№ 163
гр. Благоевград, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в *********, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.П.И. и В.П.К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт
Н. К., насочена срещу Решение № 363 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1648 по
описа за 2023 г. на Районен съд - П., с което е отхвърлен предявеният от
въззивното дружество срещу ответника Община П., ЕИК: *********, с адрес
********* иск за признаване за установено, че ответната страна дължи на ЗАД
„Армеец“ сумата от 2 567,08 лева, а именно главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, сторени ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху главницата и
разноските от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 821,32 лева за периода 20.09.2020 г. – 20.09.2023 г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в двете производства. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия разноски в общ размер на
402 лева.
1
В обстоятелствената част на въззивната жалба, инициираща настоящото
производство, се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и
неправилно, тъй като в хода на производството били приобщени достатъчно
доказателства, обосноваващи както процедурата по заплащане на
застрахователно обезщетение, така и механизма на настъпване на самото
произшествие. Оспорва се изводът на съда, че по делото не било доказано
мястото на настъпване на увредата, като според тази страна анализът на
показанията на разпитания свидетел Д. бил тенденциозен и било житейски
обосновано последният да не си спомня името на улицата пет години след
случилото се. Акцентира се, че този свидетел изрично посочил квартал
“*********”, като именно в тази жилищна част се намирала и ул.
“*********”, посочена в уведомлението за настъпилата щета. В останалата си
част показанията се подкрепяли от приобщените писмени доказателства.
Обобщава се, че при подобни казуси съдът следвало да изхожда от съвкупна
преценка на всички доказателства и не било задължително мястото на ПТП да
се установява с точност до метри и сантиметри. С петитума на жалбата се
отправя искане за отмяна решението на Районен съд - П. и уважаване на
предявената искова претенция, както и присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Нарочни доказателствени искания не са релевирани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор срещу въззивната жалба от
страна на въззиваемата страна Община П., ЕИК: *********, с адрес
*********. С отговора се иска възраженията на въззивника срещу
произнасянето на Районен съд - П. да бъдат оставени без уважение, тъй като
този съд правилно отхвърли като неоснователен иска с правно основание по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Според тази страна по делото било доказано, че на
процесната улица “*********” не е било налице препятствие - дълбока дупка,
тъй като от протокол обр. 19 от 03.04.2018 г. било видно, че в този район били
отстранени всички неравности. Този документ не бил оспорен от ищеца,
поради което по делото не било доказано виновно действие или бездействие
на представител на Община П. да е довело до причиняване на
застрахователното събитие. От своя страна ищецът не извършил
самостоятелна преценка преди да направи плащане по заведената щета, в своя
доклад отбелязал, че претенцията е “за отказ”, но въпреки това в нарушение
на собствените си правила заплатил обезщетението, като отделно от това към
момента на произшествието не било налице валидно сключено
2
застрахователно правоотношение, като не била заплатена дължимата
застрахователна вноска. Релевира се още, че случилото се на 28.03.2019 г. било
резултат на груба небрежност, проявена от водача, попадаща под хипотезата
на чл. 14. т. 5 от ОУ на застрахователя. Въззиваемият се солидализира с
доказателствената преценка на първоинстанционния съд на проведеното
съдебно експертно заключение, както и на показанията на разпитания
свидетел. Последният сочил в разпита си, че бил съставен протокол за оглед от
страна на полицейски служители, но такъв по делото не бил представен.
Според тази страна липсвали и сигурни доказателства за конкретните
увреждания, настъпили върху процесното МПС.
В хода на проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция
въззивникът не изпраща представител, като от негова страна е постъпила
единствено писмена молба, с която заявява, че се придържа към изложеното
във въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд,
претендира разноски. Процесуалният представител на ответника заявява, че
поддържа доводите, изложени в отговора към жалбата, акцентирайки върху
част от изложените в него правни съображения, като също претендира
разноски.
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази гореизложените възражения
и доводи на страните в производството, представените и приети по делото
доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:
Пред РС - П. е представено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от Застрахователно акционерно дружество “Армеец”, ЕИК
********* срещу Община П., ЕИК *********, обективиращо претенция за
заплащане на сума в размер на 2 577.08 лева - регресно вземане по смисъла на
чл. 410, ал. 1 КЗ, а именно изплатено обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на автомобил “Мерцедес Е320” № *********, вследствие на
попадане на този автомобил на 28.03.2019 г. в пътна неравност - дълбока
дупка, находяща се в град П., ул. “*********”, като посоченият автомобил е
бил обект на имуществена застраховка “каско на МПС”, сключена тъкмо от
дружеството заявител. Със заявлението се претендират още 10 лева - сторени
ликвидационни разноски, както и мораторна лихва върху исканата главница в
размер на 821.32 лева, дължима за периода от 20.09.2020 г. до 20.09.2023 г.
Заявлението е уважено от страна на съда и е издадена заповед № 708 за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2024 г.,
обективираща освен исковите претенции и дължими съдебно-деловодни
разноски, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Срещу така издадената заповед в срок е представено
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК от страна на длъжника, което
обуславя правния интерес от страна на ищеца да инициира настоящото исково
производство. След приобщаване на представените писмени доказателства,
изслушване на един свидетел и заключение на съдебна експертиза, съдът
постановил своето решение, като в мотивите към него заключил, че в хода на
производството не се установили предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на ответната община. Действително било доказано, че за
автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № ********* в ЗАД „Армеец“ е била
сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки "Каско" и
"Злополука," със срок на действие от 13.03.2019 г. до 12.03.2020 г., като било
установено, че при попадане в дупка на този лек автомобил били причинени
имуществени щети, изразяващи се в увреждане на радиатор, фар за мъгла,
предна броня, вентилатор картер, носач на предна ос и др, както и че в тази
връзка ищецът изплатил обезщетение на обща стойност 2 567,08 лева. Но в
случая застрахователят не се справил с доказателствената тежест да обоснове
къде конкретно е възникналото пътното произшествие, като представеното
уведомление за настъпило застрахователно събитие представлявало
единствено частен свидетелстващ документ, който не обвързвал съда с друго,
освен с авторството му, като същото съдържало факти, които са изгодни за
жалбоподателя. Отделно от това, разпитаният водач на лекия автомобил не си
спомнил конкретната улица, на която възникнало самото произшествие. Този
свидетел бил заинтересован, като между съдебните му показания и
отразеното в уведомлението до застрахователя съществувало противоречие,
поради което и този доказателствен източник не можел на самостоятелно
основание да обоснове извод за конкретното място на процесната пътна
неравност. Съдът отчел още, че заключението на експерта по съдебно-
автотехническата експертиза било с вероятностен извод и се базирало
единствено на представените от самия застраховател доказателства и същото
не установявало механизма на настъпване на щетите. Поради което съдът
обобщил, че фактическият състав на деликта по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД
останал недоказан, а той от своя страна представлявал елемент от състава на
4
регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси относно правилността на съдебния акт е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното решение на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от
надлежен правораздавателен орган в изискуемата за това форма, при наличие
на всички абсолютни процесуални предпоставки за разглеждане на правния
спор по същество, при съобразяване обхвата на търсената защита. По
правилността на съдебния акт:
В случая с оглед предметния обхват на въззивната жалба се оспорва изводът
на съда за недоказаност мястото на настъпване на процесното ПТП. В тази
връзка не е спорно между страните в настоящото производство, че между С.Д.
и ищеца е сключен застрахователен договор “каско” и “злополука” на
процесния автомобил с марка “Мерцедес”, рег. № *********, рама №
WDB2100261B318923, със заложена застрахователна сума 5 400 лева и
дължима премия от 384.75 лева, със срок на действие от 13.03.2019 г. до
12.03.2020 г. В представеното досие към полицата е отразено още, че на
21.03.2019 г. е осчетоводена постъпилата първа вноска, заплатена от страна на
застрахования по договора. С нарочна писмена декларация от 29.03.2019 г.
собственикът на автомобила С. Д. уведомил застрахователното дружество за
настъпили увреждания по превозното средство, а именно повреден радиатор,
фар за мъгла, предна броня, вентилатор картер, носач на предна ос. След
извършено обследване, в полза на застрахования на 29.07.2019 г. било
заплатено обезщетение в размер на 2 567.08 лева. С нарочна покана от
07.08.2019 г. ищецът поискал от ответника възстановяване на така заплатената
сума с наведен довод, че именно общината, в качеството си на собственик на
конкретната пътна мрежа, отговаря за нейната изправност. На 03.04.2018 г.
Община П. е приела изпълнение от “Растер - Юг” ООД, гр. Благоевград по
договор за строително-монтажни работи по аварийно изкърпване на участъци
от улици в град П., сключен по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗОП, сред които
попада и улица “*********”. Или спорно в настоящото производство е
местоположението на възникване на пътнотранспортното произшествие. В
тази връзка доказателственият анализ на първата инстанция по този въпрос се
5
споделя изцяло от въззивния съд, а възраженията срещу него, наведени с
въззивната жалба, са неоснователни.
Предмет на производството са главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, както и акцесорен такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл.
410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Или в
конкретния казус уважаването на твърдяното суброгационно право на ищеца е
в пряка зависимост от това дали последният е успял да докаже, при това в
условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на нормата на чл.
49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение при изпълнение на работа, свързана с
качественото поддържане на общински път, какъвто несъмнено представлява
този, индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата молба,
доколкото той попада в границите на град П. - чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата. А чл. 31 от последно посочения нормативен акт определя, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. С оглед на така наведените твърдения, за да бъде успешно доказана
исковата претенция преди всичко следва да се обоснове конкретно проявената
бездеятелност на общинските органи, свързана с поддръжката на улица
“*********”, която да е в пряка връзка с появилата се там неравност, в която
се твърди, че е попаднал автомобилът на застрахования. Въззивният съд
отбелязва, че в тази връзка единствените доказателства, които се ангажират от
въззивника представляват частни документи, които не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, а съдържанието им по същество е
просто извънсъдебно твърдение за настъпване на определени факти, които
ползват ищеца. Тези факти, по-конкретно за мястото и механизма на
настъпване на увреждането, обаче са изрично оспорени от ответника, поради
което в тежест на ищеца е да ги докаже с всички допустими доказателствени
средства. Веднага следва да бъде уточнено, че проведеният способ на
доказване - експертно заключение, изготвено от вещото лице В. Ненков, по
отношение на мястото на настъпване на инцидента и наличието там на
особена по размер неравност, се базира изцяло тъкмо на представената от
ищеца застрахователна преписка (стр. 2 от заключението), поради което на
6
самостоятелно основание не може да обоснове извод за доказуемост на
спорния въпрос, защото чрез заключението не може да се придаде на
представените писмени документи доказателствата стойност, каквато те за
съда нямат. Мястото на инцидента се разисква и в разпита на шофьора на
автомобила - св. С.Д., който обаче не си спомня нито улицата на
произшествието, нито времето на неговото настъпване. В тази връзка от
страна на ищеца не са ангажирани разпити на полицаите, посетили св. Д.,
нито пък в тази връзка са изисквани някакви писмени доказателства,
доколкото свидетелят е категоричен, че органите на реда съставили някакъв
протокол като резултат от тяхното посещение на място. Вярно е, че свидетелят
единствено като местоположение посочва квартал “*********” на град П., но
само се твърди, без да се доказва, че процесната улица се намира тъкмо в този
квартал, макар да е ноторно, че жилищните квартали не се състоят от една
единствена улица, поради което с така заявеното от свидетеля не може да се
приеме, че ищецът се е справил с достатъчна категоричност с
доказателствената задача да обоснове конкретно мястото на инцидента, като в
случая не става въпрос за необходимост от доказване на конкретни метри и
сантиметри, както се твърди във въззивната жалба, а че на посочената в
исковата молба улица действително към онзи момент е имало сериозно
нарушаване целостта на пътното покритие. Нещо повече, ответникът е провел
насрещно доказване, че през април 2018 г. улица “*********” е била
ремонтирана, като отделен е въпросът дали чрез това доказване може с
категоричност да се обоснове какво е било състоянието на коментираната
улица близо година по-късно, но този въпрос щеше да има значение, ако в
кориците по делото се съдържаха доказателства, че именно това е мястото на
настъпване на ПТП, каквито обаче, както се посочи вече, липсват.
Ето защо разноски се следват единствено в полза на въззиваемия, който
претендира определяне по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на възнаграждение за
процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт. С оглед
материалния интерес по делото, представения подробен отговор към въззивна
жалба, както и процесуално представителство в едно съдебно заседание,
въззивният съд определя, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на въззиваемия разноски в размер на 200 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
7
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 363 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1648 по
описа за 2023 г. на Районен съд - П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М.П.И. и В.П.К.-М., да ЗАПЛАТИ в
полза на Община П., ЕИК: *********, с адрес ********* юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8