Р Е Ш Е Н И Е №342
30.12.2019., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Р.С., след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№367/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ГД”Гранична полиция”, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” ***”№** срещу решение на Кюстендилския районен съд №307 от 09.04.2019г по гр.д.№217/2018г., в частта му в която, жалбоподателят е осъден да заплати на Х.И.К. ***, сумата от 637.82 лева, представляваща сбора от неплатеното възнаграждение, за неотчетено, като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на и.м в съда 31.01.2018г.както и сумата 148.75 лева, представляваща сбор на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетено, като отработено време за пътуване( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции за периода 01.05.2015г. до 31.01.2018г. Изложени са съображения за неправилност на решението в останалата му част.Твърди се неправилно позоваване на Директива2003/88/ЕО доколкото тя няма пряко приложение и не е транспонирана.Сочи се, че в действащото законодателство до м.август 2016г. няма случаи при които времето за пътуване до мястото на командироване да се зачита за положен труд.Позовава се на норми от КТ, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. дефиниращи понятията „работно време” и „време на разположение”, като с тях обосновава становище, че времето за пътуване във връзка с участие в специализирани операции не попада в обхвата на посочените понятия.Излага разбирането, че по време на разположение ищецът се намира в близост до работното си място и е в готовност за изпълнение на задълженията си, докато по време на пътуване той не е в близост до работното си място, освободен е напълно от изпълнение на непосредствените си задължения, като неизпълнение на дейности по чл.6 ЗМВР било изтъкнато и в обжалваното решение.Оспорва преценката на съда за времетраенето на пътуването, като отработено време за което се дължи възнаграждение, като заявява, че с оглед показанията на разпитаните свидетели и конкретните дестинации ГПК ***, ГПУ *** и ГПУ *** времето за пътуване в една посока до *** и *** е било 7 часа, а не 8 часа, както е приел съда.В тази връзка при условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на иска за сумата над 602.86 лева.Искането е решението да бъде отменено, вкл. и в частта относно присъдената законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и мораторни лихви, евентуално да бъде отменено за сумата над 602.86 лева и за сумата над присъденото обезщетение за забава намалено с 7.63 лева.Претендират се разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Подаден е отговор в срок.В отговора е противопоставено становище за валидност, допустимост и правилност на обжалвания акт.Оспорва се позоваването на вътрешноведомствени актове, изключващи времето за пътуване, във връзка с участие в специализирани операции, като противоречащи на закона.Дължимостта на сумата основава на нормата на чл.48 Конституцията.Излага становище за това, че доколкото Директивата на която районния съд се позовава не е транспонирана във вътрешното законодателство, то тя е придобила директен ефект, като обвързващи за съда са и постановените решения на СЕС по преюдициални запитвания, като срокът за транспониране на директивата в разглеждания случа е бил до 01.08.2003г.След като ищецът се е явявал на инструктаж, преди тръгване и при пристигане, с работно облекло и със служебно оръжия, осъществил е пътуването в изпълнение на заповед на ръководителя си, и извършена справка от счетоводната експертиза на пътните книжки на служебните автомобили,, с които е осъществено пътуването с начален час на тръгване 06.00ч. и час на пристигане 14.00 ч. същото притежава характеристиката на работно време през което е изпълнявал служебните си задължения.Аргумент в подкрепа на същия извод извежда и от нормата на чл.2 от Наредбата за командировките в страната, според която командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнение на задачите, дните на пътуване и почивните и празнични дни.Позовава се и на чл.22, ал.1 т.11 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организация и разпределение на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, според който отработеното време включва и времето за пътуване със служебен транспорт при командироване.Искането е решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от Х. К. срещу ГД”Гранична полиция”.В исковата молба и уточнението на същата са заявени претенции за заплащане на възнаграждениие за извънреден труд, положен нощен труд и възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване за 13 бр. командировки за периода от 30.12.2014г. до 14.08.2016г.Посочено, че ищецът е служител на ответника, като е заемал длъжността „****”( *****) в 01 – група „охрана на държавната граница” при ГПУ – *** на РДГП ***.Служебните задължения са изпълнявани на 24 – часови и 12 -часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време, както и, че времето за пътуване във връзка с командироването му за участие в СПО не е било отчетено като отработено е не му е било заплатено.Петитума е за заплащане на възнаграждение в размер на 1248 лева и мораторни лихви за забава в размер на 281.99 лева.В исковата молба са изложени твърдения и във връзка с останалите вземания, които съдът не коментира, тъй като произнасянето на районния съд по тях е извън предмета на въззивната проверка.
С молба л.231 от д. и в с.з.ищецът е заявил искане за допускане изменение на посочените искове, отказ от искове, като съдът е допуснал изменение на предявените искове.В с.з. на 14.03.2019г. исковете за дължими възнаграждения за извънреден труд от командировки за 2015 и 2016г. са уточнени,като иск за сумата 637.82 лева главница и 148.75 лева мораторни лихви.
В отговора на исковата молба ищецът е оспорвал дължимостта на възнаграждението на посоченото възнаграждение, позовавайки се на изтекла давност за вземания преди 31.01.2015г., поради това, че времето за пътуване не следва да счита за отработено време с изключение на пътувания обхванати от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., за които съгласно чл.22, ал.1 т.11 времето за пътуване се отчита и заплаща на ищеца, за неприложимост на Директива 2033/88 ЕО, на която ищецът се позовава и с твърдението, че за същия период, в случаите в които ищецът е управлявал служебния автомобил, времето за пътуване било отчетено, като отработено и му е заплатено възнаграждение.Размерът на вземането е оспорен и поради несъобразяване на месечните графици за същия период респ. изпълнена или неизпълнена норма,невъзлагане изпълнението на служебни задачи по време на пътуване, вземането за мораторна лихва поради липса на отправена покана заплащането му.Доводи касаещи посочената в исковата молба продължителност на пътуването до различни ГПУ – то не са заявени.
По делото е установено, за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил държавен служител , като първоначално е заемал длъжността „****”( ****) в 01 отделение на 02 ГПВ при РДГП ***, а считано от 06.04.2015г. е преназначен на длъжността „****” ( ***) в „****” на РДГП – *** както и, че през процесния период ищецът е участвал в 13 бр. командировки.
Не се спори, че същият е изпълнявал задълженията си на смени по график.За организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности са постановени заповеди № 1175/19.09.2014 г. и УРИ 4077з-488/26.06.2015 г.Със заповед №8121з -791/28.10.2014г. е определен размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
В графици са посочени работните дни от месеците от исковия период и ангажираността на ищеца с работа чрез посочване на продължителността на смяната – отработени часове, норма и разлика л.56- л.103 от д.
В протоколи за положен труд от държавни служители са посочени дата на полагане на труда, начален и краен час на положения труд, общо отработени часове по график, общо отработени часове, норма за периода и часове за компенсиране с възнаграждение –л.104 – л.147 от д.Твърдението на ищеца, е че времето за пътуване при командироване не е взето предвид при определяне на дължимото му възнаграждение.
Командироването на ищеца за участие в специализирани полицейски операции се установява от приложените заповед №УРИ 3282з- 354/10.02.2015г., № УРИ 3282з-606/10.03.2015г., №УРИ 3282з-1812/22.07.2015г., №3282з-3093/25.11.2015г., №УРИ 3282з-3607/22.12.2015г., ури 3282з-725/08.03.2016г., УРИ 3282з-1569/31.05.2016г., №4077з-112/11.02.2015г., 4077р-143/25.02.2015г., №УРИ 4077з-562/22.07.2015г., УРИ 4077з-596/05.08.2015г., №УРИ 4077з-927/25.11.2015г., №УРИ 4077з-218/23.03.2016г., № ури 4077з-425/01.06.2016г. и №УРИ 4077з-465/15.06.2016г.
Ищецът е представил, като доказателство по делото заявления от ищеца за ползване на платен годишен отпуск за исковия период и разрешаването му л.34 – л.41 и л. 55 от д.
От
заключение с вх.№23248/08.10.2018г. на в.л. М. В. се установява, че въз основа
на данните от споменатите протоколи и графици,счетоводството на ответника –
платежни ведомости, заповеди за командировки, пътни книжки, книги за инструктаж
и други отчетни документи, че: месеците януари и февруари на 2015г. са отчетени
общо, като през м.януари 2015г. е осъществена командировка до ГДОГ ****, която
не е заплатена с време за пътуване 8ч. до ***** и дължима сума 48.16 лева, с
дължима лихва 14.31 лева за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2018г.За м.март не
са отчетени като отработени часове за отиване и връщане до ***** по 8 часа за
сумата 96.32 лева и лихва 26.99 лева за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г.Не
е отчетено и не е заплатено, като няма неконпенсирано време, времето за отиване
и връщане до ***** по 8ч. за м.април 2015г. за сумата 101.12 лева, лихвата върху
която възлиза на 27.47 лева, считано от 01.07.2015г- 31.01.2018г.Не е отчетена
командировка до ***** -8 ч. през м.юни 2015г. за сумата 45.84 лева и лихва,
10.22 лева.През м.юли 2015г. бил заплатен извънреден труд, без да е дължим,
същевременно не е отчетено отиване до ***** – водач и връщане – 8 ч. за което
се дължи възнаграждение 43.92 лева и лихва 10.81 лв. считано от 01.09.2015г. до
31.01.2018г.През м.август 2015г. било отработено и платено време за пътуване до
*****, като водач 8 часа, но необработено и незаплатено време за пътуване –
връщане за сумата 48.16 лева и дължима лихва 11.45 лева, за периода
01.10.2015г. до 31.01.2018г.През м.септември 2015г. не е отчетено пътуване
командировка до ГДОГ ***** – 8 ч. при дължима сума 48.16 лева и лихва 11.03
лева.През м.октомври не е отчетено време за командировка за отиване и връщане ***** по 8ч. – 91.68 лева и лихва
20.24 лева.През м.ноември 2015. няма неотчетено и неплатено отработено
време.През м.декември 2015г. има неизпълнена норма от 10 ч., начислени 6ч. от
приравнет нощен към дневен труд и неотчетена командировка до ***** и ***** по
8ч. 96.32 лева и лихва 19.60 лева.През м.януари 2016г. не е бил заплатен извънреден
труд, вкл. и от приравнен нощен към дневен труд, както и командировка до *****
с дължими 50.56 лева и лихва 9.88 лева.През м.февруари 2016г. няма
пътуване.През м.март 2016г. било платено време за пътуване 8ч. до ***** и
неплатено време за връщане с дължими 45.84 лева и 8.18 лихва.През м.април
2016г. няма пътуване, през м.май 2016г. също, през м.юни 2016г. има пътуване до
*****, което е заплатено, доколкото ищецът е бил водач на автомобила.През м.юли
2016г. има неизпълнена норма 26ч., към която са начислени от приравнен нощен
към дневен труд 5 часа, осъществена е командировка до ГДОГ – *****, която не е
заплатена за сумата 48.16 лева и лихва 6.94 лева, за периода от 01.09.2016г. до
31.01.2018г.През м.август 2016г. няма неизпълнена норма осъществена е
командировка до ***** 8 ч. с дължима сума 43.92 лева и лихва 5.97 лева.През
м.септември 2016г. няма пътуване, през периода м.октомври – декември
В допълнително заключение вещото лице е коригирало изчисленията си, като там където е имало неизпълнена норма, е приспаднало дължимите за пътуване суми, така сумите за м.март 2015г. са коригирани на 90.30 лева главница и 25.30 лева лихви, за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г., дължимата сума за м.юли 2016г. и август 2015г. е отпаднала поради компенсиране на нормата, дължимата за м.октомври 2015г. сума е определена на 91.68 лева – главница и 20.24 лева лихва при 8ч. пътуване, дължимата за м.декември 2015г. сума е коригирана на 72.24 лева и лихва 14.70 лева.Дължимата сума за м.юли 2016г.е отпаднала поради запълване на нормата.
Свидетелят З. служител на ответника, който също е бил командирован за участие в СПО, включително и като водач на автомобил установява, че пътуването до ***** продължава 8-9 часа, до ***** 6-7 часа, до ***** 7-8 часа, ***** 8-9 часа, както и, че задачи на пътуващите в автомобила не били поставяни, за извършен преди тръгването инструктаж и явяването на брифинг при пристигане.
Свидетелят К. С., служител в ищцовото дружество, заявява, че времето за пътуване било отчитано въз основа на доклад и джи пи ес,заявява, че времето за пътуване до ***** и ***** било отчитано на около 6.00ч., а до *****, ***** и ***** по 8часа.Заявява,че по време на пътуване са правени доклади, задачи по чл.6 ЗМВР на пътуващите в автомобила не са били поставяни, преди тръгване е извършван инструктаж.
Предвид установените обстоятелства решението е правилно и следва да се потвърди.Съображения:
В отговор на доводите в жалбата следва да се отбележи, че съдът приема, че времето, през което служителят е пътувал до мястото на командироване, без да престира ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, представлява отработено време и за същото му се дължи възнаграждение. Съгласно чл. 2, т. 1от Директива2033/88/ЕО "работно време" означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. Според т. 2 почивка е всеки период който не е работно време. С решение на Съда на ЕС (пети състав) от 21 февруари 2018 година по дело C-518/15 (Ville de Nivelles срещу Rudy Matzak) е постановено, че с оглед целта на Директивата да гарантира — в областите, попадащи в приложното й поле — минимална защита, която да се прилага по отношение на всички работници в Съюза, и за да се осигури пълната ефективност на директивата, определенията по член 2 не могат да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а имат във връзка с понятието "работник", самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. Придвижването на служителя до мястото на изпълнение на задълженията му е необходимия инструмент за тяхното изпълнение е прието в решение на Съда (трети състав) от 10 септември 2015 година по дело C-266/14 (Federaciуn de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (CC. OO.) срещу Tyco Integrated Security SL и Tyco Integrated Fire & Security Corporation Servicios SA). Със същото решение се заключава, че придвижването до мястото на фактическо осъществяване на задълженията изпълва съдържанието на първия съставен елемент на понятието "работно време" по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, според който работникът трябва да изпълнява своята дейност или задължения т. е че това е време през което ищецът изпълнява своите задължения. Само в случай, че служителят би могъл да управлява своето време без големи ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то посветеното време не би представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение Simap, C-303/98, EU: C: 2000: 528, т. 50). Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. В контекста на горното и доколкото очевидно през време на пътуване до мястото на участие в СПО служителят не би могъл да се посвети на собствените си интереси, то времето за пътуване е време през което той изпълнява задълженията си и за това му се дължи възнаграждение. Това тълкуване възприето и от районния съд е в съответствие с целта на Директивата насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците. Що се отнася до дължимото възнаграждение за пътуване по силата на командироване за периода след 02.08.2016 г. то дължимостта на същото следва от изричната разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид гореказаното за невъзможността за различно тълкуване в национални норми на съдържащото се в чл. 2 от Директивата определение за работно време, позоваването на жалбоподателя на норми от КТ, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в които "Време на разположение" не се включва в отработеното време, доколкото не се извършват фактически действия свързани пряко с изпълнение на служебните задължения при конкретните обстоятелства е необосновано.Неоснователен е доводът в жалбата, че Директивата не намира приложение, доколкото не е транспонирана. Доколкото тя не е транспонирана в срок, от една страна, а от друга предоставя права на частни лица, то същата дерогира всяка национална разпоредба, несъвместима с нея – Решение на СЕС от 22 февруари 1990 година, по дело С-221/88, следователно и намира приложение при разрешаване на възникналия правен спор.С оглед приложното поле на Директивата неоснователно е и възражението на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1, т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.Доводи за това, че времетраенето на пътуването във връзка с командировки за участие в СПО не е било 8 часа в едната посока, така както е заявено в исковата молба и уточнението й, в отговора на исковата молба не са заявени, поради което изтъкнатите във въззивната жалба са недопустими.Независимо от това следва да се отбележи, че от заключението на в.л. се установява, че времето за пътуване до ***** и **** е било отчитано от жалбоподателя за 8ч. и заплащано, командировки до ***** ищецът не е имал, а за времетраене на пътуването до ***** и ***** от 8часа сочат също и разпитаните по делото свидетели.
Други доводи за недължимост на посочената сума в жалбата не са изложени, поради което предвид неоснователността на изложените, изводът за дължимост на присъдените главница и мораторни лихви е правилен.
Предвид изхода от спора на ответника по жалбата се дължат деловодни разноски в размер на 250.00 лева – платено адв.възнаграждение за въззивното производство.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Кюстендилския районен съд №307 от 09.04.2019г по гр.д.№217/2018г., в частта му в която ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” ****”№** е осъдена да заплати на Х.И.К. ***, сумата от 637.82 лева, представляваща сбора от неплатеното възнаграждение, за неотчетено, като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на и.м в съда 31.01.2018г. до окончателното му изплащане, както и сумата 148.75 лева, представляваща сбор на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетено, като отработено време за пътуване( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции за периода 01.05.2015г. до 31.01.2018г.
В останалата част решението на Кюстендилския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.С., управление гр.С., бул.” ****”№***да заплати на Х.И.К. *** разноски за въззивното производство в размер на 250.00 лева.
Председател: Членове: