НОХД №1940/012г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата Й.Г.П. , ЕГН: ********** за това, че на 06. 06.
2011г в Кметство с. обл. П. пред
длъжностното лице Л. Ц.К. главен специалист административно обслужване
на населението в Кметство с. по повод изпълнение на службата и съзнателно
се е ползвала от неистинска нотариална заверка, съставляваща неистински
официален документ, положено върху пълномощно с регистрационен № 8361-14/ 30.
05. 2011г на нотариус Г. *** с
упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П., да представлява и регистрира в
ЕСГРАОН гр. П. за смяна на постоянен адрес на съпруга и А.И.П., като от нея за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по
чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Обвинението е против подсъдимата Й.Г.П. , ЕГН: ********** за това, че на 07. 06.
2011г около 17 часа в кметство с. обл. П. в съучастие като съизвършител със С.С.П. е причинила на длъжностното лице Л.Ц.К. – главен специалист административно
обслужване на населението в Кметство с. по повод изпълнение на службата и телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата с оток и кръвонасядане в тилната
област, мозъчно състресение, охлузване на лявата ушна мида, кръвонасядания и
охлузвания по горните крайници, довело до разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като причиняването на
телесната повреда е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление по чл.
316 във вр с чл. 308 ал.1 от НК- съзнателно
ползване на неистинска нотариална заверка, съставляваща
неистински официален документ, положено върху пълномощно с регистрационен №
8361-14/ 30. 05. 2011г на нотариус Г. ***
с упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П. -престъпление по чл. 131 ал.1 т.11
във вр. с чл. 130 ал.1 във вр с във вр с чл. 20 ал.2 във вр с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
Обвинението е против подсъдимата С.С.П., ЕГН: ********** за това, че на 07.
06. 2011г около 17 часа в кметство с. обл. П. в съучастие като съизвършител с Й.Г.П. е причинила на длъжностното лице Л.Ц.К. – главен специалист административно
обслужване на населението в Кметство с. по повод изпълнение на службата и телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата с оток и кръвонасядане в тилната
област, мозъчно състресение, охлузване на лявата ушна мида, кръвонасядания и
охлузвания по горните крайници, довело до разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като причиняването на
телесната повреда е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление по чл.
316 във вр с чл. 308 ал.1 от НК- съзнателно
ползване на неистинска нотариална заверка, съставляваща
неистински официален документ, положено върху пълномощно с регистрационен №
8361-14/ 30. 05. 2011г на нотариус Г. ***
с упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П. престъпление по чл. 131 ал.1 т.11
във чл. 130 ал.1във вр с вр с чл. 20 ал.2
във вр с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Представителя
на РП П. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против двете подсъдими. Пледира за осъдителни
присъди.
Делото
се разглежда в отсъствие на подсъдимата П..
Защитника
й пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата
П. не се признава за виновна, но дава обяснения за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Защитника
на подсъдимата пледира за оправдателна присъда.
Процесуалният
представител на частният обвинител пледира за осъдителна присъда.
Приет
за съвместно разглеждане в наказателният процес бе предявеният от постр. К.
против подсъдимите П. и П. граждански иск за сумата от 4000лв, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в едно със законната
лихва върху същата считано от 07.06.012г. до окончателното й изплащане.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и втяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелката Л.К. работела като главен специалист
административно обслужване в Кметство с.
съгласно трудов договор от 01. 11.
2010г и по допълнително споразумение
към трудов договор № 3 / 02. 05.
2011г.
На 06. 06. 2011г. около 16,30
часа в Кметсво с. , в стаята на св. Л.К.
отишла подс. Й.П.. Същата носела в себе си и представила на св. Л.К.
комплект документи за съпруга й А.П.,
който бил в чужбина – удостоверение за адресна регистрация в Германия- настоящ
адрес, преведено на български от фирма „ Пино
на името на А.И.П. и Й.Г.П. с посочена дата 06. 12. 2010г ; съответен документ на немски език за адресна
регистрация в Германия- настоящ адрес на
името на А.И.П. и Й.Г.П. с посочена дата 06. 12. 2010г ;
пълномощно в оригинал с регистрационен №
8361- 14/ 30. 05.2011 с нотариална заверка на нотариус Г.К. *** с упълномощител
А.И.П. и упълномощен Й.Г.П. да представлява и регистрира в ЕСГРАОН гр. П. за
смяна на постоянен адрес на А.И.П..
Подс. Й.П. поискала да й бъде издадено веднага
удостоверение за регистрация в чужбина на настоящ адрес на съпруга й Г.И.
Проданов . За целта подс. Й.П. попълнила типова бланка с наименование - искане за административни услуги. Св. К. обяснила на
подс. П., че искания документ ще бъде изготвен на следващият ден.
Св. Л.К. изготвила исканото
удостоверение и сутринта на 07.06.2012г. се обадила на подс. Проданов да дойде
и да вземе документите си.
На 07. 06. 2011г , преди да подпише
удостоверението за регистрация на адрес на името на А.П., на Кмета на с. -Гурко М.
му направило впечатление, че представеното пълномощно в оригинал от подс. Й.П. с регистрационен № 8361- 14/ 30. 05.2011 с
нотариална заверка на нотариус Г.К. *** с упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П.,
било таксувано 3 лв., а издаването на такова пълномощно било по- скъпо. За това
той разпоредил на св. К. да сигнализира органите на полицията. Св. Л.К. изпълнила даденото й разпореждане. На място в
кметство с. пристигнали полицаи, които
извършили провера. Междувременно Кмета на с. - Гурко М.
се свързал по телефона с нотариус Г.К.
и същият по телефона заявил, че лицата А.П. и Й.П. не били се явявали
при него и той не е издавал и заверявал
такова пълномощно.
Св. Л.К. сложила всички описани документи ,
представени от подс. Й.П. в папка на бюрото си, за да подготви сигнал до
Полицията, тъй като се установило, че
пълномощното е нередовно. Кметът не подписал удостоверението и заявил на
св. Л.К.
да не го дава на подс. Й.П..
На 07. 06.
2011г около 17 часа в стаята на св. Л.К.
*** дошла подс. Й.П. и подс. Сиийка П.. В същата стая била и св.С.Т. – колежка на
св. К.. .
Подс. Й.П. поискала да й бъде представен
документа за адресната регистрация на съпруга
и А.П..
Св. Л.К. седяла на стол зад бюрото си. Заявила на подс.
Й.П., че искания документ не може да й бъде
представен, тъй като имало проблем с представеното от нея пълномощно и
полицията проучвала нещата.Св. К., взела представеното от подс. П. пълномощно,
което стояло върху бюрото й и направила опит да го прибере. В този момент подс.
П. посегнала и издърпала документа от ръцете на св. К.. Последната се изправила
и се спуснала към подсъдимата П., като започнала да дърпа ръцете и чантата й с
цел да вземе обратно оригинала на пълномощното. Подсъдимата П. не го пускала и
правила опити да се освободи от св. К., като се дърпала към врата на
канцеларията. Тъй като св. К. била видимо афектирана и действията и надхвърляли
допустимото за служител от общинска администрация поведение, подс. П., се
намесила и опитала да прекрати саморазправата, започната от св. К.. Хванала я
за двете ръце в областта между рамото и лакътя и я задърпала на зад. Тъй като
св. К. я ударила с лакътя си в областта на окото подс. П. се отказала от
опитите си за прекратяване на конфликта. Подс. П., продължавала да се дърпа, но
тъй като не могла да се освободи, захапала св. К. за ръката и я отблъснала от
себе си. В резултат на това св. К.
загубила равновесие и паднала на земята, като ударила главата си във вратата. Подс. П. излязла в коридора пред
канцеларията и тръгнала към изхода на кметството, но св. К. я настигнала и
отново започнала да я дърпа. Подсъдимата продължавала да върви на пред и св. К.
се свлякла на пода, но въпреки това продължавала да дърпа подс. П.. Хванала я
за полата и почти я съблякла.
Подсъдимата П. отново се освободила, но на входа на сградата на кметство с. била настигната от св. К., която отново я задърпала.
В един момент св. К. залитнала на зад и отново ударила главата си – този път
във входната врата на сградата. Подсъдимата П. веднага слязла по стълбите и
заедно с подс. П. се качили в автомобила й и потеглили за гр. П.. Междувременно
св. К. припаднала. След около минута се свестила. Веднага й била оказана
медицинска помощ.
От заключението на приетата по
делото съдебно медицинска
експертиза се установява, че Л.К. е получила контузия на главата с оток и
кръвонасядане в тилната област, мозъчно сътресение, охлузване на лява ушна
мида, кръвонасядания и охлузвания по горните крайници, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
От заключението на приетата
психологическа експертиза се установява, че Л.К. не се води на диспансерен отчет. Същата е
изпаднала в посттравматично стресово разстройство краткотрайно по време. С
признаци на страхови изживявания. Не се наблюдават качествени психотични
промени и същата може да участва в наказателното производство и да дава показания.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа обясненията на подсъдимата П., показанията
на свидетелите Т., Т., Ш., М., В.К. и К., заключението на приетата по делото съдебно психологическа и съдебно медицинска експертизи и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Подсъдимата
П. не се признава за виновна, но дава обяснения за установяване на
обстоятелствата по делото, които обяснения дават една ясна и хронологична
картина на инкриминираната ситуация, а именно, че на 07.06.2012г. подс. П. ***
със своята бивша работодателка и добра позната – подс. П.. Последната й казала,
че трябва да отиде в кметство с. и й
предложила да я придружи. Подс. П. се съгласила и двете потеглили с
автомобил управляван от подс. П.. Около 17.00ч. пристигнали в сградата на
кметството и влезли в канцеларията на св. К.. Подсъдимата П. попитала дали е
готово исканото от нея удостоверение. Св. К., й отвърнала, че има проблем с пълномощното, което П. е
представила и за това ще се извърши проверка. В този момент подс. П. взела
листа, който се намирал в ръцете на св. К. и направила опит да го прибере в
чантата си. Св. К. се спуснала към подсъдимата П. и започнала да я дърпа за
ръцете и чантата. Виждайки, че се стига до саморазправа, подс. П. направила
опит да разтърве двете жени, като хванала св. К. за двете ръце и я задърпала на
зад. Св. К. замахнала и ударила подс. П. с лакът в областта на едното око. За
това подсъдимата П. отстъпила на зад и застанала в близост до св. Т. – колежка
на св. К., която междувременно се опитвала да се обади в полицията. Подсъдимата
дава обяснения, че била безкрайно учудена от агресивното поведение на св. К.,
която не преставала да дърпа подс. П. въпреки опитите на последната да се
освободи и да излезе от помещението. Твърди, че в един момент подс. П. захапала
св. К. за ръката и я отблъснала от себе си. Св. К. загубила равновесие и
паднала на земята. Но, веднага се изправила и последвала подс. П., която вече
била коридора пред канцеларията.
Задърпала я за полата. Подсъдимата П. последвала двете жени и веднага след като
П. успяла да излезе от кметството се качили в автомобила и се насочили към гр. П..
Тъй като била учудена от случилото се подс. П. попитала подс. П., какво става и
защо се е стигнало до саморазправа, на който въпрос подс. П. отговорила, че
това са отношение между нея и св. К..
Подсъдимата П. заявява, че в резултат на нанесеният й удар от страна на
св. К. получила оток и синина в областта на едното око, а подс. П. била одрана
и синя на различни места по тялото.
Св. М.
и св. В. дават показания, че се срещали с подс. П., която им разказала за
случилото се. Според двете свидетелки подс. П. била не само синя в областта на
окото, но и видимо разстроена и стресирана от скандала на който станала
свидетел.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимата П., тъй като същите се подкрепят
частично от показанията на пострадалата К. и изцяло от показанията на св. Т. –
очевидец, която освен, че не е пряко заинтересована от изхода на делото е и
колежка на св. К..
Св. Т. установява, че
действително на инкриминираната дата в кметство с. дошли подс. П. и подс. П.. Двете жени влезли в
стаята, в която тя и св. К. работели. Подс. П. поискала документ, който
трябвало да бъде изготвен за същият ден. Тъй като св. К. отказала да й го
предаде, подсъдимата П. посегнала и издърпала листа, който св. К. държала в
ръцете си. Св. Т. твърди, в подкрепа на
обясненията на подс. П., че св. К. се спуснала към подсъдимата П. и започнала
да я дърпа в опит да вземе листа. Тъй като двете жени се блъскали и дърпали
подс. П. се намесила и хванала св. К. за двете ръце, като направила опит да я
спре и отдалечи от подс. П.. Тъй като не успяла се отдръпнала и застанала до
нея. Св. Т. междувременно се опитвала да телефонира и подаде сигнал в
полицията. Според личните й възприятия, които са идентични с тези на подс. П. в
един момент подс. П. захапала св. К. и я блъснала. Последната залитнала,
паднала и си ударила главата, но веднага се изправила и последвала подс. П.,
която била вече в коридора. Както твърди подс. П. тя и св. Т. последвали П. и К.,
които вече били в близост до изхода на сградата.
Показанията
на св. Т. и подсъдимата П. се подкрепят частично от показанията на св. К.,
която установява идентична хронология на случилото се с изключение на
обстоятелствата свързани с действията на подс. П.. Според св. К., П. не
направила опит да разтърве двете жени, а преди подс. П. да издърпа пълномощното
от ръцете й заобиколила бюрото й, хванала я от зад за двете ръце и я притискала
за стола, като я поставила в невъзможност да реагира и да спре подс. П., която
ровила в документите й. Дава показания, че в един момент се освободила и се
насочила към П. и започнала да дърпа чантата й и ръцете й с цел да вземе
оригинала на пълномощното представено от П..
Съдът
прие показанията на св. К. в тази им част за недостоверни, на първо място
предвид противоречията им с показанията на св. Т. – очевидец на случилото се и
предвид противоречието им с обясненията на подс. П.. Освен това житейски
нелогично е описаното от св. К. поведение на подс. П., която както се установи,
не е знаела за какво отива подс. П. ***, още по- малко е очаквала да се стигне
до саморазправа между служител на кметството и гражданин. За това няма как да е
била подготвена да задържи предварително св. К. с цел подс. П. да вземе
необходимите й документи. И двете подсъдими както се установи от показанията на
св. Т. са стояли пред бюрото, като подс. П. е попитала за документите си с
очакване, че ще ги получи. Още повече, че била повикана лично по телефона от
св. К., за който факт последната дава показания. В тази връзка съдът прие за
безспорно доказано, че нито подс. П., нито подс. П. са очаквали предприетите от
св. К. действия, които довели като последица физическа саморазправа между нея и
подс. П., при която св. К. пострадала,
като й била причинена лека телесна повреда.
Досежно
състоянието на св. К. след инцидента показания дават св. Т. и св. Ш., които чистели в близост о сградата на
кметството и видели, как св. К. припада. Двете свидетелки установяват, че
веднага й била оказана медицинска помощ, след което била отведена в болница.
От
показанията на св. К. – нотариус с район на действие община Пещера се
установява, че в
регистъра му от месец януари 2009 до декември месец 2011г , лица с имена Й.П. и
А.П. не били регистрирани при него.Твърди, че такива лица не били се явявали пред него и не е заверявал подписите им, нито е издавал пълномощно. В регистъра му нямало такъв посочен номер
8361. Номерацията и през декември месец
2011г била под номер 6000. В представеното пълномощно с упълномощител А.П. и
упълномощен Й.П. , подписът и печата с
нотариалана заверка не били негови.
Горните
данни по делото несъмнено установяват, че на инкриминираната дата подсъдимата П.
е осъществила престъпния състав на чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2
във вр. с ал.1 от НК, като на 06. 06. 2011г в Кметство с. обл. П. пред длъжностното лице Л. Ц.К.
главен специалист административно обслужване на населението в Кметство с. по повод изпълнение на службата и съзнателно
се е ползвала от неистинска нотариална заверка, съставляваща неистински
официален документ, положено върху пълномощно с регистрационен № 8361-14/ 30.
05. 2011г на нотариус Г. *** с
упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П., да представлява и регистрира в
ЕСГРАОН гр. П. за смяна на постоянен адрес на съпруга и А.И.П., като от нея за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно установено е, че с
действията си на 07. 06. 2011г около 17
часа в кметство с. обл. П. е причинила
на длъжностното лице -Л.Ц.К. – главен
специалист административно обслужване на населението в Кметство с. по повод изпълнение на службата й телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата с оток и кръвонасядане в тилната
област, мозъчно състресение, охлузване на лявата ушна мида, кръвонасядания и
охлузвания по горните крайници, довело до разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като причиняването на
телесната повреда е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление по чл.
316 във вр с чл. 308 ал.1 от НК- съзнателно
ползване на неистинска нотариална заверка, съставляваща
неистински официален документ, положено върху пълномощно с регистрационен №
8361-14/ 30. 05. 2011г на нотариус Г. ***
с упълномощител А.И.П. и упълномощен Й.Г.П. -престъпление по чл. 131 ал.1 т.11
във вр. с чл. 130 ал.1 във вр с във вр с чл. 20 ал.2 във вр с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
Въпреки, че св. К. провокирала
подс. П. с поведението си, последната е съзнавала противоправността на
действията си. Предвиждала е последиците от тях. Действията й са извършени с
пряк умисъл.
Авторството
на гореописаното деяние се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно установени са и
обстоятелствата относно времето, мястото и начина на извършване на деянието.
При
определяне вида и размерана наказанието, което следваше да се наложи на
подсъдимата за извършеното нея престъпление по чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК съдът съобрази критериите за индивидуализация по чл.54 НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му по чл.36 от НК
Обществената
опасност на деянието е относително висока
– касае се за престъпление против личността.
Обществената
опасност на деянието по чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът прие като висока.
Обществената
опасност на подсъдимата е ниска. Същата е с чисто съдебно минало. Не са на лице
данни за други противообществени прояви.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие фактът, че св. К. е започнала
саморазправата, както и това, че подсъдимата е причинила телесното увреждане на
св. К. при опита си да се отскубне и да напусне сградата на кметство с. Д.
При
внимателна преценка на критериите за определяне на вида и размера на
наказанието за престъплението по чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът
реши, че следва да се наложи на подс.П. наказание от шест месеца лишаване от
свобода.
Предвид
чистото съдебно минало на подс.П., съдът
прие, че за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо да изтърпи
ефективно наложенето й наказание лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
На лице основанията за прилагане на чл. 78а от НК по
отношение на деянието извършено от подсъдимата П. и осъществяващо престъпният
състав на чл. чл. 131 ал.1 т.11 във вр. с чл. 130 ал.1 във вр с във вр с чл. 20
ал.2 във вр с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, тъй като санкцията, предвидена за това престъпление е
лишаване от свобода до три години.
Подсъдимата П.
не е осъждана, не е освобождаван друг път от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване.
Наличието
на предпоставките по чл. 78а, ал.1 от НК и императивния характер на
разпоредбата наложи нейното приложение, при което подсъдимата беше освободена
от наказателна отговорност и й беше наложено административно наказание глоба.
При
определяне на размера на глобата, която следваше да се наложи на подс. П. съдът
се съобрази с всички данни по делото,
липсата на осъждания, което не следва да се има предвид само като предпоставка
за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, но и за преценка личността на
подсъдимата, липсата на вредни последици
(несъставомерни и в този смисъл в по-широк аспект).
Прие
се, че за да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на закона, на
установения ред, за постигане на предупредително и превъзпитателно въздействие
върху нея и останалите членове на обществото на същата следва да се наложи
глоба в размер от 1000 лв., който се
прецени като достатъчен за ефективно и пълноценно постигане на целите по чл. 12
от ЗАНН с оглед конкретно извършеното деяние..
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът
определи по отношение на подс. П.
едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което бе отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Установи се по делото, че в резултат на
нанесените от страна на подс. П. телесни увреждания на св. К. последната е претърпяла болки и страдания За виновното им
причиняване от подсъдимата, гражданският ищец бе репариран, като предявеният
иск за деянието по член 130 ал. 1 от НК беше
уважен за сума в размер от 700 лв. като обезщетение за претърпените от К.
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление в едно
със законната лихва върху сумата считано от 07.06.2012г. до окончателното й изплащане.
До пълния размер на претендираната сума в размер на 4000 лв. иска се отхвърли
като неоснователен.
За да
определи размера на обезщетението за причинени на св. К. неимуществени вреди,
съдът взе предвид и поведението на последната, което е недопустимо предвид
длъжността, която същата заема и към момента.
Св. К. е следвало да съобрази, че може да
провокира ответна реакция от страна на подс. П., както е станало в конкретният
случай и да извърши действия по сигнализиране на органите на полицията в случай
на неправомерно поведение от страна на гражданин, а не да влиза във физическа
саморазправа. Предвид на това, че именно неадекватното поведение на св. К. на
инкриминираната дата е провокирало действията на подс. П. съдът прие, че същата
следва да бъде обезщетена до сума в размер на 700лв.
С оглед
осъдителната присъда по отношение на подс. П. съдът възложи в нейна тежест
сторените по делото разноски в размер на 230лв., както и ДТ от 28 лв. предвид размера на уваженият
граждански иск.
След
обстоен анализ на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност
съдът стигна до безспорният извод, че по делото не е на лице нито една данна за
извършено от подс. П. престъпление, поради което я призна за невиновна и я оправда по
обвинението за извършено престъпление по престъпление по чл. 131 ал.1 т.11 във чл. 130 ал.1във вр с
вр с чл. 20 ал.2 във вр с чл. 316 и чл.
308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Предявеният против подсъдимата П.
граждански иск от страна на св. К. съдът отхвърли, като неоснователен.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: