Решение по дело №10594/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 784
Дата: 26 октомври 2021 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20211110210594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. М. от гр.София, *********, *** против
Наказателно постановление № 21–4332-011480/08.06.2021 г., издадено от
Началник Група към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което е
санкционирана с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто) лева, на основание
чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава и М. не е
извършила нарушението, за което е реализирана административно-
наказателната й отговорност.
Жалбоподателят М. сочи, че непосредствено преди управлявания от нея
лек автомобил в средата на пътното платно на бул.“Симеоновско шосе“ се
движел колоездач, който завил в дясно по бул.“Г.М.Димитров“, след което
спрял внезапно в кръстовището, слязъл от велосипеда и се качил на тротоара,
където продължил движението си. И велосипедиста и лекия автомобил,
управляван от жалбоподателката навлезли в кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, но внезапната маневра на велосипедиста принудила М.
1
да спре и да го изчака да се качи на тротоара, като пред това време светнал
червен сигнал на светофарната уредба.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят М.,
редовно призована, се явява лично, като в дадения ход по същество отправя
молба към съда да отмени атакуваното наказателно постановление, по
съображенията подробно развити в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение бланков №
956781 от 25.05.2021г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП- СДВР –
св.Борис Богоев е констатирано, че на 25.05.2021 г. около 16:50 часа в
гр.София жалбоподателят М. Б. М. управлявайки лек автомобил „Мерцедес”
с рег. № СВ 76 60 СК по бул.”Симеоновско шосе”, на кръстовището с
бул.”Г.М.Димитров” навлязла и преминала на червен сигнал на светофарната
уредба при автоматичен режим на работа на светофара.
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.6, т.1,
предл.2 от ЗДвП.
Актът бил предявен на М., която след като се запознала със
съдържанието му, го подписала с възражение, че „не е преминала на червено
и че има свидетел в колата“.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения АУАН с вх.№ 57302/31.05.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство НП № 21–4332-011480/08.06.2021 г., с което
жалбоподателят е санкциониран с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто)
лева, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
6, т.1 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на 05.07.2021 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК– АУАН бл.№ 956781/25.05.2021 г., възражение с вх.№ 57302/31.05.2021
г., справка –картон на водача, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на
Министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля–актосъставител Богоев и
св.Велко Василев –свидетел при установяване на нарушението. Същите в
показанията си пред съда бяха категорични, че лекият автомобил управляван
от жалбоподателката М. е навлязъл и преминал през кръстовището на червен
сигнал на светофарната уредба. След като извършил маневрата завой на дясно
лекият автомобил бил спрян от полицейския патрул със стоп палка. И двамата
свидетели в показанията си посочиха пред съда, че не са възприели
велосипедист на пътното платно, който да се движи преди автомобила,
управляван от М..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно -наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по съображенията
изложени в нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност. При съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като е
налице и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при издаване
3
на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН
както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени. В процесния АУАН е посочено, че с
действията си на 25.05.2021 г. жалбоподателят М. Б. М. е нарушила
разпоредбите на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. Административно наказващият
орган обаче не е възприел тази правна квалификация и е допуснал нарушение
на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6 ЗАНН, като при цитиране на правната
квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП
административнонаказващият орган е приел, че на процесното кръстовище,
оборудвано със светофарна уредба, жалбоподателят навлиза и преминава на
червен сигнал на светофарната уредба. Никъде в текста на НП обаче не е
посочено кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява
задължение на участниците в движението да не преминават при подаден
червен сигнал на светофарна уредба. Разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДВП не
посочва при какви светлинни сигнали, какви действия следва да извършат
участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Съгласно
чл. 14, ал.1 от ЗДвП, Министърът на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с
наредби условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв
подзаконов нормативен акт представлява Наредба № 17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Така,
бланкетът на чл.6, т.1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба, която посочва
конкретните правила за поведение на водачите на ППС при подадени
различни по цвят светлинни сигнали на светофарна уредба. Както вече беше
4
посочено, в чл.57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на
наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на
„законните разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил
конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да не
преминават през кръстовище при подаден червен сигнал на светофарната
уредба, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма,
която е била нарушена и която посочва задължението на водача, съобразно
конкретния светлинен сигнал по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1-4 от ППЗДвП.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които
той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не
е възможно на този етап от производството и има за последица единствено
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че неправилно е
ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя
за извършване на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и на чл. 143 АПК, която пък от своя
страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче
не е поискал присъждането им, поради което и съдът не длъжи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.ІІІ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21–4332-011480/08.06.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което
на М. Б. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
5
(сто) лева, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл. 6, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6