Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.
София, 21.03.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Екатерина Калоянова
разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.д. №
2765/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение № II-55-270319/ 11.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 67831/2018 г. от Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 55 състав е уважен
искът на З.
„Л.И.“ АД, предявен
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./ срещу Л.Г.С., като
съдът е признал за
установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 321.00 лв.,
представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“ на
л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******за вреди, настъпили в резултат на ПТП на
08.04.2015 г. в гр.София, причинено виновно от ответника като водач на л.а.
„Шевролет Авео“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 46808/2018 г. на СРС, 55 състав.
С
решението ответникът Л.Г.С. е осъден на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати на ищеца З. „Л.И.“ АД сумата от 502.84 лв., от които 76.42
лв. по заповедното производство по ч.гр.д.№
46808/2018 г. на СРС, 55 състав , и 426.42
лв., разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение, с
което е уважен искът при квалификацията на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е останал ответникът Л.Г.С.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. По-конкретно въззивникът се
позовава на изтекла погастелна давност за главницата и лихвите, счита, че при
постановяване на решеннието не са обсъдени всички доказателства в съвкупност,
както и на това, че не е доказан правопораждащия претенцията факт и че не са
ангажирани доказателства за изплащане изцяло на претендираната сума на
правоимащото лице. Искането към въззивната инстанция е обжалваното решение да
бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което искът да бъде
отхвърлен.
Въззиваемото дружество З. „Л.И.“ АД оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено по подробни съображения изложени в депозирания по
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство доказателства
при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустанновения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на заявените в нея
основания / чл.269, предл.второ ГПК/, въззивната жалба е частично основателна
поради следното:
Претенцията е регресна. Ищецът –
застраховател претендира виновният ответник – деликвент да му заплати исковата
сума, представляваща платено на собственика на увредения при произшествието автомобил
застрахователно обезщетение.
По делото
е безспорно установено и страните не спорят, че на 08.04.2015г. е настъпило
пътно-транспортно произшествие между л.а „Дачия Логан“ с
рег. № *******и л.а.
„Шевролет Авео“ с рег. № *******, управляван от
ответника. Няма спор между страните, че
л.а. „Дачия Логан“ е бил валидно застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ по полица № 93001510013324/2015г., валидна към датата на
злополуката, като застрахователната премия е била разсрочена на четири вноски с
падежи 06.03.2015г., 06.06.2015г. , 06.09.2015г. и 06.12.2015г. и първата от
тях е на стойност 134.60 лв., а останалите три - по 132.60 лв. не е спорно и обстоятелството , че л.а.
„Шевролет Авео“ към датата на злополуката не е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност“. Безспорно е установено, че по преписка по щета №
0000-1261-15-251408/2015г. ищецът е определил размер на щетите за л.а. „Дачия Логан“ от 1 301 лв.,
вкл. 20 лв. разноски за определяне на обезщетението. Безспорно е, че ищецът
е платил на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 903.20
лв. на 21.04.2015г., като разликата между определеното обезщетение в размер на
1 321 лв. и платеното в размер на 903.20 лв. е в резултат на прихващане със
задължението за заплащане на застрахователна премия. Безспорно към
ответника като деликвент не е отправяна нарочна покана за плащане от страна на
ищеца.
Съгласно приетия като
доказателство по делото пред СРС протокол
за ПТП № 1570022/08.04.2015г. произшествието се дължи на виновно поведение на водача на
„Шевролет Авео“ Л.Г.С., който отнел предимството на л.а. „Дачия Логан“, пренебрегвайки
поставения в посоката на движение на увреждащото МПС пътен знак Б2. Протоколът съдържа схема на установения механизъм на
ПТП и е съставен след посещение на местопроизшествието от дежурен служител.
Прието е заключение на Автотехническа
експертиза, според което причина за произшествието е субективното
поведението на ответника като водач на
л.а. „Шевролет Авео“, който, движейки се по ул. „Дравски бой“ в гр.София, на
кръстовището с ул.“Й.Хаджиконстантинов“, при наличие на пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, преминал направо, отнемайки
предимството на л.а. „Дачия Логан“ и го ударил. Според експертизата щетите по
автомобила, описани и оценен от застрахователя - ищец от техническа гледна
точка са в резултат на разглежданото произшествие.
Снети
са показания на свидетеля В.С.-
водач на увредения автомобил, който потвърждава механизма на произшествието,
описан в протокола за ПТП. Разпитан е също свидетеля
Г.И., който е пояснил, че при навлизане в същото кръстовище непосредствено
след процесното ПТП е видял, че участващ в произшествието е познатият му Л.С.,
когото попитал в движение и без да слиза от автомобила си за състоянието му, на
което получил отговор, че ще се оправи. Посочва още, че по-късно разбрал от
него, че се разсеял и не осигурил предимството на другия автомобил.
Заявление на на ищеца – застраховател е образувано
ч.гр.д.№ 46808/2018г. на СРС, 55 състав, за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата от 1 321 лв.
При посочените данни първоинстанционният съд
е приел претенцията за изцяло основателна: при пътно-транспортно произшествие валидно
застрахован при ищеца по риска „Каско“ л.а. „Дачия Логан“ е претърпяал щети
поради виновно поведение на ответника като водач на л.а. „Шевролет Авео“, който
неправомерно отнел предимството на л.а. „Дачия Логан“, ищецът като
застраховател на увредения автомобил е платил на собственика му застрахователно
обезщетение, виновният водач – ответникът С. към момента на злополуката не е
бил застрахован по риска „гражданска отговорност, щетите за в причинна връзка с
поведението на ответника.
По
изложените във Въззивната жалба доводи, настоящият състав приема следното:
Доводът на
жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради недоказване на
правопораждащия търсеното вземане факт е неоснователен.
Приетите по делото неоспорени
доказателства – писмени и гласни –
непротиворечиво установяват всички елементи от фактическия състав на регресната
отговорност: виновно поведение от страна на ответника като водач на лекия
автомобил „Шевролет Авео“ - неспазване на предимство, и плащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил „Дачия
Логан“, валидно застрахован по риска „гражданска отговорност“ при ищеца, налице
е причинно-следствена връзка между щетите и противоправното поведение на водача
на л.а. „Шевролет Авео“.
Доводът
на жалбоподателя, че търсената сума, ведно с лихва, не се дължи поради изтичане
на погасителната давност към момента на
предявяване на иска, е неоснователен. Според нормата на чл. 378, ал.6 от КЗ
„Регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
Застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано
от поканата за плащане към причинителя на вредата.“ В случая застрахователното
обезщетение е платено на собственика на увредения автомобил на 21.04.2015
г., а исковата молба е заведена в съда на 22.10.2018 г. Следователно претенцията
за главницата е предявена в рамките на 5 – годишния давностен срок. Съобразно
посоченото по-горе лихвата върху търсената сума започва да тече от датата на
поканата за плащане към деликвента. В случая липсва покана за плащане,
отправена преди завеждането на исковата молба, но характер на покана за плащане
има заявлението за издаване на заповед за изпълнение при положително решение по
установителния иск – заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в СРС на 17.07.2018г. Според чл.111, б.“в“ ЗЗД вземането за лихви се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. В случая този срок не е
изтекъл, поради което искането за лиихви не е погасено по давност.
Неснователен
е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението поради необсъждане на
доказателства. Липсва конкретика кои точно доказателства не са обсъдени и дали
и по какъв начин същите биха повлияли на краен извод за неоснователност на
претенцията - при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е
обсъдил всички относими към спора доказателства, както поотделно, така и в
съвкупност, и въз основа на тях е направил релевантен извод за основателност на
иска.
Основателен
е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението поради присъждане на
сума, която в действителност не е била платена на собственика на увредения
автомобил. Определеното от застрахователя – ищец обезщетение е в размер на 1 321
лв., но платеното обезщетение е в размер на 903.20 лв. - извършено е прихващане от застрахователя с
насрещното му вземане за застрахователни премии по договора, тъй като същите са
определени на четири вноски, три които с ненастъпил падеж към датата на ПТП.
При калкулиране на непадежиралите три вноски с падежи 06.06.2015г.,
06.09.2015г. и 06.12.2015г. и изваждането им от стойността на определеното
обезщетение се получава краен резултат 903.20 лева, която е и изплатената на
собственика на вещта сума или за разликата между 1321 лв. и 903.20 лв.. – за
сумата от 417.80 лв. претенцията е неоснователна и е следвало да бъде
отхвърлена. Поради изложеното решението в частта, в която е присъдена сума над
903.20 лв. до 1 321 лв. – за сумата от 417.80 лв. решението следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се постанови ново, с коетно искът за
сумата от 417.80 лв. да бъде отхвърлен.
Съобразно
отхвърлената част на иска следва да се редуцират по съразмерност и сторените по
делото от ищеца в първата инстанция разноски – решението следва да бъде
отменено и в частта, в която са присъдени разноски над 400 лв.
В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № II-55-270319/
11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 67831/2018 г. по описа Второ гражданско
отделение от Софийски районен съд, 2 г.о., 55
състав, в ЧАСТТА, в която е уважен искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./ за сумата над 903.20 лв. до 1321 лв. –
сумата от 417.80 лв. и в частта, в която на З. „Л.И.“ АД са присъдени
разноски над 400 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./ за сумата над 903.20 лв. до 1321 лв. и в ЧАСТТА, в която са присъдени
разноски на З. „Л.И.“ над сумата от 400 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА
Л.Г.С., ЕГН **********, да заплати на „З.Л.И.“ АД на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 100 лв. юрисконсултско възнагрраждение за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.