Решение по дело №12507/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260988
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20201100112507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

            Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

       гр. София, 18.03.2022  г.

 

        
              В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично заседание на  двадесети януари през  две хиляди двадесет и втора година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 12507/2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

         Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

          Предявен е иск от В.Е.Н., ЕГН ********** против „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 07.10.2018 г. в размер на сумата от 200 000 лв., част от 250 000 лв., както и за заплащане на сумата от 20 465,05 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 14.10.2018 г. до окончателното  изплащане на сумите и направените разноски по делото.

         Чрез своя процесуален представител ищцата поддържа иска за неимуществени и имуществени вреди, които търпи вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Ситроен С4“, с per. № *******, А.Б..Д., за който автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Твърди, че е получила следните увреждания: счупване на костите на скулите и горната челюст, счупване на долна челюст, счупване на костите на носа, счупване на бедрената шийка, фрактура типус Ле Форт 1, фрактура процесус алвеоларис малдибуле, фрактура осиум нази нон дислоката, счупване на дясна китка, фрактура на дясна тазобедрена става, счупване на ладиевата кост на китката, увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, Fr. cor. dentis на зъб 12, фрактури на зъби с номера 31, 32 и 41, хипотероидизъм, посттравматично стресово разстройство, панически кризи, умерено тежък депресивен епизод, пароксизмален световъртеж, смесено тревожно-депресивно разстройство и други. Твърди също така, че настъпването на тези травми е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП. Търпяла е и търпи понастоящем болки, страдания и неудобства от уврежданията, наложило се е да бъде оперирана, като след изписването си от болницата е следвало да спазва постелен режим и няколко месеца е носила метална шина на челюстта си, като през този период е можела да се храни единствено със сламка. Провела е рехабилитация, но все още не се е възстановила напълно. Движенията на травмираните ѝ тазобедрена става и дясна китка са болезнени и не са в пълни си обем, а в областта на десния си крак чувства постоянно изтръпване, вследствие на засегнат нерв. В резултат на получените увреждания ѝ е издаден пожизнен ТЕЛК за 50% намалена трудоспособност. Увреждането е довело и до психически страдания. В първите месеци след инцидента е избягвала да излиза навън, а в редките случаи, когато го е правила, се е случвало да изпада в паника и дезориентираност и да се налага нейни близки да я прибират. Станала е апатична, тревожна и напрегната. Има нарушения в паметта и възможността да се концентрира и извършва сложна мисловна дейност, заради което е започнала да изпитва затруднения в своята работа, които довели да проблеми в професионален и личен план. Отделно тежките травми и операции, както и силният стрес увредили щитовидната ѝ жлеза. Продължава да се напряга при придвижване с автомобил, страхува се от тъмното, тъй като го свързва с инцидента и за справяне с посочения стрес ѝ се налага да посещава психолог.

Моли съда да уважи предявения иск в претендираните размери, тъй като е основателен и доказан, ведно със законните последици - разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Ответникът „ДЗИ – О. З.“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че процесното ПТП е причинено от действията на водача на л.а. „Ситроен С4“, с per. № *******, респ. че е осъществено противоправно деяние, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва механизма на ПТП, както и че е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи.  Твърди, че вина или принос за настъпване на процесното ПТП имат водачът на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № *******– И.И.Ж., както и водачът на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № *******ВМ – К.Б.Н.. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва началната дата на претендираната от ищцата акцесорна претенция, като счита, че е изпаднал в забава на 16.07.2019 г. Излага, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК за водача на МПС, тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва иска като прекомерно завишен и по размер. Претендира разноски.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Констативен протокол за ПТП № 517/07.12.2018 год., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2018 г. с фотоалбум, се  установява, че на 07.10.2018 г., около 15:50 часа в района на село Ново село, община Велико Търново, на път I - 4, км 106+400. е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег. № *******ВМ, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ********и лек автомобил марка „Ситроен С4“, с per. № *******, управляван от А.Б..Д., при което последният внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал катастрофа с насрещно движещия се лек автомобил  „Тойота Хайлукс“, след което се ударил челно с лек автомобил „Хонда Сивик“.

В следствие на удара на В.Е.Н. като пътник на задната седалка зад шофьора в лек автомобил марка „Хонда Сивик“ са причинени телесни увреждания - епикризи от 08.10.2018 год. и 12.10.2018 год. и други.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил марка „Ситроен С4“ е бил налице валиден застрахователен договор по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/06/117003214973, валидна от 08.12.2017 г. до 07.12.2018 г. Това се установява и от констативния протокол на ПТП .

От заключението на приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила закрито счупване на зигоматичните кости /скулите/ на лицевия череп, счупване на горната челюст, открито счупвне на долната челюст, счупване на носните кости без разместване на фрагментите, травматично избиване на зъби, закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост и изкълчване на дясната тазобедрена става /от типа Le Fort 1/, счупване на скафоидната /ладиевидната/ кост на дясната ръка. От тези увреждания са последвали следните усложнения: постравматично стресово разстройство, параксозмален световъртеж, смесено тревожно-депресивно разстройство, панически кризи с тежък депресивен период, хипотиреоидизъм, увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбнака с радикулопатия.

Според експертизата травматичните увреждания на ищцата са с доказан произход, а посттравматичните усложнения са били в причинна връзка с основните травми и са причина за удължаване на лечебния и възстановителен период. На 10.10.2018 г. ищцата е оперирана от лицево-челюстен хирург, а на 16.10.2018 г. е оперирана тазобедрената ѝ става.

Ищцата също на 4-ри пъти е провела амбулаторно лечение при стоматолог във връзка с лицево-челюстната травма и избитите от претърпения удар зъби. На 09.01.2019 г. след извършени изследвания е бил установен „доброкачествен пароксизмален световъртеж“, а в периода 14.02.2019 – 15.03.2019 г. е провела лечение при установена диагноза „постравматично стресово разстройство и панически кризи“, като се наложило ищцата да провежда стационарно лечение още 3 пъти. Поради засилили се болки в дясната киткова става ищцата провела нов ортопедичен преглед, при който било установено неоткрито при първата хоспитализация счупване н скафоидната кост на дясната ръка и на 21.05.2019 г била оперирана. На 04.12.2019 г. ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК, като ѝ е била определена 50% загуба на работоспособност пожизнено.

След изписването е продължила лечението в домашни условия, като през първите 3 месеца след злополуката болките ѝ  били с интензивен характер, като през този период можела да консумира само течна и пасирана храна, не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно. Интензивни били болките и около 30 дни след провеждането на третата операция и по време на началната рехабилитация през петия месец. През останалите периоди болката била периодично явяваща се.  Възможно е при рязка смяна на времето и понастоящем ищцата да изпитва единични болки в зоната около ендопротезираната става. От прегледа, извършен на 06.07.2021 г. се установява, че на ищцата липсва чувствителност в зоната на двете скули, носните ѝ кости са зараснали, но с лека деформация в горната част, в зоната на дясната тазобедрена става и по воларната страна на ръката има останали белези. Движенията на дясната тазобедрена става и на дясната киткова става са ограничени. 

Заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ от лекар по дантална медицина потвърждава заключенията на първата относно травмите в областта на челюстта.

Заключението на съдебно психологическата експертиза сочи,че при ищцата е налице относително висока тревожност, ситуативно свързана с преживяното преди почти две години ПТП. Преживява се като човек с намалени възможности и като непълноценна жена, което я напряга допълнително. Съобщава за внезапно появяващи се тревожни мисли, свързани с преживяното,в определен период от време е имало злоупотреба с алкохол. Страда от страх от тъмното. Същата обаче е клинично здрава, без психотични симптоми, с налични невротични оплаквания.

От заключението на приетата КСМАТЕ се установява , че на 07.10.2018 г. около 15,50 часа на път I-4 в зоната на километър 106+400 се е движел л.а. „Ситроен С4” с регистрационен номер *******, управляван от А.Д., който по неизвестни причини влязъл в лентата за насрещно движение и се насочил срещу идващия срещу него лек автомобил  „Тойота Хайлукс“ с рег. № *******с водач И.Ж., който за да избегне удара, излязъл от пътя. Последвал удар между л.а. „Ситроен С4“ и движещия се непосредствено след отклонилия се автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******ВМ с водач К.Н.. Според експертизата обаче пострадалата е пътувала без предпазен колан, заради което са настъпили част от травмите ѝ.

Свидетелят Ж.Л.Н./съпруг на ищцата/ установява с показанията си, че след ПТП съпругата му претърпяла множество травми, заради които с месеци изпитвала болки и имала нужда от непрекъсната помощ, тъй като не можела да се обслужва сама. Дълго време имала страх да се вози в автомобил, развила страх от тъмното и да излиза навън, започнала да получава и паник атаки.

С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установи се, че е налице непозволено увреждане - А.Б..Д., при управление на лек автомобил марка „Ситроен С4“, с per. № ******* е навлязъл в насрещната лента за движение, където се е ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил “Хонда“- нарушения на чл.20,ал.1 и чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП .

От представената медицинска документация и заключението на СМЕ е доказано наличието на причинени на ищеца В.Е.Н. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил.

Предвид изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.

Установено е и не се оспорва от ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О. З.“ ЕАД.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени и имуществени вреди  е ОСНОВАТЕЛЕН.

По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, претърпените силни болки и неудобства в началния период след злополуката,след операциите и при възстановяването от тях и продължили над година по-леки болки свързани и с неудобства при хранене и придвижване,както и нужда от чужда помощ особено в първите няколко месеца.Следва да се вземе предвид и фактът,че ищцата е с 50% намалена трудоспособност пожизнено.

Съдът не приема за доказана причинната връзка между осъщественото ПТП и настъпилото счупване на скафоидната /ладиевидната/ кост на дясната ръка, доколкото последното е открито над 6 месеца след настъпването на въпросното ПТП и не е доказано категорично, че е в резултат от него, а не от друго последващо събитие. Съдът не смята за доказана и връзката между процесното събитие и  развилият се у ищцата хипотероидизъм, доколкото СМЕ не дава категоричен отговор за връзка между заболяването и катастрофата.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат акт пострадалата,която е била без поставен предпазен колан е основателно,тъй като заключението на комплексната експертиза е категорично,че пострадалата е била без колан.Този извод се обосновава с  аргумента,че при поставен колан е щяло да има следи от т.н.“коланна травма“ в областта на гръдния кош,а и уврежданията по лицето и десния долен крайник не биха настъпили или ако ги имаше щяха да са много по-леки.Ето защо съдът приема 40% съпричиняване на вредоносния резултат.

Предвид разбирането, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите условия в страната през 2018 год. и да служи единствено за репариране на причинените болки и страдания съдът приема, че справедливият му размер е от 120 000 лв.,като след приспадане приетия процент съпричиняване ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 72 000 лв. ведно със законната лихва 16.07.2019 г. - датата, на която ответното дружество е изпаднало в забава, на основание чл. 497, ал. 1, т 1 КЗ, като в останалата част до 200 000 лв./частична от 250 000 лв. претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди се доказа от представените фактури /описани на лист 43 и 44 от делото/ и следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 20 465.05 лв., ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

Съобразно този  изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 66 лв., на адв. П.К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА сумата от 3964 лв. с ДДС, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 3698 и разноски за експертиза в размер на 352 лв.

Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 512 лв. и сумата от 300 лв.  за юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска .

Водим от горното, съдът

 

            Р  Е  Ш  И:

 

   ОСЪЖДА "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. В.” ***да заплати на В.Е.Н., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. П.К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 07.10.2018 г. в размер на сумата от 72 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 20 465.05 лв. – имуществени вреди от горното увреждане ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 66 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 72000 лв. до претендирания такъв от 200 000 лв.-частичен от 250 000 лв. като неоснователен.

  ОСЪЖДА "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. П.К. сумата от 3964 лв. с ДДС, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 3698 и разноски за експертиза в размер на 352 лв.

 ОСЪЖДА В.Е.Н., ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК ********* сумата от 812 лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: