Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Плевен, 07.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски окръжен съд, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и девети май през 2019 год., в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ

                                                                        ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

 

при секретаря Ивайло Цветков и с участието на прокурора…….. като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова внчхд № 245 по описа на съда за 2019г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

С присъда №16 от 11.02.2019г. постановена по наказателно от частен характер дело № 2193/2018г. по описа на РС-Плевен, подсъдимият Д.Н.В. е бил признат за невиновен в това, че проведена пресконференция на 21.06.2018г. в централата на БТА в гр.Плевен разпространил спрямо Х.Г.Г. следните позорни обстоятелства: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в гр.Червен бряг“ и  „ журналистът Г., който не е журналист“, като деянието било извършено публично и от представител на обществеността – кмет на гр.Червен бряг – престъпление по чл.148, ал.1 т.4 и т.1 вр.чл.147,ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по посоченото обвинение.

С присъдата е отхвърлен и предявеният срещу подсъдимия от частния тъжител граждански иск.

Срещу присъдата е постъпила жалба  от частния тъжител Х.Г.. В жалбата се излагат оплаквания, че атакувания съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразен е  и е в противоречие с доказателствата по делото.

Срещу подадената въззивна жалба не са постъпили възражения  от подсъдимия Д.В.. В хода на съдебните прения открито съдебно заседание на 29.05.2019г. пред въззивана инстанция т.ч.Г. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Подсъдимия, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Защитника на подсъдимия оспорва подадената жалба и в хода на съдебните прения моли присъдата на РС-Плевен да се потвърди като правилна, законосъобразна и постановена въз основа на събраните по делото доказателства.

Плевенски окръжен съд , след като обсъди доводите в жалбата, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира , че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на този доказателствен материал първоинстанционния съд напълно обосновано е приел, че подсъдимият Д.Н.В. не е извършил престъплението, твърдяно в тъжбата.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Подсъдимият Д.Н.В. е роден на *** ***, обл. Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.      Към 21.06.2018г. заемал длъжността  кмет на Община – Червен бряг. Тъжителят Х.Г.Г. осъществявал журналистическа дейност, съгласно договор за услуги от дата  01.04.2018 . Договорът бил за срок от  шест месеца. Съгласно този договор, тъжителят, в качеството си на представляващ „Карина 93“ЕООД-гр. Червен бряг, следвало да извърши срещу възнаграждение следните услуги: да изготви от името и за сметка на възложителя – Сдружение „Про Веритас“ –гр. Варна, представлявано от С.Ц.С. две видео разследвания/предавания месечно по теми, които сам предлага и/или предложени му от възложителя след обсъждане на темите и сценариите между двете страни и да представи авторските права за излъчване и разпространение онлайн на готовите видеоматериали и текстове на възложителя. На 02.04.2018 година по телевизия BTV било излъчено предаването „Шоуто на Слави“, в което тъжителят Г. бил гост и споделил пред водещия, публиката и зрителите на телевизията за свои журналистически разследвания и изложил твърдения, че кмета - Д.В. прокарва абсурдни проекти, че част от парите изчезват, което се установявало от направените разкрития. По повод така направеното от тъжителя изявление, на 18.06.2018 година подсъдимият Д.В. депозирал пред Софийски районен съд тъжба против Х.Г.Г. за престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с ал. 1, т.2, пр.2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Преди това, на 10.05.2018 година на тъжителя Г. бил нанесен побой пред дома му в гр. Червен бряг. По тази причина той посетил ЦСМП-гр. Червен бряг, където му били направени изследвания и извършен преглед. От заключението по  изготвена в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че на Г.  било причинено: контузия в областта на корема, с изразена болезненост в областта на коремната стена и зачервяване на кожата в дясното подбедрие. Според експерта,  увреждането е с травматичен характер и е възможно да е получено по начина, по което било съобщено – удар с ръка или ритане. За случая тъжителят Г. подал жалба рег. № 374000-2306/11.05.2018г. в районното управление на МВР в гр.Червен бряг. Случаят бил огласен от медиите чрез редица публикации. На 12.05.2018г., на интернет страницата на „Медиапул“ била публикувана статия, със заглавие - „“Репортери без граници“ поиска българската държава да осигури охрана на заплашваните журналисти“. В статията се твърдяло, че Г. бил пребит пред дома си, както и че той свързва атаката с работата си, тъй като вече бил заплашван заради публикациите си за корупция сред ръководството на града. На 18.05.2018г. на страницата на СБЖ било публикувано интервю, със заглавие: „Х.Г.: Опасно ли е да се занимаваш с независима журналистика в България“, в която нападението над Г. било обвързано с името на кмета на община-Червен бряг – подсъдимият Д.В.. По повод депозираната жалба до РУП-Червен бряг от Г. била образувана преписка с вх. №485/2018г. по описа на РП-Червен бряг, по която с Постановление от 29.05.2018г. прокурор при РП-Червен бряг постановил отказ за образуване на наказателното производство, тъй като било установено че се касае за извършено престъпление от частен характер и преписката била прекратена.

Във връзка с горепосочените статии и твърденията в тях, че спрямо Х.Г. в качеството му на журналист е извършено нападение пред дома му, като същото е провокирано от негови разкрития за корупция в община – Червен бряг, на 20.06.2018г. подсъдимият Д.В. в качеството си на кмет на община – Червен бряг на пресконференция, проведена в присъствието на представители на различни медии и излъчена по БТА заявил следното: „Ще дам още един пример за фалшива новина. Пак казвам, аз се ограничавам на територията на Община Червен бряг. Малко по-рано, както знаете, гръмна друга такава новина, абсолютно невярна, за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в Червен бряг и веднага разбира се той свързва, официално свързва това 100% цитирам го - „100% свързва това с разследването което е правил за общинската власт в Червен бряг“. Това е негово изявление. Аз също съм снимал изявлението, ето. Тази новина също беше подета и беше коментирана и от централни медии, и навсякъде. В това съобщение което уточнявам, че единствено и само излиза от разследващия журналист Г., никой друг не го е потвърдил, само го е препостнал и го е ползвал. Тук отварям една скоба и понеже пак казах съм по-възрастен и консервативен, аз лично продължавам да смятам, че един човек за да се нарича журналист трябва да завърши съответното образование и да придобие съответната професия. Това е във вашата част. Аз лично не съм съгласен всеки който има фейсбук страница или има профил във фейсбук, или в интернет да се нарича журналист. За мен журналистиката е професия, все още, надявам се. Така че журналистът Г., който не е журналист, защото той не е учил за журналист и няма съответната подготовка, взети изпити и придобита професия, та журналистът Г. сам казва, че е бил нападнат и бит и свърза това с публикации за Община Червен бряг и за нейното ръководство. Не коментирам неговите публикации, но не беше показано нито един документ или поне конкретен случай, който да води към това, че случката с него е в резултат на неговите публикации. Няма такива факти. Освен това, никой тука, вече си позволявам да отправя молба към вас и към вашите колеги, когато се препоства или се взима такава новина от някъде, е хубаво да се проверява поне от още един източник. До този момент никой не провери събитието което се е случило, как е отразено в спешната помощ, където битият журналист е ходил и как това събитие е отразено в РПУ-то, където той също се е обадил. Никой не го провери това, и за това аз изразявам дълбоко съмнение, че господин Г. е бил нападнат и бит и гарантирам, че даже и да е имало нещо такова, това не е свързано по никакъв начин с ръководството на Общината и с публикациите които той прави за нас“.

 Отделни изрази от това изявление на подсъдимия, и по-конкретно изразите сочени в тъжбата: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в Червен бряг” и „журналистът Г., който не е журналист” били възприети като клеветнически от Г., и разгласяването им според него, довело до засягане на авторитета му, като в същото време  изпитвал и силен страх от последваща негативна оценка на обществото за него като личност и журналист.

Изложените фактическа обстановка не се различава от приетата от РС-Плевен. Установена е от показанията на свидетелите М.Д., В.М., Б. Н., Р.Л., от приложените писмени доказателства – преписка № 485/2018г. по описа на РП-Червен бряг, заверено копие от грамота на СБЖ, статия от 18.05.2018г. от сайта на СБЖ, статия от 12.05.2018г. от сайта медиапул, от заключенията по  извършените съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, от приетия като доказателство по делото запис от пресконференция от 20.06.2018г. предоставен от БТА.

Съдът кредитира показанията на свидетелите  М.Д., В.М., Б. Н. и Р.Л. като последователни и логични, дадени от безпристрастни от изхода на делото лица. Свидетелката Д. дава информация за публикациите в медиите относно постъпилия от тъжителя сигнал за извършено посегателство над него, за достоверността на отразеното в сочените две публикации  с действително изразеното от тъжителя пред нея, че заради негови материали е в конфликт с определени общински съветници и кмета на община Червен бряг. Свидетелката М. от своя страна заявява, че тъжителят бил ядосан и възмутен след излъчването на пресконференцията на кмета на община Червен бряг от 20.06.2018г. Съдът кредитира и показанията на свидетелите – полицейски служители Н. и И., като последователни, логични и ясни в частта относно резултатите от извършената проверка по подадената от тъжителя жалба от полицейското управление  за извършено спрямо него на 10.05.2018г. нападение пред дома му и причинените му увреждания.

Относно характера на причиненото на тъжителя увреждане на 10.05.2018г. и обстоятелството как е възприел тъжителя посочените в тъжбата изрази и дали същите са засегнали честта достойнството му са изготвени съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи. Заключенията на вещите лица, преценени съобразно правилото на чл.154 от НПК са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно, като са дадени изчерпателни отговори на поставените задачи. Също така не се доказва някое от вещите лица да е заинтересовано от изхода на делото или по някакъв начин да е изопачила фактите и взаимовръзките между тях.

Що се отнася до писмените доказателства и записа от пресконференцията, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че правилно РС-Плевен е приел, че повдигнатото с тъжбата обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.4 и 1 вр.чл.147,ал.1 от НК не е съставомерно по престъпения състав на престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият не е осъществил обективните признаци от състава на това престъпление.

Престъплението клевета, от обективна страна, се осъществява чрез извършване на изпълнителното му деяние, което включва две форми – „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“ или „приписване на тъжителя на неизвършено от него престъпление“, с които се засягат честта и достойнството на тъжителя.

Първата форма на изпълнително деяние се осъществява чрез довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което е свързано с личността на пострадалия.

За разлика от престъплението обида по чл.146 от НК, средството на клеветата не е оценка, а факт / обстоятелство/, който е позорен и неверен и обоснована отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на обективна чест и достойнство на пострадалия –неговия авторитет, обществената му оценка.

При двете форми на изпълнително деяние целта на дееца да бъде злепоставена  личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име.

В случая подсъдимият не е осъществил нето една от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета, тъй като не е разгласил позорен и неверен факт, засягащ обществената чест и достойнство на пострадалия, нито пък му е приписал извършване на престъпление, което е знаел, че не е извършил. Посочените изрази в тъжбата като клеветнически не представляват такива сами по себе си . Те представляват отделени, от цялото изявление на подсъдимия изрази, интерпретирани извън контекста на самото изявление и представляват лична оценка и мнение за определени факти.

По изложените съображения окръжният съд намира присъдата в наказателно-оправдателната и част за правилна и подлежаща на потвърждаване.

Правилно е отхвърлен и предявеният граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за претендирано обезщетение за претърпените от това престъпление неимуществени вреди от него. Не е извършено противоправно деяние от подсъдимия и не са причинени неимуществени вреди на тъжителя по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Поради това не следва да му бъде ангажирана деликтна отговорност за причинени му неимуществени вреди.

По изложените съображения е гражданско-отхвърлителната част на присъдата подлежи на потвърждаване.

При този изход на делото  и с оглед направеното искане по чл.190, ал.1 от НПК, тъжителят следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия сумата от 600,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, установена от представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ.

Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 от НПК, Плевенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №16 от 11.02.2019г. постановена по НЧХД № 2193/2018г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА частния тъжител Х.Г.Г. да заплати на Д.Н.В. сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ :