Определение по дело №235/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  

гр. Кърджали, 10.06.2022 г.

 

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 235/2022 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК, вр. чл.56, ал.4 АПК. 

Образувано е по жалба от З.А.Х. от ***, подадена чрез адв. Д.И., срещу Разпореждане  №2113-08-108#3/18.05.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали. с което е прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че неправилно административният орган е приел наличието на предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за прекратяване на административното производство. Твърди, че влязлото в сила разпореждане № Ц2113-08-1100#7/21.10.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, с които му било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право не бил разрешен със сила на присъдено нещо. Счита, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото му на пенсия не е приключило, а правото му да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. По изложените съображения иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на длъжностното лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане на подаденото заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възрасти и на добавка по чл.9 ЗПГРРЛ. Претендира деловодни разноски.

Ведно с подадената жалба и административната преписка по издаване на оспореното разпореждане, ответникът е депозирал и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с искане за намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление с вх. № Ц2113-08-1100/31.08.2020 г. и вх.№ Ц2108-08-6/31.08.2020, З.Х. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и отпускане на добавка по чл.9 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Към заявлението приложил и необходимите документи.

С Разпореждане № Ц2113-08-1100#7/21.10.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, както и на добавката по чл.9 ЗПГРРЛ, поради това, че действителния му осигурителен стаж възлизал на 11 г. 05 м. и 16 дни, поради което не били налице предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Прието е, че периодът на наборна военна служба с продължителност 2 г. 1 м. и 22 дни, както и периодът на незаконна репресия по чл.1, т.11 от ЗПГРРЛ, с продължителност 1 г. 5 м. и 4 дни, въпреки, че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Няма данни за оспорване на горното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло  в законна сила.

Ha 31.01.2022 г.  жалбоподателят Х. е подал ново заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за отпускане на добавка по чл.9 ЗПГРРЛ. В заявлението е отбелязано че на 26.01.2022 г. е подадено заявление до осигурителния архив на ТП НОИ Кърджали, за издаване на УП-13, което да бъде предадено по служебен ред.

С Разпореждане №2113-08-108#3/18.05.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, производството по подаденото заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В мотивите към оспореното разпореждане е прието, че с новото заявление се иска отпускане на същия вид пенсия и към него не са приложени нови документи. Посочено е, че наличната промяна във възрастта не оказвала влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, поради което е прието, че въпросът е решен с влязъл в сила административен акт и административното производство по подаденото  заявление е недопустимо и следва да бъде прекратено. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 26.05.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган- ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. По аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката за допустимост на административното производство. Разпореждането е издадено и в предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите към случая  фактически и правни основания. 

Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон.

Установи се в случая, че с влязло в сила Разпореждане № Ц2113-08-1100#7/21.10.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Последното разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност. Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка, по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване на правото, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е било преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.

Предвид изложените съображения съдът намира, че изричният отказ да се разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на подадените от З.Х. заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за отпускане на добавка по чл.9 ЗПГРРЛ.

             При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно приложения ДПЗС от 02.06.2022 г. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора,  следва ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, деловодни разноски в размер на 350 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане  №2113-08-108#3/18.05.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, е прекратено образуваното производство по заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г., подадени от З.А.Х. 

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с вх.№2113-08-108/31.01.2022 г. и заявление с вх.№2113-08-1/31.01.2022 г., подадени от З.А.Х. 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Кърджали, да заплати на З.А.Х. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 350 лева. 

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.

 

С Ъ Д И Я: