един поръчител,а при двама поръчители размерът на
осигурителния доход на всеки от тях да е в размер поне 4 пъти МРЗ и много
други изисквания.Клаузата на чл.6 от договора е в противоречие с добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една
страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца,предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя,от др.страна
вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване
на едно от двата вида обезпечения в изключително кратък
срок.Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на
кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита,
за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на
такси и комисионни. Уговорката,че ако заемателят не изпълни задължението
си по чл.6 за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в посочения
размер също е нищожна,като противоречаща на закона.Тази клауза излиза
извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна
функция,доколкото не обезпечава главното задължение на заемателя да върне
предоставената му в заем сума ,нито има характера на обезщетение за вредите
от неизпълнението на договора.Отделен е въпроса,че размерът на неустойката
по двата договора е изключително завишен, в единия е над размера на
отпуснатия кредит. Процесните договори обаче не са изцяло нищожни
,съгласно чл. 22 от ЗПК,поради което и на осн. чл.23 ЗПК заемателят по
договора да дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва
и други разходи. Както вече бе посочено в счетоводната експертиза,ВЛ
приема,че неустойката както по принцип,така и в конкретния случай не е
компонент, който да се включва при изчисление на ГПР, като изрично е
отразено,че за процесните договори ГПР включва главница и договорна
лихва,без неустойка.В чл.19 ал.1 ЗПК са регламентирани разходите,които се
включват в ГПР,а в ал.2 на същата разпоредба е посочено,че ГПР кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1.Няма законово основание
предвидената в един договор за кредит неустойка за неизпълнение на дадено
задължение,да бъде включвана към компонентите при изчисляване на
ГПР,доколкото същата не може да бъде предвидена към момента на
сключване на договора,в който смисъл е и становището на ВЛ по приетата
7
счетоводна експертиза. При липса на обективни данни неустойката в
конкретната хипотеза да е включена към ГПР, същият е в уговорен
размер,близък до максималния, съгласно чл. 19 ал.4 ЗПК и по двата
договора,но не надвишава законно определения размер. Цитираната норма
предвижда,че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Законната
лихва е 10 %,което обуславя извода,че ГПР не следва да надвишава 50 %.В
случая разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е спазена.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК
лихвите са част от компонентите,формиращи ГПР.След като в самия закон е
предвиден максимален размер на ГПР,който не следва да надвишава пет пъти
законната лихва,посоченият в процесните договори фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 40,05 % е в рамките на допустимия от
закона размер,като част от ГПР по заема в размер на 48.14 и 48.29%.
Нищожността на горепосочените клаузи от договорите относно неустойката
не обуславят извода за нищожност на целия договор.Съгласно чл.22 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен ,когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9. В случая не са налице предпоставките на 22 ЗПК.Спазено е
изискването на чл.10 ал.1. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин,всички елементи на договора и на ОУ са с еднакъв шрифт-
12. Не се установи договорът да е сключен в нарушение на горепосочените
разпоредби на чл.11 и чл.12 от ЗПК.В договора е посочена чистата стойност
на кредита,ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане
на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.Към
договора страните са подписали и общи условия като отделно обективиран
документ.В случая приложение намира разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД,
съгласно която нищожността на отделни части на договора не влече
нищожност на целия договор.По изложените съображения,съдът приема,че с
изключение на гореописаните клаузи за неустойка в останалата си част
договорите за заем са действителни и чл.23 ЗПК не намира
приложение.Според заключението на вещото лице по ССчЕ ищецът е
погасила предсрочно договорите, като е изплатила главница, частично
лихвата, и част от неустойка/ в договора от 3.8.22г.-369.53 лева неустойка, а
по втория от 14.9.22г.- общо внесена сума-2475.08 лева, неустойка-144.48
лева/ следва, че сумата за неустойка и лихва се явява недължима и по двата
договора, като получена при липса на основание, поради което тя следва да
бъде върната на потребителя. Сумата се дължи в размера посочен от вещото
лице като платена / по договора от 3.8.22г.-448.76 лева , по договора от
14.9.22г.-175.16 лева/, предвид и осъдителната претенция на ищеца за
връщане на недължимо платена неустойка по двата договора, като до
претендирания такъв от 452.44 лева по договора от 3.8.22г. и до размера от
8
300 лева по договора от 14.9.22г., искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.Връщането на неустойката се дължи, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна
последица от уважаване на осъдителната претенция.В този смисъл ответникът
„СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев Пенчев — управител следва да се осъди да заплати, на
основание чл. 55 от ЗЗД, недължимо платена сума от И. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., на ответника в размер на BGN 448.76
лева във връзка с Договор за паричен заем кредирект № **** от 3.8.2022 г.,
като исковата претенция до размера от 452.44 лева да отхвърли, като
неоснователна.
Да осъди „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев — управител да заплати, на
основание чл. 55 от З3Д, недължимо платена сума от И. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № 15, вк. А, ет. 7, ап. 19 в
размер на BGN 175.16 лева по Договор за паричен заем кредирект № **** от
14.9.2022 г., като до претендирания размер от 300 лева, като неоснователен да
отхвърли. Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се
освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК . Същата
предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане
на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е
необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е
така. От една страна, както вече беше изяснено, обстоятелството, че
длъжникът е заплатил (погасил) изцяло кредита си не означава, че той няма
интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е нищожна
и в този смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно
дело, след като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса
на потребителя и последният търси защита на правата си. Даването на повод
за завеждане на делото не следва да се разбира единствено като предприети
от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да изпълни точно
договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права
на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по
съдебен ред. От втора страна, ответникът с отговора твърди, че той не
изисквал заплащане на неустойка по договора, което било и основанието да
не му се възлагат разноски в процеса, но същевременно от ССчЕ се
установява, че ищецът си е платил неустойката в посочения размер, т.е.
дружеството е получило тази неустойка с платените вноски по кредита. Това
обстоятелство на още по- силно основание обосновава правния интерес на
ищеца да си търси платеното по договора, което счита, че е недължимо,
предвид нищожната клауза за неустойка. В този смисъл е неправилно
съображението в отговора, че дори и да била нищожна една клауза в договор,
то само, ако по нея се търсело плащане от кредитора, само тогава той бил дал
9
повод за завеждане на делото. Подобна постановка на ответника не само, че
не признава правото на ищеца да търси защита на правата си, а точно
обратното- отрича възможността му да реализира такава. При това положение
дори не може да се приеме, че в случай е налице същинско признание на иска,
а по- скоро има само признание на факти- че клаузата за неустойка по
договора е нищожна. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят
извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва
привилегията на чл.78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото,
а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест, съобразно с
уважената искова претенция.Предвид изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съразмерно
с уважената искова претенция, предвид че тя е заплатила държавна такса в
общ размер на 100 лева, както и депозит за вещо лице-300 лева. Ищецът освен
това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адв. М.М., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска
помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на осъдителните искове тук (доколкото в тях се включва
като задължителен елемент от фактическия състав на претенцията и
установителната, без обаче тя да представлява отделен иск) следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 558.97
лева. Предвид извода на съда за частична основателност на исковите
претенции, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 332 лева,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, а на адв.М., чрез
посоченото адв.дружество-663 лева за процесуално представителство,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2
от ЗА и от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от така предявените два иска в размер на по 400
лева, а предвид уважената част от исковата претенция-663 лева, която сума
следва да се присъди директно в полза на пълномощника/адв.дружество/,
доколкото това не представляват направени от страната разноски, а
определени от съда такива на нейния адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Сити Кеш”
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
10
„Славянска” № 29, ет. 7, от една страна и И. Т. Т., ЕГН ********** от град Д.
ул. „П.Е.“ № **********, от друга, че е нищожна клаузата за неустойка от
сключените между страните договор за потребителски кредит
№****/3.8.2022г. и договор за потребителски кредит №****/14.09.2022г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е.
№ **********, сумата в размер на 448.76/четиристотин четиридесет и осем
лева и 76 ст./- неоснователно платена сума по договора за потребителски
кредит №****/3.8.22г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 19.4.2023 г., до окончателното й плащане, като
за разликата до претендирания размер от 452.44 лева, искът отхвърля, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е.
№ **********, сумата в размер на 175.16/сто седемдесет и пет лева и 16 ст./-
неоснователно платена сума по договора за потребителски кредит
№****/14.9.22г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 19.4.2023 г., до окончателното й плащане, като
за разликата до претендирания размер от 300 лева, искът отхвърля, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е.
№ 15, вх. А, ет. 7, направените разноски по делото, съразмерно с уважената
част на исковата претенция в размер на 332/триста тридесет и два/лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., със
седалище и адрес на управление град Стара Загора, бул.“Княз Ал.|
Батенберг“№28, ет.5, офис 42 с БУЛСТАТ *********, представлявано от
адв.М. В. М., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца И. Т. Т.,
ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е. № ********** безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 663/шестстотин шестдесет и три/
лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11