№ 292
гр. София , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно търговско
дело № 20211001000114 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба от НАП срещу определение № 260
011/ 04.01.2021 г. по т.д. № 5019/ 2019 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав, с което съдът е
одобрил трета частична сметка за разпределение на суми от осребреното имущество на
длъжника „Витоша ризорт 2000“ ООД /н./, ЕИК *********, представена от синдика Х. С. с
молба с вх. № 57964/ 23.06.2020 г., при следните корекции: увеличил е определения от
синдика размер от 64 931,18 лв. за удоволетворяване на вземания с поредност по чл. 722, ал.
1, т. 7 ТЗ, на сумата от 64 936,18 лв., която да бъде разпределена на кредитора НАП - сума в
размер на 53 543 лв. и на кредиторите Л. и Ж. Б. - сума в размер на 11 393,18 лв.; намалил е
определения от синдика размер от 841 028,53 лв. за удоволетворяване на вземания с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ на сумата от 841 023, 53 лв., която да бъде разпределена,
съобразно правилото на чл. 722, ал. 2 ТЗ, съразмерно между включените в сметката по този
ред кредитори „Мети Инженеринг“ ЕООД, „Ултрастрой“ ЕООД и „РАМ инвестмънт“ ООД,
както следва: на кредитора „Мети Инженеринг“ ЕООД сума в размер на 8 103, 45 лв., на
кредитора „Ултрастрой“ ЕООД сума в размер на 770 179, 62 лв. и на кредитора „РАМ
инвестмънт“ ООД в размер на 62 740,46 лв.
Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят поддържа, че в сметката за разпределение следва да бъдат включени
вземанията на НАП по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 613582-
1 от 09.06.2020 г., тъй като вземанията по него са признати от синдика и акта е влязъл в сила
на 26.06.2020 г.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че до изплащане на задълженията
за главници с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, представляващи 53 543 лв. за държавна
такса и 28 293, 52 лв. задължения по ЗМДТ, лихвите върху тях, подлежащи на
удоволетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ не могат да бъдат изчислени, защото е
неизвестен крайния момент на периода за изчисляването им.
Поддържа, че съда по несъстоятелността не се е произнесъл по наведените доводи, че
в сметката липсва предвиждане за удоволетворяване на публични вземания за лихви,
начислени върху установените с ревизионен акт № Р – 2222171500102-091-001/01.12.2016 г.
главница от 2 984 702, 51 лв. и от 549 143, 43 лв.,
Производството е образувано и по частна жалба на НАП срещу определение №
1
261983/ 11.12.2020 г. по т. д. № 5019/ 2013 г. с което съдът е оставил без разглеждане
депозираното от НАП възражение с вх. № 80836/ 07.08.2020 г. срещу определената в
списъка поредност на удоволетворяване на приетото вземане за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 18 405, 60 лв.
Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят оспорва мотивите на съда, че реда на удоволетворяване на
вземането за юрисконсултско възнаграждение е въпрос, който се решава едва при
разпределение на осребреното имущество и при изготвяне на сметката за разпределение,
чрез жалба от съответния кредитор.
По частната жалба срещу определение № 260 011/ 04.01.2021 г. по т.д. № 5019/
2019 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от
легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира за
установено следното:
Подлежащите на удоволетворяване в производството по несъстоятелност вземания са
тези, които са включени в съставените от синдика списъци на приетите вземания.
Обстоятелството, дали задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от
него, не дерогира задължението на синдика по чл. 688, ал. 3 ТЗ, да включи тези вземания в
допълнителен списък на приетите вземания, въз основа на който същите да бъдат
удоволетворени, при последващо разпределение на осребрено имущество.
В случая, вземанията на НАП по влезлия в сила на 26.06.2020 г. акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 613582-1 от 09.06.2020 г. от които 28 293, 52 лв.
главници и 10 997, 51 лв. начислени към 09.06.2020 г. лихви, са предмет на допълнения от
синдика списък на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 03.07.2020 г. и
одобрен от съда с определение № 4426/ 03.09.2020 г. От изложеното е видно, че към датата
23.06.2020 г. на която е депозирана в съда третата сметка на разпределение, от една страна,
срокът за обжалване на акта за установяване на задълженията, все още не е бил изтекъл, а от
друга, ако се вземе предвид датата на обявяване на допълнителния списък в търговския
регистър, когато акта вече е бил влязъл в сила, то процесните вземания на НАП не са
ратифицирани от съда, тъй като производството по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ е приключило
почти два месеца по – късно, след датата 03.07.2020 г. Ето защо, възражението на НАП за
включване в сметката за разпределение на вземанията по посочения по – горе акт е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Основателно е възражението срещу невключването в сметката за разпределение на
лихва за забава върху вземането за държавна такса в размер на 53 538 лв. С определението
№ 3782/ 09.07.2019 г. с което е одобрен допълнителния списък от 18.02.2019 г., включващ
главницата от 53 543 лв., съдът отчетливо е посочил, че вземането за държавна такса е
ликвидно и изискуемо от датата на влизане на съдебно решение с което е присъдена, а
именно от 02.08.2018 г., поради което и от тази дата е дължима законна лихва. С тези
мотиви, съдът е допълнил изготвения от синдика списък, включвайки вземане за законна
лихва с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, чийто размер следва да се изчисли от датата
02.08.2018 г., до датата на изготвяне на сметката за разпределение. Затова неразбираемо е,
защо при постановяване на атакуваното определение, първоинстанционният съд не е отчел
допуснатото несъответствие с посоченото по - горе определение, с което изрично е уредено
задължението на синдика да удоволетвори вземането на НАП за лихва върху процесната
главница, съобразявайки размера на същата за периода от 02.08.2018 г. до 23.06.2020 г. и
2
което задължение, синдика не е изпълнил.
Основателно е и възражението на НАП, относно невключването в сметката за
разпределение на сумата от 735 852 87 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 2 984 702, 51 лв. за периода, чието начало кредиторът поддържа, че е от 14.02.2017 г. до
29.11.2018 г. – датата на която сумата е преведена от синдика на НАП, както и
невключването на сумата 193 588,54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 549 143, 43 лв., за периода, чието начало кредиторът поддържа, че е от 14.02.2017 г. до
05.08.2020 г. – датата на която сумата е преведа от синдика на НАП.
Макар и прието под условие, вземането в размер на 2 984 702, 51 лв. за главница по
ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. е станало ликвидно с влизане в
сила на необжалваната част от решение № 7974/20.12.2017 г. по описа на АССГ по адм. д. №
1754/ 2017 г. Сумата е платена от синдика на 29.11.2018 г. въз основа на влязлата в сила
първа частична сметка за разпределение, поради което и към датата 23.06.2020 г. на
съставяне на настоящата сметка за разпределение, не е налице поддържаната от синдика
неяснота за началния и крайния срок, формиращи периода на дължима лихва за забава върху
главницата и същият е бил длъжен да я включи в сметката за разпределение по реда на чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ. По идентични съображения, предвид факта, че заделената под условие,
при изготвянето на първата частична сметка за разпределение, сума от 549 143, 43 лв. е
станала ликвидна с влизане в сила на 05.03.2020 г. на решение № 3417/ 2020 г. по адм. д. №
14 419/ 2019 г. по описа на ВАС, то към датата на изготвяне на настоящата сметка за
разпределение 23.06.2020 г., независимо от извънредното положение в страна за периода от
13.03.2020 г. до 15.05.2020 г. синдикът е имал достатъчно време, да узнае за постановеното
решение, както и да се снабди с препис от него, да плати своевременно заделената под
условие сума на НАП и да включи в сметката за разпределение, лихва по реда на чл. 722, ал.
1, т. 9 ТЗ, с крайна дата - датата на плащането, но не го е сторил.
В обобщение на изложеното, САС намира, че изготвената от синдика трета частична
сметка за разпределение е непълна и незаконосъобразна. Когато констатира
незаконосъобразност, съдът сам може да извърши корекция, но не и в хипотезата, когато в
разпределението не са включени приети и одобрени от съда по несъстоятелността вземания,
и които вземания, в случая представляват лихви и следва да бъдат изчислени от синдика.
Ето защо, определението на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на синдика за
одобряване на обявената на 03.07.2020 г. в търговския регистър трета частична сметка за
разпределение, като синдикът следва да извърши нова сметка за разпределение, съобразно
изложените в настоящото определение мотиви.
По частната жалба срещу определение № 261 983/ 11.12.2020 г. по т. д. № 5019/
2013 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав:
С жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от
легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като взе предвид доводите на страната и материалите по делото, намира за
установено следното:
Въпросът за поредността на удоволетворяване на вземанията се разрешава в
производството по чл. 692 ТЗ, респективно в по това по установителния иск по чл. 694 ТЗ,
като без правно значение е обстоятелството, дали предмет на спора е вземане с
3
характеристика на обезпечение/ привилегия или не. Обратното, застъпено в определението
на първоинстанционния съд е погрешно. Съдебния контрол в производството по чл. 729 ТЗ
не може да надхвърля вече преклудираната защита в предходните процедури, част от които
е и проблема с поредността на удоволетворяване на вземанията Възможността съдът
служебно да отстрани незаконосъобразност в сметката за разпределение, не означава, че той
може да пререши въпроса с приемане на вземанията, включително и относно реда по който
те следва да бъдат удоволетворени. По изложените съображение, атакуваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, САС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260 011/ 04.01.2021 г. по т.д. № 5019/ 2019 г. по описа на
СГС, ТО, 22 състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на синдика на „Витоша ризорт 2000“ /н./, ЕИК *********, Х.
С., за одобряване на обявената на 03.07.2020 г. в търговския регистър трета частична сметка
за разпределение.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за изготвяне от синдика на нова сметка
за разпределение, съобразно изложените в настоящото определение мотиви.
ОТМЕНЯ определение № 261 983/ 11.12.2020 г. по т. д. № 5019/ 2013 г. по описа на
СГС, ТО, 22 състав .
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на подаденото от НАП възражение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5