№ 30933
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20201110159551 по описа за 2020 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу С. В. С.. Исковата
молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Книжата по чл. 131 ГПК са връчени на ответника по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ответника-
служебно изготвен препис от молба-уточнение от 08.08.2023г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 39347/2019г. по описа на СРС, 161 състав към настоящото дело
за послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
от „фирма“ ЕООД срещу С. В. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1768,33 лева, главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 24.01.2015г., ведно със законна лихва от 09.07.2019г. до изплащане на
вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.08.2019г. по ч.гр. дело № 39347/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав, както и
1
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 704,47
лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 22.07.2015г. до
22.02.2017г., както и за сумата от 1666,60 лева, представляваща възнаграждение за
допълнителен пакет по споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2015г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № ********** с ответника при следните параметри: сума на кредита-
2000 лева; срок- 24 месеца; размер на вноската- 123,64 лева, ГПР – 49,90 %, ГЛП- 41,17 %,
лихвен процент на ден- 0,11 %, общо задължение по кредита- 2967,36 лева. Бил избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, по който се дължало възнаграждение в размер на
1999,82 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било
4967,28 лева. Сочи, че съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са
Общи условия, които били предадени при подписването му. На клиента се предоставяло
безвъзмездно, на хартиен носител, в разбираема форма, на български език информация във
формата на Стандартен европейски формуляр. Ответникът бил поел задължение да изплаща
месечна вноска по погасителен план в размер на 206,97 лева с падежна дата- всяко 22-ро
число на месеца. Поддържа, че на 24.01.2015г. била преведена на ответника сума в размер
на 2000 лева. Сочи, че ответникът не бил изпълнил поетите от него договорни задължения,
като бил направил само четири погасителни вноски и една непълна, последната от която
била с дата 16.07.2015г. Падежът на последната вноска бил на 22.02.2017г. Съгласно чл. 4 от
ОУ ответникът дължал и договорно възнаграждение, което било предварително определено
в размер на 967,36 лева, от която сума били заплатени 262,89 лева. Претендира се сумата от
704,47 лева, представляваща договорно възнаграждение от 22.07.2015г. до 22.02.2017г.
Съгласно сключено споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15
от ОУ по договора се дължало и възнаграждение в размер на 1999,82 лева, като били
извършени плащания в размер на 333,32 лева и оставащата неизплатена част била 1666,60
лева. Изложени са твърдения относно пакета от допълнителни услуги. Поддържа, че
размерът на погасеното от ответника задължение по договора бил в общ размер на 834,02
лева, с която сума били погасени 231,67 лева от главницата, 262,89 лева по договорното
възнаграждение и 333,32 лева по възнаграждението за пакет от допълнителни услуги. Били
начислени лихви за забава в размер на 17,42 лева, които не се претендирали в настоящото
производство. С уточнителна молба от 08.08.2023г. ищецът е посочил, че искането към съда
е да признае за установено, че С. О дължи сумата от 1768,33 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Относно вземанията
за договорно възнаграждение и за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
предявява осъдителни претенции, като моли съда да осъди С. О да заплати договорно
възнаграждение в размер на 704,47 лева, както и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1666,60 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем, предоставянето
на заетата сума, размера на претендираните главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземането, за което не сочи доказателства.
С Разпореждане № 20271222 от 08.12.2020г., постановено по ч.гр. дело №
2
39347/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав съдът е обезсилил частично заповед от
19.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
39347/2019г. на СРС, 161-ви състав в частта й относно следните суми: 2371,07 лева-
главница над предявения с исковата молба размер от 1768,33 лева до размера, предявен със
заявлението – 4139,40 лева, 17,42 лева- мораторна лихва за периода от 23.03.2015г. до
06.10.2015г., както и за съответната част от разноските съразмерно на обезсилената част от
заповедта- 47,77 лева част от присъдената със заповедта държавна такса и 28,73 лева- част от
присъденото със заповедта юрисконсултско възнаграждение. С Определение № 274367 от
05.10.2021г., постановено по в.ч.гр. дело № 5625/2021г. по описа на СГС, ЧЖ- IБ състав е
отменено разпореждане № 20271222 от 08.12.2020г., постановено по гр. дело №
39347/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав в частта, с която е частично обезсилена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2019г. за сумата 2371,07 лева
– разликата над 1768,33 лева до сумата от 4139,40 лева, представляваща вземане за главница
по договор за потребителски кредит от 24.01.2015г. и за сумата от 75,94 лева- разноски по
заповедното производство. С цитираното определение е потвърдено разпореждането в
останалата му част, с която частично е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2019г. за сумата от 17,42 лева- мораторна лихва за
периода от 23.03.2015г. до 06.10.2015г. и за сумата 0,56 лева- разноски по заповедното
производство съразмерно на посоченото вземане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3