№ 94
гр. Сливница , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100576 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с която против М. СТ. ХР. е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 260 лева, представляваща непогасена главница по
договор за кредит № ********** от 23.12.2015 г., сключен с „4финанс“
ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. При условията на евентуалност е предявен и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 260 лева като получена без основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът – „Кредитреформ България“ ЕООД, твърди, че на 23.12.2015 г.
е сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника договор за кредит по реда на
чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който на ответника е предадена сумата от 260
лева, а ответникът се е задължил да я върне в срок до 22.01.2016 г. Посочва,
че до посочената дата ответникът не е върнал процесната сума и затова му е
начислена наказателна лихва. Твърди, че по силата на договор за цесия от
01.02.2018 г. кредиторът „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията
си по посочения договор за кредит срещу ответника, от които сумата 260 лева
– главница и 372,96 лева – наказателна лихва. Ето защо ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 260 лева, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончетелното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност иска сумата да му бъде върната като получена
от ответника без основание.
1
На ответника е изпратен препис от исковата молба, но в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище
във връзка с предявените искове.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 от
ЗЗД
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според чл.
99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между „4финанс“ ЕООД, в качеството
му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който „4финанс“ ЕООД е предоставил на
ответника парична сума в твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за
връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане
задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на
„4финанс“ ЕООД е прехвърлено на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД,
в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за
това.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за кредит №
**********/23.12.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД /кредитодател/ и
М. СТ. ХР. /кредитополучател/, се установява, че „4финанс“ ЕООД се е
задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 260
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем
сума в срок до 22.01.2016 г. По делото е представена разписка за извършено
плащане № 2000000095062999 от 23.12.2015 г. чрез системата за електронни
плащания „Ипей“ АД с наредител „4финанс“ ЕООД и получател М. СТ. ХР..
От разписката се установява, че „4финанс“ ЕООД е извършило паричен
2
превод в полза на ответника чрез системата „Изипей“, но по делото не се
установява тази сума да е била получена реално от ответника, доколкото в
разписката липсва удостоверяване от ответника за получаване на сумата, не
се установява и заверяване на негова сметка със същата сума. Договорът за
заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на парите, предмет
на договора. Доколкото това обстоятелство остана недоказано по делото, то
не е налице и една от предпоставките за уважаване на предявения иск. Ето
защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99
от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно за уважаване на
предявения иск е необходимо да се установи наличието на следните
предпоставки: 1. ответникът да е получил сумата от 260 лева от „4финанс“
ЕООД; 2. сумата е била получена без основание; 3. вземането е било
прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за което ответникът е уведомен; 4.
ответникът не е върнал на ищеца посочената сума. Доколкото
обстоятелството, че ответникът е получил от „4финанс“ ЕООД сумата от 260
лева остана недоказано, то неоснователен се явява и евентуалният осъдителен
иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, но
той не е представил доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
***, с адрес: гр. С., ул. „Ш.П.“ № 10 против М. СТ. ХР., ЕГН ****, с адрес: гр.
Д., ул. „В.“, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 260 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2020 г., до
изплащане на вземането, представляваща непогасена главница по договор за
кредит № ********** от 23.12.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД и
ответника, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия
от 01.02.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД /в качеството на цедент/ и
„Кредитреформ България“ ЕООД /в качеството на цесионер/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
***, с адрес: гр. С., ул. „Ш.П.“ № 10 против М. СТ. ХР., ЕГН ****, с адрес: гр.
Д., ул. „В.“, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 260 лева, ведно със законната лихва от датата на
3
подаване на исковата молба – 19.11.2020 г., до изплащане на вземането,
представляваща сума дадена без основание.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4