Р Е
Ш Е Н
И Е
К., 17.06.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 31.05.2021 г.
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдия Нейков гр. дело № 2756/ 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 2756/ 2020 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по предявен иск
от адв. П.К., САК, като пълномощник на Ф.И.Ф.,
ЕГН ********** и К.Р.И., ЕГН ********** *** против З. „А.Б.“ АД, ***, ЕИК ********* с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 432 от КЗ и цена на исковете, както следва:
за ищеца Ф.И.Ф. 5 000,00 лева като частичен иск от
15 000 лева ведно със законната лихва от 08.03.2020 г. и за ищеца К.Р.И. 5 000 лева като частичен иск от 30 000 лева
ведно със
законната лихва от 08.03.2020 г.
С Определение
№ *****/ 29.12.2020 г. на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е освободил ищеца Ф.И.Ф. от държавна такса и разноски по настоящото производство и е
оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски по
отношение на втория ищец К.Р.И..
Ищците,
чрез процесуалния си представител сочат, че в резултат на ПТП били причинени
телесни увреждания на Ф.И.Ф., на 23
години и К.Р.И., на 28 години.
Сочат, че
на 01.03.2020 г., около 19:30 часа в гр. К., на кръстовището на бул. „***** П.“***
водачът Г.И.Н., управляващ л.а. „*****“ с рег. № *****, нарушава правилата за
движение по пътищата, като не спира на знак Б-2 и навлиза в кръстовището,
където блъска л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от Ф.И.Ф., след което
напуска местопроизшествието. Вследствие на катастрофата са пострадали водачът
на л.а. „*****“ Ф.Ф. и пътуващият в същия автомобил пътник К.Р.И..
.
Твърдят, че
на виновния водач Г.И.Н. е съставен АУАН. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на
л.а. „*****“ с рег. № ***** нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон З.ължения
за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
Сочат,
че за увреждащия л.а „*****“ с рег. № *****, управляван от Г.И.Н., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/01/*****/
26.06.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 05.07.2019 г. до *****г.
със З. „А.Б.“ АД, ***. По силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласо чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по З.ължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2020 г.
Сочат, че
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите
си за изплащане на обезщетение пред З. „А.Б.“
АД и са представили всички документи, с които разполагат. Сочат, че претенцията
е връчена с писмо, обратна разписка получена на 23.03.2020 г. и при ответника
са образувани щети № *****и № *****. Твърдят, че по заведените претенции
застрахователят не е изплатил обезщетения.
Сочат, че при процесното ПТП Ф.И.Ф. и К.Р.И. са получили травматични увреждания.
Твърдят, че
при инцидента на 01.03.2020 г. Ф.И.Ф. е бил ударен
от увреждащия л.а., вследствие на което е получил охлузване на кожата в
областта над лявото коляно, а в областта на лявото бедро чувства изтръпване,
като това състояние е било констатирано и от извършен на другия ден преглед от
съдебен лекар. Същият заключил, че пострадалият е с охлузване по левия долен
крайник, което отговаряло да е получено по време, място и начин с
описаното ПТП и съответно било в пряка причинна връзка с него. Според съдебния
лекар описаното травматично увреждане е причинило страдание на Ф.Ф..
Сочат, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, Ф.И.Ф.
търпи
болки и страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. Преди пътния инцидент той е бил работоспособен мъж в много добро здравословно и с активен
начин на живот, но след него се е изолирал и не е извършвал обичайните си
занимания с връстниците си. Получените наранявания в
левия крайник му създават много дискомфорт и болка, като същият се придвижва
накуцвайки, за да щади увреденият крайник. Освен болките и страданията
ищецът е изживял и силен емоционален стрес, който ще остане за цял живот в
неговото съзнание.
Твърдят, че след инцидента на 01.03.2020 г. К.Р.И. е откаран в СПО на
болницата в гр. К. с оплаквания от болки в областта на гръдния кош в дясно.
Направени му били необходимите прегледи и изследвания, вследствие на които му е
била поставена диагнозата контузия на корема, съмнения за счупено ребро, след
което е бил освободен за домашно лечение. На 02.03.2020 г. пострадалият е бил
прегледан от съдебен лекар, който потвърдил диагнозата, с която пострадалият е
напуснал болницата. По време на прегледа при съдебния лекар К.И. е продължил да
се оплаква от силни болки в дясната гръдно - кореммна област, които се
засилвали при движение и поемане на въздух. От заключението на съдебния лекар
описаните наранявания отговаряли да са получени по време, място и начин с
описаното ПТП, като са причинили на К.И. болки и страдание.
Сочат,
че в резултат на уврежданията, получени
от процесното ПТП, К.Р.И. търпял силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре
физически и емоционално. В резултат на получените наранявания е следвало за
известен период от време да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. Преди пътния инцидент е бил
работоспособен мъж в много добро здравословно и с активен начин на живот, но
след него се е изолирал и не е бил в състояние да води обичайния си живот.
Същият дори е бил временно нетрудоспособен в резултат на получените при
процесното ПТП травми. Нараняванията в областта на
гръдния кош му създавали непрестанен дискомфорт и силни болки, тъй като всяко
негово движение и вдишване е съпътствано от силна и пронизваща болка.
Освен болките и страданията К.И. е изживял и силен емоционален стрес, който ще
остане за цял живот в неговото съзнание.
Молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника З. „А.Б.“ АД, *** да заплати на Ф.И.Ф. обезщетение в размер на 5
000 лв., частичен иск от 15 000 лв, за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при процесното ПТП и да заплати на К.Р.И. обезщетение в
размер на 5 000 лв., частичен иск от 30 000 лв,
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП;
Претендират законна лихва върху сумите,
считано от 08.03.2020 г до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират за разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв. С.М., САК.
Сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва посочения в
исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване. От
представените писмени доказателства, не можело да се направи обоснован извод
за твърденията на ищците, че пътнотранспортното произшествие от
01.03.2020г. e настъпило по вина на Г.И.Н. - водач на л.а. „*****“.
Оспорва наличието на всички предпоставки
от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, без които не
може да се ангажира отговорността му.
Сочи, че посоченият в исковата молба
механизъм на ПТП противоречал с изложеното в приложените към нея писмени
доказателства. В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.03.2020г.
било записано, че „Уч.1 не спира и не спазва п.знак В-2 навлиза в кръстовището
и блъска Уч.2“, а в приложеното Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № *****.
е записано, че „... при спиране пред спуснати бариери на прелез в гр. К., е бил
блъснат странично от друг лек автомобил“. Изрично оспорва верността на
съдържанието на представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.03.2020г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Оспорва вида и обема на твърдените от
ищците вреди.
По отношение на твърдяната от Ф.Ф. травма
„охлузване по левия долен крайник“, счита, че същата не е в причинно следствена
връзка с процесното ПТП, още по - малко да е довела до съществени болки и
страдания, водещи до изолиране и преустановяване на „обичайните си занимания с
връстниците си“. Твърди, че доколкото подобна травма била констатирана за първи
път сьс Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № *****., същата е
получена след процесното ПТП. За доказване на твърдението, следвало да се
обърне внимание, че в констативния протокол не било отбелязано Ф.Ф. да е
пострадал, напротив, единственият пострадал бил ищецът К.И..
Оспорва, че ищецът К.И. е претърпял всички
твърдени в исковата молба физически травми и последвали от тях болки и
страдания. В констативния протокол било посочено, че пострадалият е „освободен
от ФЕМЛ гр. К. без видими наранявания и опасност за живота“.
От приложените доказателства и посоченото
в исковата молба не можело да се установи на коя пътническа седалка се е
намирал К.И., съответно какъв бил механизмът на получаване на твърдените
травми.
Оспорва размера на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди и счита същите за прекомерни и необосновани
с оглед на твърдените травми и последвалите болки и страдания.
Претендираните размери на обезщетенията за
неимуществени вреди не съответствали на твърдените вреди и били несъразмерно
високи, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за З.ълженията
и договорите.
При условие на евентуалност, прави
възражение за съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия - К.И., поради извършени от него нарушения на ЗДвП, а именно
неизползване на обезопасителен колан - нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП,
вследствие на което пострадалият е получил много по -тежки травми.
Предвид неоснователността на главните
искове оспорва основателността на акцесорните искове за обезщетение за забава.
Сочи, че на самостоятелно основание,
оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 08.03.2020г. до окончателно плащане. Съгласно чл. 380.
ал. 1 от КЗ „лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претензия. Лицето
е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя...“. Пострадалите не били представили данни за банкова сметка, ***.
Писмата от 13.04.2020г. не били отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, а представлявали искане по смисъла на
чл. 496, ал. 4 от КЗ.
С оглед липсата на данни за банкова сметка
***. 380, ал. 3 от КЗ, алтернативно на осн. чл. 497, ал. 1, т.2, предл. второ
от КЗ вр. чл. 106, ал. 3 от КЗ, ответникът не дължал лихва за забава, тъй като
същият не е изпадал в такава, налице била забава на кредитора. В тази връзка,
моли съда да отхвърли иска за заплащане на законна лихва в цялост.
При условие на евентуалност, с оглед
разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за произнасяне по предявената
претенция, бил изтекъл на 26.06.2020г., т.е. най - ранната дата, от която ищецът
можело да претендира лихва за забава, била 27.06.2020г. В случая, приложим бил
три месечният срок за произнасяне с оглед непредставянето на изисканите данни
за банкови сметки.
По искане на ответника съдът е
конституирал като трето лице помагач по делото лицето Г.И.Н., ЕГН **********,***,
на когото са изпратени препис от исковата молба и приложенията към нея с право
на отговор в едномесечен срок.
Отговор от Г.И.Н. е
постъпил, като в същия сочи, че искът е неоснователен, поддържа отговора на
ответника З. „А.Б.“ АД.
Моли съда да
отхвърли иска изцяло като неоснователен.
В съдебно заседание ищците и
процесуалният им представител заявяват, че поддържат исковата молба и
изложените в нея доводи
В съдебно заседание ответното
дружество, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в
отговора съображения.
В съдебно заседание в ход по същество преди приключване на
съдебното следствие, процесуалният представител на ищците направи
искане за увеличение на исковата претенция за неимуществени вреди от 5 000лв.
до 10 000лв., като частичен от пълния предявен размер от 25 000лв. за Ф.Ф.
и от 5 000лв. до 15 000, като частичен от пълния предявен размер от 30 000
лв. за К.И..
Страните по отделно представиха списъци за сторените от всяка от тях
разноски по делото, като процесуалният представител на ищеца направи възражение
за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно между
страните обстоятелството, че на 01.03.2020 г.,
около 19:30 часа в гр. К., на кръстовището на бул. „***** П.“*** е реализирано
ПТП, с участието на л.а. „*****“ с рег. № ***** и „*****“ с рег. № *****, както
и че, е налице валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а. „*****“
към момента на реализиране на процесното ПТП.
От
представените по делото АУАН от 04.03.2020 г. и НП № *****се
установява, че водачът Г.И.Н. е нарушил чл. 6, т. 1, чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП като по този начин е причинил
процесното ПТП, при което са пострадали Ф.И.Ф. и К.Р.И..
Спорни по делото са получените от пострадалите Ф.И.Ф.
и К.Р.И. увреждания, както и търпените от тях болки и страдания.
Нанесените на Ф.И.Ф. телесни увреждания
в следствие ПТП – то се установяват от събраните писмени доказателства – СМУ на живо лице № 89/ 2020, в което е отразено, че в
областта над лявото коляно се установичервеникаво охлузване на кожата на обща
площ 3/2 см. При прегледа Ф.Ф. съобщава за изтръпване на лявото бедро. При
извършения преглед се е установило охлузване по левия долен крайник. Описаното
травматично увреждане отговаря да е получено при преминаване на част от
автомобил с удар върху тази част на долния крайник и е причинило страдание.
Разпитаният по делото свидетел Иван Ф.И. съобщава, че е разбрал за
ПТП-то, след като ищецът Ф.Ф. му се е обадил по телефона. Пострадалият е бил
стресиран и шокиран. Същият е получил телесни увреждания, след като вече е бил
слязъл от автомобила и водачът на другия автомобил Г.Н. в опита си да избяга от
местопроизшествието удря пострадалия в областта над капачката на коляното. Бил
е шокиран и с болки в ръцете и краката. Имал е кръвонасядане, синини и леко
охлузване. Това състояние е продължило около 2-3 седмици. От 2001 г. Ф.Ф.
страда от диабет, като вследствие на ПТП същият се е „разклатил“, което е
влошило здравословното му състояние допълнително.
Нанесените
на К.Р.И. телесни увреждания в следствие ПТП – то се установяват от събраните
писмени доказателства - Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО, който е отразено, че след претърпяно ПТП К.И. се оплаква от болки в
гръдния кош вдясно. Поставена му е диагнозата: „Контузия на корема. Съмнение за
счупване на ребро.“ В СМУ на живо лице № *****е отразено, че по дясната гръдно
коремна област, прегледаният съобщава за силни болки при движение и поемане на
въздух. Установено е, че са налице „Контузия на корема. Съмнение за счупване на
ребро“, които могат да бъдат получени при процесното ПТП от удари в изпъкналите
части в купето на катастрофирал автомобил. Тези травматични увреждания са
причинили болки и страдания.
Разпитаната по делото свидетелка *****, майка на К.И., твърди, че е видяла сина си още същия ден на
01.03.2020 г., когато той бил докаран от негов приятел от болницата вкъщи.
Пострадалият бил натъртен и се е държал от дясно, като нямал спомен за някои
моменти. Нараняванията били получени от вратата. Оплаквал се е от болки в
продължение на около 2 месеца и половина, за които е пиел болкоуспокояващи.
Вследствие на ПТП-то бил стресиран, не можел да спи и сънувал самия инцидент.
Върнал се е на работа месец след инцидента, въпреки болките. Психически се е
възстановил за 3 месеца. Страхувал се е да управлява автомобил и затова хващал
такси. Заради стреса няколко пъти му е лят куршум.
Съгласно
заключението на съдебно – медицинската експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, Ф.Ф.
е получил: Охлузване на лява колянна става, а К.И. е получил: Контузия на
корема вдясно и дясната гръдна половина, съмнение за счупено ребро. Вещото лице
е посочило, че констатираните увреждания са причинили на Ф.Ф. болка, а на К.И.
болка и страдание. Така описаните увреждания отговарят да са получени при
настъпилото ПТП.
При
изслушването на вещото лице в съдебна зала, същото заяви, че болковият синдром,
вследствие на нараняванията действително води до ограничаване на някой
дейности, но не е бил пречка лицето да се обслужва самостоятелно. С оглед вида
на настъпилият удар, при който има странично предвижване, вещото лице твърди,
че въпросните увреждания биха настъпили без значение, дали пострадалият е бил с
или без поставен обезопасителен колан.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства като еднопосочни и
взаимодопълващи се, съответни на писмените доказателства и на заключението на
назначената по делото съдебно – медицинска експертиза.
Спорен по делото е и механизмът на ПТП.
Механизмът на ПТП се установява
от приложените АУАН и НП, както и от
назначената САТЕ.
В представеният
по делото АУАН от 04.03.2020 г. и НП № *****се установява, че водачът Г.И.Н. е
нарушил чл. 6, т. 1, чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като по този
начин е причинил процесното ПТП, при което са пострадали Ф.И.Ф. и К.Р.И..
В
изготвеното по делото заключение на САТЕ е посочен следния механизъм на ПТП : На 01.03.2020 г. около
19:30 часа в гр. К. на кръстовището на бул. „***** П.“*** е настъпило ПТП между
л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от Г.Н. и л.а. „*****“ с рег. № *****,
управляван от Ф.Ф. и пътник в л.а. – К.И..
Л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от Г.Н. преди сблъсъска се е
движил по ул. „*****“ от запад на изток. Л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван
от Ф.Ф. преди сблъсъка се е движил по бул. „***** П.“ от север на юг. Мястото
на сблъсъка се намира на около 8.50 м източно и на около 5.00 м северно от
ориентира. Скоростта на л.а. „*****“ с рег. № ***** преди и в момента на
сблъсъска е била 20 км/ч, а тази на л.а. „*****“ с рег. № ***** – 50 км/ч. При
така установената фактическа обстановка и определен механизъм на ПТП вещото
лице достига до извода, че водачът на л.а. „*****“ с рег. № ***** е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на ПТП при конкретните пътни условия на
01.036.2020 г.,като техническа причина за настъпване на ПТП е установено
навлизането на л.а. „*****“ с рег. № ***** в лентата за движение на л.а. „*****“
с рег. № *****, като по този начин му е отнел предимството за движение и е
настъпило ПТП. При същите фактическа обстановка, механизъм и пътни условия
вещото лице достига до извода, че водачът на л.а. „*****“ с рег. № ***** е
нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Изчисленията на
вещото лице, направени в приетото заключение, сочат, че при опасна зона за л.а.
„*****“ с рег. № ***** от 32.94 м и отстояние от удара 19.99 м, то Ф.Ф. не е
имал възможност своевремнно да спре и предотврати ПТП.
Вещото лице
е извършило експертен оглед на района, в резултата на който е установена
налична хоризонтална и вертикална пътна маркировка. На бул. „***** П.“ между
двете ленти за движение в посока от север на юг е „Единична непрекъсната линия“
– М1, а на 35 м северно от линията на ориентира на западния затревен тротоар на
булеварда има пътен знак Б3 „Път с предимство“.
На ул. „*****“
между двете ленти за движение в посока от запад на изток е „Единична
непрекъсната линия“ – М1, а на 1 м източно от линията на ориентира на южния
земен тротоар на ул. „*****“ има пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“
В проведеното в о.с.з. на 31.05.2021г. ВЛ инж. Х. заяви, че поддържа изготвеното писмено
заключение, като отговори на допълнителни въпроси на страните и направи
пояснения във връзка с релевантните по делото въпроси.
На въпроси
на процесуалния представител на ищеца адв Б. във връзка с действието на
предпазния ВЛ Х. отговори:-„
Точковият колан основно действа при централен челен сблъсък. Получава се
импулс, при който тялото тръгва напред, блокирва колана, този тип колан, който
е на л.а. ***** позволява 1-2 см. тялото да се премести напред и го блокирва към
седалката. При този удар тялото полита, първоначално към З.на дясна врата, след
което ако има колан, то остава неподвижно. Ако няма колан, политва наляво,
което поело импулса от удара. Триточковият колан по принцип - едната точка е
долу вдясно на седалката, другата до дясното рамо, третата по - долу до
седалището на автомобила. Първончално като бъде блъснат, тялото полита леко на
дясно към вратата, впоследствие трупът остава неподвижен, но вероятността да се
измести малко наляво, е допустима. По принцип не сработва колана при страничен
удар.
На въпроси З.едени
от процесуалния представител на ответника адв. М. във връзка с механизма на
ПТП, ВЛ инж.Х. отговори:-„Преди малко К.
каза, че бил в процес на спиране, като няма обективно данни, няма оглед,
приемаме, че л.а. ***** е бил в процес на спиране; Местопроизшествието не е
запазено, няма информация на какво разстояние
е бил спрелият автомобил. Нямаме такава З.ача в САТЕ. Окомерно, това е около 20 метра, там където
пресича - на скицата по делото –
прелеза от траекторията е на 20 метра.
От техническа гледна точка за л.а. отпред, вариантите са 2: ако е имало разстояние – л.а. ***** е щял да
премине кръстовището, да не бъде в траекторията на л.а. *****, ако е бил спрял по –близо до предния автомобил –
няма техническа възможност да го заобиколи.
От
техническа гледна точка по
направление пред ***** има знак В1 – път
с предимство, по направлението на л.а. ***** има знак В2 – спри, пропусни
движещите се с предимство. От техническа гледна точка, за да се спазят
изискванията за безопасност, л.а. Шкода е бил длъжен да спре на този знак и ако
няма пресичащи, спрели автомобили, да премине през кръстовището.
От
техническа гледна точка няма информация
спрелият автомобил пред л.а. ***** на
какво разстояние е спрял. Както казах, вариянтите са 2.
Водачът на л.а. ***** явно е преценил, че може да премине.“
Заключението е оспорено от
процесуалния представител на ответника, като е направено искане за назначаване
на повторна САТЕ, което искане е оставено от съда без уважение. От една страна
местопроизшествието не е било запазено и няма как да бъдат установени каквито и
да било обективни находки, които да позволят на ВЛ автоексперт да установи по
безспорен начин механизъм на настъпване на ПТП, а от друга страна се установи
безспорно, че за водачът, чиито риск по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е бил застрахован при ответника по делото е съществувал знак
„Б-2: Спри, пропусни движещите са по пътя с предимство“, чиято норма е
императивна, а по делото се събраха доказателства, че този водач не е спазил З.ължението
си да спре преди да навлезе в кръстовището .
При дадени по реда на чл. 176 ГПК
обяснения от ищеца, същият обясни:-„ На
01.03.2020 г. седях в колата отЗ. от
дясно.
Ударихме
се. При сблъсъка - гледах си телефона, вдигнах си главата, видях, че една кола
идва към нас, но не намаля, имаше знак Стоп, но тя не спря. Нямаше къде да
мръднем, чакахме на прелеза, хванах се на седалката, чаках удара, като силен
бас беше. Бях малко в безсъзнание.
Ударих
се странично.
Колан
не се сещам дали съм имал.
При
удара, изместих се на другата страна на седалката.
Ударът
беше отЗ., зави ми се свят, Ф. реагира по – бързо, отиде да спори с човека. Аз
още не бях в съзнание.
Ф. ми
каза: „Звънни на полицията““.
По делото е
спорно и дали има съпричиняване от страна на пострадалите.
От така
изяснения механизъм на настъпване на ПТП, приетите по делото АУАН и НП,
заключението на САТЕ и обясненията на ищеца К.И., се установи, че от техническа
гледна точка водачът на л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от Г.И.Н., е
имал възможност да не допусне настъпването на
ПТП, като се съобрази с действащия за него знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и спре, без да навлиза в лената за движение
на л.а. „*****“ с рег. № ***** и по този начин да му отнема предимството. В
същото време водачът л.а. „*****“ с рег. № ***** Ф.Ф., при скорост на движение
на автомобила от 50 км. ч. - разрешена за съответния участък в населено място,
при опасната зона за спиране 32.94 метра и отстояние от мястото на удара при
възникване на опасността е 19.99 метра, е нямал възможност да не допусне ПТП. Нямал
е възможност и да предотврати удара, ако е бил в процес на спиране
непосредствено З. спрелия на жп прелеза неизвестен автомобил, пояснено ОТ ВЛ
инж. Х. в с.з. при отговора на въпроси на процесуалния представител на
ответника.
Не се установиха
нарушения нито от страна на ищеца Ф.Ф., нито от страна на пострадалия К.И., с което да са допринесли за настъпване на причинените им
наранявания. По делото не се доказа при
условията на пълно и главно доказване, бил ли е или не с поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП ищецът К.И.. Вещото лице инж. Х., обаче
поясни, че при ищеца К.И., предвид механизма на ПТП дали е с колан или без
колан е без значение, тъй като първоначално тялото му се придвижва по посока на
удара, и тялото му ще контактува с дясната врата, след което следва да получи
направление на движение в обратна посока-наляво, като ако тялото е било с
правилно поставен предпазен колан би се З.ържало на седалката, но със и без
поставен колан тялото на ищеца К.И. би контактувало с дясната врата за което по
делото са налични доказателства. В същото време вещото лице заключава и друго
важно обстоятелство, че обезопасителният колан е ефективен при челен удар, а не
при страничен такъв и евентуалното му ползване в конкретния случай би
предотвратило изместване на тялото вляво към другата страна на седалката, а не
вдясно към вратата на автомобила. В този смисъл и имайки предвид, че
нараняването на К.И. е вследствие удара в З.на дясна врата на л.а. „*****“, то
съдът достига до извода, че полученото от К.И. нараняване би се получило с и
без ползване на препазен колан и поради тази причина евентуалното му
неизползване от страна на пострадалия не следва да се отчита като възможно
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
По делото не е спорно , че за
увреждащия л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от водача Г.И.Н., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, BG/01/*****/ 26.06.2019 г. със срок на валидност една година, считано от
05.07.2019 г. до *****г. със ЗАД „А.Б.“
АД.
Страните, видно от приложената по делото разменена
между тях кореспонденция и от изявленията им в исковата молба и отговора, не
спорят и относно това, че пострадалият е отправил претенция за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по
делото), която е получена от последния.
От така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове : частичен иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ.
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
На
01.03.2020 г. около 19:30 часа в гр. К. на кръстовището на бул. „***** П.“***
водачът Г.И.Н., управляващ л.а. „*****“
с рег. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 6, т. 1, чл. 5,
ал.1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
вследствие на което реализирал ПТП с л.а. „*****“ с рег. № ***** управляван от Ф.И.Ф.
и пътник в л.а. – К.Р.И., като вследствие на ПТП са пострадали Ф.Ф. и К.И.. Противоправното поведение на водача Н. се потвърждава и от
съставените му във връзка с причиняване
на процесното ПТП АУАН от 04.03.2020 г. и НП № *****.затова че е нарушил чл. 6, т. 1 /“Не
съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка“/, чл. 5, ал.1, т.1
/“Участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди
и опасност за живота и здравето на хората“/ и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
/“При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“/ от ЗДвП и по този начин става причина за
причинените вреди на ищците Ф.И.Ф. и К.Р.И..
Съдът приема, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и от
заключението на СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП на
пострадалия Ф.Ф. е причинена телесна
увреда – Охлузване на
лява колянна става и изтръпване на ляво бедро. Това увреждане е причинило на
пострадалия болка, както и психически стрес.
На пострадалия К.И.
е причинена телесна увреда – Контузия на корема в дясно и дясната
гръдна половина. Това увреждане е причинило на пострадалия болка и страдания,
както и психически стрес.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между
увредата на ищците и ПТП – то, което се опровергава от заключението
на вещото лице по СМЕ, според което същите отговарят да са причинени в
следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се съдържат и в
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите,
тъй като твърденията му не намират опора в нито едно от събраните доказателства
по делото.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск се явява доказан по своето основание. По делото се установи
също така, че пострадалите са изпълнили задължението си по чл. 380 КЗ, да
предявят претенциите си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищците да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при
които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене
/охлузване на лява колянна става и
изтръпване на ляво бедро за Ф.Ф. , контузия на корема в дясно и дясната гръдна
половина на К.И./. Тези увреждания са причинили на пострадалите болки и
страдания, както и психически стрес. Ф.Ф. се е възстановявал около 3 седмици от
получените при ПТП наранявания, като преживеният стрес и шок се е отразил
негативно на здравословното му състояние, характеризиращо се с наличие на
диабет, изпитвал страх. К.И. е изпитвал болки в продължение на почти 3 месеца,
като за този период е е приемал болкоуспокояващи, преживял е и силен стрес,
който се е отразил негативно на психологическото му състояние и е продължил
също около 3 месеца, изпитва страх да управлява автомобил. След като съобрази и
младата възраст на Ф.Ф. и К.И., съответно 24 г. и 28 г., и като взе предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва
да уважи предявените като частични искове, както следва:
- за сумата от 5 000 лева от общо 15 000 лева за
обезщетение за причинените на пострадалия Ф.Ф. неимуществени вреди, като
за разликата над 5 000лева до 10 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
- за сумата от 7 500 лева от общо 15 000 лева обезщетение за причинените на
пострадалия Ф.Ф. неимуществени вреди, като за разликата над 7 500 лева до
15 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът не възприема за основателно
възражението на ответника, че претендираният размер е завишен с оглед
обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката на
размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на обезщетението,
съдът намира за несправедливо, предвид преживените от пострадалите болки и
страдания вследствие телесните увреди.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на
01.03.2020. По делото е приложена обратна разписка, за доказване датата на
уведомяване на застрахователя от пострадалата, връчена на 26.03.2020. Ищците
претендират лихви от 08.03.2020., до окончателното изплащане.
Съдът
намира, че приложимата правна норма е чл. 429,
ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По делото е доказано уведомяване
на застраховтеля за настъпилото събитие от ищеца по делото на 26.03.2020., поради което съдът
приема, че това е началната дата на дължимост на лихви.
Несъстоятелни
са възраженията на ответника за недължимост на лихви поради изпадане в забава
на ищците с оглед неизпълнение от тяхна страна на изискването на чл. 380 от КЗ.
Видно от писмените доказателства по делото, отнасящи се до кореспондецията
между пострадалите и застрахователя, то в нито един момент не е отправено
предложение за изплащане на обезщетения от страна на ЗАД „А.Б.“ АД и в тази връзка непредставянето на банкова сметка ***
причина за изпадане в забава от страна на ищците, съответно недължимост на
лихви от страна на ответника. Поради това съдът намира, че следва на основание чл.
429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва от 26.03.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати: на Ф.И.Ф. сумата от 5 000 лева от общо
10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от 01.03.2020., ведно със
законната лихва от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане;
на К.Р.И. за
сумата от 7 500 лева от общо 15 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинени в следствие
ПТП от 01.03.2020., ведно със законната лихва от 26.03.2020 г. до окончателното
изплащане;
Относно
разноските в производството:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските за процесуално представителство на ищците за един адвокат. Видно от
представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
Съгласно ал.
2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1 285,00 лева за адвокатско възнаграждение
заедно с ДДС.
Ф.Ф.
е освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „А.Б.“ АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 300,00 лева – дължима държавна такса по делото.
К.И.
не е освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „А.Б.“ АД следва да заплати в полза на ищеца К.И.
сумата от 200,00 лева – дължима държавна такса по делото.
Предвид
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Бюджета на
съдебната власт сумата от 200,00 лева за депозит за съдебна експертиза.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сумата
от 1 136,00 лева съобразно отхвърлената част от иска и представяния списък
за разноски по чл. 80 ГПК, като адв.
възнаграждание следва бъде намалено предвид направеното възражение за
прекомореност и съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г..
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски
съобразно уважената част от иска или сумата в размер на 233,50 лева съгласно
представения списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„А.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати:
на Ф.И.Ф., ЕГН **********,***,
обезщетение
по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на 01.03.2020 г.
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К., причинено от водача Г.И.Н., ЕГН **********, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „*****“ с рег. № *****,
по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата
на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗАД „А.Б.“ АД, а именно: сумата в размер на 5
000 лева (предявен като
частичен иск за сумата от 10 000лв. от общо сумата от 15 000
лева) за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2020 г. до окончателното й
изплащане;
на К.Р.И., ЕГН **********,***,
обезщетение
по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на 01.03.2020 г.
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К., причинено от водача Г.И.Н., ЕГН **********, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „*****“ с рег. № *****,
по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата
на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗАД „А.Б.“ АД, а именно: сумата в размер на 7
500 лева (предявен като
частичен иск за сумата от 15 000лв. от общо сумата от 30 000
лева) за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с п.а., да
заплати на К.Р.И., ЕГН ********** *** сумата от 200,00 лева за
заплатена държавна такса по делото.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с п.а., да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1 285,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с п.а., да заплати в полза на Държавата, по
Бюджета на съдебната власт, сумата от 300,00 лева – дължима
държавна такса за разглеждане на исковете по делото, както и 200,00 лева за депозит, заплатен от Бюджета за разноски за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с п.а. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сторените от ищеца К.Р.И.,
ЕГН ********** разноски
съобразно уважената част от иска или сумата в размер на 233,50 лева съгласно
представения списък за разноски по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф.,
ЕГН **********,*** и К.Р.И., ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** разноски съобразно отхвърлената част на исковате, както и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1136,00 лева, съгласно прадставения списък за
разноски, като адв. възнаграждание следва бъде намалено предвид направеното
възражение за прекомореност и съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г..
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – *****в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: