РЕШЕНИЕ
№
гр. Левски, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ЛЕВСКИ, III състав, в закрито съдебно заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№894 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца В.А.К., чрез процесуалния
му представител адв.А.И. – САК с искане за поправка на допусната от съда в
постановеното по делото решение очевидна фактическа грешка в частта му, с която
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 973,93 лв.
съразмерно на уважената част от исковете – за държавна такса и адвокатски
хонорар в исковото и обезпечителното производство, както и за възнаграждение на
вещо лице. Посочено е, че съдът не е уважил направеното от ответника
възнаграждение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар,
като с оглед на общо претендирания такъв в размер на 2000 лв. е допусната
грешка в изчислението на разноските, която следва да бъде отстранена по реда на
чл.247, ал.1 ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка.
Препис от молбата е връчен на ищеца, който в
законоустановения срок не е подал отговор.
Съдът като взе предвид данните по делото и изложените
в молбата доводи, намира следното:
Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на
решението, включително неотразяването в диспозитива на решението на волята на
съда, изразена в мотивите му. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК
съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки.
В процесния случай не е налице несъответствие между
формираната воля на съда в мотивите и в диспозитива на постановеното по делото
Решение №260016/08.10.2020г. в посочената в молбата на ищеца част.
С постановеното по делото решение ответникът Б.Г.Б. е
осъден да заплати на ищеца В.А.К. по предявените искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС, както следва: по първия иск сумата в размер на 1461,95 лв.,
като искът е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер от 4814,40 лв., като неоснователен; по втория иск сумата в размер на
793,40 лв., като искът е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния
претендиран размер от 1586,79 лв.
Ищцата е
претендирала разноски в общ размер на 2764,22 лв., от които 464,22 лв. за
държавни такси, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2000 лв. за адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът е присъдил в полза на ищеца разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, изчислена като съотношение между претендираните разноски
2764,22 лв. умножени по общата стойност на уважената част от исковете – 2255,35
лв.(1461,95+793,40) и общата стойност на претендираните искове – 6401,19 лв.(4814,40+1586,79),
или 2764,22лв. х 2255,35лв. / 6401,19 = 973,93
лв. Така формираната воля на съда е отразена, както в мотивите, така и в
диспозитова на съдебното решение, поради което не е налице допусната очевидна
фактическа грешка и депозираната от ищеца молба следва да бъде оставена без
уважение.
На основание разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК съдът
служебно констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебното решение, в частта му, с която е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК,
вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Б.Г.Б. да заплати на адвокат Р.Р. ПлАК сумата в размер
на 421,02 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
главните искове. Видно от мотивите на съдебното решение волята на съда е на
основание разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК ищеца да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената от
последния безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1 ЗА. Поради допусната
техническа грешка в диспозитива на съдебното решение обаче вместо данните на
ищеца – В.А.К., са вписани тези на ответника – Б.Г.Б.. Предвид на изложеното,
следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочената
част от диспозитива на съдебното решение, като вместо данните на ответника Б.Г.Б.
да се четат тези на ищеца В.А.К..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на ищеца В.А.К., чрез
пълномощника адв.А.И. - САК с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.д.№894/2019г. по описа на Районен
съд – Левски Решение №260016 от 08.10.2020г., в частта му, с която съдът е осъдил
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Г.Б. да заплати на В.А.К. сумата в
размер на 973,93 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
главните искове - за държавна такса и адвокатски хонорар в обезпечителното и
исковото производство и депозит за възнаграждение на вещото лице, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №260016 от 08.10.2020г., постановено по гр.д.№894/2019г. по
описа на Районен съд – Левски, в частта му, с която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА Б.Г.Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***
да заплати на адвокат Р.Р. – ПлАК, с адрес: ***, сумата в размер на 421,02 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от главните искови претенции, като вместо „Б.Г.Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес:
***, ДА СЕ ЧЕТЕ „В.А.К., с ЕГН:**********,
с адрес: ***4“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните на основание чл.247, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: