№ 279
гр. Перник, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7654428 на ОД на МВР
Перник, с който на С. И. Р., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 600.00 лв (шестстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено и
заснето на 21.04.2023г. в 19:37 часа, на територията на община Перник, в
района на км 32+000, Баро чешма, на Автомагистрала Струма с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88.
По изложени в жалбата доводи, С. И. Р. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила.
Не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява
и неговия пълномощник – адв. М. М. С. от САК, която е депозирала молба с
рег. № 14394 от 27.06.2024г., с която поддържа изложените съображения за
отмяна на ЕФ. Допълнително релевира доводи, че не е доказан признака
повторност на нарушението.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е изразено становище за потвърждаване на
оспорения ЕФ.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и пред
компетентния съд. Приложената по делото разписка удостоверява, че ЕФ е бил
връчен на жалбоподателя на 23.04.2023г. На 07.05.2024г. жалбата е постъпила
в пощата, предвид направеното отбелязване в прикрепения пощенски плик.
При това положение е спазен преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2
от ЗАНН.
Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 21.04.2023г. в 19:37 часа в района на км 32+000, Баро чешма на
Автомагистрала Струма, намиращ се извън населено място на територията на
общ. Перник, преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 120СС88 заснело лек автомобил „Мерцедес С 350 Д 4 Матик” с
рег. № ********* със скорост от 158 км/ч при разрешена скорост от 120 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 02.05.2023г. с № 1158р-3403. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото място, периода от време, през
който същото е работело, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства - от гр. София към гр. Дупница, при приближаващ трафик
и стационарен режим на измерване, както и наличието на монтиран пътен
знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 120 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че заснетия автомобил „Мерцедес С
350 Д 4 Матик” с рег. № *********, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на „Бест Карс Логистикс” ЕООД, ЕИК ********. От неговия
управител и едноличен собственик С.С.С. е подадена на 13.06.2023г.
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че процесния автомобил
на 19.04.2023г. е бил във владението на С. И. Р.. За гореописаното нарушение
против жалбоподателя е издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 7654428, в който след приспадане на
допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 153 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 33
км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумпция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
2
извършеното с него нарушение.
Безспорно процесното МПС е собственост на юридическото лице „Бест
Карс Логистикс” ЕООД, ЕИК ********. В кредитираната по делото писмена
декларация регистрирана с № 66236 от 29.05.2023г. неговият управител и
едноличен собственик С.С.С. е декларирала, че на 21.04.2023г. в 19:37 часа
превозното средство е било във владение на С. И. Р., на който го е
предоставила за ползване, като е приложено и копие на свидетелство за
управление на МПС. При това положение следва да се зачете презюмирания
от закона факт, че извършител на деянието е жалбоподателя, който не е
ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват
административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда
именно срещу процесния ЕФ. Ето защо съдът прие, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този
ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като
законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се
опровергава авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на
жалбата категорично се установява, че на жалбоподателя е бил връчен
издадения срещу него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол
по настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното, съдът не споделя релевираното в жалбата
възражение, че санкционираното лице не е субект на вмененото нарушение.
В обжалвания ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство с
идентификационния номер 120СС88, като надлежно е документиран и типа
на системата, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1.
В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. ясно и
точно са посочени именно тези данни, индивидуализиращи АТСС, заснела
процесното нарушение. В случая се касае за техническо средство, което е било
стационарно разположено временно на пътния участък.
От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология
за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове
средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на
валидност 07.09.2027г.
От приложения Протокол за проверка № 026-СГ-ИСИС от 23.03.2023г.
на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се
установява, че на 23.03.2023г. е извършена проверка на описаната преносима
система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип.
Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на
автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което
води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. При това положение
неоснователно се явява направеното в жалбата оспорване на техническата
изправност на АТСС към момента на установяване на нарушението.
3
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 120СС88/0062359 от 21.04.2021г. (което
представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 158 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението,
е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 153 км/ч,
след което е конкретизирана и разликата между установената и разрешената
скорост - 33 км/ч. Следователно е изпълнено изискването на чл. 16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което и възраженията в тази
насока са неоснователни.
Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено
при условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
При описание на процесното нарушение наказващият орган е посочил,
че ЕФ К/4465225, който е влязъл в сила на 19.07.2022г., обуславя
извършването на процесното нарушение в условията на повторност. Същият
е вписан в приложената по административнонаказателната преписка справка
за извършени предходни нарушения на правилата за движение от страна на
жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, където е отбелязано,
че фиша е връчен на дееца на 04.07.2022г. В приетата по делото разпечатка на
ЕФ К/4465225 е удостоверено влизането му в сила н 19.07.2022г. и че със
същия жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
т.е. наказващият орган е доказал квалифициращия признак „повторност” по
смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Неоснователно е възражението в жалбата за нарушено право на защита
на санкционираното лице, поради обстоятелството, че при връчването на
екземпляр от ЕФ не му е било връчено заснетото изображение. Разпоредбата
на на чл. 189, ал.5 от ЗДвП регламентира задължението до лицата по чл.188,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП да бъде изпращан самият ЕФ, но не и на нарушителя да се
връчват събраните доказателства.
Същевременно в изпълнение на задължението по чл. 189, ал.8 от ЗДвП
в съда е изпратена жалбата срещу ЕФ заедно с цялата административната
преписка и събраните доказателства. Следователно правото на жалбоподателя
да се запознае с всички относими материали и доказателства за преценката за
законосъобразността на обжалвания от него ЕФ е било гарантирано по начина,
установен от самия законодател. Така мотивиран, съдът намери разгледаното
възражение за неоснователно.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е извън населено място – км
32+000 на АМ Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, което е
4
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение. Ето защо съдът не споделя като основателно
направеното възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота
относно мястото на извършване на деянието, водеща до съществено
процесуално нарушение при издаването на ЕФ.
В процесния случай не е ограничена възможността да се извърши
преценка за точното приложение на материалния закон. От приетото като
писмено доказателства писмо с изх. № 11-00-174 от 18.06.2023г. на Областно
пътно управление Перник се установява, че за участъка км 32+000 на АМ
Струма за движещия се пътнопоток в посока към гр. Дупница, каквото
обстоятелство е предявено на жалбоподателя с описанието на нарушението в
процесния ЕФ, е наличен знак В26 с цифрово ограничение 120 км/ч, който
променя общо валидното такова от 140 км/ч за автомагистрала. При това
положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно
отговаря на изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти.
Съдът констатира, обаче, че е налице несъответствие между отразените
данни в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., че АТСС е заснемало приближаващи автомобили, движещи се в
посока от гр. София към гр. Дупница и снимковия материал, на който е
заснето отдалечаващо се моторно превозно средство с разпознат
регистрационен номер *********. Очевидно това се дължи на техническите
характеристики на използваната АТСС, която има режим на работа да измерва
скоростта на движение и в двете посоки – на отминаващи и приближаващи
моторни превозни средства, но това обстоятелство не може да санира липсата
на идентичност в посоката – отдалечаваща спрямо заснетия автомобил в
снимковото изображение и посоката на задействане, отразена в протокола по
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. При така установеното
съдът намира, че изготвеното и приложено по делото статично изображение
не е относимо към нарушението, описано в ЕФ, тъй като не е налице ясна
връзка между заснетия кадър от техническото средство и процесния фиш.
На следващо място, основателно съмнение възниква и по отношение на
вписаното обстоятелство при описание на нарушението в ЕФ, че скоростния
режим в процесния участък е регулиран с пътен знак В26 с цифрово означение
120 кв/ч. Действително наличието на знак с въведена такава забрана е отразен
в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и е
отбелязан в писмото с рег. № 11-00-174 от 8.06.2024г. на Областно пътно
управление Перник, но неговото разположение е относимо към вписаната
посока за задействане на автоматизираното техническо средство
(приближаващи автомобили, предвид вписания символ „П” в протокола) при
извършван контрол на движещите се моторни превозни средства в посока от
гр. София към гр. Дупница. Съставеният протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. категорично не удостоверява по надлежния ред,
че контролът се е извършвал в двете посоки на движение, тъй като не е
отбелязан символа „Д” в графата посока за задействане на АТСС, поради което
и не свидетелства за скоростния режим на движещите се в обратна посока
5
автомобили.
Изложеното мотивира съда да приеме, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е недоказано, поради което и оспорения ЕФ се явява
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и
като такъв следва да бъде отменен.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 7654428 на ОД на МВР Перник,
с който на С. И. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 600.00 лв (шестстотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
21.04.2023г. в 19:37 часа, на територията на община Перник, в района на км
32+000, Баро чешма, на Автомагистрала Струма с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6