Р Е Ш Е Н И Е
Номер 462 22.10.2019
г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№733 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Д.Ю.Т. ***, с която е предявен иск за заплащане сумата
2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата 100лв.
за имуществени вреди в резултат на получено увреждане на 17.03.2019г. Иска и
разноски. Сочи, че на 17.03.2019г. в с.Манастирци, в близост до контейнерите за
отпадъци, както си вървял бил нападнат внезапно от глутница бездомни кучета.
Излизайки зад контейнерите го нападнали
от дясната страна, три от тях го съборили на земята, били общо около седем.
Усетил болка от захапване в левия крак
под коляното в прасеца, след това бил ухапан и по десния крак, други две кучета
го изподрали по китките на ръцете, започнали да го хапят и по ръцете. В един
момент отнякъде се появила кола, шофьор се засилил към него и кучетата,
натиснал клаксона и така разгонил кучетата. След което го откарал в бърза помощ
Лозница, където му оказали медицинска помощ. Препоръчали да отиде в болницата
Разград и там го насочили към инфекциозно отделение. В момента бил на терапия,
по график му правели инжектиране на лекарства против бяс. Не могъл да спи, бил
стресиран, събуждал се от кошмари. На
22.03.2019г. посетил съдебен лекар, който установил нараняванията описани в
приложено съдебно медицинско удостоверение. Болката в краката му продължавала и
в момента, усилвала се при движение. Станал напрегнат и тревожен, спял
неспокойно, започнал да се страхува от кучета, като преди това имал положително
отношение към животни. Счита, че кучетата са безстопанствени поради това, че на
някои от тях имало закрепени ушни марки. Както и че отговорността бездействието
на ответника е отговорен за претърпените
вреди.
Ответникът намира иска за
допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията в молбата. Счита, че е изпълнил
задълженията си посочени в ЗЗЖ, приета Наредба №16 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, програма за намаляване популацията им. В изпълнение
на тази програма сключила договори за възлагане на дейности по нея на
26.05.17г. и на 30.07.2018г. Регулярно залавят безстопанствени кучета,
извършват мерки по обработване, като такива действия са извършени на
25.10.18г., 05.02.19г. и на 19.02.19г. Има регистрирани, ваксинирани и маркирани
132 кучета. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия в извършване на действия по предизвикване на животните,
съгласно чл.7 ал.1 ЗЗЖ, действия по чл.151 т.2 от ЗВМД. Както и че размерът на
претенцията е завишен и справедлив би бил размер от 1000лв.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът, който живеел в с.:=пристигнал
в гр.Лозница на 17.03.2019г. около 10часа. Слязъл на ул. Н. Й.Вапцаров и
тръгнал към центъра. В близост на контейнери за смет бил нападнат от няколко
кучета, които се хвърлили към него, бил съборен на земята и усетил ухапване в
левия крак в областта на прасеца, захапвали го по ръцете, но бил облечен с
дебело яке В един момент към него се приближил автомобил, управляван от св. Т.Х..
В показанията на св. Х. сочи, че него ден се прибирал от центъра с автомобила
си. На около 50м. от къщата видял човек, обкръжен от пет-шест кучета. Свирнал с
клаксон, те се подплашили и се разбягали. Свалил прозореца на предното стъкло,
познал ищеца, попитал го дали е добре. Той му казал, че са го ухапали. Казал,
че по левия крак са го ухапали, като вдигнал панталона си и тръгнал към
Спешната помощ. В този район преди това виждал да се събира глутница кучета, които към момента ги нямало. Едното
от тях било по-едро, високо близо половин метър. В близост имало парк и детска
площадка.
В показанията си св. Б. Т. сочи,
че през пролетта на тази година брат му се прибрал с бинтове по крака. Бил
стресиран и уплашен, заеквал като говорел. Казал, че кучета го нападнали в
гр.Лозница, като Т. го спасил, като прогонил кучетата. Пет дни ходил да му
слагат инжекции, които се правят против бяс. За това наемал кола, за да го
карат, като заплащал 15 или 20лв. за отиване в гр.Разград..
Според
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска
експертиза в резултат на инцидента на 17.03.2019г. пострадалия е получил: Дъговидно,
под нивото на околната кожа охлузване по гръбната
повърхност на долна трета на лява подбедрица,
по-дълбоко в горната част; широко охлузване в най-горната част на външностранична повърхност на дясната подбедрица.
Множество драскотини, вкл и с пресечен вид, по гърба на дланите и пръстите на двете ръце; по цялата външностранична повърхност на лявата подбедрица;
пръснати драскотини по лице, гръбна и външностранична повърхност на дясна подбедрица.
Проведен курс от пет апликации на противобясна
ваксина. По своята медико-биологична характеристика установените увреждания
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.
В своята съвкупност могат да бъдат получени при нападение от кучета –по гърба
на дланите и пръстите на двете ръце- от динамично въздействие на зъби на куче и
са т. нар. „защитни увреждания“, по лява подбедрица-динамична
следа от опит за захапване, останалите-следи от зъби или нокти.
Възстановяването става за срок от около две седмици. Съдът кредитира
заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
Съдът няма причина да не
кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни
незаинтересовани, а показанията на св.Б.Т. при хипотезата на чл.172 от ГПК, като
същите се подкрепят от показанията на св.Т.Х., заключението на вещото лице и
писмените доказателства.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за
заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е доказан по основание.
Отговорността на ответника по своята правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното от
него лице, при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини
виновно вреди на пострадалия, както и при наличие на причинна връзка между тях.
На първо място съдът намира, че се установява, че действително ищецът е бил
нападнат от кучета, които са бездомни, видно от показанията на св.Т.Х., който
ги е виждал и преди инцидента, запомнил и ги описва какви са и как изглеждат -
били пет-шест, едното по-голямо. Не се събраха доказателства кучетата да са
били нечия собственост. От събраните писмени доказателства се установява, че на
Община Лозница е възложено да осъществява дейности, свързани с ограничаването, обезпаразитяването и популацията на безстопанствените кучета,
като отговорността следва от възложените със закон задължения - чл.40 от ЗЗЖ, като
е приета и Програма за намаляване популацията и трайното решаване на проблема с
безстопанствените кучета на територията на Община Лозница. Съгласно целите на
програмата след около пет години популацията на кучетата трябва да бъде
овладяна и да се премине към извеждането им от улиците и трайното им
настаняване в приемници.
Като в мярка 6 от същата е предвидено да се извърши трайно маркиране на
повечето обработени кучета, предстоящ график за залавяне и обработване на
безстопанствените кучета. Програмата е била приета с Решение №101 от
25.06.2008г. на Общински съвет Лозница. При бездействие от страна на лицата, на
които кметът е възложил функции, следва
да се ангажира отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД като юридическо лице,
което е възложило свои установени със закон задължения на друго лице. По делото
действително е приложен договор №70 от 26.05.2017г. за възлагане на дейности на
сдружение „Германо-Българска помощ за животните“, както
и договор №133 от 30.07.2018г., съответно са приложени и протоколи за проведени
масово профилактично мероприятие от 25.10.18г., 05.02.2019г. и 19.02.2019г. за извършени ваксинации срещу
бяс на безстопанствени кучета, които явно са отразени в регистър по чл.47 ЗЗЖ. От
показанията на св. Т.Х. обаче се установява, че безстопанствените куче
нападнали ищеца не са имали марки, т.е. регистрирани. Не е изпълнено
задължението на ответната страна, съгласно посочените разпоредби, както и задълженията
съгласно програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. А
видно от показанията на разпитания свидетел, глутницата от пет-шест кучета е
виждал и преди инцидента в района. Явно, че кучетата ухапали ищеца са били
агресивни, няма данни да са били предизвикани от него, поради което е
неоснователно възражението на ответника. Така установените обстоятелства са
достатъчни, за да се приеме отговорността на Община Лозница. Безспорно са
установени и травматичните увреждания обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Размерът на обезщетението за тези неимуществени
вреди съдът следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения,
неговото обществено и социално положение. Установено е, че в резултат на травматичните
увреждания ищеца е търпял болки непосредствено след инцидента, като
възстановяването от нараняванията според вещото лице е за около две седмици Установено
е също така, че е преживял уплаха, и стрес, които са обичайни за такива случаи.
Предвид продължителността на периода на възстановяване - от около две седмици
както сочи вещото лице, както и характера на причинените травми - охлузване,
множество драскотини, както и възрастта на пострадалия, справедливо обезщетение
за овъзмездяване на вредите по смисъла на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС №4 от 23.12.1968г. според
настоящия състав е в размер на 1500лв. До първоначално предявения размер следва
да се отхвърли, тъй като претенцията се явява несъразмерна с доказаните вреди. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта - 17.03.2019г., както е поискано в исковата молба,
тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По отношение на претенцията за причинени
имуществени вреди в размер на 100лв., по делото не са приложени документи,
единствено в показанията си св.Т. сочи, че брат му плащал за превоз до
гр.Разград във връзка с инжекциите, но доказателства за броя и размера на
извършени такива разходи от страна на ищеца не са събрани. Поради което тази
претенция е неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от иска, поради което от
общо направените в размер на 820лв., му
се следват 475лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на
ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска, т.е 420лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Лозница, адрес гр.Лозница, ул.Васил Левски №6, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.Т., ЕГН**********, адрес *** сумата 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 17.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 475лв./четиристотин седемдесет и пет лева/ за
разноски, като отхвърля иска за неимуществени вреди до първоначално предявения
размер, както и иска за заплащане на
100лв. а имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ю.Т., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Лозница, адрес гр.Лозница, ул.Васил Левски №6, сумата
420лв./четиристотин и двадесет лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: