Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 01.07.2019 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стела Димова разгледа докладваното от Съдията АНД № 85 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.В.К. ЕГН ********** *** срещу НП № *, издадено на *** г. от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр. Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа мотивите, изложени в жалбата и иска отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели на съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На *** г. около * ч. жалбоподателят К. – служител на Първо РУ на МВР – Д*, управлявал служебен лек автомобил марка „***” с рег. № *** в гр. Д*. В автомобила пътувал и колегата му св. Н.Н. и двамата изпълнявали служебните си задължения, като се отзовали на сигнал за нарушител в района на бензиностанция МТТ на околовръсния път в близост до кръговото кръстовище в посока КК „***”. Жалбоподателят К. *** в посока Градската градина, когато при предприеманe на маневра завой на ляво за включване по бул. „***” в посока изхода за гр. В* загубил контрол върху управлението на МПС и настъпил удар между дясната странична част на автомобила и намиращите се отстрани на булеварда храсти в района на Градската градина.

Местопроизшествието било посетено от дежурен служител на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д* - св. Б.Р.А.. На място свидетелят А. установил управлявания от жалбоподателя автомобил и изготвил протокол за ПТП, в което описал местоположението на щетите по служебния автомобил – предна и задна дясна врата, дясно огледало и предна броня.

При така установената на място и от обясненията на водача фактическа обстановка св. А. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. М.М.М. и св. Л.Б. Л* съставил АУАН Серия ***, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката, а именно – „на *** ч. в гр. Д*, по бул. „Р***” на кръстовището с бул. ****” (градски парк „Св. Г.”) управлява служебен автомобил на МВР – „Опел Астра” с рег. № ***, като поради движение с несъобразена скорост в условията на хоризонтална крива ляв завой, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се удря в крайпътни дървета. Причинява ПТП с материалните щети по автомобила.” и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 20, т. 2 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не посочил възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на *** г. било издадено и процесното НП № *** от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д*, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушението по следния начин - за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.”, поради което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. А., св. М. и св. Л*, показанията на които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и едностранни, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - писмо с рег. *** г.; жалба с рег. № *** г.; наказателно постановление № *** г.; АУАН № *** г.; справка с рег. № *** г.; докладна записка с рег. № *** г.; възражение с рег. № *** г.; заверено копие на наказателно постановление № *** г.; справка картон на водача Г.В.К.; справка с рег. № *** г., ведно с протокол за ПТП № *** г., ведно със снимков материал – * листа; писмо с рег. № *** г., ведно с справка с рег. № *** г.; писмо с  рег. № *** г.; докладна записка с рег. № *** г.; заверено копие на ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за *** г. на Началник на Първо РУ на МВР Добрич и заверено копие на пътен лист 2 на автомобил Опел Астра с рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Задължението на водачите да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие е вменено като задължение в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства обаче не може безспорно да се установи с каква скорост се е движил водачът К.. Макар в АУАН да е записано, че той е управлявал автомобила с несъобразена скорост, не е установено по безспорен и категоричен начин точната причина за възникналото ПТП. На място св. А. е установил следи от автомобил, но същите не са фиксирани по никакъв начин и дори няма как същите да бъдат отнесени към управлявания от жалбоподателя автомобил същото се отнася и за състоянието на пътното платно. Административно-наказващият орган по никакъв начин не е положил усилията, необходими за установяване на релевантните факти и обстоятелства, довели до настъпилото ПТП. Доколкото по делото е са налице и данни за техническото състояние на автомобила, настоящият съден състав не намира никаква опора в доказателствения материал по делото, че именно виновното поведение на жалбоподателя е пряката причина за настъпването на ПТП и последвалите имуществени вреди върху автомобила.

В хода на проведеното съдебно следствие също не се установиха онези факти и обстоятелства, които са относими към която и да е от хипотезите на чл. 20, ал. 2 от НК и поведението на водача не може да бъде отнесено към определена хипотеза. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено с каква скорост се е движил водачът, като доказателства в този смисъл не са и били събрани от наказващия орган и в тази насока съвсем необоснован се оказва изводът за движение с несъобразена скорост. Отделно от това, с обстоятелствената част на АУАН и на НП не са вменявани конкретни атмосферни условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, с които въззивникът да не е съобразил своето движение.

В този смисъл съдът намира, че нарушението не е несъмнено доказано и по тази причина административно-наказателната отговорност на К. не може да бъде ангажирана.

В случая допускането на ПТП е безспорно, но не е установено с категоричност, че то се дължи на движение с несъобразена скорост, а не на някакво друго обстоятелство. Квалифицирането, че допуснатото ПТП от страна на водача се дължи на несъобразена скорост, по-скоро е предположение на актосъставителя, както се установява от неговия разпит, а това не може да се приеме за доказан факт. Последното също означава, че констатациите по фактите в наказателното постановление са недоказани. Тяхното наличие не бе установено и в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав.

Предвид горното съдът намира, че административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса – да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № ***, издадено на *** г. от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр. Д*, с което на Г.В.К. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: