Р Е Ш Е Н И Е
1505/18.3.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети
състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9464 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.415, ал.1, т.3 ГПК за осъждане на ответника З.Л.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** дължими суми по договор за кредит за
текущо потребление от 27.10.2017 г., както следва: изискуема главница в размер на 9495.37 лева (девет хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки); изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер на 896.81 лева (осемстотин деветдесет и
шест лева и осемдесет и една стотинки), начислена за периода от
15.06.2018г. до
17.06.2019г. вкл.; изискуема лихвена
надбавка за забава в размер на 32.32 лева (тридесет и два лева и
тридесет и две стотинки), начислена за периода от 15.07.2018г. до 17.06.2019г. вкл.; разходи при изискуем кредит в
размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищецът е направил искане и за
заплащане на разноски за производството на осн.чл.78 ГПК.
Ищецът моли за уважаване на всеки предявен
осъдителен иск в претендирания
размер и за присъждане на разноски за производството.
В срока за отговор не е постъпил такъв от
ответника, като исковата молба и приложенията са му връчени редовно на осн.чл.45 ГПК и са
получени лично от него.
В съдебно заседание ищцовото
дружество чрез процесуален представител юриск.Стоянова поддържа молбата и моли да се уважи изцяло.
Ответникът,
редовно уведомен за инициираното производство
не се явява и не се представлява.
Същият не представя доказателства и не изразява становище по иска.
Съдът
след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От твърденията на ищеца и от представените с
молбата писмени доказателства съдът намира за доказани по безспорен начин задълженията на ответника към
ищеца за процесните
суми, дължими на посоченото основание по
договор за потребителски кредит от 27.10.2017
г. за посочения период. В подкрепа на твърденията са представените писмени доказателства, а
именно договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2017
г. с Общи условия към него, погасителен план и справка за движението по
кредита.
Предвид изложеното, съдът
намира предявените искове за основателни,
поради което същите следва да се уважат.
При изпадане
на длъжника в забава след падежа на
задължението, същият дължи на кредитора
обезщетение върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД от падежа до подаване на молбата и от подаване
на молбата до окончателното изплащане на
вземането. С оглед горното основателни
се явяват и предявените акцесорни
претенции за обезщетение за забава.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане не са
ангажирани.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е
оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал
доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявеният
установителен иск
е основателен в хипотезата на
чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи.
Съдът дължи произнасяне по
искането за разноски на основание чл.81 ГПК.
С оглед
изхода на спора, молбата на ищеца по
реда на чл.78 ГПК е допустима. Съдът като взе предвид, че до приключване на
последното заседание ищецът е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК, намира, че искането по реда на чл.78 ГПК е
основателно и следва да се уважи като ответникът му заплати разноски в размер на общо 829.81 лева по представен списък по чл.80 ГПК, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк.дело
№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** дължими суми по договор за кредит
за текущо потребление от 27.10.2017 г., както следва: изискуема главница в размер на 9495.37 лева (девет хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки); ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата – 18.6.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата; изскуема договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 896.81 лева (осемстотин деветдесет и шест лева и
осемдесет и една стотинки), начислена за периода от 15.06.2018г. до 17.06.2019г. вкл.; изискуема лихвена надбавка за
забава в размер на 32.32 лева (тридесет и два лева и тридесет и две
стотинки), начислена за периода от 15.07.2018г. до 17.06.2019г. вкл.; разходи при изискуем кредит в
размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), на осн.чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.415, ал.1, т.3 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Л.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** разноски за
производството в размер на 829.81 /осемстотин двадесет и девет лева и 81
ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Задължението може да се заплати по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД IBAN *** - Банка ДСК, ВIС ****
.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: