МОТИВИ:
по
НОХД № 758/2019г. по описа на Софийски Окръжен съд
Обвинението
против подсъдимия Б.М.Х. за извършено престъпление по чл.249, ал.1, пр.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК е за това, че на 14.10.2018г. в гр. Б., обл. С. при условията на
продължавано престъпление е използвал, без съгласието на титуляра М.Ю.Р.
платежен инструмент дебитна карта с номер ., издадена от „Ц.К.Б.“ АД на името
на М.Ю.Р. , като общо с картата е изтеглена сумата от 240/двеста и четиридесет/
лева, като деянието не представлява по- тежко престъпление, както следва:на
14.10. 2018г. в 02.15 часа е изтеглил сумата от 200/двеста/ лева от АТМ
устройство - банкомат на Банка „Д.“ АД с № АС:216477т: D0052202, находящ се на
адрес в ж. к. „В. Л.“ гр. Б. и на
14.10.2018г. в 02.16 часа е изтеглил сумата от 40/четиридесет/ лева от АТМ
устройство - банкомат на Банка „Д.“ АД с № АС:216477т: D0052202, находящ се на
адрес в ж. к. „В. Л.“ гр. Б..
В
съдебно заседание представителят на СОП поддържа така предявеното обвинение,
като пледира наказателната отговорност за подсъдимия Х. да се индивидуализира
при смекчаващите същата обстоятелства, основното наказание лишаване от свобода
да бъде определено в размер на минимума, предвиден в особената разпоредба, на
осн.чл. 373,ал.2 НПК да се редуцира с 1/3 по чл.58 „а“,ал.1 НК и да бъде
определено допълнително наказание- глоба също в минимален размер.
Застъпва
становище обаче, че целите на индивидуалната превенция за поправяне и
превъзпитаване на подсъдимия императивно налагат изтърпяване на така
определеното от съда наказание при първоначален „общ“ режим, т.к.
престъплението, предмет на настоящото обвинение е осъществено в изпитателния
срок на друго осъждане на лишаване от свобода – по НОХД №69/2016г. на РС Б., от
което е видно, че условното наказание не е изиграло своята
възпитателно-превантивна роля.
На
осн.чл.68,ал.1 НК да се приведе за ефективно изтърпяване наказанието по НОХД
№69/2016г. –лишаване от свобода за срок от пет месеца- при първоначален „общ“
режим.
От
своя страна защитата на подсъдимия в лицето на адв. Е. П.пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение,
като отрича престъпния характер на деянието, осъществено от Б.Х.. В пледоарията
си по същество, че обществената опасност на така осъщественото от подсъдимия
активно деяние се характеризира с обществена опасност, чиято степен е „явно незначителна“
по смисъла на чл.9,ал.2 НК, поради което следва да отпадне престъпния му
характер, от гледна точка на следното: Минималния размер на сумата, предмет на
престъплението -240 лева, съпоставена с размера на минималната работна заплата
за страната, краткия срок, в който подсъдимият е възстановил присвоената от
него сума, поради което от една страна не може да се счита, че са настъпили
вреди за пострадалия, а от друга страна –според адв. П. би следвало да се
приеме, че сумата е получена от подсъдимия в резултата на граждански
правоотношения с пострадалото лице М.Р./негов
приятел/ договор за заем за послужване, проявената доброволност при
възстановяване на сумата и не на последно място-подбудите и мотивите за
извършване на престъплението –спешната нужда от парични средства във връзка с
възникнала необходимост подсъдимият да се погрижи за здравето на член от
семейството си.
Алтернативно- ако съдът потвърди
с присъдата си престъпния характер на деянието, наказателната отговорност за
подсъдимия да се индивидуализира по чл.58“а“, ал.4 НК, като на
осн.чл.55,ал.1т.1 НК основното наказание лишаване от свобода да се определи под
минималния размер на специалната разпоредба и в размер на минимума от Общата
част и да не се налага предвиденото в закона по- леко наказание глоба.
В
лична защита подсъдимият Б.Х. изцяло се присъединява към доводите и исканията на
защитата си.
В
последната си дума моли да бъде изцяло оправдан, тъй като е извършил деянието
при крайна нужда, изпитвана от него и от семейството му.
Производството
по делото в съдебната фаза протече по диференцираната процедура по глава ХХVІІ-
чл.371,т.2 НПК, след като подсъдимият заяви, че признава фактите и
обстоятелствата, твърдени от прокуратурата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и след като съдът служебно констатира, че самопризнанията
се подкрепят от доказателствата, а последните са процесуално годни- събрани по
реда и при условията на НПК, при стриктно съблюдаване на процесуалните права на
привлеченото към отговорност лице и неговия защитник.
Въз
основа самопризнанието съдът прие като установена изложената в обвинителния акт
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Вечерта на 13.10.2018г. пострадалият М.Р.
и приятелката му свидетелката К. Т.реши ли да отидат на ресторант, като за
целта посетили заведението „Н. Б.“ в гр. Б.. От заведението около 01.00 часа на
14.10.2018 г. от своя мобилен телефон пострадалият Р. се обадил на мобилния
номер на подсъдимия Б.Х., който работел като таксиметров шофьор. Двамата се
уговорили подсъдимият Х. да дойде до бензиностанция „Ц.“, която се намирала в
близост до ресторант „Н. Б.“, за да вземе и да закара пострадалия Р. и
приятелката му св. Т. до дома на пострадалия. След като пристигнали на адреса
на пострадалия Р. ***, св. Т. платила на подс. Х. цената на курса и двамата със
св. Р. напуснали таксиметровия автомобил на подсъдимия.
Подсъдимият Х. погледнал да задната
седалка , където седели св. Р. и приятелката му - св. Т. и забелязал на пода
дебитна карта, която била завита в лист хартия. Взел я и видял, че на нея било
изписано името на М.Р., а на листа бил изписан ПИН ко
Прибирайки се в дома си пострадалият М.Р.
установил липсата на портмонето му, в което съхранявал личната си карта,
парична сума, документите на личния си автомобил и дебитната си карта, издадена
от банка „ЦКБ“ АД клон Е. и лист с ПИН кода към нея. Когато забелязал липсата
на портфейла с документите в него пострадалият Р. се обадил по мобилния си телефон
на мобилния телефон на подсъдимия Х. и го попитал дали не е намирал в лекия
автомобил на задната седалка, където стоял портфейл с документи .
Подсъдимият отговорил , че не е виждал
търсения от пострадалия Р. портфейл, тъй като след курса с пострадалия Р. и св.
Т. бил поел и други два курса, като спестил информацията, че вече е намерил
дебитната карта на пострадалия и листа с ПИН кода към нея.
Същата нощ 14.10.2018г. подсъдимият Х.
отишъл до банкомата стопанисван от „Банка Д.“ ЕАД в кв.“В. Л.“от където
последователно в 02.15 часа изтеглил сумата от 200/двеста / лева, а в 02.16
часа на 14.10.2018г. изтеглил сумата от 40 /четиридесет/ лева.
Пострадалият Р. направил опит да блокира
карата си, но не успял да се свърже с никого. Затова решил да уведоми банката
на 15.10.2019г./ първия работен ден от седмицата/. В понеделник 15.10.2018г. получил
съобщение по мобилния си телефон , че от сметката му на 14.10.2018г. са били
извършени две трансакции и последователно е била изтеглена сумата от 200 лева,
и от 40 лева от АТМ устройство в кв. кв.“В. Л.“в гр. Б..
Пострадалият уведомил за случилото се
служители на РУ Б..
В резултат на своевременните действия на
св. В. А.инспектор в „Икономическа полиция“ на РУ Б. , на когото била възложена
работата по случая, бил призован подсъдимият Б.Х., който се явил на
30.10.2018г. в РУ Б. и предал на св. В. А.сумата от 240/двеста и четиридесет /
лева, като обяснил на свидетеля А., че посочената сума бил изтеглил с картата
на пострадалия М.Р..
От официален отговор на банка“ЦКБ“ АД
Клон Е., е видно че дебитната карта, издадена към сметка .е с титуляр М.Ю.Р.,
валидна към 14.10.2018г. е с номер . и дата на издаване - 10.07.2018г.
От справка извлечение по сметка .с
титуляр М.Ю.Р., става ясно че в 02.15 часа и 02.16 часа от АТМ устройство в кв.
„В. Л.“ на гр. Б. са били извършени две успешни трансакции за сумите от
200/двеста/ лева и от 40/четиридесет/лева.
П РА В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я
По описания по-горе начин, като на 14.10.2018г. в гр. Б. , обл. С. е
използвал, без съгласието на титуляра М.Ю.Р. платежен инструмент дебитна карта
с номер ., издадена от „Ц.К.Б.“ АД на името на М.Ю.Р. , като общо с картата е
изтеглена сумата от 240/двеста и четиридесет/ лева, като деянието не
представлява по- тежко престъпление, с две трансакции, както следва:на
14.10.2018г. в 02.15 часа е изтеглил сумата от 200/двеста/ лева от АТМ
устройство - банкомат на Банка „Д.“ АД с № АС:216477т: D0052202, находящ се на
адрес в ж. к. „В. Л.“ гр. Б.и на същата
дата-14.10.2018г. в 02.16часа е изтеглил сумата от 40/четиридесет/ лева от АТМ устройство
- банкомат на Банка „Д.“ АД с № АС:216477т: D0052202, находящ се на адрес в ж.
к. „В. Л.“ гр. Б., Б.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъпление по чл.249, ал. НК.
Не би следвало да се приеме, че деянието
е осъществено като продължавано престъпление, макар и да е осъществено
посредством две трансакции, но тъй като е налице пренебрежително кратък
интервал между същите следва да бъдат приети като едно деяние, поради което
следва подсъдимият Х. да бъде оправдан по обвинението да е осъществил
престъплението като продължавано по чл.26,ал.1 НК.
Подсъдимият е използвал платежен
инструмент- дебитна карта, като е изтеглил общо сума в размер на 240/двеста и
четиридесет/ лева от банковата сметка на пострадалия М.Р. , чрез АТМ устройство
с помощта на ПИН ко
Дебитната карта представлява „платежен
инструмент“ по смисъла на чл. 93, т. 24 НК - това е "веществено средство,
което позволява, самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности". Дефиниция на понятието "платежна
карта" се съдържа в чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, Приета с Решение № 85 на Управителния съвет на Българската народна
банка от 16.07.2009 г., обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.11.2009
г., изм. и доп., бр. 48 от 24.06.2011 г„ бр. 57 от 27.07.2012 г., съгласно
който: "Платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана
информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на
оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна
сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения
ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата и доставчика на
платежни услуги.", следователно платежната карта се явява платежен
инструмент.
От обективна страна, подсъдимият Х. не е
разполагал със съгласието на титуляра - св. М.Р. да си служи с картата,
В резултат на използването, подсъдимият
е изтеглил от сметка на титуляра сумата от 240/двеста и четиридесет/ лв.
От субективна страна, обвиняемия е действал
виновно, с пряк умисъл, който обхваща всички елементи на изпълнителното деяние
и действията, в които се материализират от обективна страна, заедно със
съзнанието, че дебитната карта е издадена на друг титуляр, че няма неговото
съгласие за ползване, че тегли суми от чужда сметка, като е предвиждал е отрицателните престъпни последици
и ги е желаел, целейки да се облагодетелства за сметка на пострадалия М.Р.
–добър негов познат.
Съдът не би могъл да сподели като
правилно и законосъобразно становището на защитата за липса или незначителност
на обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, в зависимост от
следните съображения.
Константната практика на ВСР и ВКС през
годините, е поддържала неизменно становище, че
преценката за малозначителност на извършеното от привлеченото към
отговорност лице не следва да изхожда единствено от стойността на предмета на
престъплението, когато същият е на ниска стойност при съпоставянето с
минималната работна заплата, определена нормативно за конкретния случай, а
изводът следва да е извлечен на базата на обективна преценка на всички
обстоятелства характеризиращи престъпното деяние и личността на дееца. Така в
Р0 199 /21.06.2004г. на ВКС по н. № 822 /2003г. на І НО с докладчик
Председателят на от Пламен Томов се сочи: „Малозначителността“, както и
„маловажността“ на деянието не са само стойностен, но и комплексен изразител на
обществената опасност, респ. на нейната липса или явна незначителност“.
В контекста на гореизложеното в конкретния
случай, от данните, съдържащи се в справката за съдимост, категорично се изключва квалификацията малозначителност на деянието, извършено от
подсъдимия в изпитателния срок на
наказанието лишаване от свобода на друго осъждане за умишлено престъпление от
общ характер.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Съгласно принципа на законоустановеност
на наложеното наказание в специалната разпоредба на чл.249, ал.1 НК се
предвиждат две кумулативни наказания – лишаване от свобода за срок от две до
осем години и допълнително такова- глоба –до двойния размер на неправомерно получената
сума.
Отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е наличие на
предходно осъждане по НОХД №69/2016г. на РС Б. и извършването на настоящото
престъпление в изпитателния срок на предходното осъждане.
Обстоятелства, които смекчават наказателната
отговорност са младата възраст на подсъдимия, упражняване на обществено полезен
труд като правомерен източник на доходи, възстановяването на причинените вреди
на пострадалия, проявена известна доброволност при възстановяването, макар, че
същото е станало след намесата на
полицейските служители- след осъществяване на предварителна проверка за
извършено престъпление, малкият размер на сумата, предмет на престъплението
-240 лева, тежкото здравословно състояние на майка му, което се установява от представените
медицински документи- Епикриза от 14.09.2009г., етапна епикриза от 2013г. и
Експертно решение на ТЕЛК за определяне на група и степен на нетрудоспособност
на И. М. Д.от 31.01.2019г., много добри характеристични данни и не на последно
място- подбудите и мотивите за извършване на престъплението –нужда от парични
средства във връзка с издръжка и грижи на болен родител.
При съвкупната преценка, съдът прие, че
са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства
по начин, че и най- лекото наказание, предвидено в закона – лишаване от свобода
за срок от 2 години, се явява несъразмерно тежко спрямо тежестта на извършеното
от подсъдимия Х., предвид на което и на осн.чл.58“а“, ал.4, вр.чл.55,ал.1 т.1 НК
му наложи наказание „лишаване от свобода „ за срок от три месеца, което следва
да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален „общ“ режим- чл.57,ал.1 т.3 ЗИНЗС.
На основание чл.68,ал.1 НК следва да се
приведе за ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода за срок от пет
месеца, определено и наложено по НОХД № 69/2016г. на РС- Б., поради извършване
на настоящото престъпление в изпитателния срок на присъдата по горното дело.
Същото следва да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим на осн.чл.57,ал.1 т.3, вр.т.2, б.“в“ ЗИНЗС.
Що се касае до причините, довели до
извършване на престъплението съществуват основания да бъде споделено заключението на представителя на обвинителната власт, за
липса на възпитателно въздействие от наложеното условно наказание по предходно
осъждане на подсъдимия. Условията, които са способствали извършването са
тежкото семейно положение на подсъдимия, необходимостта да осигурява средства и
грижи за болен родител с диагностицирано тежко заболяване.
Мотивиран от изложените по- горе
съображения съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: