Решение по дело №1005/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 360/14.05.2024 г. по НАХД № 1005/2024 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Д. А. А. с ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, а именно за това, че на 08.08.2023 г. в
гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР Бургас, потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи към Заявление вх. № 9909/8.08.2023 г. до началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, във връзка с чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17 от Правилника за издаване на български лични
документи, се дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Бургас за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че притежаваното
от него свидетелство за управление № *********/07.08.2013 г., е изгубено, като в
действителност същото е било иззето за подмяна от компетентните органи на
Великобритания.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият,
редовно призован, не се яви, възползвайки се от възможността по чл. 378, ал. 1 НПК.
Интересите му се защитават от упълномощен защитник – адв. К. Б. – БАК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на свидетелите и
вещите лица, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното
производство.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
„Глоба” в минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. К. Б. – БАК се присъединява към становището на
прокуратурата и също счита, че А. следва да бъде признат за виновен, да се освободи от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Д. А. А. с ЕГН: ********** ***********************
До датата на инкриминираното деяние А. е бил осъждан два пъти, както следва:
По НОХД № 60/1995 г. на ВС-Сливен му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е бил отложено с изпитателен срок от 3
години. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК през 1998 г. е настъпила реабилитация по право
за това осъждане.
1

По НОХД № 1487/2008 г. на РС-Бургас му е било наложено наказание „Пробация“
за срок от шест месеца. На основание чл. 88а, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК през 2011 г. е
настъпила пълна реабилитация по право и за това осъждане.
Освен горните две осъждания А. е бил освобождаван веднъж от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК по НОХД № 93/2001 г. на РС-Бургас , в сила от
03.05.2001 г., като му е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. Няма данни
дали и кога административното наказание е било изпълнено, но на 26.02.2008 г. делото е
било унищожено поради изтичане на срока на съхранението му.
А. бил правоспособен водач и притежавал СУМПС № *********, валидно до
07.08.2023г. Обвиняемият живеел и работил във В.. Тъй като му било необходимо
свидетелство за управление на МПС, което да е издадено от компетентните органи във В.,
той подал заявление за издаване на такова. Когато на А. било издадено СУМПС от властите
във В., той предал на същите притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с
№ 282255** издадено от ОДМВР Бургас. През месец август 2023 г. обв. А. се завърнал в
България и решил да отиде в Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, където да подаде заявление
за издаване на ново СУМПС.
На 08.08.2023 г. обв. А. се явил в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. На гишето,
където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. Д. Л.
- „системен оператор“ в група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП,
профилактика, подготовка и отчет на водачите“ в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас.
Обвиняемият искал да подаде заявление за издаване на СУМПС - бърза поръчка.
Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по
чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17 от Правилника за издаване на
български лични документи. Част от декларацията била попълнела от неустановено по
делото лице, а обв. А. собственоръчно допълнил в нея, след изявлението „изгубени
документи“ - „книжка и талон преди изв. време“. Същият подписал декларацията на
мястото за декларатор. По този начин обвиняемият потвърдил неистина в декларацията,
като отразил, че си е изгубил СУМПС. Обвиняемият записал тези обстоятелства в
декларацията въпреки, че знаел, че СУМПС е иззето за подмяна от властите във В., а не било
изгубено. След попълване на декларацията и други необходими документи, обв. А. я предал,
заедно със Заявление с вх. № 9909/8.08.2023 г. до Началника на Сектор „Пътна Полиция“
при ОД на МВР Бургас на св. Л.. На база подадените документи обв. А. получил ново
СУМПС и нов контролен талон.
С писмо рег. № 3286р-50420 от 09.10.2023г. на ГДНП МВР в ОДМВР Бургас било
получено СУМПС № 28225**, което било подменено от властите във Великобритания.
Въз основа на така получената информация от Великобритания била образувано
преписка, а в последствие и досъдебно производство, в рамките на което А. бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. В проведения разпит
обвиняемият заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля – Д. Л. (л. 36 от
2

ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 15 от съдебното производство);
справка за водач (л. 58-60 от ДП); заявление (л. 11 от ДП); копие от СУМПС от В. (л. 61 от
ДП) и протокол за доброволно предаване (л. 62 от ДП)
От писмените доказателствени средства: протоколи за взимане на сравнителни
образци (л. 34-35 и л. 37-38 от ДП).
От експертизите: съдебно-графическа експертиза (л. 40-53 от ДП).
От веществените доказателства: декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД (л. 56 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия
защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви, то
такъв анализ се явява и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Л.. На следващо
място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се поддава
пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил
неистина – декларирал (заявил е), че притежаваното от него българско СУМПС е било
изгубено, когато в действителност същото е било предадено на контролните органи във
Великобритания и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен
характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска,
тъй като е съставена от обвиняемото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е
предадено на английските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1
ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че
3

документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват
именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че
подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е
предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде
заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна
обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на
СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде
наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е
положил подпис.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три година или глоба от сто до триста
лева. В същото време по отношение на обвиняемия А. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
Съдът следва да посочи, че изискването по т. 3 е изпълнено в конкретния случай,
доколкото А. е реабилитиран за двете си осъждания – факт, който заличава последиците от
осъждането и кара настоящия състав да го третира като неосъждан.
Вярно е, че по НОХД № 93/2001 г. на РС-Бургас , в сила от 03.05.2001 г., А. е бил
вече освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, което се явява пречка за
повторното приложение на чл. 78а НК по силата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК. Съдът обаче
отчита, че съгласно разясненото в Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС –
„институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е
било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано
изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен
давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК“. В
случая няма данни дали и кога е било образувано изпълнително производство за събиране
на това вземане, поради унищожаването на делото, но при всички случаи, дори да се вземат
най-дългите давностни срокове за погасяване на вземането по давност (10 години) и към тях
да се прибави срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК (1 година), то при всички положения
изискуемите срокове за повторно приложение на чл. 78а НК са изтекли много преди
инкриминираното деяние (най- късно през 2013 година).
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
4

хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че е оказал съдействие в хода на разследването, както и че е
трудово ангажиран и няма данни за други противоправни прояви, освен тези, за които вече е
бил реабилитиран. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на
общественаопасност. Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение
на обвиняемия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи
наказание под минимума от 1000 лева. Това е така, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985
г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на чл.
78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 200,78 лева за изготвена експертиза, поради което и обвиняемият следва да бъде
осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. Същият на основание чл. 190, ал. 2 НПК
следва да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства, като предвид характеристиките
им – декларацията, приложена на л. 56 от ДП - следва да остане приложена по делото в
срока на съхраняването му в архив, след което да се унищожи заедно с унищожаването на
делото по предвидения в ПАС ред.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
5

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	360
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20242120201005
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 март 2024 г.

Решение по дело №1005/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите