СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "А" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева
въззивно гражданско дело № 11283 по описа за 2016г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2016г., постановено по
гр.д. № 26978/2015г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, е признато за установено, че Н.Й.В.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 2 452. 21 лева, представляваща главница за доставена в периода м.05.2013г. – м.
04.2014г. -топлинна енергия в имот с абонатен № 178755, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.11.2014г. до изплащане на вземането, сума
в размер на 45, 09 лева, представляваща лихва за забава върху главното вземане
за периода 30.06.2013г. – 05.11.2014г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.12.2014г. по ч.гр.д. № 63963/2014г. на СРС, III г.о., 81 с-в, като искът за лихвата е
отхвърлен за разликата над 45,09 лева до пълния предявен размер от 120,26 лева.
С решението Н.Й.В. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 909 лева –
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 360 лева – разноски в
заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е
подадена въззивна жалба от ответника Н.Й.В., в която са развити съображения за
неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Твърди се, че
между страните липсва валидна облигационна връзка. Въззивникът поддържа, че
съгласно представените от ищеца доказателства, трето за спора лице е запазило
за себе си и съпругата си пожизнено вещно право на ползване на процесния
топлоснабден имот. Предвид изложеното твърди, че така учреденото право на
ползване изключва отговорността на жалбоподателя за заплащане на потребената
топлинна енергия. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Т.С.“
ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не са подали отговор на въззивната
жалба.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предявеният иск за заплащане на
законна лихва е отхвърлен за разликата над сумата от 45,09 лева до пълния
предявен размер от 120,26 лева, е подадена въззивна жалба и от ищеца „Т.С.“
ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната
част. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно бил възприел
експертното заключение по ССчЕ относно дължимия размер на лихвата, тъй като
същото следвало да бъде ценено в съвкупност с всички доказателства по делото.
Поддържа, че при изготвяне на експертното заключение вещото лице неправилно
било приложило спрямо процесния период приетите през 2014г. общи условия на
ищцовото дружество, докато приложими били Общите условия от 2008г. Навежда доводи,
че съдът следвало да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на лихвата. Моли съдът
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявения
иск изцяло. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Н.Й.В. е подал отговор на въззивната
жалбва, в който са развити съображения за неоснователност на същата. Поддържа,
че ищецът не бил оспорил приетата по първоинстанционното дело експертиза. Моли
съдът да потвърди решението в обжалваната част.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предвид горното следва да се изложат
съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по
доводите във въззивните жалби.
По жалбата на ответника Н.Й.В.:
За уважаването на
предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
От представения нотариален акт № 83,
том ІI, рег. №
6214, дело № 333/1999г. се установява, че на 29.10.1999г. ответникът Н.Й.В. е
купил от Д.С.Д.процесния топлоснабден имот, а именно апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „********на партера на вътрешната дворна постройка. Установява
се също, че по силата на описания нотариален акт, продавачът Д.С.Д.е запазил за
себе си и за своята съпруга Н.И.Д.правото на ползване на процесния имот до края
на живота на всеки един от тях. Представеният нотариален
акт се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща материална
доказателствена сила относно правото на собственост на ответника върху
процесния имот, както и относно учреденото в полза на посочените трети лица
вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва
при публично оповестени Общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
В случая по делото е
представена молба – декларация за откриване на партида от ответника В.,
подадена на 21.12.2005г. в топлофикационното дружество, като молителят е
поискал изрично да бъде открита партида на негово име и да бъде закрита
партидата на името на ползвателя Н.Д.. Ответникът В. е подписал представения
документ за главен отчет и на негово име са издадени представените по делото
справка и фактури. При така изложеното, в настоящия случай съдът намира, че е
налице облигационно правоотношение между страните, в хипотезата на встъпване на
ответника в съществуващото по силата на закона с носителите на вещното право на
ползване. Налице е обективирано съгласие на кредитора по смисъла на чл. 101 ЗЗД,
изразено в представените от третото лице неоспорени писмени доказателства.
Поради това съдът намира, че липсва законова пречка в тази хипотеза да възникне
облигационно правоотношение и с т.нар. „гол собственик“ на топлоснабдения имот,
в хипотезата на встъпване на трето лице в съществуващото правоотношение с
вещните ползватели. Ето защо ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия, в качеството му на солидарен длъжник.
Други оспорвания,
включително и досежно размера на исковете, не са релевирани в жалбата на
ответника.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението
между страните лице и по възлагане от етажните собственици. СРС е присъдил
галвницата съобразно заключението на приетата СТЕ.
По изложените съображения жалбата на
ответника е неоснователна.
По въззивната жалба на ищеца „Т.С.“
ЕАД:
Претенцията за заплащане
на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за доставена
топлинна енергия е обусловена от основателността на главната искова претенция.
Предвид основателността на иска за заплащане на главница, основателен се явява
и искът за заплащане на мораторна лихва. Досежно размера на претендираната
лихва за забава, СРС е присъдил сумата от 45,09 лева съгласно заключението на
приетата ССчЕ. Съгласно констатациите на вещото лице, процесната сума е
формирана, след като за целия процесен период м.май 2013г. – м. април 2014г. от
ищеца са издадени кредитни известия, с които се анулират всички фактури, издадени на прогнозни стойности, след
което е издадена обща фактура № **********/31.07.2014г. на база общо потребление , на обща стойност 2
452. 21 лв. Върху така фактурираната от самия ищец сума, лихвата за забава е в
размер на 45. 09 лв., начислена реално за периода 01.09.2014г. – 05.11.2014г.
При така изложеното, доводите в жалбата, че неправилно вещото лице е изчислило
обезщетението за забава съобразно чл.
33, ал. 2 от Общите условия, в сила от 12.03.2014г., са неоснователни. Съгласно
цитираната разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, като обезщетение за забава се
начислява едва след изравнявяне на отчетния период. Точно тази норма е
приложена счетоводно от самото топлофикационно дружество – ищец, поради което,
при анулиране на всички предходни фактури, не може да бъде начислено
обзещетение за забава при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от
2008г. – отделно върху всяка фактура.
По изложените
съображения жалбата на ищеца също е неоснователна.
Предвид горното, решението следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход на спора, не следва да се
присъждат разноски.
С оглед на цената на предявените искове
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № III – 81 – 2797 от 18.03.2016г., постановено по гр.д. № 26978/2015г.
по описа на СРС, ГО, 81 с-в, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С." ЕООД на страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.