Решение по дело №968/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 162
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20212150200968
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр.Несебър, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200968 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „П.И.Г.“ АД с ЕИК ******, представлявано
от Изпълнителния директор В. Д., със съдебен адрес: гр.София, ПК ******* против
Наказателно постановление № 177 от 20.09.2021г. на Виктор Борисов - Зам.Кмет на
Община Несебър, с което на основание чл.237, ал.2, т.1 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляда/ лева, за
административно нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Моли се съдът да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено
при съществени нарушения на административно-производствените правила. При
условията на евентуалност се моли на основание чл.28 от ЗАНН да не бъде налагано
наказание на жалбоподателя. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява.
Ангажират съдебно-техническа експертиза.
Процесуалният представител на Община Несебър в съдебно заседание оспорва
жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Представя писмени и гласни доказателства,
както и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
На 01.06.2021г. и на 06.07.2021г., служители на отдел „Контрол върху
строителството“ при Община Несебър извършили проверка, включваща оглед на място
на хотел „П.“, находящ се в КК Слънчев бряг, както и справки в документацията,
съхранявана в общинската администрация, и в архива на Община Несебър. При
извършената проверка контролните органи установили, че в периода от 01.06.2021г. –
06.07.2021г., „П.И.Г.“ АД с ЕИК ******, е изградило в югоизточната част на
собствения си поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.Несебър, с
предназначение курортен хотел, пред южната и източната фасади на хотел „П.“ с
идентификатор *******.1, и частично в двете съседни улици с идентификатори ******
и ******, собственост на „Слънчев бряг“ АД, без разрешение за строеж, без одобрени
проекти, в чужд терен без отстъпено право на строеж, и в нарушение на ПУП – строеж,
представляващ открит паркинг, обособен на площ от около 2000 кв.м с изпълнена
асфалтова настилка, разчертана с бяла боя за около 80 места, ограден от метални
елементи върху плътна част от стоманобетон и портал, с контролиран достъп,
посредством шест автоматични метални бариери, поставени съответно с южната и в
югоизточната част. Констатирано е, че частта от строежа пред южната фасада попада
изцяло в съседна улица /ПИ ******/. Установено е, че така изпълненото незаконно
строителство отнема около 600 кв.м от съседните имоти с предназначение за улици и
ги приобщава към ПИ с идентификатор*******. Доказателства, че строежът е
извършен законосъобразно не са открити в документацията, съхранявана в общинска
администрация и не са представени в хода на проверката. Строежът е квалифициран
като такъв от четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.Б от ЗУТ. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен акт № 7 от 01.06.2021г. и в констативен акт
№ 10 от 15.07.2021г.
За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен
АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият на първо място
оспорва компетентността на наказващия орган и на актосъставителя. На следващо
място сочи, че в АУАН и НП не са посочени точно и ясно обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Заявява, че в
наказателното постановление процесния строеж е посочен, като такъв от 4 категория, а
в констативния акт № 7 от 01.06.2021г. бил категоризиран, като такъв от 6 категория.
Наред с това твърдят, че в констативния акт, към който препращат АУАН и НП бил
посочен строеж, който бил различен от процесния. Така в АУАН и НП се коментирало
строителство на паркинг, а в констативния акт било посочено, че строежа е ограда от
метални елементи. Сочи се, че така констатираните разминавания нарушавали правото
на защита на жалбоподателя. Независимо от горното се твърди, че хотела, както и
вертикалната планировка около него, включваща и процесния паркинг и ограда,
съществуват още от 2008г. Хотелският комплекс „П.“ бил въведен в експлоатация на
22.07.2008г. съгласно Разрешение за ползване № 731 от 22.07.2008г. Сочи се, че при
приемането на обекта, съгласно одобрен от Община Несебър проект с дата
17.05.2008г., настилката пред сградата била асфалтова, което се удостоверявало и от
одобрената от Община Несебър екзекутивна документация. С оглед на това твърдят, че
асфалтовата настилка на паркингите и пред централния вход, е съществувала
2
законосъобразно на процесното място непрекъснато от 2008г. и то на базата на
одобрена от Община Несебър проектна документация.
Отделно от горното се сочи, че дружеството-жалбоподател не е извършител на
твърдения за незаконен строеж, тъй като дружеството не се занимава със строителна
дейност, а с хотелиерска, ресторантьорска и туристическа дейност. На следващо място
се твърди, че процесният строеж не е такъв от четвърта категория. Оспорва се и
констатацията на наказващият орган, че строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ. С оглед на това се твърди, че дружеството-жабоподател е незаконно
санкционирано. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил описаните в НП
нарушения се твърди, че същите представляват маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушенията са формални и от тях не е настъпил вредоносен
резултат.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Неоснователни са изложените в
жалбата възражения за липса на компетентност на наказващия орган да издава
наказателни постановления за установени административни нарушения по ЗУТ,
съответно на актосъставителя да съставя актове за такива нарушения. В тази връзка са
приложените към административно-наказателната преписка – Заповед № 8 от
09.01.2020г. на Кмета на Община Несебър /л.16/, съответно Заповед № 1176 от
03.08.2020г. на Кмета на Община Несебър и Допълнително споразумение №
481/02.03.2020г. към Трудов договор № 53 от 18.09.2007г. /л.253-254 вкл./. От
цитираните документи, приети, като писмени доказателства по делото безспорно се
установява, че акта и наказателното постановление са издадени от надлежни органи и в
рамките на тяхната компетентност, при спазване на административно-
производствените правила.
Недоказано остана по делото и възражението на жалбоподателя, че в АУАН и
НП не са посочени точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя П.В. –
главен експерт в отдел „Контрол по строителството“ при Община Несебър, свидетел
при установяване на нарушението. Същата установява пред съда, че проверката е била
извършена по повод множество сигнали, постъпили в Община Несебър за
изграждането на незаконен паркинг пред хотел „П.“ в КК Слънчев бряг. При проверкат
по документи било установено, че близо 500 кв.м от открития паркинг навлиза в
улицата, собственост на „Слънчев бряг“ АД, за което бил съставен АУАН. Според
актосъставителят, целият паркинг на площ от 2000 кв.м подлежи на премахване, тъй
като не е изграден съобразно изискванията на строителните норми – липсва издадено
разрешение за строеж на паркинга.
Показанията на актосъставителя В. се подкрепят от заключението по
изготвената по делото повторна съдебно-техническа експертиза /л.274-275 вкл./. В
същото вещото лице е посочило, че няма одобрени проекти за самостоятелен строеж –
открит паркинг, съответно няма издадено разрешение за строеж „открит паркинг“. В
тази насока са и представените и приети писмени доказателства под опис /л.156-252
3
вкл./. От така представените доказателства се установява, че процесният открит
паркинг е бил построен, след като на място от страна на жалбоподателя са били
доброволно премахнати в края на 2020г. и началото на 2021г. следните незаконни
строежи: „Асфалтова настилка и бетонов бордюр“, изграден в поземлени имоти с
идентификатори *******, ****** и 51500.505.343 по КККР на гр.Несебър; „Ограда“,
изпълнена пред южната граница на ПИ с идентификатор *******, която навлиза и
отнема части от ПИ с идентификатор ****** и „Ограда с портал“, изпълнена по
регулационната граница на УПИ III, кв.36 по плана на КК Слънчев бряг-изток /л.183-
184, л.190-191, л.197-200, л.206-213 вкл./.
До приключване на производството по събиране на доказателствата, по
делото не бяха представени надлежни доказателства от страна на жалбоподателя за
наличието на строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж на процесния паркинг пред хотел „П.“, след неговото доброволно премахване
на основание заповедите на Кмета на Община Несебър /л.183-184, л.190-191, л.197-
200/. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Изложените от жалбоподателя възражения, свързани с наличието на противоречия в
обстоятелствената част на констативния акт, към който препращат АУАН и НП, макар
да съставляват нарушения, не са съществени такива, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за извършването
на какво всъщност нарушение е санкциониран. С оглед на това, съдът намира тези
възражения за неоснователни.
Що се отнася до наложеното на дружеството-жалбоподател административно
наказание, съдът като взе предвид, че същото съвпада с предвидения от закона
минимален размер, счита, че в максимална степен би способствало за постигане целите
на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
На последно място, но не по важност, съдът счита, че настоящият случай не
разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дори
напротив засегнати са обществените отношения, гарантиращи законното строителство,
като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществената опасност в
сравнение с останалите такива нарушения.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
наказателно постановление – потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд на основание чл.63 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 177 от 20.09.2021г. на Виктор
Борисов - Зам.Кмет на Община Несебър, с което на основание чл.237, ал.2, т.1 от
Закона за устройството на територията /ЗУТ/, на „П.И.Г.“ АД с ЕИК ******,
представлявано от Изпълнителния директор В. Д., със съдебен адрес: гр.София, ПК
*******, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляда/ лева, за административно нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1
от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
4
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5