Р Е Ш Е Н И Е
№………/29.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Г. ЙОВЧЕВ
При участието на
секретаря Е.П. като разгледа докладваното т.дело
№ 654 по описа на 2014 г., за да
се произнесе по спора, прецени следното:
Производството по делото е
образувано по искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, предявени “ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ” АД, със седалище гр.Варна, за установяване несъществуването на прието
в производството по несъстоятелност на “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в
несъстоятелност, със седалище гр.Варна, вземане на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, със седалище гр.София, за горницата
над 3 764 957.10 лева (левовата равностойност на 1 924 992
евро) до приетия размер от 4 936 127.32 лева, произтичащо от договор
за кредит N 100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения към него, както и за
приемане за установено, че вземането на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище гр.София, не е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора, не съществува ипотечно право, поради
нищожност на нотариалните действия, опорочаващи нотариалната форма на
ипотеките, обезпечаващи приетите вземания.
Ищецът излага, че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на “ЛЕНД
ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, в размер от 4 936 127.32 лева,
произтичащо от договор за кредит N 100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения
към него, като вземането е прието като привилегировано по смисъла на чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, въз основа на 12 нотариални акта за учредяване на договорни
ипотеки.
Твърди, че вземането не надхвърля
сумата от 1 949 992 евро, тъй като с допълнително споразумение към
договора за кредит от 30.12.2011 г., страните са се съгласили, че остатъка от
кредита е в размер на 1 949 992 евро, като подробно са записали и
погасителния план, по който кредита следва да бъде издължен. По отношение реда
за удовлетворяване излага, че във всички договори за ипотека, не е посочено
мястото на съставяне, което е задължителен реквизит, а липсата му обуславя
нищожност на нотариалното действие, което от своя страна опорочава изискуемата
за тях нотариална форма.
В
срока по чл.367 от ГПК, ответното дружество “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в
несъстоятелност, със седалище гр.Варна, не е подало писмен отговор.
В срока по чл.367 от ГПК, ответното дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София е оспорило иска, като е
изложило, че с допълнително споразумение № 13/30.12.2011 г. не е отпаднало
задължението за заплащане на лихви по договора, тъй като чл. 7 от
допълнителното споразумение страните са се съгласили, всички останали клаузи по
договора за кредит и допълнителните споразумения да останат непроменени.
Оспорва твърдението за погасяване на всички дължими лихви от страна на длъжника
към 30.09.2011 г. като излага, че не са налице доказателства за извършени
плащания. Твърди, че длъжникът и преди подписване на Допълнително споразумение
N 13, няколко пъти е бил в просрочие на плащанията на лихви и главница, като
банката му е давала допълнителен период за издължаването им, като текстът на
предходните допълнителни споразумения № 11 и № 12 към Договора за кредит е бил
идентичен с този на ДС 13, а те доброволното и точно са били изпълнявани от
страните. Според ответното дружество със споразумение N 13, страните са се
съгласили, че ако до 30.12.11 г. бъдат изплатени дължимите договорни лихви към
30.09.2011 г., считано от 30.09.2011 г. се удължава срока на издължаване и на
главницата, и на договорните лихви за периода след 30.09.2011г. и се променя
погасителния план за изплащане на главницата по предоставения инвестиционен
кредит. По този начин, банката се е съгласила да не начислява наказателна лихва
върху нередовната главница и е преоформила главницата, считано от 30.09.2011 г.
за редовна. По отношение извършеното плащане от 49 000 лева излага, че след
като наредителят не е посочил задължението което погасява, е приложено
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно разноски, лихви и накрая главница,
като съответно с плащането първо е погасена такса в размер на 2 681,24 евро,
частично е погасена и начислената договорна лихва върху редовна главница в
размер на 21 502,08 евро, от общо дължимата към 21.12.2011г. договорна лихва в
размер на 39 019.35213 евро.
По отношение твърдението за нищожност на нотариалното удостоверяване
излага, че мястото на издаване на акта не е задължителен реквизит от
съдържанието му, тъй като по правило нотариусът извършва нотариални актове,
подлежащи на вписване в канцеларията си - чл. 469, ал.2 от ГПК (стар), като
само в предвидените в закона изключения
налагащи извършван на действието извън канцеларията е необходимо да се включи в
нотариалния акт мястото на издаването му, с цел да се гарантира сигурността в
гражданския оборот. Излага още, че изискването за вписване в акта на мястото на
изповядване на сделката е с цел установяване по несъмнен начин, че въпросният
нотариусът има компетентност да изповяда съответната сделка, а в конкретния
случай, нотариусът е посочил териториалната си компетентност, посочвайки в
акта, че е с район на действие - PC гр.Сливница. Твърди, че поради влошено
здравословно състояние на нотариуса, една част от нотариалните актове са били
изповядани от съдии по вписванията, действащи към PC гр. Сливница, тъй
като в съдебния район, в този период не
е имало други нотариуси или назначени помощник -нотариуси, като всеки един от
съдиите по вписванията е посочил в нотариалните актове, че извършването на
нотариалния акт се е случило пред него, т.е. в Районен съд гр.Сливница.
По допустимостта на
претенцията
С решение на ВОС от
29.11.2013 г. по т.д. №1493/2013 г. е обявена неплатежоспособността на
ответното дружество “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД и е открито производство по
несъстоятелност.
Няма спор, че ищецът е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.
С определение от 24.03.2014 г. по т.д. № 239/2014 г. е оставено без
уважение предявеното по реда на чл. 690 ТЗ възражение от от ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ АД, срещу включването на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, основано
на договор за б. кредит № 100-549/18.06.2007 г. и анекси към него, в общ размер
на 4 936 127.32 лв, в списъка с приети вземания, обявен в ТР при АВп
на 29.01.2014г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Настоящият иск е предявен
в предвидения в чл.694, ал.1 от ТЗ, 7-мо дневен срок.
Следователно, съдът
намира че са налице предвидените от разпоредбата процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на производството – налице е открито производство по
несъстоятелност, ищецът и първият ответник са кредитори с предявени вземания;
срещу вземането на ответника е постъпило е в срок възражение по реда на чл.690
от ГПК като възражението е оставено без уважение от съда.
Въз основа на горното
съдът приема, че ищецът е материално и процесуално легитимиран да участва в
производството. Длъжникът се представлява в този процес от органите на
дружеството, а не от синдика.
Въз основа на твърденията
и възраженията на страните, събраните доказателства, приложимите законови
разпоредби съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност на “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в несъстоятелност, със
седалище гр.Варна, вземане на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София, за горницата над
3 764 957.10 лева (левовата равностойност на 1 924 992
евро) до приетия размер от 4 936 127.32 лева, произтичащо от договор
за кредит N 100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения към него:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че по силата на Договор за заместване в дълг №
100-549-1/28.06.2010 г., сключен между „Юробанк България" АД, от една
страна в качеството му на кредитор и „Ленд Инвестмънт Къмпани" ЕАД и ,Ленд
Инвестмънт Къмпани 2" ЕАД от друга страна в качеството им на
поематели или заместващи длъжници,
ответното дружество “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в несъстоятелност е
заместило изцяло в правата и задълженията, кредитополучателите по Договор за б.
кредит № 100-549/18.06.2007 г., изменян с последващи Анекси от № 1 до № 21
включително, Договор за встъпване в дълг от 17.12.2008 г., Допълнителни
споразумения от 1 до 7, с остатъчен размер на кредита 1 949 992.61
евро, ведно с договорената лихва и наказателна надбавка. Съобразно чл.1.(1) от договора,
кредитополучателят дължи и лихви, когато съобразно погасителния план, не се
дължат вноски по главницата, като лихвите са дължими до пълното погасяване на
кредита. След сключване на договора за заместване в дълд, между страните са
сключени и Допълнителни споразумения от
8 до 13.
При извършена служебна справка по т.д. №1493/2013 г. се установява, че общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност на “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в
несъстоятелност, вземания на „Юробанк България" АД по процесния договор за
кредит до датата на откриване на
производството по несъстоятелност - 29.11.2013 г. са в размер на 4 897 75163 лева, които включват просрочени
договорни лихви върху редовна и просрочена главница, просрочена главница,
просрочени такси, законни лихви и съдебни разноски. За периода след
откриване на производството по несъстоятелност - 29.11.2013 г. до
02.01.2014 г., законната лихва върху главницата е в размер на 36 455,69 лева, а разноските в производството
по несъстоятелност са в размер на 1920 лева.
На 30.12.2011 г. между страните е сключено споразумение N 13, по силата на
което страните са приели, че считано от 30.09.2011 г., да се промени срока на
издължаване и да се промени погасителния план на предоставения инвестиционен
кредит с текущ остатък 1 949 992.61 евро, който е следвало да бъде
погасен на четири вноски, от които 25 000 евро, дължими на 21.01.2012 г., 25
000 евро, дължими на 21.03.2012 г., 25 000 евро, дължими на 21.06.2012 г. и
последна погасителна вноска в размер на 1 874 992,61 евро, дължима на
21.09.2012 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че подписаното
споразумение урежда окончателно пълния размер на задължението по договора за
кредит и банката няма право да начислява допълнителни договорни или наказателни
лихви, а единствено има право на законната лихва за забава, каквато не е била
предявена в производството по несъстоятелност.
Това твърдение на ищеца, не съответства нито на характера на сключения
договор за инвестиционен кредит, който не предвижда анюитетни вноски, а винаги
има предвид ползваната за съответния период главница, от която зависи и
дължимата договорна лихва, нито на останалите уговорки между страните,
обективирани както в споразумение N 13, така и в предхождащите го допълнителни
споразумения.
От една страна, в чл.7 от Допълнително споразумение №13/30.12.2011 г.,
страните са постигнали съгласие, че всички останали клаузи по договора за
кредит и допълнителните споразумения остават непроменени, което обосновава
извода, че за банката не е отпаднала възможността да начислява лихви за периода
след датата, от която страните са променили срока за издължаване на главницата
и то в уговорените размери по предходните споразумения. Този извод, не се
променя и от наличието на уговорката по чл.2, според която до датата на
подписване на споразумението -
30.12.2011 г., кредитополучателите следва да погасят всички задължения
за просрочени лихви по редовна главница, дължими от 30.09.2011 г. до 30.12.2011
г., тъй като с оглед целта на сключеното споразумение, а именно удължаване
срока за плащане на остатъка от кредита, общата воля на страните несъмнено е
била към датата на подписване на
споразумението – 30.12.2011 г., да бъдат платени всички просрочени лихви
дължими към датата, от която страните са приели срокът на издължаване да бъде
продължен - 30.09.3011 г.
Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, от което се
установява, че с извършеното от “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД, на 30.12.2011 г.
плащане в размер на 43 165.25 евро, са погасени дължимите към 30.09.2011
г., просрочени лихви в размер на 43 165.19 евро (стр.319).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че с извършеното на 30.12.2011 г. плащане в
размер на 43 165.25 евро, се е
сбъднало поставеното в чл.2 вр. чл.1.3 от допълнително споразумение N13,
условие за промяна в срока на издължаване, в резултат на което банката
е преоформила с обратна сила главницата за редовна, считано от 30.09.2011 г.,
като е сторнирала и наказателната лихва за периода на просрочие на главницата -
30.09.2011 г. до 30.12.2011 г.
Доколкото в
споразумението липсват уговорки, че след 30.09.2011 г., няма да начислява договорна лихва върху редовна
главница, съобразно чл. 4.1 от допълнително споразумение N4/13.11.2009 г.,
приложим на осн. чл.7, изр 1 от допълнително
споразумение N13, банката е отнесла извършения на 23.01.2012 г. паричен
превод от страна на несъстоятелня длъжник, в размер на 49 000 лева, за
погасяване на такси и част от дължима договорна лихва към 21.01.2012 г., в общ
размер на 39 019.35 евро.
Тъй като в платежно нареждане за сумата от 49 000 лева, не посочено какво
по вид задължение се погасява, в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, кредиторът е приел, че плащането погасява таксите и част от дължимата
лихва, но не и главница по кредита.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено
се установява, че просрочената главница по договора за кредит към датата на
предявяване на вземането е в размер на 3 813 854.05 лева,
просрочените договорни лихви върху редовна главница са в размер на
252 679.66 лева, просрочени договорни лихви върху просрочена главница са в
размер на 342 351.32 лева, просрочени такси са в размер на 9801.13 лева,
законовите лихви върху главницата за периода 14.03.2013 г. – 29.11.2013 г. са в
размер на 278 813.85 лева, а законната лихва за периода 29.11.2013 г. –
02.01.2014 г. е в размер на 36 455.69 лева, които съответстват напълно на
приетите от синдика в производството по несъстоятелност на “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в
несъстоятелност, вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в общ размер на 4 936 127.32 лв.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че искът за установяване несъществуването на прието в
производството по несъстоятелност на “ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в
несъстоятелност, със седалище гр.Варна, вземане на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, със седалище гр.София, за горницата
над 3 764 957.10 лева (левовата равностойност на 1 924 992
евро) до приетия размер от 4 936 127.32 лева, произтичащо от договор
за кредит N 100-549/18.06.2007 г. е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По иска за приемане за установено, че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София, не е с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора, не
съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните действия,
опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите вземания.
С атакуваните нотариални актове са учредени договорни ипотеки върху
недвижими имоти собственост на кредитополучателите, за обезпечение вземанията
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, произтичащи от договор за кредит N 100-549/18.06.2007
г. и анексите към него. Наличието на вписани ипотеки за обезпечение на вземане
прието в производството по несъстоятелност, обуславя привилегировано удовлетворяване на това вземане,
по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, съответно интерес от самостоятелно
оспорване на привилегията по реда на чл.694 от ТЗ.
Действително в представените като доказателство 12 броя нотариални актове,
липсва място на съставяне, като спорния въпрос е дали липсата на този реквизит
води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно
начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно
значение. За някои видове сделки /между които е и процесната – договорна
ипотека върху недвижим имот/, законът предвижда форма за действителност на
сделките - нотариална. При тези сделки спазването на нотариалната форма е
материалноправно условие за тяхната действителност. Нотариалната форма включва
правило с чисто процедурен характер /напр. задължение на нотариуса да изповяда
сделката в нотариалната си кантора, да провери самоличността на участниците в
производството и собствеността на имотите, да назначи тълковник на немите,
глухите и глухонеми лица, да прочете текста на нотариалния акт на участниците и
да го подпише след като актът бъде одобрен и подписан от тях и пр./, както и
изисквания към формата на документа и към неговото съдържание, изразяващи се в
спазване на определени в закона реквизити.
В някой случаи, неспазването на определената процедура или липсата на
реквизити от посоченото съдържание, водят до нищожност на нотариалното
удостоверяване, а оттам и до нищожност на сделката. Основанията за нищожност на
нотариалните действия са изчерпателно изброени в чл. 472 ГПК (отм.) действащ към момента на съставяне на актовете и сред тях е
нарушение на изискването на чл.476, б.“а“ от ГПК (отм.). Съобразно разпоредбата на чл.476, б.“а“ от ГПК (отм.),
нотариалният акт следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно часа и
мястото на извършването му.
Безспорно липсата на годината, месеца, деня, винаги обуславят нищожност на
нотариалното действие, а липсата на часа и мястото на извършването му, само
когато се установи, че наличието им е потребно, с оглед характера на
извършеното нотариално действие.
Часът на удостоверяването се отбелязва, когато това би могло да има
значение за правното действие на акта, както е например при завещанията.
Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал
в рамките на своя териториален район, т.е. когато удостоверяването е извършено
извън кантората на нотариуса.
По смисъла на чл.469, ал.2 от ГПК (отм.), нотариусът извършва нотариални
актове, подлежащи на вписване само в канцеларията си. Останалите нотариални
действия, могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време,
когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването
лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на
нотариалното действие.
След като нотариалните актове подлежащи на вписване, каквито са и процесните,
могат да бъдат извършвани само в канцеларията на нотариуса, то това е и мястото
на извършване на нотариалния акт, а изискването за посочване на мястото на извършването по чл.
476, б. „а" от ГПК (отм.), се отнася само за предвидените изключения,
съгласно чл. 469, ал. 3 от ГПК (отм.).
Във всеки от представените като
доказателство 12 броя нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки се
установява, че предмет на ипотечното право са недвижими имоти в община
Божурище, която попада в съдебния район на PC Сливница. Във всеки от нотариални
актове, нотариусът К.Б. е посочил, че страните по сделката са се явили пред
него - нотариус с район на действие PC гр. Сливница, което обуславя извода, че
нотариалните актове са изповядани в канцеларията му в гр.Сливница и че този
нотариус е имал териториалната компетентност да изповяда съответната сделка.
Седем от процесните нотариални актове са изповядани от съдии по вписванията
при РС – гр.Сливница, действащи при условията на чл.48 от ЗННД и по заместване
на нотариус К.Б.. Съобразно разпоредбата
на чл.48 от ЗННД, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява
функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми
съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за
извършване на неотложни нотариални действия.
По арг. от разпоредбата на чл. 469, ал. 2 от ГПК (отм.), при заместване
съдиите по вписванията, извършват съответните нотариални действия в тяхната
канцелария, в случая сградата на PC - Сливница.
Обстоятелствата, че договорните ипотеки са изповядани от нотариуса в
нотариалната му кантора в гр. Сливница, както и че са били налице причини налагащи заместването на нотариус Б. от съдии по
вписванията при РС – Сливница и че съдиите по вписванията са изповядвали
сделките в сградата на PC Сливница, се установяват по безспорен начин от
събраните като доказателства Удостоверение
с изх. № 695/01.10.2014г., издадено от Нотариалната камара, съгласно
което нотариус К.Б. е вписан в регистъра на НКс per. № 069, с адрес на
нотариалната кантора гр. Сливница, пл. Съединение № 2, ет. 3. С район на
действие PC Сливница; Удостоверение с
изх. № АУ01-2081/06.10.2014г., издадено от МРР, ГД „ГРАО" относно
датата на смърт на нотариуса К.Б.- 03.11.2007 г.; Удостоверение с изх. №
751/08.10.2014г., издаден от Нотариалната камара на РБ, съгласно което до 26.11.2007г. не е имало друг нотариус в
района, т.е. до тази дата е липсвал друг нотариус. Процесиите договорни ипотеки
са изповядани в периода от 03.08.2007г. до 09.11.2007 г.; Удостоверение с изх. per. №
226/10.10.2014г., издадено от Служба по вписванията към PC Сливница относно
нотариалните дела, изповядани от нотариуса К.Б.; Удостоверение с изх. № 214/16.10.2014г., PC Сливница, видно от което
процесиите сделки, изповядани от съдия по вписванията са изповядани в сградата
на Районен съд гр. Сливница, както следва: на 03.08.2007г. - от съдия по
вписванията В.И., на 12.09.2007г. - съдия по вписванията В.И., на 03.10.2007г.
съдия по вписванията И.Т., на 01.10.2007г. - съдия по вписванията И.Т., на
30.10.2007г. - съдия по вписванията И.Т., 09.11.2007г.-съдия по вписванията П.А.,
на 06.11.2007г. - съдия по вписванията П.А.
От показанията на свид. И.Т., В.И.
и П.А., които се кредитират от съда като непосредствени и безпристрастно дадени
се установява, че седем от процесните сделки са изповядвани от тях в сградата
на PC Сливница, а от показанията на свид. В.В. и Трайчо К. се установява, че останалите сделки
са изповядани в канцеларията на нотариус К.Б..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че непосочването мястото на
извършване в подлежащите на вписване и вписани нотариални актове за учредяване
на договорни ипотеки, не са сред пороците, водещи до нищожност на нотариалното
удостоверяване, поради което иска за приемане за установено, че вземането
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София, не е с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора, не
съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните действия,
опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите вземания,
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, със седалище гр.София е направил
искане за присъждане на разноски за депозит на вещо лице и издаване на
удостоверения, в размер на 825 лева, за депозит за разпит на свидетели, в
размер на 450 лева и за командировки за участие на адвокат за съдебните
заседания, в размер в 1035.78 лева.
С оглед направеното искане, което
съответства на представения списък по чл.80 от ГПК, в полза на ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище
гр.София, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят направените
разноски за депозит на вещо лице и издаване на удостоверения, в размер на 825
лева, както и частта от депозита за разпит на свидетели, който е ползван за
заплащане на възнаграждение, в размер на 200 лева, или общия размер на
разноските, които следва да бъдат възложени на ищеца е в размер на 1025 лева.
Остатъка от внесения депозит за разпит на свидетели, в размер на 250 лева,
страната може да поиска да бъде върнат от съда, в срока по чл.82 от ГПК.
Съдът намира, че не са
налице основания за присъждане на разходите за командировки за участие на
адвокат за съдебните заседания, в размер в 1035.78 лева, тъй като не е налице хипотезата на
чл.92а от ГПК.
Държавна
такса на осн. чл. 694, ал. 2 от ТЗ не се
внасят предварително, но при отхвърляне на иска разноските, вкл. държавната
такса са за сметка на ищеца. С оглед цената на първия иск –
1 171 170.22 лв. (горницата над 3 764 957.10 лева до приетия
размер от 4 936 127.32 лева),
дължимата държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото възлиза
на 46 846.81 лева, а държавната такса по втория неоценяем иск е в размер
на 80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна и адрес на управление *****, представлявано от
изп.директор Св.И., искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за
установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на
“ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ЕАД – в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, вземане
на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище гр.София, за горницата над 3 764 957.10 лева (левовата
равностойност на 1 924 992 евро) до приетия размер от
4 936 127.32 лева, произтичащо от договор за кредит N
100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения към него, както и за приемане за
установено, че вземането на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София, не
е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза
на кредитора, не съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните
действия, опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите
вземания, като неоснователни.
ОСЪЖДА “ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление *****, представлявано от изп.директор Св.И. ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и
адрес на управление *****, представлявано от изп. директори Ан. Х. и П.Д.,
сумата от 1025 (хиляда двадесет и пет) лева, представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление *****, представлявано от изп.директор Св.И., да
заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 46 926.81 (четиридесет и шест хиляди, деветстотин двадесет и шест
лева и 81 ст.), представляваща дължима по делото държавна такса, на осн.
чл. 694, ал. 2 от ТЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ вр.чл.259 ГПК в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: