О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V - 2050 Година 2019, 25.10 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1508 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№4444/13.08.2019г.,
подадена от Н.Х.К., ищец в първоинстнационното производство, чрез адв.С.К.-
БАК, със съдебен адрес:***,,Княз Борис І“№76, вх.2, ет.3,
ап.8 и насрещна
въззивна жалба вх.№4796/02.09.2019г.
подадена от А.О.А., ответник,
чрез адв.А.Т.- БАК, със съдебен адрес: ***, срещу Решение №161 от 30.07.2019г.,
постановено по гр.д.№260/2019г. по описа на Районен съд- Айтос.
С
посоченото решение, съдът е осъдил А.О.А. да заплати на Н.Х.К., сумата
от 45.60лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
(счупени стопове) в резултат на увреждане на л.а.,,Москвич“,рег.№А28 38 ВМ,
собственост на Н.Х.К., ведно със
законната лихва, считано от датата на установяване на увреждането- 04.09.2018г.
до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният
от Н.Х.К. срещу А.О.А. иск за горницата над уважения размер от 45,60 лв. до
пълния предявен размер от 600 лв., претендирани като обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на увреждане на собствения му л.а. ,,Москвич“,
рег.№А2838ВМ, изразяващо се в огъване на тавана и счупване на стоповете, ведно
със законната лихва, считано от деня на установяване на уврежданията- 03.09.2018г.
до окончателното плащане.
Страните са осъдени да заплатят съдебно – деловодни разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковата претенция.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в частта, в която
се отхвърлят исковите претенции.
Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част за неправилно и необосновано.
Заявява на първо
място, че процесният автомобил не бил бракуван.
Същият имал регистрационни номера, платена застраховка ,,Гражданска
отговорност“ и преминал задължителен технически преглед.
Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не ангажирал доказателства за
установяване релевантни за спора обстоятелства- кой и при какви
обстоятелства увредил тавана на
автомобила, както и претърпените загуби.
Развива съображения относно
събраните по делото гласни доказателства, като намира, че показанията на един
от свидетелите (баща на ответника) не следвало да се кредитират, тъй като
последният бил заинтерисован от изхода на делото.
Излага становище, че именно въззвиаемият
увредил автомобила(качвайки се върху него), което безспорно се установило от
събраните по делото доказателства- снимков материал, заключението на вещото
лице по автотехническата експертиза, както и от приложената преписка на МВР,
образувана по повод извършена проверка по заявление на жалбоподателя.
Посочва, че поради частичното отхвърляне на
иска (въпреки безспорно доказаните вреди), ищецът бил осъден да заплати в полза
на ответника съответните разноски, като
по този начин, съдът стимулирал последния за неправомерното му
поведение.
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на
направените по делото пред двете инстанции, съдебно- деловодни разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчен на процесуалния представител на ищеца на
02.08.2019г.
Въззивната жалба, подадена е
входирана в деловодството на РС – Айтос на 13.08.2019г. и следователно същата е
подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на
процесуалния представител на ответника на 28.08.2019г..
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба. С отговора въззивната жалба се оспорва изцяло. Излагат се
подробни съображения и се анализират доказателствата.
С насрещната
въззвина жалба, подадена от ответтника
чрез адв. Тасковсе изразява недоволство от решението, като се излагат
аргументи за недопустимост и съответно неправилност в частта, в която се
уважава частично предявеният иск.
Жалбоподателят
твърди, че с проекто-доклада по делото (Определение от №367/24.04.2019г.),
районният съд приел за разглеждане предявените искови претенции, които
квалифицирал като такива с правно основание в чл.45 от ЗЗД. В мотивите на
обжалваното решение се посочвало, че ответникът следва да носи отговорност за
действията на детето си по реда на чл.48, ал.1 от ЗЗД.
Излага становище, че съдът се произнесъл по
непредявен иск, какъвто не бил докладван като предмет на правния спор.
Навежда доводи, че отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД била лична, а тази по чл.48 от ЗЗД(отговорност за непълнолетни и малолетни) се
обосновавала със задължението на родителя или настойника да контролира
поведението на непълнолетното/малолетното дете.Подчертава, че в хода на
производството по делото не се
установило личното участие на А.О. във вредоносното деяние. Заявява, че съдът
неправилно изградил мотивите си върху показанията на малолетни лица, събрани
при нарушение на принципите за устност и непосредственост в процеса. Счита, че
показанията, дадени пред органи на МВР от ответника, не следвало да съставляват
признание за определени факти (заявлението на ответника, че синът му счупил
стоповете на автомобила).
Моли, решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено в частта, в която са уважени частично
исковите претенции. Претендира присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции.
Препис
от въззивната жалба е връчен на процесуалния представител на въззвиаемия на 28.08.2019г.
Насрещната
въззивна жалба е входирана в деловодството на АРС на 02.09.2019г. и
следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от насрещната въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на Н.Х.К.- адв.С.К.- БАК, на 26.09.2019г.
В законовия срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с
който се иска същата да бъде оставена без уважение. Излага се становище за
необоснованост на наведените в насрещната жалба доводи. Оспорват се изложените аргументи,
че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск.
Развиват
се подробни съображения във връзка с твърденията, че съдът неправилно изградил
мотивите си върху показанията на малолетни лица, нарушавайки принципи от ГПК.
Моли се за
отхвърляне на насрещната въззивна жалба и присъждане на разноските, направени
пред настоящата инстанция.
По доказателствените искания:
С отговора
на насрещната въззивна жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на
призоваване- инспекторът от ДПС при РУ на МВР- Айтос. Доколкото не се твърдят
предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК, а
съдът не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, горното
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание
за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн. 267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№1508/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 11.11.2019г. от 09,30 ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
НЕ
ДОПУСКА поисканото с отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от Н.Х.К. чрез адв.С.К.- БАК, доказателствено искане.
С оглед своевременното призоваване
на страните, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: