Определение по дело №153/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 265
Дата: 24 април 2019 г.
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20193600500153
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 265

град Шумен, 24.04.2019 г.

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Маринов

                                                                                  Членове:1. Лидия Томова

     2. мл. с. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 153 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 136/11.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1175/2018 г. по описа на РС Шумен, поправено с Решение №319/05.04.2019г., съдът се е произнесъл по иск по чл.127, ал.2 от СК за разрешаване на спор между родителите Г.Б.Т. и Д.М.Г. относно родителските права на малолетните

Д.Г.Б.. и М.Г.Б., както и по искове по чл.149 от СК като упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е предоставено на тяхната майка Д.М.Г., местоживеенето на децата е определено при нея по настоящ адрес; определен е режим на лични контакти между децата и техния баща Г.Б.Т.; на основание чл.149 от СК Г.Б.Т. е осъден да заплати на всяко от малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител Д.М.Г. месечна издръжка в размер на по 125 лева за периода от 06.08.2017г. до 31.12.2017г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж- пето число на съответния месец; месечна издръжка в размер на по 130 лева на всяко от малолетните деца за периода от 01.01.2018г. до подаване на насрещната искова молба - 06.06.2018г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж- пето число на съответния месец; на основание чл.143 от СК Г.Б.Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете М.Г.Б. чрез нейната майка и законен представител Д.М.Г. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба- 06.06.2018г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж- пето  число на месеца за който се дължи; на основание чл.143 от СК Г.Б.Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д.Г.Б.. чрез неговата майка и законен представител Д.М.Г. месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба- 06.06.2018г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж- пето  число на месеца за който се дължи. Исковете по чл.143 и чл.149 от СК до пълния им предявен размер са отхвърлени като неоснователни.

По отношение исканията на страните за разноски, съдът е приел същите за неоснователни, тъй като в производството по чл.127, ал.2 от СК не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, поради което разпоредбата на чл.78 ГПК за присъждане на разноските съобразно изхода на спора, не намира приложение и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 3836/01.03.2019г. от Д.М.Г., с която решението на районния съд се обжалва в частта относно определения режим на лични контакти между децата и техния баща Г.Б.Т. с доводи, че същият е прекомерно разширен. Излага подробни съображения относно това с кои конкретно от определените от съда срещи за осъществяване режима на лични контакти не е съгласна.

Постъпил е писмен отговор от бащата Г.Б.Т., в който излага становище за неоснователност на жалбата.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 4080/06.03.2019г. от Г.Б.Т.. Обжалва решението в частта относно присъждане упражняването родителските права на детето Д.Г.Б.. на майката. По отношение определеното от съда местоживеене на двете деца при майката по настоящ адрес, счита, че в диспозитива на съдебното решение следва да са посочени конкретни данни за адреса, тъй като по този начин съществува възможност при промяна настоящия адрес на майката, да се възпрепятстват възможностите му да вижда децата. Счита, че при определяне режима на лични контакти между бащата и децата, съдът е следвало да посочи място и начин за предаване на децата за осъществяването му. Възразява срещу размера на присъдените суми за издръжка на двете деца по чл.149 от СК като намира, че същият е завишен, както и че неправилно върху тези суми са присъдени лихви за времето преди подаване на насрещната искова молба. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението. Моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права на детето Д.Г.Б.., а по преценка на съда и на детето М.Г.Б..

С депозираната въззивна жалба от Г.Б.Т. е изложено оплакване относно правилността на първоинстанционното решение и в частта за разноските. Изложени са доводи, че тъй като искането за СПЕ е било необходимо поради поведението на ищцата, то тя следва да понесе отговорността за разноски. Моли да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските съобразно направеното искане, представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК.

Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че във въззивната жалба се съдържа и искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл.274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото то не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Трайна и последователна е съдебната практика, че съгласно чл.248, ал.1 ГПК страната, която е недоволна от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.

Като приема, че с жалбата се инициира произнасяне и по този въпрос, настоящият съдебен състав намира, че образуваното в. гр. д. №159/2019 г. по описа на Окръжен съд Шумен, следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на Районен съд  Шумен за провеждане на производство по чл.248 от ГПК като след произнасяне, делото бъде върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д .№153/2019 г. по описа на ШОС.

ИЗПРАЩА делото на РС Шумен за провеждане на производство по чл.248 от ГПК като след произнасяне делото да бъде върнато на ОС Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.