Решение по дело №12631/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 800
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110212631
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 800
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110212631 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А” ООД, ЕИК: , представлявано от управителя Надежда
Спасова, срещу Наказателно постановление (НП) № СФИ21-РД29-52 от 06.08.2021г.,
издадено на Зам.-кмета на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (НРУИТДТСО) на дружеството- жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение на чл.4, ал.1 вр. чл.36
от НРУИТДТСО.
В жалбата се посочва, че е имало подадено заявление за работно време от ЕТ П С,
който е бил предишния собственик на юридическото лице. Дейността била поета от Н С
през февруари 2021г. Твърди се, че извършеното нарушение е такова на чл. 5, ал. 5, а не
посоченото в наказателното постановление. Прави се искане за отмяна на процесното НП
изцяло, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния представител адв. Т.Л. не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Административно-наказващият орган – Дирекция „Икономика и търговската
дейност” при Столична община, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
1
доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствата:
На 14.05.2021г. била извършена проверка на обект- магаин, в който се продавали
дамски обувки и бутилирани вина внос от Испания, находящ се в гр. С, бул. „Х Б” №.
Проверката била извършена от свидетелката А.Т. и лицето Л Н- и двете служители в
Дирекция „ Икономика и търговска дейност” при Столична община. При извършената
проверка присъствал и представител на дружеството- Ирина Харизанова. В хода на
проверката на двете служителки не било представено заявление за работно време. Във
връзка с извършената проверка бил съставен констативен протокол №978 от 14.05.2021г. С
издадения констативен протокол било указано на управителя на фирмата да се яви на
19.05.2021г. между 09:30 и 10:30 часа в Дирекция „Иконимика и търговска дейност” при
Столична община и да представи заявление за работно време. Препис от констативния
протокол бил представен на присъставащото лице- Ирина Харизанова срещу подпис.
Във връзка с неявяването на управителя на дружеството в Дирекция „Икономика и
търговска дейност” на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН №12 от 19.05.2021г.
Актът бил съставен от свидетелката А.Т. в присъствието на двама свидетели. Същият бил
връчен на представител на дружеството жалбоподател срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано възражение, в което
жалбоподателят посочил, че собствеността на дружеството била прехвърлена и поради това
липсва уведомление за работно време.
Административно наказващият орган приел възражението за неоснователно и на база
на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП) № СФИ21-РД29-52
от 06.08.2021г., издадено на Зам.-кмета на Столична община, с което на основание чл.36,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) на дружествто- жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение на
чл.4, ал.1 вр. чл.36 от НРУИТДТСО.
Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелката А.Т. (актосъставител), както и в писмените доказателства – свидетелство
за регистрация на фискално устройство №2316/09.02.2021г.; констативен протокол №978 от
14.05.2021г.; копие на касов бон; заповед на Столична община №СОА20-РД09-
2264/06.08.2020г.; заповед №РД-09-2027 от 29.11.2011г.; писмо от Столична община; 2 бр.
удовления за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община.
Съдебният състав в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК
обсъди гласните доказателства по делото и намери, че свидетелските показания на свид. Т.
са пълни и последователни, като същата добросъвестно излага своя спомен от възприетите
събития. Свидетелката заяви категорично пред съда, че тя е извършила проверката на
търговския обект и е констатирала липсата на уведомление по чл.4 от НРУИТДТСО, като е
2
отразила констатациите си в нарочен протокол. Същата е съставила и процесния АУАН и го
е подписала. Цялостният анализ на свидетелските показания води до еднозначни за съда
фактически изводи, като съдът приема, че за разкриване на обективната истина по делото
способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото.
Писмените доказателства съдебният състав кредитира като надлежно събрани и в
синхрон с част от гласните доказателства по делото. Целият доказателствен материал
позволи на съда да приеме посочената фактическа обстановка, изложена по-горе, тъй като
при преценката на гласните доказателства съдът прецени и писмените доказателства, които
еднопосочно допълват и изясняват обстоятелствата по твърдяното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните свои правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, която я
прави процесуално допустима.
Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността
на органите, съставили и издали двата документа – Акта за установяване на
нарушението и НП, намери, че Актът е съставен от надлежно оправомощено
лице съгласно приложената по делото Заповед № РД-09-2264/06.08.2020г. на
Кмета на Столична община. Съдът прецени, че НП е издадено от
оправомощено длъжностно лице съгласно Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г.
на Кмета на СО, тъй като по силата на чл.35, ал.2 от НРУИТДТСО НП се
издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни
лица.
Съдебният състав не констатира в хода на административно-наказателното
производство допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният
АУАН съдържа всички изискуеми от закона реквизити съгласно императивната разпоредба
на чл.42 от ЗАНН. Съгласно чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН в Акта следва да бъде описано точно,
ясно и конкретно нарушението, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено с точната
правна квалификация, което е направено в разглеждания документ.
Същевременно наказващият орган не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, залегнали в императивната норма на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В НП са
отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, както и нарушената разпоредба
на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО, като е налице и изискуемото съответствие между цифрова и
словесна квалификация на нарушението съгласно цитираните разпоредби, при това
идентично с квалификацията на нарушението по Акта.
Съгласно посочената разпоредба на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО при упражняване на
търговска дейност в стационарен обект физическите и юридически лица уведомяват за
това районната администрация по местонахождението му. Според чл.4, ал.2 от
3
НРУИТДТСО уведомлението по ал.1, което е по образец (т. е. типова бланка) се подава в
два екземпляра до кмета на района в 7-дневен срок от заверката в ТДД на свидетелството за
регистрация на фискално устройство за обекта. Собствеността на обекта е прехвърлена на
дружеството жалбоподател на 09.02.2021г., когато е регистрирано ФУ. Следователно 7-
дневният срок за подаване на уведомление по чл.4, ал.2 вр. ал.1 от НРУИТДТСО е изтекъл
на 17.02.2021г., като жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение в указания
срок.
Нарушението по чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО е от вида на т. нар. „нарушения на просто
извършване (или формални нарушения) и съставът му е осъществен след реализирането в
обективната действителност на два факта – регистрация в съответната данъчна служба на
ФУ и изтичането на 7-дневен срок от този момент, в който не трябва да е подадено
уведомлението. Няма изискване за настъпването на други неблагоприятни последици. В
конкретния случай съставът на нарушението е осъществен от жалбоподателя, който от
обективна страна не е подал уведомление в срока, и действията му са виновно извършени,
доколкото незнанието на закона не е извинително.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че към датата на проверката е имало подадено заявление за работно време
на името на ЕТ Петър Спасов. От една страна, обстоятелството, че евентуално е имало
такова заявление не освобождава дружеството- жалбоподател от задължението му след
прехвърляне на собствеността на дружеството същото да подаде собствено такова
заявление. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че по делото остана
недоказано твърдението на жалбоподателя предвид, че видно от приложеното по делото
писмо от Столична община на името на Петър Спасов е имало издадени две уведомления за
работно време, но нито едно от тях не се отнася за обект находящ се в гр. С, бул. „Х Б” №,
ет. .
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличен търговец, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да
понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Санкционната разпоредба на чл.36, ал. 1 от НРУИТДТСО предвижда че при
нарушение на посочени разпоредби на Наредбата на виновните лица, се налагат глоби в
размер, а на едноличните търговски и юридически лица- имуществена санкция в размер от
300 до 2 000 лв. В конкретния случай е наложена санкция в минимално предвидения от
закона размер, а именно 300 лева и поради това за настоящия съдебен състав не е налице
възможност за редуциране на размера на наложената „имуществена санкция”.
Като краен извод съдът намира, че при съставянето и издаването на Акта и на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, и няма нарушение на материалния закон.
Затова съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано.
4
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН Софийският
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА (НП) №СФИ21-РД29-52 от 06.08.2021г., издадено на
Зам.-кмета на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО) на дружествто-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 300 лева за нарушение на чл.4, ал.1 вр. чл.36 от
НРУИТДТСО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
ХІІ от АПК пред Административния съд-гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А” ООД, ЕИК: , представлявано от управителя Н С, срещу
Наказателно постановление (НП) № СФИ21-РД29-52 от 06.08.2021г., издадено на Зам.-
кмета на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО) на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение на чл.4, ал.1 вр. чл.36 от
НРУИТДТСО.
В жалбата се посочва, че е имало подадено заявление за работно време от ЕТ П С,
който е бил предишния собственик на юридическото лице. Дейността била поета от Н С
през февруари 2021г. Твърди се, че извършеното нарушение е такова на чл. 5, ал. 5, а не
посоченото в наказателното постановление. Прави се искане за отмяна на процесното НП
изцяло, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния представител адв. Т.Л. не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Административно-наказващият орган – Дирекция „Икономика и търговската
дейност” при Столична община, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствата:
На 14.05.2021г. била извършена проверка на обект- магаин, в който се продавали
дамски обувки и бутилирани вина внос от Испания, находящ се в гр. С, бул. „Х Б” №.
Проверката била извършена от свидетелката А.Т. и лицето Л Н- и двете служители в
Дирекция „ Икономика и търговска дейност” при Столична община. При извършената
проверка присъствал и представител на дружеството- Ирина Харизанова. В хода на
проверката на двете служителки не било представено заявление за работно време. Във
връзка с извършената проверка бил съставен констативен протокол №978 от 14.05.2021г. С
издадения констативен протокол било указано на управителя на фирмата да се яви на
19.05.2021г. между 09:30 и 10:30 часа в Дирекция „Иконимика и търговска дейност” при
Столична община и да представи заявление за работно време. Препис от констативния
протокол бил представен на присъставащото лице- Ирина Харизанова срещу подпис.
Във връзка с неявяването на управителя на дружеството в Дирекция „Икономика и
търговска дейност” на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН №12 от 19.05.2021г.
Актът бил съставен от свидетелката А.Т. в присъствието на двама свидетели. Същият бил
връчен на представител на дружеството жалбоподател срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано възражение, в което
жалбоподателят посочил, че собствеността на дружеството била прехвърлена и поради това
липсва уведомление за работно време.
Административно наказващият орган приел възражението за неоснователно и на база
на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП) № СФИ21-РД29-52
от 06.08.2021г., издадено на Зам.-кмета на Столична община, с което на основание чл.36,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) на дружествто- жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение на
чл.4, ал.1 вр. чл.36 от НРУИТДТСО.
Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
1
на свидетелката А.Т. (актосъставител), както и в писмените доказателства – свидетелство
за регистрация на фискално устройство №2316/09.02.2021г.; констативен протокол №978 от
14.05.2021г.; копие на касов бон; заповед на Столична община №СОА20-РД09-
2264/06.08.2020г.; заповед №РД-09-2027 от 29.11.2011г.; писмо от Столична община; 2 бр.
удовления за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община.
Съдебният състав в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК
обсъди гласните доказателства по делото и намери, че свидетелските показания на свид. Т.
са пълни и последователни, като същата добросъвестно излага своя спомен от възприетите
събития. Свидетелката заяви категорично пред съда, че тя е извършила проверката на
търговския обект и е констатирала липсата на уведомление по чл.4 от НРУИТДТСО, като е
отразила констатациите си в нарочен протокол. Същата е съставила и процесния АУАН и го
е подписала. Цялостният анализ на свидетелските показания води до еднозначни за съда
фактически изводи, като съдът приема, че за разкриване на обективната истина по делото
способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото.
Писмените доказателства съдебният състав кредитира като надлежно събрани и в
синхрон с част от гласните доказателства по делото. Целият доказателствен материал
позволи на съда да приеме посочената фактическа обстановка, изложена по-горе, тъй като
при преценката на гласните доказателства съдът прецени и писмените доказателства, които
еднопосочно допълват и изясняват обстоятелствата по твърдяното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните свои правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, която я
прави процесуално допустима.
Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността
на органите, съставили и издали двата документа – Акта за установяване на
нарушението и НП, намери, че Актът е съставен от надлежно оправомощено
лице съгласно приложената по делото Заповед № РД-09-2264/06.08.2020г. на
Кмета на Столична община. Съдът прецени, че НП е издадено от
оправомощено длъжностно лице съгласно Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г.
на Кмета на СО, тъй като по силата на чл.35, ал.2 от НРУИТДТСО НП се
издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни
лица.
Съдебният състав не констатира в хода на административно-наказателното
производство допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният
АУАН съдържа всички изискуеми от закона реквизити съгласно императивната разпоредба
на чл.42 от ЗАНН. Съгласно чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН в Акта следва да бъде описано точно,
ясно и конкретно нарушението, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено с точната
правна квалификация, което е направено в разглеждания документ.
Същевременно наказващият орган не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, залегнали в императивната норма на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В НП са
отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, както и нарушената разпоредба
на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО, като е налице и изискуемото съответствие между цифрова и
словесна квалификация на нарушението съгласно цитираните разпоредби, при това
идентично с квалификацията на нарушението по Акта.
Съгласно посочената разпоредба на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО при упражняване на
търговска дейност в стационарен обект физическите и юридически лица уведомяват за
това районната администрация по местонахождението му. Според чл.4, ал.2 от
2
НРУИТДТСО уведомлението по ал.1, което е по образец (т. е. типова бланка) се подава в
два екземпляра до кмета на района в 7-дневен срок от заверката в ТДД на свидетелството за
регистрация на фискално устройство за обекта. Собствеността на обекта е прехвърлена на
дружеството жалбоподател на 09.02.2021г., когато е регистрирано ФУ. Следователно 7-
дневният срок за подаване на уведомление по чл.4, ал.2 вр. ал.1 от НРУИТДТСО е изтекъл
на 17.02.2021г., като жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение в указания
срок.
Нарушението по чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО е от вида на т. нар. „нарушения на просто
извършване (или формални нарушения) и съставът му е осъществен след реализирането в
обективната действителност на два факта – регистрация в съответната данъчна служба на
ФУ и изтичането на 7-дневен срок от този момент, в който не трябва да е подадено
уведомлението. Няма изискване за настъпването на други неблагоприятни последици. В
конкретния случай съставът на нарушението е осъществен от жалбоподателя, който от
обективна страна не е подал уведомление в срока, и действията му са виновно извършени,
доколкото незнанието на закона не е извинително.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че към датата на проверката е имало подадено заявление за работно време
на името на ЕТ Петър Спасов. От една страна, обстоятелството, че евентуално е имало
такова заявление не освобождава дружеството- жалбоподател от задължението му след
прехвърляне на собствеността на дружеството същото да подаде собствено такова
заявление. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че по делото остана
недоказано твърдението на жалбоподателя предвид, че видно от приложеното по делото
писмо от Столична община на името на П С е имало издадени две уведомления за работно
време, но нито едно от тях не се отнася за обект находящ се в гр. С, бул. „Х Б” №, ет..
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличен търговец, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да
понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Санкционната разпоредба на чл.36, ал. 1 от НРУИТДТСО предвижда че при
нарушение на посочени разпоредби на Наредбата на виновните лица, се налагат глоби в
размер, а на едноличните търговски и юридически лица- имуществена санкция в размер от
300 до 2 000 лв. В конкретния случай е наложена санкция в минимално предвидения от
закона размер, а именно 300 лева и поради това за настоящия съдебен състав не е налице
възможност за редуциране на размера на наложената „имуществена санкция”.
Като краен извод съдът намира, че при съставянето и издаването на Акта и на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, и няма нарушение на материалния закон.
Затова съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН Софийският
районен съд,
3