РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д.Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2932 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците П.М.Т. и М.П.Т., чрез своята майка и законен
представител П.Т., твърдят, че П.М.Т. – фактически съжител на първата ищца и
баща на втората, е починал вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2015 г. около
21.15 часа в местността „Пейков Дол“ на път 358, км 45+600. Излагат, че
транспортното произшествие е настъпило по вина на застрахован при ответника „З.Б.И.“
АД водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******,
собственост на А.М.А.. Поведението на
водача Е.А.М.било и противоправно, тъй като същият бил употребил алкохол
и самокатастрофирал. Съобразно с изложеното първата ищца П.Т. моли съда да
постанови решение, с което да осъди „З.Б.И.“ АД да й заплати сумата от
150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на П.М.Т. –
фактически съжител на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на
ПТП – 20.11.2015 г. до окончателното изплащане, и втората ищца, чрез своята
майка и законен представител претендира присъждане на сума в размер на 300 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й П.М.Т., настъпила вследствие
на ПТП от 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на ПТП - 20.11.2015 г., до окончателното изплащане. Претендират присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа наличие на хипотезата на чл. 267, ал.
2, т. 1 КЗ/отм./, като твърди, че водачът Е.М.е придобил владението върху
автомобила противозаконно с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346 НК. Оспорва елементите от фактическия състав на деликта. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Т., за когото
излага твърдения, че сам се е поставил в превишен риск, като се е съгласил да
пътува с водач за когото знаел, че е алкохолно повлиян. Оспорва исковете по
размер като завишени и несъответстващи на принципа, установен с чл. 52 ЗЗД,
претърпените вреди и икономическата конюнктура в страната. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Третите лица помагачи на страната
на ответника А.Е.А. и М.Е.А. (наследници на починалия водач Е.А.М.) не са взели
становище по исковата молба и писмения отговор. В процеса, редовно уведомени,
не се явяват и не се представляват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
От надлежните писмени
доказателства – приетите по делото Констативен протокол с рег. № 356р – 5843 от
25.11.2015 г. на РУ на МВР – Тетевен относно ПТП от 20.11.2015 г. и Протокол за
оглед на местопроизшествие от 20.11.2015 г. се установява, че на 20.11.2015 г.
около 21.15 часа в местността „Пейков Дол“ на път 358, км 45+600 – участък от
второстепенен път гр. Тетевен – с. Рибарица, е настъпило ПТП с участници –
Участник 1. - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******,
собственост на А.М.А., с водач Е.А.М.. В графата „пострадали“ е отразено, че
вследствие на ПТП е починал водача Е.М.и возещият се до него пътник П.М.Т..
Фактът на настъпилата смърт на П.М.Т., ЕГН **********, се установява
документално от Препис – извлечение от
Акт за смърт, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при гр.
Тетевен, област Ловеч. В графата семейно положение е удостоверено „разведен“ .
Видно от Постановление за
прекратяване на наказателно производство образуваното по повод на горното ПТП,
досъдебно производство № 405/2015 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, пр.пр. №
2216/2015 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, било прекратено от прокурор поради
смъртта на водача – наказателно отговорен субект.
От Удостоверение за раждане /
дубликат/, издадено въз основа на Акт за раждане № 0033 от 22.02.2011 г.,
съставен от длъжностно лице при гражданското състояние в гр. Тетевен , област
Ловеч, се установява, че детето М.П.Т., родена на *** г. е с майка П.М.Т. и
баща П.М.Т..
За установяване механизма на ПТП
по делото е изслушана на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна – автотехническа
експертиза / САТЕ/. Заключението на
САТЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно, компетентно
и пълно. Според вещото лице скоростта
на движение на лекият автомобил „Фолксваген“
с рег. № ******* в десния завой е била в диапазона 110 – 115 км/ч. Критичната скорост с оглед радиуса на завоя 185 метра,
е била 109,75 км/ч/ - 114,98 км/ч. Следователно автомобилът се е движил със
скорост равна или малко по- висока от
критичната за движение в завоя, в резултат на което е настъпило странично
занасяне на гумите. Процесното МПС се е движело диагонално наляво, навлизайки в
левия банкет и в терена след него, където се удря челно в ствола на дебело
крайпътно дърво. От удара автомобилът се е завъртял в посока обратна на
часовниковите стрелки, гледан отгоре и се е спрял почти перпендикулярно на пътя
със задната си част в лявата лента и предна част на левия банкет. От удара
загинали водача и пътника до него. Заключението на САТЕ е, че причината за
загуба на контрол и излизане от платото за движение в ляво и последвалия удар на лек автомобил
„Фолксваген“ в крайпътно дърво е неточна преценка на водача Е.А.М.при избора на
скоростта си на движение при навлизане в
десния завой, като се е движил със скорост малко над критичната за завоя.
Според вещото лице предвид това, че ударът е бил челен със скорост не по – малка от 105 км/ч., то
вероятността за настъпване на смъртен изход на практика бил 100%.
Назначена е и съдебно – медицИ.ка
експертиза / СМЕ/, чието заключение
също не е оспорено по делото и съдът кредитира като безпристрастно, компетентно
и пълно. Според вещото лице медик, починалият П.Т. е получил при процесното ПТП
съчетана травма както следва: тъпа
травма на главата без счупване на черепа, охлузване на брадичката, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; закрита гръдна травма: счупване на всички ребра от
дясно и в ляво от второ до пето по средна ключична линии, разкъсвания на
възходящата аорта, кръвонасядане на средностението, контузия на сърцето,
колабирали бели дробове, плуващи в 2 литра кръв, изляла се в гръдната кухина;
закрита коремна травма: множество разкъсвания на черния дроб; охлузвания по
предните повърхности на двете подбедрици. Описаните увреждания според
заключението на СМЕ са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети със
значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП. Причината за
смъртта на П.Т. била остра кръвозагуба от описаната съчетана гръдно – коремна
травма. Между установените травматични
увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно – следствена връзка.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт
по делото е приет актуален социален
доклад от компетентната по местоживеене на малолетната ищца М.Т. Д“СП“ –
Тетевен. При извършеното социално проучване се установило, че непосредствените
грижи за детето след смъртта на баща му П.Т. се полагали от майка му П.Т.. Заключението на Д“СП“ - Тетевен е,
че за осигуряване на най – добрия
интерес на детето М. по чл. 3 ЗЗДт, следва предвид болките и страданията, които
е търпяло и ще търпи от загубата на единия си родител при ПТП от 20.11.2015 г.,
да се определи справедлив размер на обезщетение.
В хода на съдебното
дирене са ангажирани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.М.А. и Д.Г.М.– майка
на ищцата. Свидетелят А. установява, че катастрофиралият автомобил „Фолксваген“
с рег. №*******, бил негов. Излага, че на процесната дата се събрали да
се почерпят вечерта и свидетелят заспал.
Когато се събудил ключовете и колата ги нямало. Прибрал се в къщи сутринта и
тогава от родителите си разбрал за катастрофата. Сочи, че Е.М.бил взел
ключовете без негово разрешение, като нямал с водача уговорка, че той може да
кара неговия автомобил. Тези показания съдът приема за достоверни, тъй като
непосредствени и не се опровергават от останалия събран доказателствен
материал. Свидетелката Д.М.установява, че дъщеря й - ищцата П. и починалият П., сключили граждански брак 2010 година. След това се разделили, след
което пак се събрали и имали дъщеричка. Развели се, но продължили да съжителстват.
П.имал връзка с друга жена - Д.. Нямал развод с П., когато бил с Д.. Според свидетелката М., П.Т. живеел в къщата им, ходел и при Д. тъй като имал
дъщеря от нея. Излага,
че П.ходил, връщал се е, пак е ходил при Д.. Когато били разделени П.и П., той бил при Д.,
като свидетелката не може да установи за колко време. В нейните очи бил почти с
двете, но повече с П.. За периода 2013 г.- 2015 г. свидетелката М.не можела да
каже, че П.е бил само с П.. Твърди също,
че ищцата П. след смъртта на П.се наложило да ходи
на психиатър, защото била в тежка депресия - не искала да излиза, не искала да
разговаря с никой, включително с нейните родители. За детето М. установява, че му липсва бащата, знаела, че е
„там на небето“ и всяка вечер говорела с него. П.се грижел за дъщеря си –
никога не ги бил оставял с майка им без храна, без пари и облекло. Водел М. на
разходка, както и в парка. Съдът, след преценка на тези показания по реда на
чл. 172 ГПК, намира същите за непредубедени и достоверни.
Между страните не е спорно, че водачът на
лекия автомобил – наследодателят на третите лица помагачи в процеса – Е.М., е
бил в такава степен н алкохолно опиянение, която е била възприемаема от
пострадалия П.Т. и същият е знаел, че водачът е употребил алкохол – признание,
ценено от съда по реда на чл. 175 ГПК, направено в о.с.з. на 21.11.2017 г.
От заверено копие на свидетелство за регистрация ( т. нар. малък и
голям талон на МПС л. 113 – л. 114 ) е видно, че лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел“ Голф“, рег. № ******* е собственост на свидетеля А.М.А..
Справка от Информационен масив към
Гаранционен фонд, ползваща се с удостоверително значение ( л. 2 ) установява,
че за лекият автомобил, описан по – горе към датата на ПТП е имало валидно
възникнало застрахователно правоотношение по полица № BG/02/115002287498,
валидна от 08.09.2015 г. до 07.09.2016 г., сключена със „З.Б.И.“ АД. Ответникът не оспорва соченото обстоятелство.
В протокол за разпит на свидетел от
образуваното за ПТП досъдебно производство, който има значение на частен
свидетелстващ документ, може да се установи, че пред органа по разследването
свидетелят А.А. е завил, че след като се събудил в къщата на „Буджака“, където
пили от обяд заедно с Е.и П., видял, че автомобила му го няма. Бръкнал си в
джоба и видял и че ключовете ги няма. Предположил, че Е.е взел ключовете и е
заминал някъде с колата, тъй като и друг път на Е.свидетелят бил давал
автомобила си да го ползва.
От Удостоверение за наследници на л. 15 от делото се установява, че починалият П.М.Т.
е оставил следните наследници по закон: М.П.Т. - дъщеря; Н.П.М., родена на ***
г. – дъщеря, и С.П.М. – родена на *** г. – дъщеря.
Други допустими и относими
доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по
делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Както е установено
и по горе, ответникът „З.Б.И.” АД е
материалноправно легитимиран да отговаря по настоящите искове като
застраховател на гражданската отговорност за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“ Голф“, рег. № *******. Не е налице поддържаното с отговора на
исковата молба изключение по чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./, по силата на
което застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
когато МПС е използвано от лице, което е придобило владението върху моторното
превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК. Данни за
престъпление по чл. 346 НК по делото няма. Свидетелят А., както е установено и
по – горе е заявил, че и друг път е
давал автомобила на починалия и че няма претенции към него за щетите. Според
съда изявленията, че не е предоставял МПС и ключовете са взети без негово
разрешение е част от теза, предпазваща свидетеля от възможността да бъде санкциониран
с ПАМ, посочена в чл. 171, т.2, б.“и“ ЗДвП в редакция към процесния период, а
именно - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик,
който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице,
което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество -
за срок до един месец. Отделно от това свидетелят сам признава, че са
консумирали алкохол от обяд и поради тази причина е заспал, което предполага и
невъзможност да му се поиска изрично разрешение за управление на автомобила от
починалия М., а по силата на житейска презумпция може да се заключи, че А. не е
имал против автомобилът му да се управлява от М., предвид изявленията, че и
друг път му го бил давал, поради което МПС не е отнето противозаконно – ако
беше, собственикът А. би подал сигнал за отнемането му в момента, в който е
възприел липсата му и преди да узнае, че двете лица М. и Т. са починали при ПТП
с неговата кола. Ето защо ответникът „З.Б.И.“ АД по силата на чл. 267, ал. 2, т. 1,
предл. 1 КЗ/отм./ покрива вредите, когато лицето, причинило ги не е било
изрично или мълчаливо упълномощено да използва МПС, какъвто е и процесния случай.
По материално – правната легитимация
на ищците:
Съгласно ППВС № 5 от 24.11.1969 г.
фактическият съжител на починалото при деликт лице, е материалноправно
легитимиран да предяви иск за обезвреда на понесените вследствие смъртта на
своя съжител неимуществени вреди. Уважаването на този иск предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване в процеса, че
към датата на смъртта е съжителствал трайно на съпружески начала с починалия,
от чиято кончина твърди да търпи морални болки и страдания. ЕдИ.твено близки
отношения, основани на любов, разбирателство, подкрепа и евентуално съвместно
обитаване на едно жилище, биха могли да обосноват основателността на претенция
за неимуществени вреди. В процесния случай ищцата П.Т. твърди, че с починалия П.Т.
имали сключен граждански брак през 2010 г., който бил прекратен с развод през
2013 г. Свидетелката М.също твърди, че дъщеря й е била съпруга на починалия, но
заради друга жена са се развели през 2013 г. В удостоверението за раждане на
детето М.П. е отразено, че родители на същото са П.М.Т. и П.М.Т.. Съдът след
преценка на гласните доказателствени средства по делото – показанията на
майката на ищцата, намира, че претендираното трайно и налично към датата на ПТП
фактическо съжителство на П. и П.Т., не е установено по категоричен и безспорен
начин. Свидетелката М.сочи, че П.живеел и с двете ж. – и с П., и с Д., а за периода 2013 г. - 2015 г. свидетелката М.не
можела да каже, че П.е бил само с П.. В подкрепа на този извод на съда за
недоказано фактическо съжителство е и отразеното в удостоверението за
наследници, че третото дете на починалия П.– С.е родено през месец юни 2015 г.
– т. е. няколко месеца преди смъртта Т., което разколебава твърденията на
ищцовата страна, че същата е живяла на съпружески начала с бившият си съпруг
към м. ноември 2015 г. Ето защо предвид изложеното предявеният от П.М.Т.
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска на М.Т.:
Този иск, предвид обсъдената по – горе подробно доказателствена
съвкупност, е предявен от материалноправно легитимирано лице и е частично основателен
предвид кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Според кредитираната САТЕ причина за ПТП, при което безспорно е починал наследодателят на втората ищца, било
управлението на МПС „Фолксваген“ с рег. № ******* от водача Е.М.след употреба
на алкохол и със скорост равна или по – голяма от критичната за дадените пътни
условия – десен завой, в който гумите започнали да приплъзват и МПС
катастрофира челно в крайпътно дърво. Описаното поведение на лицето,
управлявало процесния лек автомобил е
противоправно - нарушена е
установената с чл.5, ал. 3, т. 1 ЗДвП в редакция към датата на ПТП, забрана за
водача на пътно превозно средство да
управлява същото под въЗ.ействие на
алкохол и нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установяваща максимално допустима
скорост за МПС от категория „В“ за извън населените места от 90 км/ч.
Автомобилът се е движел по второстепенен път между с. Рибарица и гр. Тетевен и
скоростта му е била между 110 и 114 км/ч, според заключението на САТЕ.
Установената с чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на делинквента М. не е
оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това. На следващо
място, според СМЕ претърпените при ПТП
несъвместими с живота травми на починалия наследодател на ищцата М., са пряко
следствие от пътното произшествие на 20.11.2015 г. По отношение на малолетната М.
е установено по делото, че й липсва баща й; че последният се грижел за дъщеря
си – с пари, храна, облекло. Водел я на разходка. Тук е мястото да се отбележи, че висшия
интерес на всяко дете изисква да бъде отглеждано в семейна среда от двама
родители, да се възпитава съвместно от тях по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. Изисква усилия
от двама родители, които да му съЗ.адат условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание; да го подготвят за живота като отговорна и самостоятелна
личност, така
че на детето да бъде осигурено адекватно
упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и да му се
обезпечи нормално участие в гражданския оборот. В процесния случай поради преждевременната
смърт на бащата П.М.Т. при ПТП от 20.11.2015г. връзката родител – дете е безвъзвратно и окончателно прекъсната. Липсата на единия родител поради
неочакваната му смърт и невъзможността този
родител да полага дължимите от него усилия по отглеждане и възпитание на малолетната
ищца, при съобразяване на висшия интерес
на детето М., е вреда, която понастоящем малолетната ищца търпи и ще търпи и за
в бъдеще. В този смисъл е и приетият по делото социален доклад на Д“СП“ –
Тетевен. Съдът преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2015 г., за едно лице показват
годишен паричен доход на лице от 4886 лв., което отразява тенденция за
повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години. При така
изброените релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за
сходни случаи, съдът намира, че обезщетение
в размер на 180 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от малолетната ищца неимуществени вреди. Така определеният размер следва
да бъде редуциран с 50% ( 90 000 лева ), поради това, че настоящият състав
на съда намира възражението на ответника „З.Б.И.“ АД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищцата, за
основателно. По делото не е спорно между страните и е налице признание на
неизгоден за ищцовата страна факт по смисъла на чл. 175 ГПК, направено в о.с.з.
21.11.2017 г., че водачът на процесния лек автомобил е бил в такава степен на
алкохолно опиянение, която е била видима и е възприета от починалия П.М.Т.. Съгласно
обоснованото в т. 7 от Тълкувателно Решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.дело №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Приносът
на пострадалия в такава хипотеза не се свежда до обективно допринасяне на
самото произшествие, а до това, че с
поведението си пострадалият при ПТП, причинено от алкохолно повлиян водач,
което обстоятелство е било известно на
лицето, е спомогнало за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера
на вредата. В конкретния случай починалия наследодател на малолетната ищца е
знаел, че Е.М.е пил голямо количество алкохол и сам се е поставил в риск да се
вози като пътник с този водач. При липсата на данни за техническа неизправност
на автомобила, или за извънредна пътна обстановка, и при установена критична
скорост, съдът по силата на житейска презумпция, подкрепена от заключението на
САТЕ, че причината
за загуба на контрол и излизане от платото за движение е неточната преценка на
водача Е.М., приема, че именно
изпитото количество алкохол е повлияло на реакциите на водача и на адекватната
му преценка относно това, че управлява МПС без да съблюдава установените
правила за безопасност на движението. Ето защо настъпилото ПТП се дължи на
употребата на алкохол от страна на водача и не се разкъсва връзката между
поведението на пострадалия Т., който сам
се е поставил в състояние на превишен спрямо нормалния риск и причинените
вреди, което от своя страна обосновава ***ложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съобразно с мотивираното, на малолетната М.Т.,
чрез нейната майка и законен представител П.Т., следва да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, до която сума искът по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ е основателен
и доказан, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
300 000 лева искът следва да се отхвърли.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
присъдената главница от 90 000
лева, считано от датата на ПТП – 20.11.2015 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ищците П.Т.
и М.Т., чрез своята майка и законен представител П.Т. са претендирали присъждане на разноски за настоящото
производство, и тъй като са освободени от задължението за държавна такса и
разноски, такива следва да бъдат присъдени едИ.твено за процесуално
представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 231
от делото е приложен договор за процесуално представителство, в който е вписано,
че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.), и
то едИ.твено по отношение на втората ищца -
арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. При
това положение съдът определя възнаграждението в полза на адвоката, в случая -
в полза на адвокат Ж.В.Т., по
реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 4 ).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 3230 лева. лева.
Ответникът „З.Б.И.“ АД също има право на репариране на сторените от
него в процеса разноски /45лв./ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съобразно
с отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 36 лева – депозит за свидетел
и съдебно удостоверение. Присъждане на
адвокатско възнаграждение не е претендирано, като не е представен и договор с
вписана сума.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „З.Б.И.“ АД следва да бъде
осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 3600 лв. – държавна
такса върху уважената част от исковете,
и сума в общ размер на 100 лева -
депозити за СМЕ и САТЕ.
Посочената от ищците банкова сметка при „Обединена българска банка“ АД е с титуляр П.М.Т.. Присъдената сума
се дължи на малолетното дете М. и само по нейна сметка съдът може да разпореди
заплащане на дължимото обезщетение. Такава по делото не е представена.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.М.Т., ЕГН **********,
срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗ., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
150 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на фактическия
й съжител П.М.Т., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 20.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 150 000 лева, считано от датата на ПТП –
20.11.2015 г. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „З. Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на М.П.Т., ЕГН
**********, чрез нейната майка и
законен представител П.М.Т., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗ.и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в
размер на 90 000
лева /деветдесет хиляди /, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта
на наследодателя на ищцата – П.М.Т., настъпила при ПТП на 20.11.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 90 000 лева, считано от датата на ПТП –
20.11.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля исковете по 226, ал. 1
КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдената
сума от 90 000 лева до пълния претендиран размер от 300 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.М.Т., ЕГН **********
и М.П.Т., ЕГН **********м чрез нейната майка и законен
представител П.М.Т., ЕГН **********, да
заплатят на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, всяка по 18.00 лева ( общо 36.00 лв.) - разноски за настоящото
производство.
ОСТАВЯ без уважение
претенцията на П.М.Т., ЕГН **********,
за присъждане на разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 3600 лева / три хиляди и шестстотин/ – държавна такса за
уважената част от иска, и сумата от 100
лева /сто/ - депозити за вещи лица
по СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат Ж.В.Т. - САК, с личен
номер **********, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищцата
М.Т., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 3230 лева.
Решението е постановено при участие
на трети лица помагачи на страната на ответника – А.Е.А., ЕГН ********** и М.Е.А.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и
на третите лица помагачи.
Съдия: