Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 230 Година 2020, 23.11 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 2290
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
повод въззивна жалба вх.№30421/04.08.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скобелев“, чрез пълномощника–инспектор Тодор
Чанев, старши юрисконсулт в Областна служба ,,Изпълнение на наказанията“-
Бургас, с адрес да призоваване: гр.Бургас, ул.,,Жени Патева“ №1, ет.3, срещу
Решение №1768/24.07.2020г., постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, да заплати на Л.С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от
1195.73 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство в размер
на 161.25 часа по време на
действащото между страните служебно
правоотношение за периода от 02.03.2017 г.
до 01.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено
плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, л. 1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатсков възнаграждение в размер на 340.20лв., изчислено съразмерно с
уважената част от иска, като е отхвърлил иска в останалата
част над размер на присъдената главница от 1195.73 лв. до претендираната
от 1581.65 лв. и над
часовете извънреден труд от 161.25 часа до 321.15 часа за исковия период, ведно
със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до
окончателното изплащане.
Със същото решение, страните са осъдени да заплатят направените
по делото съдебно- деловодни разноски съразмерно с уважената/отхвърлена част от
исковете.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна в
частта, в която са уважени исковите претенции. Жалбоподателят счита, че същото
е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място изразява несъгласие с
изложеното в мотивите на съда относно предпоставките за изплащане на
обезщетение за извънреден труд. Излага аргументи, като се позовава на
разпоредбата на чл.305,ал.1 от ППЗИНЗС.
Посочва, че
съгласно Заповед №453/14.08.2014г. на Началника на Затвора, служителят следвало
да се яви на работното си място петнадесет минути преди началния час на
дежурството.
Направено е
обобщение на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства.
Навежда доводи,
че времето през което надзирателят бил на разположение на работното си място,
не представлявало извънреден труд. Пояснява, че общото време за подготовка,
инструктаж, приемане, сдаване и отвод на наряда приключвало в рамките на
тридесет минути(в което не се упражнявала трудова дейност). Развива подробни съображения в тази насока.
Иска се отмяна
на решението, в частта, в която са уважени исковите претенции и потвърждаване в
останалата част. Алтернативно, в случай, че съдът уважи предявените искове
изцяло, се моли, присъдената сума да бъде редуцирана до тридесет минути на
смяна.
Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от
въззвиаемия, с който се оспорва въззвната жалба изцяло.
Оспорва
изложените от въззивника доводи, че служителите не изпълнявали служебни задължения извън времето за
дежурство. Счита, че при постановяване на крайния съдебен акт, съдът следвало
да съобрази практиката на СЕС(Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на
организацията на работното време). Цитира съдебни актове, постановени по
преюдициални запитвания.
Подчертава, че надзирателят бил задължен да стои на
територията на затвора докато се извърши смяната на всички постове и нарядът
сдаде на застъпващите, след което да вземе участие в отвода. Твърди, че
горепосочените дейности се осъществявали извън времето на дежурство и
кореспондирали с изпълнение задълженията, регламентирани в ППЗИНЗС и нарочна
заповед на работодателя.
Развива съображения за неоснователност на направеното
от въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Иска се потвърждаване решението на
районния съд. Претендира присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд-Бургас е предявен иск с правно основание
чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр.с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Производството е образувано по искова молба подадена от Л.С.Г., чрез адв. адв.Михов и адв. Костов, против ГД „Изпълнение
на наказанията“, гр.София, бул."Ген.Столетов" №21 за присъждане на
сумата от 200лв, представляваща възнаграждение за положен труд извън времето на
дежурствата за периода от 02.03.2017г до 01.03.2020г, ведно със законната лихва
върху тази сума от депозирането на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност
„надзирател“ в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. За исковия
период е полагал труд при 24 часови, 12
часови и 8 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край
– 08,00 часа на следващия ден при 24 часовите смени, съответно от 08,00 часа до
20,00 часа и от 20,00 часа до 08,00 часа при 12 часовите смени, а при 8
часовите смени работното време е организирано от 08,00 часа до 16,30 часа. Сочи
се, че съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в
Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и
затворническите общежития 15 мин преди работното време. Твърди, че
организацията на дежурството на надзирателите включва в себе си изпълнение на
следните задължения: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в
инструктаж. След края на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на
дежурството, съвместно с предходната
смяна. Сочи се, че дейностите по приемане и сдаване на дежурството включват в
себе си встъпване на новия дежурен, запознаването му от сменяващия постови за
станалите произшествия и получени
разпореждания по време на смяната, съвместен обход и проверка на територията и
особеностите на поста, като резултатите от проверката се отбелязват в постова
книга с писмен рапорт. След сдаването на дежурството, когато постът е въоръжен,
надзирателят сдава оръжието на дежурния командир на отделение, който извършва
проверка с вписване на резултатите в специален картон. След тези дейности
надзирателите участват в провеждането на отвод, в който сдаващото отделение
отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и
възникналите проблеми. Сочи се, че след приключване на отвода надзирателят
предава получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът
твърди, че практически надзирателят се явява на работното си място 7,30 часа и
встъпва в дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00 часа,
20.00 часа или 16.30 часа започват дейностите по предаване на новия постови,
като тези дейности, заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и
технически пособия отнемат общо 45 минути. Твърди се, че общото време по встъпване
и сдаване на дежурството, което е извън времето на дежурство е един час и
петнадесет минути, което не е заплащано от работодателя до 11.05.2019г, от
когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане
,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в отработеното
време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил многократно назначаван в
наряд и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е
отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час.
Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска
е увеличен на 1581,65 лева, представляващо възнаграждение на 321,15 часа
положен труд извън дежурство.
В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305, ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало
изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди
определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014г на началника на
затвора Бургас се регламентира определеното време за инструктаж. Съобразно
чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е
оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време.
Твърдението на ответната дирекция е, че това време е включено и заплатено като
отработено. Твърди се също, че след 11.05.2019г. въз основа на заповед на
главния директор на ГДИН се заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути
към всеки отработен наряд от 24 часа.
По
делото не се спори, че ищецът в производството е държавен служител, като през
процесния период 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл. е работил
като надзирател в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. Ето защо не се спори по
делото, че за същият период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение и
е изпълнявал 8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по график.
По
делото са приобщени писмени доказателства, а именно Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед
№ЧР-05-120/21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, от които е видно, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден
график или дежурство, а положеният труд
от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в ЗМВР. Със Заповед №453 от 14.08.2014 г.
на началника на затвора в гр. Бургас е определена организацията и
разпределението на работното време на служителите. Със Заповед
№Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ при МП е определено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019
г. същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и
т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Със Заповед №436 от 01.07.2019 г. на
Началника на затвора в гр. Бургас е определено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е при 24 и 12 часови смени–30 минути, а при
12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути.
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че за процесния период
02.03.2017г. до 01.03.2020г. вкл. ищецът е дал общо 196 дежурства, от които 139
бр. 24-часови дежурства, 32 бр. 12-часови дневни смени,от които 20 бр.
12-часови нощни смени и 5 бр.12-часови нощни дежурства в болница. Вещото лице е
посочило, че за периода 02.03.2017г. до 30.06.2019 г. в начислените суми за
трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е
заплащан, а за периода 01.07.2019 г. – 01.03.2020 г. в начислените и изплатени
суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време
съответно 30 минути за 24 и 12 часови дневни смени и 15 минути за 12 часови
нощни смени и 8 часови смени. Заключението
на вещото лице е обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
специални знания, и няма основание да не бъде поставено в основата на доказателствените
изводи на съда.
Пред
Районен съд- Бургас са разпитани двама свидетели-по един на всяка страна.
Свидетелят Желев работи като надзирател и е колега на ищеца. Твърди, че на
работа отива около 07.30 часа, за да се подготвят за наряда, а си тръгват от
работа около 8,45 ч. на другия ден, започнат в 8,30 ч. сутринта и приключват,
когато дойде смяната за ги смени. След наряда се прави отвод-старият и новият
дежурен заедно с инспектора по охраната докладват каква е била обстановката,
как е преминало дежурството. Това става в устна форма, а когато има нарушение
се прави докладна. Посочва, че ако се ползва служебния транспорт от Затвора
Бургас в ЗО се пристига в 7,50 ч. като повечето служители идват цивилни и
трябва да се преоблекат. Пояснява, че инструктажът започва в 8,00 ч., когато ги
питат за здравословното им състояние, свежда им се обстановката, което
продължава до 8,15-8,20 ч. За ищеца посочва, че идва на работа с личния си
автомобил и цивилен.
Свидетелят
Я.Ж. работи на длъжност Началник на ЗО „Дебелт“. Посочва, че той ползва както
служебния транспорт, така и идва с личния си автомобил на работа. Пояснява, че
служебният транспорт тръгва в 7,30 ч. от Затвора Бургас и пристига в Дебелт
около 7,50-7,55 ч. Подчертава, че инструктажът започва в 8,00 ч. и продължава
около 10 мин., а отводът–5-6 мин. Посочва, че винаги може да контролира
инструктажа през системата за
видеонаблюдение. Времето за влизане в общежитието е около 4-5 минути,
ако служителите са на групи, а ако са по един-не повече от минута. Смяната
започва в 8,00 ч. и първото действие от работния процес е инструктажа, а краят
на следващия ден е 8,30 ч.
Спорно
пред настоящата инстанция е дали ищецът е полагал извънреден труд при
положените дежурства в процесния период и евентуално за какво време за
съответното дежурство.
Съобразно
чл. 19 от ЗИНЗС част от служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и в
териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража. По отношение на тази категория служители се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР и
чл. 16а, ал.1 от ППЗИНЗС). Работното време на държавните служители за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график (чл. 16а,
ал. 2 от ППЗИНЗС) Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на
държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС дава
изброяване на това какво включва отработеното време, а именно работните часове
в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето
за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене;фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението);времето за провеждане на професионално обучение и времето на
дежурство.
Независимо
от горното следва да се има предвид и следното: в разпоредбите на ППЗИНЗС от
чл.300 до чл.314 са регламентираните задълженията на нарядът в арестите. Нарядът
в арестите се състои от главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир
на отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови
,конвоиращи и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват
в определеното за инструктаж време ,годни да изпълняват служебните си задължения
и в установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС
смяната на постовите.
Законовите
текстове не определят времевия интервал, в който следва да се извършват
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които се претендира като
извънреден труд.
Съгласно
чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното
време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика. Безспорно по
смисъла на чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от
задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
От
събраните по делото доказателства, а именно разпитаните свидетели безспорно се
установява, че ищецът изпълнява действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Със Заповед
№453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас е определено начало
на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15
мин преди работното време. Видно от Заповед
№Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, както и от Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника
на затвора в гр. Бургас определеното време за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас
и ЗО, а е при 24 и 12 часови смени- 30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8
часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15
минути.
Същите
времеви интервали се установяват и от показанията на разпитания св. Я.Ж., който
е Началник на ЗО „Дебелт“ от юни 2017г. и
като такъв има преки наблюдения за времето през което подчинението му са
получавали инструктаж, приемали са и са сдавали смени. В този смисъл са и
показанията на св.М.Ж., сочещ, че инструктажът започва в 8,00 ч., а изолирано
от останалите доказателства остава твърдението, че след сдаване на смяната се
стои на територията на затвора поне до 08.45 часа като се изчакват всички
служители. Свидетелят Я.Ж. изрично посочватвърди,
че освобождаването на 24-часовите и 12-чсовите смени е не повече от 5 минути и
приключва в 08.20 ч., като надзирателите нямат други задължения и са свободни Ако
ищецът твърди друго, следва да го докаже при условията на пълно и главно
доказване, а именно, че за всяко от дежурства, дадени в исковия период, всеки
път се е налагало да чака да бъде освободен от
територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и
освобождаване от наряд. Такова доказване по делото не е проведено. Фактът, че
има случаи, в които е напускал територията на затвора към 8,45 часа
изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности, свързани
непосредствено със сдаването на наряда, които са част от служебните му
задължения.
Въз
основа на гореизложеното Районен съд- Бургас правилно е приел, че за периода до
01.07.2019 г., така положеният от ищеца извънреден труд не е бил заплащан,
поради което и за периода 02.03.2017 г. до 30.06.2019 г., през който ищецът е
положил 96 на брой 24-часови дежурства, 32 бр.12-часови дневни, 30 бр. 12-часови
нощни и 5 бр. в болница, съгласно Таблица, л. 59 и 60 от делото, същият има право на
допълнително възнаграждение, съответно на отработеното в повече работно време
от 30 минути за 12-часовите дневни смени и от 15 минути за 12-часовите нощни
смени. Вещото лице е посочило, че за периода 01.07.2019г. до 01.03.2020г. е
заплатен положения труд по 30 и 15 мин. съгласно Заповед №Л-2271/13.05.2019 г.
и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ и Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр.
Бургас, поради което от общия брой 24-дежурства следва да се извадят вече
заплатените, или броят на 24-часовите дежурства за процесния период е 96, а
отработените часове в повече са 70 часа и 15 минути.
Неправилен е извода на съда обаче, че отработеното
за процесния период в повече е в рамките на около един час. От събраните по
делото доказателства се установява, че извънредният труд при 24-часовите
дежурства не е повече от това при 12-часовите
смени, а именно 30 минути.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 498,43 лева до
пълния присъден размер от 1195,73 лева, а именно 498,43 лева, представляваща възнаграждение за
70 часа и 15 минути положен от ищеца извънреден труд, изчислен от съда на база
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Вместо това следва да
се постанови, че искът се отхвърля за горницата над 498,43 до пълния предявен
размер от 1195,73 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С
оглед частичната неоснователност на предявения иск обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта за разноските, които се определят по следния начин:
За
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата от 267,86 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат за двете инстанции.
За
ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 291,07 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и заплатена д.
такса за въззивно обжалване /юрисконсултско възнаграждение, определено в размер
на по 200 лева за всяка от инстанциите съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
На
основание 78, ал.6 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат дължимите д. такса и заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за ВЛ, съответно 15,76 лв. и 56,72 лв., платими по сметка
на БРС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, Окръжен съд-Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1768/24.07.2020г., постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на Районен съд-
Бургас в ЧАСТТА, с която ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да
заплати на Л.С. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 1195.73 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство в размер на
161.25 часа по време на
действащото между
страните служебно правоотношение за
периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до
окончателното изплащане за сумата над 498,43 лева до пълния присъден размер от 1195.73 лв. както и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** против ГД „Изпълнение на наказанията” иск за присъждане на сумата от 697,30 лв. – разликата над сумата от 498,43
лева до пълния присъден размер от
1195,73 лева, представляваща
възнаграждение за 70 часа и 15 мин.
положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода
02.03.2017 г. – 01.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 г. до
окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1768/24.07.2020г.,
постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на Районен съд- Бургас в останалата част.
ОСЪЖДА Л.С. Г., ЕГН: ********** да
заплати на ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата от 291,07
лева, представляваща разноски за
двете инстанции, включващи д. такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати на Л.С.
Г., ЕГН: ********** сумата от 267,86 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС д. такса върху уважения размер от иска в
размер на 15,76 лв. и направените по
делото разноски от бюджета на съда за
извършената съдебно-техническа експертиза
в размер на 56,72 лв., съразмерно
с уважената част от иска.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: