Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….…/……….…. , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети март през
2021год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4099 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Б.А.Ш. *** ЕГН ********** подадена
чрез адв. Д.Л.Б. от АК Силистра, против НП №
19-0819-007401/21.01.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, с което са му били наложени следните адм.
наказания: 1. глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 25, ал.2 от ЗДП; 2. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно и постановено е при допуснати съществени
нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон. Навежда
твърдения за това, че изобщо не е присъствал на датата, в часа и на посоченото
в НП място, както и такива за пълна неяснота досежно това за какво точно
нарушение е наказан. Отделно от това сочи, че наложеното наказание глоба за
второто нарушение е прекомерно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство по
делото въззивникът се явява лично и с упълномощени от него двама адвокати. В
първото по делото заседание се представлява от адв. Д.Б.
от АК Силистра, а във второто такова от адв. Роси
Недева от АК Варна.
Пред съда въззивникът чрез
процес. си представител, заявява,че поддържа жалбата и оспорва отразените в
АУАН и НП фактически констатации. Във фазата по съществото на делото процес.
представител на въззивника пледира за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно като сочи, че събраните по делото доказателства сочели, че
въззивникът не е извършил нарушенията за които е наказан, както и че в хода на адм. наказателното производство били допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Претендира присъждане на направените по делото
разноски като представя договор за правна помощ и съдействие.
За въззиваемата страна, редовно
уведомена за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата. Сочи че нарушението било доказано, а в хода на адм. наказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че се претендират разноски от ответната страна моли да
бъдат присъдени такива в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на събраните по
делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Св. Д.Д.
работел като мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.
На 04.10.2019год. в сектор ПП
пристигнали румънски граждани и съобщили за възникнало на същата дата ПТП.
Единият от румънските граждани – Димитреску Кристиян Прахова дал обяснения в писмен вид на румънски език в които
посочил автомобил „Тойота“ с българска регистрация – ТХ5963АТ. На румънския гражданин
била предоставена бланка Приложение 16/към 150, т.3/ план-схема на която същият
начертал схема на ПТП-то в което е участвал. На същата дата бил издаден и
протокол за ПТП, в който фигурирал само участник №2 автомобил с румънски рег.№
РН31POV.
Писмените обясненията от
румънския гражданин не били преведени на български език.
Направена била справка в инф.
Масиви на МВР по рег. № на МПС-то посочено в писмените обяснения на румънски
език дадени от водача, който се тъжил и било установено че на този рег. номер
отговаря л.а. “Тойота Корола“ собственост на
въззивника Б.А.Ш..
Образуваната преписка била
изпратена началника на сектор „ПП“ Добрич с оглед призоваване на въззивника и
попълване на декларация по чл.188 от ЗДП, както и представяне на копие от
документ за сключена застраховка гражданска отговорност.
На 09.11.2019год. въззивникът
попълнил декларация по чл.188 от ЗДП в която посочил, че на 04.10.2019год. в
21:50ч. лекият му автомобил с ДК№ ТХ5963АТ е бил пред дома му в с.Бенковски,
ул. „17-та“ № 25. На същата дата въззивникът дал и писмени обяснения в които
потвърдил изложеното в декларацията. Посочил също така, че на 19.09.2019год.
автомобилът му е бил ударен отпред в ляво на паркинг пред „Уникредит“
в гр.Добрич.
На 30.11.2019год., в отсъствието
на въззивника, св. Д. съставил срещу същия АУАН бл.№ 381042 в който посочил, че
на 04.10.2019год. около 21:50ч., в гр.Варна по бул. „Осми Приморски“ полк в
посока към кв.“Виница“, управлявал собственият си л.а. „Тойота Корола“ с № ТХ5963АТ и на кръстовището с бул. “Левски“
преминава частично в съседна лява пътна лента и е блъснат от движещия се в
лявата лента в права посока л.а. М-с“ РН-31-POV, с което става ПТП с мат. щети.
След ПТП-то водачът го напуска без да спре и да установи последиците от него.
Като нарушени от въззивника норми св. Д. вписал в АУАН чл.25, ал.2 и чл. 123,
ал.1, т.1 от ЗДП.
На 18.12.2019год. АУАН бил
връчен на въззивникът, който го подписал вписвайки че има възражения.
Въззивникът подал и писмени
възражения срещу АУАН в които посочи, че от акта не ставало ясно какви
нарушения е извършил и при какви обстоятелства. Посочил, че от кварталния,
който му връчил акта разбрал, че той му бил съставен за това че бил причинил
ПТП на 04.10.2019год. в гр.Варна, като заявил, че през това време изобщо не е
посещавал гр.Варна, както и че никой друг освен него не е управлявал автомобила
му.
Назначена била комисия от пет
души, която прегледала докладните записки приложени към АНП изготвени от
служители взели отношение по случая, преценила че АУАН е законосъобразно
съставен.
На 21.01.22020год., въз основа
на АУАН, началник група към ОД МВР сектор „ПП“ съставил атакуваното НП, като
възприел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.2 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП
и му наложил съответните адм. наказания.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал актосъставителят Д.Д.. Същият сочи, че към месец декември работел в сектор
„ПП“ при ОД на МВР Варна като мл. автоконтрольор. Сочи, че дошли румънски
граждани, които се жалвали, че с техния автомобил било допуснато ПТП на
кръстовището между бул. „Осми Приморски полк“ и бул. „Левски“ в гр.Варна, както
и че посочили рег. номер на МПС. Направена била справка в информационните
масиви и било установено, че такъв автомобил съществува. Свалени били обяснения
от румънски гражданин, на румънски език и посредством гугъл
преводач св.Д. успял да разбере какво точно се е случило и били издадени
съответните документи на румънския гражданин. В последствие била изискана
информация от собственика на автомобила с българска регистрация дали той е
управлявал автомобила.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал и св. Й. Мехмед Манаф. Същият сочи, че познава
въззивника отдавна като и двамата живеят в едно населено място – с. Бенковски.
Сочи, че на 19.09.2019год. двамата с въззивника, с автомобила на последния -
Тойота Корола червен на цвят, отишли в гр.Добрич по
работа. Там паркирали автомобила на паркинга до „УниКредит
Булбанк“. Заявява, че било вече започнало да се смрачава когато се върнали при
него и потеглили към с.Бенковски. По пътя, в района на с.Карапелит се чул
някакъв шум от автомобила и въззивникът спрял. Слязъл и видял, че цялата лява
страна на автомобила му е ударена.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени освен АУАН още и писмени обяснения дадени на 04.10.2019год. на
румънски език; застрахователна полица на румънски език; докладна записка от мл.
Инспектор Д.Д. от 04.10.2019год.; план-схема
Приложение №16 /към150т.3/; протокол за ПТП № 1736760 от 04.10.2019год.;
справка за собственост на МПС с рег.№ ТХ5963АТ; писмо от началника на сектор ПП
Врана до началника на Сектор ПП Добрич; писмо от началника на Сектор ПП Добрич
до началника на Сектор ПП Варна; декларация по чл.188 от ЗДП изходяща от Б.А.Ш.;
обяснение от същото лице; застрахователна полица; Талон за регистрация на МПС с
рег.№ ТХ5963АТ; докладна записка от инсп. Г Д. и
снимков материал възражение от Б.А. срещу АУАН № 381042/30.10.2019год.; справка
относно възражение срещу АУАН; Заповед № 8121з-515/14.05.201год. на министъра
на вътрешните работи; справка за нарушител, както и информация за пратка от „Еконт“.
Допълнително в хода на съдебното
следствие, съобразно указанията на АС Варна дадени с решение №
1466/13.10.2020год. по КНАХД № 2039/2020год., са били изискани и съответно
представени от въззиваемата страна и приети по делото, обясненията от Димитреску Кристиан на румънски език ведно с превод на
български език даден от заклет преводач, както и 3бр. снимки на л.а. с рег.№
РН31DOV=
От приложения легализиран превод
на обясненията на Димитреску Кристиян се установява
следното “по време когато напусках булеварда в посока напред от дясната страна
ми сряза пътя една кола с тъмно-черен цвят Марка Toyota, с номер ТХ5963Ат,
която беше на лентата за вървене отдясно и по този начин направи авария на
моята кола от дясната страна на лицето на крилото, а другата кола имаше от
лявата страна на крилото отзад. Спрях и поисках да говоря с дамата, но тя освен
български друг език не говореше. Казах и, че звъня на полицията и в този момент
тя се качи в колата и тръгна. Колата ми е с номер PN 31(не се разбира)
представих я пред най- близкото управление на полицията Варна.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни и веществени, които
кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се и
кореспондиращи по между си и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените във вина на
въззивника нарушения, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата
при които са извършени както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушенията и предявяване
на адм. наказателното обвинение съдът не констатира и
в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.
С оглед на събраните по делото
доказателства обаче съдът счете, че адм.
наказателното обвинение е недоказано.
С НП въззивникът е наказан, за
това, че на 04.10.2019год. около 21:50ч., в гр.Варна, като водач на л.а.
„Тойота Корола“ с ДК№ ТХ5963АТ докато управлявал
МПС-то по бул. „Осми Приморски полк“ в посока към кв.“Виница“ на кръстовището с
бул. „Левски“ преминал частично в съседна лява лента и бил блъснат от движещия
се в тази лента в права посока л.а. в румънска регистрация като след ПТП-то го
напуснал без да спре и да установи последиците от него – нарушение на чл. 25,
ал.2 от ЗДП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.
В случая безспорни и категорични
доказателства в подкрепа на така повдигнатото обвинение на въззивника не са
събрани в хода на цялото адм.наказателно
производство.
От показанията на св. Д.
(актосъставителя) се установява, че той не е посетил местопроизшествието,а на
място в сградата на сектор ПП били пристигнали румънски граждани, които се
тъжали и от тях разбрал какво се е случило, както и че румънските граждани били
посоли рег № на другия автомобил участвал в ПТП-то.
От приложените към преписката
писмени обяснения дадени румънски език и представени в легализиран превод в
хода на съдебното следствие обаче не се установява изложената в АУАЯН и НП
фактическа обстановка.
На първо място от цитираните
по-горе в мотивите дословно обяснения на румънския гражданин (след представяне
на техния превод на български език) не се установяват нито мястото на което е
възникнало ПТП-то, нито дори посоката на движение на този водач. В същите
автора е посочил „по време когато напусках булеварда в посока напред от дясната
страна ми сряза пътя една кола“. Кой булевард, в коя лента се е движел
румънския водач и в каква посока, колко ленти е имало в този участък, не е
ясно. Следва да се отбележи, че посоката, броя на лентите в съответната посока,
точното местоположение на автомобилите, както и направлението в което се е
движел всеки един от тях е от съществено значение за преценка кой носи вина за
процесното ПТП, ако и да се предположи (защото няма данни още по-малко пък
доказателства), че ПТП-то е било реализирано на кръстовището между двата
булеварда посочени в НП. Нещо повече доколкото посоченото кръстовище е
усложнено, в още по-голяма степен следва посочените по-горе факти да са
изяснени, нещо което няма спор, че не е било сторено.
На следващо място дори и да се
предположи, че румънския гражданин е участвал в ПТП станало на това кръстовище,
то безспорни и категорични доказателства, които да установят, че ПТП е
възникнало именно с автомобила собственост на въззивника няма.
Действително в писмените
обяснения на румънския гражданин са посочени марката на автомобила - Тойота“
(без посочване на модел) и рег. № участвал в ПТП, който рег.№ няма спор, че отговаря
на автомобила собственост на въззивника. Отговаря и марката на автомобила. От
целия останал събран по делото доказателствен материал обаче, в това число и
обясненията на румънския гражданин в останалата част (изключая
посочения рег. № на автомобила) може с категоричност да се приеме, че
автомобилът собственост на въззивника с рег.№ ТХ 5963АТ не е участвал в
процесното ПТП.
На първо място от писмените
обяснения на румънския гражданин се установява, че автомобилът, който му
„срязал“ пътя – автомобилът с който се е ударил е бил тъмно-черен цвят.
От приложените към АНП рег.
талон на автомобила собственост на въззивника, от приложената справка от
информационната система на КАТ, както и от показанията на св. Манаф депозирани
непосредствено пред съда, се установява, че автомобилът на въззивника – „Тойота
Корола“ с рег.№ ТХ 5963АТ е червен на цвят. Нещо
повече в показанията си пред съда св. Манаф уточнява че автомобила не е тъмно
червен цвят или вишнав такъв, а е светъл цвят.
На следващо място видно от
цитираните по-горе писмени обяснения на румънския гражданин в тях той сочи, че
аварията е станала от дясната страна на лицето на крилото по неговата кола, а
другата кола имала от лявата страна на крилото отзад. С други думи
съприкосновението е било в предната дясна част на румънския автомобил и задната
лява част на автомобила с българска регистрация. От приложената към преписката
докладна записка изготвена от инсп. Георги Д. –
служител на ОД МВР Добрич, се установява, че той на 09.11.2019год. е извършил
оглед на автомобила на въззивника, но увреждания в задната лява част на
автомобила не е констатирал. Констатирал е такива в предната лява част – прага
в близост до калника и предна лява врата, в долната част в близост до прага.
Безспорно огледа е извършен около
месец след датата на нарушението посочена в АУАН, но констатациите напълно
съответстват със съобщеното от въззивника още в момента в който е дал
декларацията по чл.188 от ЗДП както и със съобщеното от св. Манаф в съдебното
следствие.
Тези съществени несъответствия
между основните факти съобщени от румънския гражданин и събраните доказателства
установяващи цвета на МПС-то на въззивника, както и констатираните по
автомобила на последния увреждания, сочат на това, че в обясненията си
румънският гражданин не е посочил точния рег. номер на автомобила с който се е
ударил.
В тази връзка няма как да не
бъде отбелязано, че ако контролните органи бяха ползвали преводач при
осъществената комуникация с румънския гражданин или най-малкото бяха ползвали
преводач за изясняване съдържанието на дадените от него обяснения на румънски
език, а не гугъл преводач, както сочи св. Д.,
очевидно биха достигнали до други правни изводи досежно авторството на
нарушението, което впрочем е било оспорвано от въззивника в хода на цялото адм. наказателно производство още от момента на попълване
на декларацията по чл. 188 от ЗДП на 09.11.2019год., в дадените от него писмени
обяснения на същата дата и най-накрая в депозирането възражение срещу АУАН,
което проформа е било разгледано от петчленна
комисия, която очевидно, нещо повече безспорно според настоящия съд, изобщо не
се е била запознала с обясненията на водача подал сигнала за настъпилото ПТП,
който е и единствения очевидец. Горното се установява по категоричен начин от
писмо изпратено от началника на Сектор ПП (л.16 от делото) във връзка с дадени
указания от съда за представяне обясненията на румънския гражданин в превод на
български език. В цитираното писмо е посочено, че такъв превод не е бил правен.
Обясненията в превод на български език са представени пред съда в последствие,
след изрични указания, че всички доказателства на чужд език следва да бъдат
представени и в превод на български съобразно нормата на чл. 134 от НПК.
Безспорно в обясненията на румънския гражданин е бил посочен рег.№ на
автомобил. Горното обаче съвсем не е достатъчно за да се приеме априори, че точно автомобил с този рег
№ е участник в ПТП още повече, че се касае за информация съобщена от чужденец,
за който е възможно да не може да разчете най-малко буквите от номера изписани
на кирилица. Направените възражения от въззивника са налагали извършване на
допълнително разследване при което да се събере (в случая да се изясни)
информацията дадена от единствения очевидец на произшествието, което очевидно
не е било сторено.
И след като безспорни и
категорични доказателства, че с МПС-то на въззивника е било допуснато ПТП на
04.10.2019год. в гр.Варна, (датата посочена в НП), то НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е
представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в общ размер на 1800лв.. В тази насока са представените
по делото два договора за правна защита и съдействие. Договор от 20.03.2020год.
за правна защита и съдействие сключен между въззивника и адв.
Д.Л.Б. видно от който с него е договорено възнаграждение в размер на 800лв. за
изготвяне на жалба и процес.представителство както и договор сключен на
01.12.2020год. с който е договорено възнаграждение в размер на 1000лв. за
процесуално представителство по НАХД № 4099/2020год., като и в двата договора е
налице и изявление, че сумите са платена в брой при подписване на договорите.
Налице са и подписи на упълномощител и упълномощен в
договора за правна защита, поради което и в тази част договорите имат характер
на разписки и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава
със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС,
удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното
възнаграждение. Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за
този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е
300лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
400лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст
от наредбата е 300лв. И като съобрази, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение надвишава значително минималния размер на адвокатското
възнаграждение предвиден в Наредбата (шест пъти), както фактическата и правна
сложност на делото съдът счете, направеното своевременно от страна на процес.
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
възнаграждението се явява основателно. Счете, че на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 500лв., която сума намери за съответна на
фактическата и правна сложност на делото и активността
на процесуалния представител на въззивника в производството посредством
изготвяне на въззивна жалба, участие в няколко
съдебни заседания (в това число и пред касационна инстанция доколкото
настоящото производство е второ пред въззивния съд) и
ангажиране на доказателства в подкрепа на защитната теза. В случая съдът
намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не задължава съда
автоматично да присъжда адв.възнаграждение в
минимален размер в каквато насока е формулиранато от
въззиваемата страна искане. Адвокатското възнаграждение трябва
да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали
съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер
следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл.
63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-007401 от 21.01.2020год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР
Варна с което на Б.А.Ш. ЕГН ********** *** е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25,
ал.2 от ЗДП, както и адм. наказание глоба в размер на
200лв. и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Б.А.Ш.
ЕГН ********** *** сума в размер на 500лв. представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: