Р Е Ш Е Н И
Е
№ 30
гр.Велико
Търново, 05.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
529 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Д.М.
и Е.Г.М. *** против Разпореждане за прилагане на принудителна административна
мярка изх. № 94-00-1396 / 11.08.2023г. и
Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка изх. №
94-00-1396 / 11.08.2023г., издадени от главен инспектор в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на
културата, с които на всеки от жалбоподателите е дадено предписание в 6 месечен
срок да внесе за разглеждане в НИНКН и за съгласуване от Министерството на
културата изготвен инвестиционен проект и необходимата проектна документация,
достатъчна за извършването на текущ ремонт по фасада и покрив, цветово фасадно
решение и за поставянето на климатични съоръжения по фасадите на жилищна сграда
с идентификатор 10447.518.64.1, находяща се в УПИ с идентификатор 10447.518.64
и административен адрес ***.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради допуснати
процесуални нарушения при издаването й, липса на фактически основания за
издаването й, липса на индивидуализация на предписанието, правещо го
практически неизпълнимо и водещо до неправилно приложение на материалния закон.
Излагат се доводи и за липса на знание на жалбоподателите като придобили
правото на собственост на част от сградата през 1999г. на факта, че тя
представлява архитектурно-строителен паметник на културата. Моли се за отмяна на оспорените административни актове.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, моли за
отхвърлянето на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото съдебно производство са Грешка!
Невалидна връзка.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жилищна
сграда 10447.518.64.1, находяща се в УПИ 10447.518.64, кв.316, пл. № 2259 и административен
адрес ***е декларирана като недвижим архитектурно-строителен паметник на
културата, със списък от 25.06.1975г., одобрен от директора на НИПК и включена
в: „Списък на декларираните архитектурно-строителни паметници на културата от
епохата на Възраждането в гр. Велико Търново", изпратен до общинските
власти с писмо №2542 от 08.08.1985г. на НИПК.
Имотът попада и в обхвата на
територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима
културна ценност „Археологическа и архитектурно- строителна зона „Максим
Райкович" - част от „Историческо селище Велико Търново", обявено с
протокол № 4 от 07.06.1999г. на Националния съвет за опазване на паметниците на
културата, утвърден от Министъра на културата, като групов паметник на
културата.
Имотът се представлява къща на два
етажа, които към момента са собственост на различни лица. Първият жилищен етаж
е собственост на И.Г.И. и С.С.И., съгласно нотариален акт № 46, том З, дело № 1445
/ 1972г. Вторият етаж е собственост на Е.Г.М. и Т.Д.М. съгласно нотариален акт №
1156, том 6, рег.№ 12808, дело 1730 от
23.12.1999г.
На 03.08.1999г. за сградата е
издадено Разрешение за строеж № 405 от Главния архитект на Община Велико
Търново за извършването на „Преустройство и конструктивно укрепване на
съществуващ втори етаж, без да се променя фасадата на сградата“. От Т.М. е
депозирана на 12.09.2000г. молба до НИПК за съгласуване на проекта за
реконструкция и преустройство, като с писмо изх. № 2871 / 08.12.2000г. този
проект е съгласуван. Съгласно представените скици одобрените и съгласувани
строително-монтажни работи включван покриване на покрива с турски керемиди,
фасада от пръскана циментова мазилка сива – бяла и влачена циментова мазилка. С
писмо изх. № 121 / 29.09.2002г. Кметът и главния архитект на Община Велико
Търново разрешават предвиденото в одобрения архитектурен проект от 1999г.
покриване с турски керемиди да бъде подменено с бетонови едноолучни цигли в
кафяв цвят.
Във връзка с постъпил сигнал от регионален
инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
е извършена на 19.09.2019г. проверка на място на имота. Резултатите от
проверката са обобщени в Констативен
протокол вх.№ 94-00-1396/18.10.2019г. Установено е различното състояние на
сградата по отношение на първия и втория етаж – първия етаж е в лошо състояние,
а на втория етаж е извършен ремонт. Част
от ремонтите дейности не съответстват на разрешенията за строеж и одобренията
от НИПК - покривът е покрит с
полимерни керемиди, поставени са две климатични тела и метална козирка на северната
фасада точно над входа и фасадите са с нехарактерно за района цветово решение
/синьо-зелено съгласно приложените снимки/.
Документите са
изпратени на Окръжна прокуратура Велико Търново за преценка относно наличието
на извършено престъпление, като с постановление от 05.03.2020г. е отказано
образуването на досъдебно производство.
Във връзка с постъпили
жалби в различни институции е извършена повторна проверка на имота на
13.06.2023г., като в констативен протокол изх. № 94-00-1396 / 15.07.2023г. са
вписани констатациите за липса на промяна на състоянието на имота.
Въз основа на
установеното в констативния протокол на двамата собственици на втория етаж на
сградата са издадени отделни Разпореждания
за прилагане на принудителна административна мярка с един и същ изходящ номер, с
които е разпоредено внасянето на строителни книжа за одобрение и съгласуване в НИПК
на съществуващите строително-монтажни дейности, извършени в отклонение от
одобрените строителни книжа.
В хода на съдебното
производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз основа на така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, и при спазване на формалните процесуални правила за издаването й.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсата на
фактически основания за издаването на разпорежданията. Видно от текста и на
двата административни акта/с идентично съдържание/ подробно са описани както
местоположението и статутът на сградата, така и установените на място факти
относно състоянието й и липсата на строителна документация и съгласувателна
процедура по ЗКН за тях. Състоянието на сградата не се оспорва от
жалбоподателите, съгласно изявление на процесуалния им представител, поради
което и съдът намира, че в конкретния случай липсва спор относно фактите.
В хода на настоящото производство от жалбоподателите и от
ответника не са представени нови строителни книжа и проведено съгласуване на
същите от НИПК, включващи и установените на място климатици, козирка, боя и
покривно покритие, поради което съдът намира за доказано и твърдението на
ответника за извършени строително-монтажни дейности в нарушение на строителните
книжа и без съответното одобрение.
По
правилното приложение на материалния закон:
Между страните няма спор относно следните факти - сградата на улица ***попада в групов
паметник на културата град Велико Търново, на притежаваната от семейство М.част
от сградата са монтирани климатици на фасадата, като част от фасадата е
боядисана в цвят, различен от автентичния и предвиден в разрешението за строеж
цвят, покривът е покрит с материали, различни от турските керемиди.
Съгласно чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗКН собствениците,
концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да
полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането
му и да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83.
Първото и
основно възражение на жалбоподателите е за липсата на знание, че процесният
имот представлява недвижима културна ценност. Това твърдение се опровергава по
категоричен начин от представените по делото писмени доказателства - молба от Т.М. от 12.09.2000г. до НИПК за съгласуване
на проекта за реконструкция и преустройство, писмо изх. № 2871 / 08.12.2000г.,
писмо изх. № 121 / 29.09.2002г. от Кмета и главния архитект на Община Велико
Търново, Констативен протокол вх.№ 94-00-1396 / 18.10.2019г. Всички тези
документи са с адресати или издатели семейство М.и касаят сградата на ул.***в гр.Велико Търново. Видно от писмото
на Т.М. от 2000г. той вероятно при закупуването на имота не е уведомен за
неговия статут, но през 2000г. вече е уведомен както, че сградата е културна
ценност, така и че всеки проект, дори за ремонт, следва да се съгласува с НИПК.
Видно от представените с административната преписка фактура №
32 / 22.08.2011г. за „полагане на метална керемида Ruukki, материали
и труд" и фактура № 635/13.07.2009г. за закупуване на четири броя
климатици, част от констатираните строително-монтажни дейности са извършени
след съгласуването с НИПК през 2000г. на проекта, предмет на разрешение за
строеж от 1999г., респективно след узнаването както на статута на сградата, така
и на задължението за съгласуване на дейностите по ремонта на същата.
Второто
възражение на жалбоподателите е за липса
на индивидуализация на предписанието, правещо го практически неизпълнимо.
Разпоредителната част на двете разпореждания е следната – в 6 месечен срок да
внесе за разглеждане в НИНКН и за съгласуване от Министерството на културата
изготвен инвестиционен проект и необходимата проектна документация, достатъчна
за извършването на текущ ремонт по фасада и покрив, цветово фасадно решение и за
поставянето на климатични съоръжения по фасадите на жилищна сграда с
идентификатор 10447.518.64.1, находяща се в УПИ с идентификатор 10447.518.64 и
административен адрес ***. С тази формулировка от административния орган е
дадена свобода на собствениците какви конкретни разрешения ще бъдат взети по
отношение на фасадата, покрива и климатиците, без те да са обвързани от
съществуващото към момента. Дадена е възможност да бъде изменено съществуващото
положение при желание на собствениците. По съществото си двете разпореждания не
само дават възможност на собствениците да узаконят съществуващите към момента
незаконни строително-монтажни дейности, но и да предвидят и извършат други
ремонтни дейности. След като предписанията не задължават собствениците какви
предвиждания да бъдат вписани в проектите, то всеки един проект би отговарял на
изискванията на разпорежданията и би бил валидно тяхно изпълнение. Следователно
минималното изискване към проектите в разпоредителната част на разпорежданията
не представлява нарушение на закона, а е единствено в полза на адресатите им.
По тези съображения настоящият състав намира жалбите
на Т.М. и Е. М.за неоснователни.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО от Т.Д.М. и Е.Г.М.
*** на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка изх. №
94-00-1396 / 11.08.2023г. и
Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка изх. №
94-00-1396 / 11.08.2023г., издадени от главен инспектор в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на
културата.
ОСЪЖДА Т.Д.М. и Е.Г.М. *** да заплатят на Министерството на културата сумата от 80лв. / осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия: