Решение по дело №573/2017 на Районен съд - Ловеч

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Л., 14.12.2017 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 573 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 11 - 0000352 от 27.11.2015 г. на Мирослава И. Ангелова, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Л. е наложена на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Детска ясла № 1 “Ш.П.”, със седалище в гр.Л., ул.”С.С.” № 3, ЕИК *************, представлявана от директора Р.С. Ж. - П., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.127, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗЗБУТ.

Недоволен от наказателното постановление останал  жалбоподателят Детска ясла №1 „Ш.П.”, представляван от директора Р. Ж., който го обжалва в срок чрез адв.Л. и излага, че е незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, не е извършено деяние, което да е противоправно и моли съда да отмени обжалваното НП, като присъди направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Л., която моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява: на първо място, че има абсолютно и пълно разминаване в правната квалификация на нарушението, дадена в акта и НП, което е особено съществено процесуално нарушение и е достатъчно за отмяна на НП. На второ място счита, че макар да се представи по делото допълнително споразумение сключено между Детска ясла „Ш.П.”  и починалата П., това допълнително споразумение не може да промени страните по трудовия договор, който е сключен с Община Л. и именно това е било отговорното лице за осигуряване не безопасни условия на труд.  На трето място счита, че от събраните свидетелски показания се установява съдържането на периодичен инструктаж, провеждан за всеки служител ежегодно в Детската ясла, чието съдържание е било насочено и към дейността почистване, като в Правилника за вътрешния трудов ред  в чл. 31, т.2 се съдържа задължение за почистване от всички служители на Детската ясла. На следващо място излага, че не съществува изискване за издаване на писмени инструкции за работа, освен ако не се използва специално оборудване, както е посочено  в чл.166 от Наредба № 7 за минимални изисквания за здравословни и  безопасни условия на труд, а не се установява такова оборудване въобще да е използвано, като извода, че пострадалата се е качила на стол, почива изцяло на предположения. Относно наложената имуществена санкция сочи, че същата е в изключително завишен размер, без да са изложени мотиви за увеличаване на минимума предвиден в закона от 1500 лв. на 5000 лв., поради което счита, че дори да се приеме, че НП  е законосъобразно, санкцията следва да бъде намалена до минималния в закона размер. Представена е писмена защита.

          За ответника – Дирекция “Инспекция по  труда”- гр. Л., редовно призован се явява юриск.Д., който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че предвид данните от проверката, които са категорично установени, на които е дадена правна квалификация, различна от АУАН, не е процесуално нарушение, тъй като описаните в АУАН обстоятелства и доказателства, които ги потвърждават и правната квалификация на нарушението нямат характер на окончателно властническо волеизявление, каквото представлява НП, т.е. няма пречки съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН след съставянето на акта и преди издаването на НП наказващият орган да събира нови доказателства, имащи значение за случая, включително и свидетелски показания, като в случая това са писмените обяснения на директорката и служителите на Детската ясла. Отбелязва, че се обжалва НП, а не АУАН, затова няма как да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, при положение, че обстоятелствата, които се обжалват и че посочената квалификация на нарушението и санкцията се съдържат в самото НП, което е било редовно връчено на жалбоподателя и той се запознал в детайли с него. Относно наличието на качеството на работодател по отношение на Детска ясла № 1 счита, че съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските ясли са организационно обособени структури, които се създават от общините и издръжката им се финансира от Общинския бюджет. Качеството на работодател е признато и в протокола от НОИ от 15.10.2015г.  за резултатите от извършеното разследване на злополуката. В този смисъл е решение № 406/02.12.2016 г. по гр.д.№ 1955/2015 г. на РС-Л., с което е признато качеството на работодател на Детската ясла и като такъв е осъден да изплати обезщетение на близките на починалото лице. Представена е и писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.П., Е.И., Б.Г.Л.С., от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 14.09.2017 г. бил съставен Акт № 11-0000352 за установяване на административно нарушение от св. К.П., в присъствието на св. Е.И., срещу Детска ясла №1 „Ш.П.” гр.Л., в качеството му на работодател, за това, че на 25.08.2015 г. е извършена проверка по работни места в Детска ясла №1 «Ш.П.», гр.Л., ул.”С.С.” №3 по повод настъпила на 24.08.2015 г. злополука с лицето П.В. П., ЕГН: **********, изпълняваща длъжността „медицинска сестра” в яслата. При проверката е установено,  че към момента на настъпване на злополуката в яслата е извършвано основно почистване, в което са участвали всички служители, независимо от изпълняваната от тях длъжност. При проверката е изискана, но не е представена инструкция за безопасна работа при извършване на дейността „почистване и хигиенизиране на работните помещения” включваща и работа на височина, от което е направена констатация, че такава въобще не е разработена. Предвид настъпилата злополука е видно, че предоставянето на писмени инструкции на работещите за този вид работа е било необходимо. Предвид гореизложеното е установено, че Детска ясла №1 „Ш.П.” , в качеството си на работодател е извършило нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е предоставило на работещите писмена инструкция за безопасна работа при извършване на дейността „почистване и хигиенизиране на работните помещения” на Детска ясла №1 „Ш.П.” гр.Л., което представлява нарушение на чл.166,ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. По акта жалбоподателят е вписал, че ще представи възражения в тридневен срок, такива са приложени към преписката/л.41/. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

    При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Л., видно от представената Заповед № ЧР-427/21.05.2015 година, с която Мирослава И. Ангелова е назначена на тази длъжност, а правомощията й да издава НП произтичат от разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда именно в това й качество. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Относно възражението на адв.Л., че санкционираното лице няма качеството на работодател, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като съгласно §1,т.1 от ДР на КТ "Работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”, а съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №26/18.11.2008 година за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските ясли са организационно обособени структури, които се създават от общините и издръжката на децата се финансира от съответния общински бюджет. Управлението и ръководството на детската ясла се осъществява от директора, който по силата на чл.8 ал.4 т.4 сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла. В подкрепа на този извод е и представеното от ответника допълнително споразумение №2/02.01.2014г. към трудов договор №2/23.12.2011г.

С оглед на събраните в хода на административнонаказателното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че част от описаните в АУАН фактически констатации съответстват на действителното положение. Безспорно установено от писмените и гласните доказателства е, че П. П. е била служител в детската ясла и че в деня на инцидента 24.08.2015 г. е била на работа, както и че наред с всички останали служители е участвала в  организираното основно почистване на всички помещения, по-точно в почистването на спално помещение на І-ва яслена група, заедно със свидетелите С. и Г.. От показанията на св.С. и Г. се установява, че в един момент са чули шум, обърнали са се и са възприели П. паднала на земята, като нито една от свидетелките не е наблюдавала П. и съответно не може да заяви как точно това се е случило, не са я възприели преди падането да е била на стол, а впоследствие са видели такъв на терасата.  Единствено на базата на представената при проверката длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра“ проверяващите са приели, което е възприето и от наказващия орган, че в длъжностните задължения на медицинските сестри не са включени такива, свързани с почистване на помещенията. Този извод обаче се опровергава от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, от които се установява, че задължението на медицинските сестри да участват в ежегодното почистване на яслата произтича от чл.31 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Детска ясла №1 „Ш.П.“, т.е. на медицинските сестри са им били вменени задължения за почистване и хигиенизиране на помещенията в яслата, поради което не може да се приеме, че това тяхно задължение е следвало да бъде изрично записано в длъжностните им характеристики. В тази връзка е възприета констатацията по акта, че както към момента на проверката, така и при приключването й, не е представена инструкция за безопасна работа при извършване почистване на помещенията, т.е. наказващият орган е приел, че такава инструкция е необходима. В същия смисъл са и дадените с протокол от 11.09.2015 г. задължителни предписания/т.2/. Едновременно с това наказващият орган е отразил в обстоятелствената част на НП, че работодателят не е осигурил на работниците и служителите указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения, а именно правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла. Съдът намира, че по този начин наказващият орган е допуснал противоречие в самото НП относно констатациите в хода на извършената проверка, описание на нарушението и неговата правна квалификация, като е приел, че инструкция за безопасна работа при извършване на почистване е необходима, но въпреки това е описал нарушението по различен начин – неосигуряване на указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения, а именно правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла. Налице е противоречие и между АУАН и НП относно описаното административно нарушение и нарушената правна норма. Описаното в АУАН нарушение се изразява в непредставяне на работещите на писмена инструкция за безопасна работа при извършване на дейността „почистване и хигиенизиране на работните помещения” като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, докато наказващият орган с НП е приел, че нарушението се състои в това, че в процеса на експлоатация на заведението, работодателят не е осигурил на работниците и служителите указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения - правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла и го е квалифицирал като нарушение по чл.127, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗЗБУТ.

Следва да се има предвид, че нормите на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. касаят изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, когато на работното място се използва работно оборудване и съгласно чл.166, ал.1 от Наредбата работодателят предоставя необходимата информация за ползването на това оборудване и когато е необходимо и писмени инструкции за използването му. И само когато използването на работното оборудване носи риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят е длъжен да осигури прилагането на писмени инструкции – чл.166, ал.2 от Наредба № 7/1999 година. В конкретния случай не е установено с категоричност, че трудовата злополука със служителката е настъпила вследствие падането от стол, затова и наказващият орган е използвал израза :” вероятно П. е използвала стол”. Друг е въпроса, дори при установеност на това обстоятелство, доколко столът може да се приеме като работно оборудване в дейността по почистване на помещенията, още по-малко пък какъв е риска, който носи за безопасността и здравето на работещите.

Очевидно е, че няма съответствие в правната квалификация на деянието в акта и в НП. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя. Посочването на различни разпоредби в акта и в наказателното постановление създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, така и между посочените като нарушени законови норми. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи обуславя порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Съдът не споделя възражението на юриск.Д., че квалификацията на деянието се определя в НП, тъй като със съставяне на акта се поставя началото на административнонаказателното производство и още към този момент жалбоподателят трябва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен, за да организира защитата си. Именно с тази цел в чл.42,т.8 и чл.44 от ЗАНН е предвидена изрична възможност за възражения по съставения АУАН, така че няма как да бъде споделено становището, че описанието на нарушението и неговата правна квалификация в акта са без правно значение и меродавна е правната квалификация, дадена в НП. Разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, но не и тези които касаят квалификацията на деянието. Освен това подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление, а както беше отбелязано по-горе съдът констатира противоречиви обстоятелства, касаещи описанието на нарушението от наказващия орган и неговата квалификация. Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава правомощия на наказващия орган при необходимост да разследва спорните обстоятелства, но тези спорни обстоятелства следва да са свързани с доказване на констатираното с акта нарушение, а не такива, които сочат на извършване на друго, различно от описаното в акта нарушение. В противен случай би се стигнало до издаване на НП за нарушение, за което няма съставен АУАН, което е недопустимо. Юриск.Д. се позовава на писмени обяснения от директорката и служителите на детската ясла, но при прочит на дадените от Г. и С. обяснения на 25.08.2015 г. в хода на проверката и тези дадени от същите лица на 02.10.2015 г. съдът не констатира съществени различия и не счита, че депозираните обяснения от 02.10.2015 г. внасят нови обстоятелства, касаещи описанието и квалификацията на вече констатираното и отразено в АУАН нарушение. Напротив вторите обяснения само допълват, че във въпросното помещение е имало стол, който обаче не е бил използван от свид.Г. и С. и не съдържат твърдения от тях, че е бил използван от П., което от една страна води до опровергаване на посочената в акта констатация, че се касае за работа на височина, а от друга и до неяснота как наказващият орган е пресъздал фактическата обстановка, при която е настъпила злополуката.  Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство. Константна е съдебната практика, че непосочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

С оглед изложеното, съдът приема, че не се потвърждават с категоричност възприетите от наказващия орган констатации, съответно направените от същия изводи, като  при издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на процеса, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. на ОСК на ВАС по тълк.дело №7/2008 год., в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 - 0000352 от 27.11.2015 г. на Мирослава И. Ангелова, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Л., с което е наложена на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Детска ясла № 1 “Ш.П.”, със седалище в гр.Л., ул.”С.С.” № 3, ЕИК *************, представлявана от директора Р.С. Ж. - П., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.127, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗЗБУТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

                            

 

                            

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :