Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260430
27.10.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2420 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Строителна компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Осогово“ №79, представляван от управителя Атанас Димов
А., със съдебен адрес ***, адв.Я. Д. А., против „Метал“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, Източна индустриална зона,
представляван от управителя Недялко Дичев Желев, иск с правно основание чл.55 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът
твърди, че на 17.03.2020 г. заплатил на ответника, като продавач, сумата от
3530,32 лв. по фактура № **********/17.03.2020 г. за доставка на шевна тръба 1
½ х 2, като стоката следвало да бъде доставена от ответника до гр.
София. Доставчикът, нямайки възможност да достави цялото количество, издал
кредитно известие към фактурата № ********** от 02.04.2020 г., съгласно които
била заплатена сумата от 3 530,32 лв. с ДДС, като количеството тръби, които
трябвало да бъдат доставени станали 2 451,39 кг с доставка в гр. София*********,
производствена база на ищеца, в срок до 06.04.2020 г. Поради обявеното в
резултат на пандемията от COV1D 19 извънредно положение на територията на
РБългария, продължило до 13.05.2020 г., и настъпилата в резултат на това
невъзможност за свободно придвижване и упражняване на обичайната търговска
дейност, била възпрепятствана възможността, да се извърши доставката до гр.
София. След 13.05.2020 г. и в съответствие на сроковете, предвидени в чл.4 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците
- до 13.06.2020 г. ищецът очаквал, ответникът да изпълни своето задължение за
извършване на доставката на тръбите до базата му. Поради липсата на каквато и
да е инициатива от страна на ответника за изпълнение на същото, ищецът чрез
управителя си потърсил по телефон управителя на ответното дружество с
настояване за изпълнение на доставката в най-кратки срокове. Въпреки това,
ответникът не изпълнил поетите задължения да достави платената стока, поради
което на 01.07.2020 г. ищецът отправил писмена покана с изх. № 2265/01.07.2020
г., с която указал на ответника срок до 06.07.2020 г. за изпълнение на
доставката. В указания от ищеца срок, ответникът заявил, че е предал тръбите на
трето лице, което се е представило като пълномощник на ищеца. Ищецът твърди, че
никога и при никакви обстоятелства не е делегирал права на когото и да е, да
приеме от негово име доставката на тръбите, предмет на търговската сделка,
поради което веднага след узнаването за това обстоятелство, направил писмено
възражение на основание чл.301 от ТЗ, с което заявил, че се противопоставя и не
потвърждава действията, на което и да е трето лице, което се е представило за
негов представител, поради липса на представителна власт на това лице. Поради
неизпълнението за доставка на договорената стока, ищецът развалил възникналите
между страните договорни отношения и поканил ответното дружество, да върне
платената за недоставената стока цена в размер 3 530,32 лева, което отново не било
сторено от ответното дружество, а след 06.07.2020 г. спрял да отговаря на
всички опити за контакт.
Посочената
сума пари била присъдена в полза на ищеца по подадено от него против ответника
заявление по чл.410 от ГПК, а именно - по ч.гр.дело № 1375/2020 г. на ХРС,
ведно със законната лихва от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане. В
законоустановения срок, ответникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и
ищецът предявил иск по чл.422 от ГПК, но за същия не уведомил заповедния съд,
който на основание чл.415 ал.5 от ГПК обезсилил заповедта с определение, влязло
в сила. Така за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск за същата сума пари.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати сумата от 3 530,32 лв., дължима му на отпаднало основание -
развален договор за доставка на шевни тръби, съгласно фактура №
**********/17.03.2020 г., с кредитно известие към нея № **********/02.04.2020
г., като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло по основание и размер и го
намира за недопустим, неоснователен и
недоказан. Недопустимостта на иска се обуславяла от това, че сумата се
претендирала на основание договор между Н. Д. Ж., в лично качество, и ищцовото
дружество, каквато облигационна връзка не била налице. От друга страна,
недопустимо било изменението на правното основание на предявения иск, след
обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК. Ответникът не оспорва, че между
двете дружества са възникнали сочените в исковата молба облигационни отношения
и те са съставили и издали представената фактура за сключения договор за търговска
продажба. Ответникът възразява, че е изпълнил задълженията си по договора, като
е продал - прехвърлил на ищеца стоката, която му предал. Той не оспорва,че
цената за тази стока от 3 530,32 лева му е била заплатена от ищеца и получена
от него. Не отговаряло на истината обаче, че ответникът не е имал възможност да
достави цялото количество по фактурата, а по желание на ищеца било издадено
кредитното известие, т.к. той нямал възможност да закупи първоначално заявеното
от него количество тръба и да заплати цялата сума. Ищецът пожелал, да се
раздели количеството и плащането на тръбите между две притежавани от него
дружества – „Строителна Компания БГ“ ЕООД и „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД с ЕИК
*********, като за целта освен кредитното известие, била издадена и фактура №
**********/02.04.2020 г. за продажба на същия модел шевна тръба 1 ½ х 2
за сумата от 2 570 лева с ДДС на второто дружество. Нямало житейска или друга
търговска логика, ответникът да е нямал възможност да изпълни поръчката на
ищеца, а само две седмици по-късно А. да му поръча същата тръба за другата
негова фирма. На датата на издаване на втората фактура било издадено и
кредитното известие към първата. Ответникът възразява още, че не отговаряло на
истината, че стоката не е получена, т.к. същата била получена от ищеца и от
другото дружество, предадена от лицето Д.З.К. с ЕГН ********** ***,с товарен
автомобил с рег.номер ********, собственост на З.Д.З.. К. я предал на лице с
име А., служител във фирмата на А.. От друга страна, собственикът на посочения
камион имал отношения с ищеца, по повод поръчка за изработване на скеле от
тръбите, които ответникът му продавал. Това била причината и за сключването на
процесната сделка. Не отговаряло на истина, че ответникът се е задължил да
достави стоката на посочения адрес в София, в срок до 06.04.2020 г., като
липсвали уговорки или писмен договор с подобни клаузи. Не било вярно и това, че
в периода 13.03.- 15.05.2020 г. била налице невъзможност да се пътува и да се
осъществяват сделки и доставки на стоки. Ответникът не бил уведомяван от ищеца,
че договорът им е развален и поради какви причини, още повече, че изпълнил
задълженията си по него, респ. не се установявал фактическият състав по чл.87
ал.1 от ЗЗД. Приложими в случая били чл.318 и сл. от ТЗ и чл.183
и сл. от ЗЗД, вр. чл.68 б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ. Така изпълнението за
предаване на тръбите е следвало да се изпълни в местонахождението на вещта по
време на пораждане на задължението или складовете на ответника. Валиден бил
общият принцип за търсимост на задължението за предаване на вещите от ищеца,
който обаче не бил ходил в базата на ответника, за да получи тръбите, а и не
бил платил за доставка на адреса му, според чл.327 ал.2 от ТЗ. Ето защо не било
налице виновно неизпълнение на задължението на ответника.
Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
17.03.2020г. е издадена фактура №********** за доставяне на 4903кг. шевна тръба
на стойност 5883,60лв. с начислен ДДС 1176,72лв., или общо за сумата от
7060,32лв. Като доставчик във фактурата е посочен ответника „Метал“ ООД,
гр.Хасково, а като получател – ищеца „Строителна компания БГ“ ЕООД, гр.София. С
преводно нареждане за кредитен превод от 18.03.2020г. „Строителна компания БГ“
ЕООД заплаща по банкова сметка *** „Метал“ ООД сумата от 3530,32лв. На
02.04.2020г. е издадено кредитно известие към фактура №********** от
17.03.2020г. за сумата от 3530лв., от която 2941,67лв., представляваща стойност
на 2451,39кг. шевна тръба, както и начисления ДДС от 588,33лв., или общо 3530лв.
На същата дата – 02.04.2020г. „Метал“ ООД, гр.Хасково, издава фактура
№********** за доставка на 1784,73кг. шевна тръба на стойност 2570лв. с ДДС, с
получател „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД, гр.София. Видно от приложената разпечатка
от онлайн банкиране на 31.03.2020г. с платежно нареждане за кредитен превод „Фемили
Ей Ди Пропъртис“ ЕООД е заплатило на „Метал“ ООД сумата 2570лв. за доставка на
скеле. С покана от 01.07.2020г. управителят на ищцовото дружество кани „Метал“
ООД в 7-дневен срок от получаването да извърши доставката на металните профили
или да върне заплатената сума от 3530,32лв. с ДДС по посочената в поканата
банкова сметка. ***.07.2020г. ищецът уведомява ответното дружество относно
доставката на метални профили, че на основание чл.301 от ТЗ в случай, че трето
лице се е представяло и действало от
името на „Строителна компания БГ“ ЕООД, категорично не потвърждава неговите
действия и се противопоставяна същите, поради липса на представителна власт на
това лице. На това основание приканва ответникът да възстанови в 3-дневен срок
платените суми по фактура №**********/17.03.2020г. на стойност 3530,32лв. с ДДС
по посочената в уведомлението банкова сметка.
От
показанията на свидетеля Д.З.К. се установява, че като шофьор на товарен
автомобил е превозвал стока, взета от склада на ответното дружество, находящ се
в гр.Хасково, до гр.София. Св.К. твърди, че стоката, която превозвал до
гр.София била за „Строителна компания БГ“, но не може да посочи нито адреса на
доставката, нито конкретната дата, на която същата е извършена. Твърди, че
доставената стока се състои от тръби, като извършения от него курс бил в края
на месец април, след 10.04., но не си спомнял точно датата. На мястото, където
разтоварили тръбите, го посрещнал бригадирът А. На св.К. дали документ, че
взема тръбите от гр.Хасково – стокова разписка, на която пишело на коя дата
какво количество тръби взема. Когато разтоварил тръбите в гр.София, обаче не му
дали документ и той не им дал. Тогава бригадирът си записал в една тетрадка колко
рамки и хоризонтали му доставил свидетеля.
От
показанията на свидетеля З.Д.З. се установява, че взаимоотношенията му със
„Строителна компания БГ“ ЕООД се състоят в това, че те поискали да им доставят
и да закупят тръби от фирмата, която се занимава с металите, но не знаел как се
казва. Св.З. твърди, че те свършили това – взели тръбите и ги доставили в
гр.София на два курса, на два пъти. Първият курс бил направен от Р. Д., а
вторият от баща му /св.Д.К./. Св.З. не бил сигурен за първия курс дали има
приемо-предавателен протокол или документи за получена стока в гр.София, но за
втория при баща му имало за получена стока от А. ***. Твърди, че била доставена
почти цялата стока, който той поръчал, с малко изключение, може би около
1000лв., която не била доставена. Тъй като нещата се проточили, т.е. те ги
забавили по техни си причини този човек казал, че тъй като го забавили, а
цялата сума е около 7000лв., поискал нова стока за сумата от 8000лв. като
компенсация за забавянето. Преводът на склада за метали бил от две фирми,
защото човекът искал да възстанови ДДС. Според св.З., ищецът пуснал дело за
цялата сума, която превел, а той получил стоката. Ако сумата била 7000лв., той
получил стока за 6000лв. и имал за получаване стока за 1000лв., а той пуснал
дело за цялата сума. Свидетелят твърди, че стоката е доставена с два курса, но
също не може да уточни датите, като твърди, че баща му /св.К./ има
приемо-предавателен протокол. Този протокол бил подписан от работник на фирмата
– А..
На
свидетеля А.Ш.Ф. е извършен разпит по делегация от СРС, от който се установява,
че работи по трудово правоотношение в ищцовото дружество. Св.Ф. твърди, че е бил
на работа, когато пристигнал бус, натоварен с метални конструкции, но не знаел
от кого са натоварени, както и кога и къде са били натоварени. Твърди, че не
познава св.З.З., както и че не знае за уговорка между него и ищцовото
дружество. В буса имало скеле, което не съответствало на уговореното.
Свидетелят твърди това, защото разтоварили буса, но после натоварили скелето
обратно, защото шофьорът казал, че това скеле е за друг човек, щяло да се
доставя на някой друг. Тогава св.Ф. се обадил на шефа и му казал, че не е
виждал такова скеле досега, защото имало четвъртити рамки, като му обяснил, че
човекът, който доставил скелето вече си е тръгнал. Шефът му казал, че не е
поръчвал такова скеле с четвъртити конструкции и затова да върнат и останалите
части, които били останали на обекта. Свидетелят твърди, че с шофьора
разтоварили само една част от скелето, а другата той си я взел. Не знаел дали
след това са върнали и разтоварената част от скелето.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Предявеният
иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД съдът намира за допустим, разгледан по
същество същият се явява и основателен.
По
безспорен начин се установява, че между страните е сключен устен договор за покупко-продажба
на стоки /метални тръби/, по силата на който ответникът е поел задължението да
достави на ищеца определено количество тръби срещу заплащане на договорено
възнаграждение. Страните по делото не спорят за размера на заплатената сума от
3530,32лв., което се установява по несъмнен начин и от представения платежен
документ с дата 18.03.2020г. Не се спори също така, че тази сума е платена по
фактура №**********, издадена от ответника на 17.03.2020г. Спорен е въпроса
осъществена ли е доставката на стоката, заплатена от ищеца на 18.03.2020г. по
банков път, на коя дата и къде е извършено предаването на същата, както и дали
тази стока е от същото количество и качество, като поръчаната. Договорът на
покупко-продажба не е формален договор, а реален. Същият се счита сключен с
предаване на договореното количество и вид стока от продавача на купувача, като
последният дължи заплащане на стойността на тази стока, съобразно договорените
цени. В настоящият случай липсва писмен договор за покупко-продажба, сключен
между страните, поради което съществените елементи на сключения устен такъв
следва да се установяват от страните, така както се твърдят от всяка една. Ищецът
твърди, че е заплатил договорената цена на стоката, но не е получил такава в
уговорения срок. В този смисъл по безспорен начин се установява, че по
издадената на 17.03.2020г. фактура на обща стойност 7060,32лв. ищецът е
заплатил сумата от 3530,32лв. с платежно нареждане от 18.03.2020г. Това
обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Твърденият от ищеца
отрицателен факт, че не е получил заплатената от него стока, обръща доказателствената
тежест и изцяло в тежест на ответника е да установи, че е доставил стоката на
ищеца, на коя дата и къде е станало това. В тази връзка ответната страна
твърди, че стоката е доставена в гр.София някъде през месец април 2020г. без да
посочва конкретна дата на доставка, на два пъти е доставена поръчаната стока и
е получена от работник в ищцовото дружество. За тези свои твърдения ответникът
не ангажира никакви писмени доказателства, като заявява, че ще ги установи с
разпит на свидетели. Допуснатите до разпит свидетели К. и З., които са баща и
син заявяват, че на два курса с товарен автомобил, собственост на втория
свидетел в гр.София са доставени поръчаните метални тръби на работник в
ищцовото дружество – А.. Съдът не кредитира показанията на тези двама
свидетели, тъй като същите са твърде неясни, липсва конкретика, противоречиви
са и взаимно изключващи се. От една страна св.К. в своите показания твърди, че
някъде след 10.04. без да посочва конкретна дата извършил курс до гр.София, но
не може да посочи какъвто и да е адрес, на който е доставил стоката, нито какво
количество и какъв вид стока е доставил. Заявява, че при предаване на стоката
на лицето, с което контактувал по телефона, последният не му дал никакъв
документ за това, че е приел същата. Според св.К., стоката е доставена в
гр.София и приета от лице на име А., който се записал в една тетрадка какво е
получил, без да му бъде даден на него никакъв документ за доставката.
Същевременно твърди, че при натоварване на стоката в гр.Хасково му дали
документ. По делото обаче липсва такъв документ, нито е представен, нито се
твърди от ответната страна наличието на такъв, а според свидетеля именно от
ответното дружество са му го дали. В същото време св.З. твърди в своите
показания, че при доставяне на стоката от баща му в гр.София са му дали
приемо-предавателен протокол за доставката. Наличието на такъв също не се
твърди от ответната страна, нито пък се представя по делото. Показанията на св.З.
са също толкова хаотични, непоследователни и неясни, за да могат да се градят
правни изводи въз основа на тях. Този свидетел твърди, че именно той е бил
отговорен за своевременното доставяне на стоката на ищеца, което било забавено,
въпреки твърденията на ответника за своевременно и точно изпълнение на
задълженията по договора. Освен забавяне на доставката от показанията на св.З.
се установява, че не е доставено цялото количество договорени тръби, но не
става ясно каква част от уговореното количество е доставено и каква част е останала
неизпълнена. Тези показания също не кореспондират с твърденията на ответника ,
че и изпълнил в цялост своите задължения и то в договорения срок. Ето защо,
съдът счита, че въз основа на свидетелските показания нито може да се направи
извод, че ответникът е изпълнил поетите задължения по договора за
покупко-продажба, по който е получил заплащане в размер на процесната сума от
3530,32лв., нито могат същите да се отнесат конкретно към представените писмени
доказателства – фактура, платежно нареждане, кредитно известие.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан, като счита, че ищецът по несъмнен начин
установи наличието на извършено от него плащане в полза на ответника на отпаднало
основание, тъй като няма категорични данни по делото, от които да се направи
извод, че действително е получил стоката, за която е заплатил. От своя страна
ответникът нито представи писмени доказателства, от които да се установи
наличието на извършена доставка на договорените стоки, заплатени с платежното
нареждане от 18.03.2020г., съответно на количеството и вида на стоката, която
твърди, че е доставил, както и на коя дата и къде е извършил твърдяната
доставка. От ангажираните от ответната страна гласни доказателства не се
установи нито датата на доставката, нито количеството или конкретния вид на
стоката, нито къде точно е извършена тази доставка. В противовес на показанията
на свидетелите на ответника са тези на ищцовата страна, като според св.Ф. на
обекта е останало само част от скелето, но шефът му казал, че не е поръчвал
такова и даже това, което е останало трябва да се върне на доставчика.
Наред
с гореизложените съображения следва да се има предвид и издаденото от ответника
кредитно известие по процесната фактура, която изрично е цитирана в същото. Съгласно
чл.115 ал.1 от ЗДДС, кредитно известие се издава, когато се налага намаление на
данъчната основа или при разваляне на доставки. В самото кредитно известие не е
посочено конкретното основание за неговото издаване, но е визирана конкретната
фактура, за която то се отнася. Ето защо, може да се приеме, че действително се
касае до разваляне на доставка, т.е. на договора за покупко-продажба, сключен
между страните в настоящото производство. Това кореспондира изцяло с
твърдението на ищеца, че е развалил сключения договор, за което е уведомил
ответника с представеното п делото писмен уведомление и го е поканил да
възстанови заплатената сума по процесната фактура. В същото време не може да се
приеме за достоверно твърдението на ответника, че това кредитно известие е
издадено във връзка с разграничение на заплащането на доставката, като същата
се поеме от двете фирми на ищеца, тъй като сумите по никакъв начин не
съответстват, т.е. общия сбор от двете фактури, издадени на 17.03.2020г. на
„Строителна компания БГ“ ЕООД и на 02.04.2020г. на „Фемили Ей Ди Пропъртис“
ЕООД. Очевидно ответникът има облигационни отношения и с двете фирми, но това
по никакъв начин не означава автоматично, че се касае до плащане по един и същи
договор, и за една и съща доставка от двете фирми, тъй като сбора от сумите по
кредитното известие и втората фактура от 02.04.2020г. не кореспондира на общата
сума от първата фактура от 17.03.2020г.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения иск
с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, като счита, че няма данни за изпълнение
на поетите задължения от ответника, поради което процесната сума от 3530,32лв.
се явява платена на отпаднало основание, поради което същата подлежи на
връщане.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 142,61лв. за
държавна такса. По делото липсват доказателства, от които да се установи
размера на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, поради
което съдът не присъжда разноски за такова, а взема предвид само извършените реално
разходи за държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Метал“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, Източна
индустриална зона, представляван от управителя Недялко Дичев Желев, да заплати
на „Строителна компания
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Осогово“ №79, представляван от управителя Атанас Димов А., сумата от 3530,32лв., дължима на отпаднало основание -
развален договор за доставка на шевни тръби, съгласно фактура
№**********/17.03.2020г., с кредитно известие към нея №**********/02.04.2020г.,
както и направените по делото разноски
в размер на 142,61лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.