№ 48390
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110131931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане на ищеца „.........“ ЕАД, обективирано в Молба (вх.№
280279/21.08.2025 г.) за изменение на Решение № 15016/02.08.2025 г. Оспорва
обстоятелството ответникът Й. Б. В. да е „материално затруднено лице“ и в тази връзка не са
били налице предпоставките по чл.38, ал.2 ЗА, както и същият да е „близък“. Заявява, че
следва да се определи размер на разноските, който кореспондира с фактическата и правна
сложност на производството. Твърди, че след като е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдебния състав е следвало да приложи задължителната
съдебна практика на СЕС- Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., свързана с
разпоредбата на §1 от ДФЕС. Поддържа, че при възражение за прекомерност, съдът може да
присъди адвокатско възнаграждение и под минимума от Наредба №1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК и по делото Й. Б. В. е получил препис на
молбата и в срока по чл. 248 от ГПК е подал Отговор (вх.№ 369235/11.11.2025 г.). Заявява,
че обстоятелствата „материално затруднено лице“ и „близък“ обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването им.
Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на
страните, намира следното:
С постановено по делото решение съдът се е произнесъл по разноските, съобразно
разпоредбата на чл.81 от ГПК по отправените от страните искания за разноски.
Поради обжалваемост на постановеното по делото решение, съдът приема, че
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в Молба (вх.№ 280279/21.08.2025 г.) е
направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално
допустимо.
1
Разгледано по същество искането е и неоснователно.
С Решение № 15016/02.08.2025 г. отговорността за разноски е разпределена,
съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК ищецът е осъден да заплати по депозитна сметка на СРС
сумата от 400 лева – възнаграждение за допълнителна съдебно – счетоводна експертиза,
платено от бюджета на съда. Определеният от съда с Определение № 11956/19.03.2024 г.
депозит в общ размер от 400 лева за вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза не е
внесен от ищеца, а за посочения размер е издаден РКО, с оглед на което и страната е
останала задължена за посочената сума към СРС.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК се присъжда сумата от 27.09 лева,
представляваща разноски за държавна такса от 2.58 лева, за възнаграждение на вещи лица от
20.64 лева и юрисконсултско възнаграждение от 3.87 лева (определен в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото), съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът своевременно е претендирал разноски в исковото и заповедното
производства. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на
ответника безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА в
настоящото производство съдът е взел предвид цената на предявените искове и че
производството не е сложно от фактическа и правна страна, поради което намира, че на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в минимален размер – 400 лева за исковото производство. В заповедното
производство ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 150 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
ответника е присъдена сумата от 146.13 лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. На процесуалния представител на
ответника – адвокат Румяна Цецова А.-САК и на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с
чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА е присъдена сумата от 389.68 лева, представляваща
разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че разноските за
адвокатско възнаграждение на ответника, респ. на адвокат А. (в хипотезата на чл.78, ал.3
ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 ЗА) е съобразено с чл.7, ал.2, т.1 и с чл.7,
ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска работа. В тази
връзка е оставил без уважение искането за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78, ал.5 ГПК на ищеца, обективирано в Исковата молба.
По изложеното съображения, Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 от ГПК на „.........“ ЕАД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“23Б, обективирано в
Молба (вх.№ 280279/21.08.2025 г.) за изменение на Решение № 15016/02.08.2025 г.,
постановено по гражданско дело № 31931/2021 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри
състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3