РЕШЕНИЕ
Номер 471/24.07. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На седемнадесети юли Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател:Петя
Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00907 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2469596 на ОД на МВР-Перник, с който на Т.П.В., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „********” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 17.11.2018 г. в 14:44 часа, в района на община Перник, км 22+300 на Автомагистрала Струма в посока към гр. Дупница, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 кв/ч, е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 300“ с рег. № ********със скорост от 153 км/ч, при което превишението е 33 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Т.П.В. моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и процедурните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от своя процесуален представител адв. И.Б.от АК-Х.. От последния по делото е депозирано писмено становище, с което поддържа подадената жалба. Лансира тезата, че обжалвания ЕФ не съдържа задължителните реквизити, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Оспорва констатациите в него, като твърди, че превишението на скоростта не е извършено след пътен знак В26, ограничаващ скоростта от 120 кв/ч. Счита, че при връчването на фиша е нарушена процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, като лансира тезата, че не е доказано авторството на деянието.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 17.11.2018 г. в 14:44 часа на автомагистрала Струма, в района на км 22+300, намиращ се в извън населено място на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. Дупница, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Мерцедес Е 300“ с рег. № ********със скорост от 153 км/ч при разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 14:30 часа до 16:20 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 23.11.2018 г. с № 1158р-8041.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че
цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „********”
ЕООД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно Т.П.В., ЕГН **********.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 300 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, а обжалвал същия с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справка от централна база данни- КАТ, доказва, че лек автомобил „Мерцедес Е 300“ с рег. № ********е собственост на „********” ЕООД, ЕИК *******, което не се и оспорва от жалбоподателя, който е негов законен представител.Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0041327, установяваща, че на 17.11.2018 г. в 14:44 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ такава от 153 км/ч. Към доказателствения материал е приобщен протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г., сертификат от 12.01.2018 г., че Р.М. е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел „ARH CAM S1“, писмо изх. № 11-00-46 от 16.07.2019 г. на Областно пътно управление Перник, че км 22+300 на автомагистрала Струма попада в землището на община Перник и че на км 19+797-дясно (2503 м преди конкретния километър в посока към гр. Дупница) е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 (120 км/ч).
От правна страна:
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, предвид безспорния факт, че км 22+300 на автомагистрала Струма,
където е било извършено нарушението попада в землището на община Перник, което
се установява от кредитираното по делото писмо изх. № 11-00-46 от 16.07.2019 г.
на Областно пътно управление Перник.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, тъй като е описано мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, посоката на движение (към гр. Дупница). В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение на автомагистрала Струма, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (120 км/ч), който изрично е вписан както в оспорения фиш, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.11.2018 г. Посоченият пътен знак е разположен на км 19+797-дясно (в посока към гр. Дупница), предвид приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-46 от 16.07.2019 г. на Областно пътно управление Перник, т.е. посоченото във фиша място на нарушението при км 22+300 в посока към гр. Дупница попада в зоната на действието на въведеното ограничение на скоростта от 120 км/ч.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирани и на мястото на извършване на нарушението – км 22+300 на автомагистрала Струма, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0041327 на което е заснет процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Изложеното налага извода, че направените възражения, свързани с липсата
на ясно индивидуализиране на мястото на извършване на нарушението и на
изискуемите в чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, са неоснователни.
Безспорно приложеното удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. От приложената снимка на заснетия автомобил е видно, че на страните на същата са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. От пресичането на тези маркери категорично се установява, че в момента на заснемане на изображението лазерния лъч е измервал скоростта именно на преминаващия Мерцедес с рег. № *******.
Както съдът отбеляза по-горе в настоящия си акт, по административнонаказателната преписка е приложен изготвения протокол за използване на системата за видеоконтрол, който съдът кредитира като писмено доказателство в хода на съдебното производство. От неговото съдържание се установяна, освен мястото на което е бил извършван контрола - на автомагистрала Струма, в района на км 22+300, намиращ се на територията на общ. Перник, но и че посоката на движение на контролираните моторни превозни средства е от гр. София към гр. Дупница, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 14:30 часа до 16:30 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 14:44 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че ограничението на скоростта е вследствие на пътен знак В26, променящ общото ограничение на скоростта от 140 км/ч за движение по автомагистрала, регламентирано в чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Наличието на този знак, въведеното с него ограничение от 120 км/ч и местонахождението му по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-46 от 16.07.2019 г. на Областно пътно уппавление Перник, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. При съвкупна преценка на тези данни и останалите събрани доказателства се налага категоричен извод, че процесното автоматизирано техническо средство е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, с оглед на което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана чрез издаване на процесния ЕФ.
Не се спори по делото, че обжалвания ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 08.05.2019 г., като тогава той е бил уведомен, че срещу него се води административнонаказателно производство. От този момент за Т.В. са започнали да текат предвидените срокове за плащане на глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението. Липсват данни, а и не се навеждат такива твърдения, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП Т.В. като законен представител на юридическото лице, което е собственик на автомобила да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало пътното превозно средство в деня на нарушението. Законодателят не е предвили императивна норма, която да задължава наказващият орган да отправя покана до собственика или ползвателя на автомобила да упражни правото си по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, но от съдържанието на обжалвания фиш е видно, че за тази възможност жалбоподателят е бил изрично уведомен. Сезирането от страна на последния с процесната жалба от 10.05.2019 г. директно пред настоящия съд в срока по чл. 189, ал.8, изр.2-ро, предл.1-во от ЗДвП, налага извод, че деецът явно е счел, че не е налице предвидената от законодателя хипотеза на чл. 189, ал.5 от ЗДвП - да посочи в писмена декларация лицето, което е управлявало автомобила, когато е било констатирано нарушението, като представи копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство пред директора на ОД на МВР Перник, поради което е и избрал обжалването на фиша пред съда. Неговата преценка по какъв начин да упражни правото си на защита е личен избор и не подлежи на коментар. Ето защо е и недопустимо за първи път в хода на съдебното производство да се установяват факти, касаещи ползването от друго лице на автомобила към момента на заснемането на нарушението, в какъвто смисъл е депозираното по делото писмено становище (към същото е представен договор, с нотариална заверка на подписите по силата на който от 05.11.2018 г. процесния автомобил е бил отдаден под наем на „*******” ЕООД). След като жалбопододателят не е упражнил правото си съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП да посочи в писмена декларация пред ОД на МВР Перник лицето, което е управлявало автомобила, то посочената разпоредба преклудира правото на собственика да представя тези доказателства в съдебната фаза на процеса, като по този начин не е ограничено правото на защита на нарушителя, предвид неговия избор да се защити, обжалвайки ЕФ пред съда.
Настоящият състав намира за безспорно установено, че посочената в статичното изображение с № 11743D0/0041327 (което представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 153 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбаподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената такава от автоматизираното техническо средство. От приложеното по делото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 и от съдържанието на протокола за проверка на системата № 55-С-ИСИ/11.10.2018 г. се установява, че е налице максимално допустима грешка от ± 3% км/ч при измервания на скорост над 100км/ч., какъвто е процесния случай. Тази възможна грешка не е отчетена, тъй като видно от съдържанието на обжалвания ЕФ жалбоподателят е наказан за заснетата с автоматизираното техническо средство скорост от 153 км/ч, без да бъде приспаднат посочения толеранс в посока намаляване, т.е. същата не е редуцирана съответно на 148 км/ч, което от своя страна установява, че осъщественото превишаване на допустимата скорост, въведена с пътен знак В26 от 120 км/ч е с 28 км/ч, а не с визираното във фиша такова от 33км/ч. При това положение съдът намира, че тъй като се касае за допуснато нарушене на една и съща материалноправна норама (чл.21, ал.2 от ЗДвП), за която са предидени различни санкционни хипотези в чл. 182, ал.2 от ЗДвП в зависимост от превишената стойност на скоростта, и предвид редуцираното по-горе превишение с 28 км/ч жалбоподателят следва да бъде санкциониран съобразно чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Последвана предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание, а имено глоба от 100 лв (сто лева), поради което и съдът следва да измени обжалвания фиш досежно основанието и размера на наложеното административно наказания, което е по-благоприятно за санкционираното лице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2469596 на ОД на МВР-Перник, с който на Т.П.В., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „********” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, в частта на основанието и размера на наложеното административно наказание, КАТО на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата налага на Т.П.В. в качеството на законен представител на „********” ЕООД административно наказание глоба от 100 лв (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ