РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. гр.Мадан, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100248 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от **** , гр. С. против С. Ф. С., да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 8 209, 04 лв.
(осем хиляди двеста и девет лева и 04 ст.) – представляващи неустойка,
възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен Договор № ********/*******
г. за **** срещу С. Ф. С.; 773, 28 лв. (седемстотин седемдесет и три лева и 28
ст.) – представляващи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, в
която длъжникът е изпаднал в забава) до 25.03.2025 г. (дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение); законна лихва, предвидена
в т.6.1.2. от договора върху сумата от главницата 8 209, 14 лв., за периода от
дата на образуване на заповедното производство - 26.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е суми е издадена срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/* г. на
Районен съд - М.
В исковата молба се твърди, че на ******* (Агенцията, ** е
изпълнителна агенция, създадена към министъра на труда и социалната
политика за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта,
за извършване на посреднически услуги по заетостта, вкл. 1 насърчаване на
предприемачество на безработните лица и други. В чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ е
уредено насърчаването на предприемачество на безработни лица за започване
на самостоятелна стопанска дейност чрез предоставяне за сметка на фонд
"Безработица" еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от
поделението на Агенцията по заетостта. Лицето, което желае да ползва тази
услуга подава заявление до поделение на Агенция по заетостта, с което
заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично
обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално
1
осигуряване. След одобрението на лицето се сключва тристранен договор
между *****, чрез съответното териториално поделение - Дирекция „******"
(*****, Националния осигурителен институт (НОИ) чрез съответното
териториално поделение на НОИ и регистрираното като безработно лице в
***.
Твърди се, че С. Ф. С. се регистрира като безработно лице, търсещо
работа в ***** М., териториално поделение на ***** на **** г., под peг. №
*******, като на ***** г. подава заявление, с peг. № ******в *** М., с което
заявява, че желае да получи цялото си обезщетение за безработица по чл. 47,
ал. 1 от ЗНЗ и прилага бизнеспроект за създаване на „Пекарна за хляб и
тестени изделия“.
Ищецът сочи, че в съответствие с чл. 41, ал. 1 от ППЗНЗ, на ***** г.,
бизнеспроектът е разгледан от комисия, която дава мотивирано предложение
за одобряването му и с Решение № *от ******** г. на директора на *** М.
бизнеспроектът на С. С. „Пекарна за хляб и тестени изделия“ е одобрен. След
одобряването, е сключен тристранен договор №**** от *****г., на основание
чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ, между ********чрез *** М. (Възложител), НОИ чрез ТП
на НОИ гр. С. и С. Ф. С..
Ищецът твърди, че съгласно т.2.1. от договора на лицето е отпусната
еднократна парична сума, в размер на 8 209, 04 лв. (осем хиляди двеста и
девет лева и 04 ст.), като съгласно т.4 (т.4.1 и т.4.2.) от договора С. Ф. се
задължава да започне да осъществява стопанската дейност, съгласно
одобрения от Дирекция „****“ бизнеспроект „Пекарна за хляб и тестени
изделия" като Еднолично дружество с ограничена отговорност, в срок до ** г.,
за което да представи заверени копия на документи за извършена регистрация
и разрешения за започване на стопанската дейност.
В молбата се сочи също, че в съответствие с т.3.1. от договора,
възложителят осъществява контрол по изпълнението му, вкл. по верността на
декларираните по т.4.3.1. данни., поради което и с цел да се установи дали С.
С. изпълнява задълженията си по договора в съответствие с одобрения бизнес
проект, *** М. извършва три проверки на място на обекта, който е заявен от
лицето.
Твърди се , че първата проверка е извършена на ***** г. в ** ч., в
присъствието на предприемача, при която проверяващите констатират, че
„няма обособено производствено помещение и не осъществява дейност в
момента на проверката“, както и че лицето „не представя
разходооправдателни документи за ремонт, материали, оборудване“, а
коментарът на С. С. е бил следният: „Не успях да се побера в срока на
изпълнение".
Втората проверка е извършена на *****в ***ч. , като в момента на
проверката проверяващите не откриват лицето поради това, че посоченият
обект е заключен, поради което на лицето е изпратен протокола и е запознат с
него.
Третата проверка е извършена на ***** г. в ***** ч., като
констатациите на проверяващите са следните: „На обекта не се осъществява
дейност спрямо одобрения бизнес проект. Помещението не е оборудвано за
заложената дейност на проекта. Предстои ремонт на помещението.“
2
Коментарът на предприемача е, че времето за ремонт не му е стигнало и за
започване на дейност.
В молбата се сочи, че от констатациите на проверките и коментарите на
лицето, *** М. приема, че по безспорен начин се установява, че С. С. не е
започнал реално да осъществява самостоятелна стопанска дейност в срок до
22.03.2024 г., нито месеци след това. Твърди се, че на проверките не са
представени документи, които да доказват започване на осъществяване на
стопанска дейност на посочения обект, като това обстоятелство се
потвърждава изцяло и от обясненията на лицето по време на извършените
проверки.
Твърди се също, че до момента от лицето не е подадено възражение
нито за прекратяването на договора, нито за дължимата неустойка по него,
като сочи, че е налице пълно неизпълнение на задължението по т.4.1. от
договора., поради което и на основание т.6.1.2 от договора, С. С. дължи
неустойка в размер на 8 209, 04 лв., ведно със законната лихва върху нея, за
което му е изпратена покана за доброволно изпълнение. На основание т. 14,
договорът е прекратен с едностранно писмено предизвестие, отправено от ***
М. до С. С. поради виновното му неизпълнение на задължението, като
писменото предизвестие и поканата за доброволно възстановяване са връчени
на лицето на 08.07.2024 г. Поради наличието на неизпълнение на
задължението по т.4.1 от договора по чл. 47, ал.1 от ЗНЗ, ответникът дължи
претендираните на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, неустойка и
законна лихва във връзка с т.6.1.2 от тристранния договор. Предвид това, че не
са възстановени доброволно претендираните суми, е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу С. С.,
като във връзка с това заявление, Районен съд - гр. М. е издал Заповед за
изпълнение № **/****г., по ч.гр.д. № ***/****** г., срещу която длъжникът е
подал възражение.
Ищецът счита, че по безспорен начин се доказва, че са налице
предпоставките за уважаването на иска, а именно: 1. Между страните има
възникнало валидно възникнало облигационно отношение въз основа на
сключен тристранен договор № ******* от ***** г., на основание чл. 47, ал. 1
от ЗНЗ, с правата и задълженията посочени в него; 2. Има уговорена
неустоечна клауза в т.6.1.2. от договора: „При неизпълнение до 1 месец от
срока по т.4.1. дължи неустойка в размер на сумата по т.2.1., ведно със законна
лихва върху нея и договорът се прекратява по т.14.“ Размерът на неустойката е
определен, а именно като сумата по т.2.1. от договора, която е 8 209, 04 лв.; 3.
С. С. не е изпълнил задължението си по т.4.1. от договора, а именно да започне
да осъществява самостоятелна стопанска дейност съгласно одобрения от
***** бизнеспроект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като Еднолично
дружество с ограничена отговорност, до 1 месец (22.04.2024 г.) от
определения в т.4.1. срок 22.03.2024 г. Нещо повече, той до момента на
прекратяване на договора не е представил документи, доказващи започването
на самостоятелната стопанска дейност. Твърденията изцяло се доказват от
приложените доказателства към исковата молба (протоколите от извършени
проверки); 4. ******, действаща чрез *** М. и НОИ чрез ТП на НОИ С. са
изпълнили поетите задължения по договора и са изправна страна по него; 5.
Дължимата неустойка не е възстановена от лицето доброволно до момента.
3
Ищецът сочи, че поради това, че длъжникът не е заплатил доброволно
дължимата на основание т.6.1.2. от договора неустойка, във връзка с
уговореното в тази точка и на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи мораторна
лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, в която е изпаднал в забава) до
25.03.2025 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) в размер на 773, 28 лв., както и законна лихва върху главницата -
8209, 04 лв. от датата на образуване на заповедното производство - 26.03.2025
г. до окончателното изплащане на вземането. Сочи също, че с оглед на
основателността на главната претенция, основателен и доказан е и
акцесорния иск, на основание чл. 86 от ЗЗД. Налице е безспорен правен
интерес от предявяване на исковата претенция за дължимата неустойка и
законна лихва срещу ответника С. Ф. С.. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът не отрича, че е сключил договор за еднократно изплащане
на обезщетението за безработица с цел започване на самостоятелна стопанска
дейност. Твърди, че в договора има два определени срока като не ясно, кой е
крайния срок за изпълнението му. В Раздел IV. Общи условия т. 9. е посочено,
че настоящия договор се сключва за срок до 06.08.2024 г., а ищецът прекратил
договора на 05.07.2024 г., т.е. преди изтичането на крайния срок.
Твърди също, че през периода на договора възникнали обективно
извънредни обстоятелства, независещи от неговата воля и усилия.
Сочи, че на *******г. сключил тристранен договор с **** и НОИ с
предмет еднократно изплащане на полагаемото му се обезщетение за
безработица с цел започване на самостоятелна стопанска дейност по одобрен
бизнес проект. След сключването на договора започнал активна подготовка за
реализация па проекта - „Пекарна за хляб и тестени изделия“, като наел
подходящо помещение, но в резултат на административни пречки и
непредвидени технически обстоятелства, включително необходимост от
ремонтни дейности, съгласувания със съответните служби и доставки на
оборудване, не успял да стартира дейността в рамките на първоначалния срок.
Счита, че не може да се приеме, че не е започнал реализация на проекта, още
по-малко да се приеме, че не е положил дължимата грижа, като сочи, че
процесът по подготовка за откриване на производствен обект, включително
преработка на помещение, снабдяване с техника, регистрация на дейността и
получаване на съответните разрешителни, е обективно възпрепятстван и
зависи от външни институции.
Ответникът твърди, че договорът не съдържа клауза, изключваща
възможността за удължаване на сроковете или за предоставяне на
допълнителен разумен срок за реализация на дейността, като сочи, че дори. т.
4.3.1. и т. 6.1.2. от договора предполагат възможност за обективна преценка от
страна на възложителя, която тук е направена формално и без задълбочена
индивидуална оценка.
Сочи, че искът е за заплащане на неустойка от неизпълнение на договор.
Разпоредбата на чл.92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава
изпълнението и служи за обезщетение на вредите без да е нужно да се
4
доказват. Във всички случаи неустойката е дължима ако има вреда, но
ответникът счита, че в случая няма причинени вреди. Разпоредбата на чл.47
ЗНЗ, че на лице или лица, които са безработни с право на парично
обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска
дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на
фонд „Безработица“ еднократни парични суми след одобряване на бизнес
проект от поделението на ****** и заявление от лицето до поделението па
*******, с която заявява, че желае да подучи еднократна парична сума вместо
парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за
социално осигуряване. Твърди, че е получил дължимото му обезщетение за
безработица не по месечно, а наведнъж и тази сума му е дължима от
осигурителния орган. Твърди също, че тези пари не са му предоставени като
дарение или помощ, а са му дължими макар и не наведнъж. Законът
предвижда такава възможност за еднократно плащане на обезщетението, но в
същото време в закона не е предвидена санкция при невъзможност да
стартираш бизнес. Предвидените в Раздел III. на Договора санкции не са
законово обосновани, като счита, че те противоречат на закона и са нищожни,
тъй като противоречат на неговия смисъл и цел да насърчават заетост.
Сочи също, че е налице неправилно тълкуване на т.6.1.2. от договора.
Съгласно разпоредбата, неустойка се дължи при неизпълнение до 1 месец след
срока по т. 4.1.. Счита, че в случая не е извършена обективна оценка за това
дали е налице реално неизпълнение или временно забавяне по уважителни
причини. Твърди, че ако е констатирано още с първия протокол за проверка,
че е налице неизпълнение, то би трябвало още тогава да е прекратен договора
и наложена санкцията за неизпълнение със срок от 1 месец.
Твърди, че не е налице виновно неизпълнение в смисъла на чл. 92 от
ЗЗД. Сочи, че отразил при проверките напредъка и обективните причини за
забавата, поради което неустойка не следва да се дължи.
Твърди също, че неправомерно е прекратен договора, тъй като не е
получил възможност за възражение или становище по направените проверки
преди едностранното прекратяване на договора, поради което с това се
нарушава принципа за сътрудничество между страните и добросъвестността
по чл. 63. ал. 2 от ЗЗД. В Б. законодателство, уреждащо облигационните
отношения не е предвидена възможност за едностранно прекратяване на
договор. При условията на чл. 87 ЗЗД кредиторът по един двустранен договор
може да развали същия при условията предвидени в тази разпоредба и
възможните хипотези след писмено предупреждение. В случая с
Предизвестие от *****г. с № ******е направено изявление от Директор на
***** М. за прекратяване на договора, но същото нямало за последици
разваляне на договора. Счита, че такова прекратяване не е уредено от закона и
е фалшиво, както и целия раздел за неустойките. В ЗНЗ са предвидени
административнонаказателни разпоредби за нарушения при прилагане на
закона, като такива е следвало да се предвидят и при нарушения във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл.47 ЗНЗ. Предвидените в Договора
отговорности са противоправни, изцяло измислени и не почиват на никакви
законови разпоредби, включително и ЗЗД.
Твърди, че неустойката е прекомерно висока, както и не е съобразена с
частично неизпълнение съгласно разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗЗД.
5
Посочва, че са налице и обективни причини, поради които не е успял да
се справи изцяло със проекта. През периода след сключване на договора,
детето му - В. С. С., на 14 г., с тежка диагноза „******“, изпаднал в остро
здравословно състояние и се наложи спешна хоспитализация в УМБАЛ
„*****“ - гр. С., в периода 27.04.2024 г. до 29.04.2024 г., видно от приложената
Епикриза. Сочи, че ******изисква ежедневно интензивно обгрижване и
лечение. Като единствен родител, който полага непосредствена грижа за
детето, бил възпрепятстван физически и психически да организирам в срок
започването на бизнес, който предполага постоянна заетост и
капиталовложение. Съпругата му С. Х. С. имала усложнение на бременността
и се наложило болнично лечение през периода, в който пък той следвало да се
грижи за децата и за нея. Макар и с временен характер тези причини имали
обективен характер и те попречили на срочното стартиране на стопанска
дейност. Това не представлявало проблем на ищеца да му предостави
достатъчен срок и възможност за ремонтиране на наетото от него помещение
и пригаждането му за предвидената по проекта дейност. Твърди също, че през
договорния период е изпълнявал редовно задължението си за внасяне на
осигурителни вноски по ДОО, което е част от задълженията по договора. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни
и недоказани.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между **** - Дирекция "*****" гр. М., Национален осигурител
институт, ТП на НОИ гр. С. и ответника на ****одина е сключен договор на
основание чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ. Предметът на договора е предоставяне от
страна на НОИ на еднократна парична сума от фонд Безработица в размер на
цялото или остатъка от дължимото парично обезщетение за безработица, на
което имал право безработния ответник, съгласно решение на Директора на
Дирекция "*****", за одобряване на бизнеспроекта за стопанска дейност за
производство на стоки и/или услуги и на разпореждане за отпускане на
еднократна парична парична сума, издадено от длъжностното лице в ТП на
НОИ, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица
или от друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.
Съгласно Раздел II, т.2.1. от договора на лицето е била отпусната еднократна
парична сума, в размер на 8 209, 04 лв. (осем хиляди двеста и девет лева и 04
ст.). Ответникът е поел задължението съгласно Раздел II, т.4.1, да започне
стопанска дейност по одобрен бизнеспроект „Пекарна за хляб и тестени
изделия“ като ЕООД до 22.03.2024 година. Съгласно т.4.2 в този срок,
ответникът следвало да представи в Дирекцията „****“ заверени копия от
документи за извършена регистрация и разрешения за започване на стопанска
дейност. Дирекцията "****" се е задължила с този договор, да осъществява
контрол по изпълнението му. В общите условия е отразено, че измененията и
допълненията на договора се правят само с писмено споразумение между
страните. Страните са постигнали съгласие, че договора може да бъде
развален при неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез
едностранно волеизявление, което изправната страна по договора отправя до
неизправната, в срок от пет работни дни от получаване на волеизявлението.
Договорът е със срок до 06.08.2024 г. /крайният срок до който има право на
парично обезщетение за безработица/. Ответникът е поел и задължението, при
6
неизпълнение до един месец от срока за изпълнение на задължението по
договора, че дължи неустойка в размер на сумата по т. 2.1 – 8209,04 лв., ведно
със законната лихва върху нея, както и е уведомен, че договора се прекратява.
В изпълнение на задължението на ответника по договора, от страна на
Дирекция "*****" гр. М. били извършени три проверки на място на обекта,
заявен от ответника. При извършената първа проверка, видно от Констативен
протокол за проверка на място № * от ****г. в присъствие на ответника е
отразено, че предприемача не няма обособено производствено помещение и не
осъществява дейност в момента на проверката, не представя
разходооправдателни документи за ремонт, материали и оборудване. Като
коментар на предприемача в протокола било отразено, заявеното от ответника,
че не успял да се побере в срока за изпълнение. В последващата проверка,
видно от Констативен протокол за проверка на място № **** от **** г. е
отразено, че в момента на проверката лицето не открито и посочения обект
от лицето при проведен разговор по телефона е заключен. Отразено е също, че
не е констатирано съответствие на осъществяваната дейност с планираната
съгласно одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ и липсата на наличие
на отчетени с разходнооправдателни документи активи и/или материали. С
писмо от ******* г. на *** М. на ответника бил изпратено копие от съставения
констативен протокол № **/****** г. и същия бил запознат с него, видно от
известие за доставяне от ****** г. При извършената трета проверка, видно от
констативен протокол за проверка на място № ** от **** г. изготвен в
присъствие на ответника е отразено, че на обекта не се осъществява дейност
спрямо одобрения бизнес проект, помещението не е оборудвано за заложената
дейност на проекта и че предстои ремонт на помещението. Като коментар на
ответника е отразено, че времето за ремонт не му е стигнало и за започване на
дейност.
С писмо от ****** г. на Дирекция „*****“ гр. М. ответникът е бил
уведомен, че поради неизпълнение на задължението по т.4.1 от договора, в
съответствие с т. 14 от му се отправя писмено предизвестие за прекратяване
на договора и е информиран, че след изтичането на 5 работни дни от
получаването му, договорът се счита за прекратен. Уведомен е също, че на
основание т.6.1.2 „Раздел III. Санкции при неизпълнение“ дължи неустойка в
размер на 8209,04 лв., за която му е отправена покана за доброволно
възстановяване на сумата в срок 5 работни дни от получаване на поканата.
Писменото предизвестие и поканата за доброволно възстановяване на сумата
са връчени на ответника на 08.07.2024 г., видно от известие за доставяне.
Видно приложеното по настоящото дело ч. гр. д. № ***/*** г. по описа
на РС М. е издадена Заповед № **/**** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на *****срещу С. Ф. С. за следните
суми: 8209,04 лева – неустойка, дължима на осн. т. 6.1.2 от Раздел III от
Договор № *******/**** г., сключен между Агенция по заетостта чрез
Дирекция „*******“ гр. М., Национален осигурителен институт чрез
Териториално поделение на НОИ гр. С. и С. Ф. С., поради неизпълнение на
задължение по т. 4.1 от договора да започне осъществяване на стопанска
дейност, съгласно одобрения от Дирекция „***“ гр. М. бизнес проект
„Пекарна за хляб и тестени изделия“ като еднолично дружество с ограничена
отговорност в срок до 22.03.2024 г.; 773,28 лева – мораторна лихва върху
7
сумата за периода от 16.07.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски в размер на 179,65 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника като от същия е постъпило възражение по
чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Искът,
по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по
чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като доказателство по делото са представени заявление от С. Ф. С. с
приложен бизнес проект, паричен поток към бизнес проект на С. С., протокол
на ДБТ от комисия за оценка на бизнес проекти за започване на стопанска
дейност, решение от 19.01.2024 г. на ДБТ гр. М. за одобрен бизнес проект по
чл.47, ал.1 ЗНЗ, Договор № ********* от 22.01.2024 г. за предоставяне от
страна на ТП НОИ на еднократна парична сума от фонд „Безработица“, 3 бр.
констативни протоколи на *** М. за проверки на място по договор за
насърчаване на предприемачество, 2 бр. известия за доставяне на документи
на С. С., писмо от ДБТ Мадан до С. С. с предизвестие и покана, справки от
регистър Булстат, 4 бр. епикризи за здравословното състояние на съпругата на
ответника за периода от 10.05.2024 г. до 17.08.2024 г. и решение от ******г. на
ТЕЛК към МБАЛ - С. за сина на ответника.
От показанията на свидетеля С. Х. С. – съпруга на ответника, се
установява, че същата е запозната с договорните отношения на съпруга й с
*******. Искали да отворят баничарница в домашни условия, тъй като имали
болно дето. Когато им дошли на проверка установили, че не става в домашни
условия и взели друго помещение. Започнали да го подготвят за работа, но в
този момент детето им, което боледувало се наложило да посещава болница в
София. В този период била бременна с проблемна бременност и ходила по
болници. Парите, които били отпуснати на съпруга й отишли за разходите по
болници за детето им и нея. Сочи, че първото помещение което пригодили за
стопанска дейност е било в къщата в която живеят в с. М., а след това другото
помещение било друга сграда в близост също в същото село Във второто
помещение разчиствали, викнали майстори, но не успели да го завършат
докато прекратят договора, защото не им стигнали средствата. Нямали
издадени документи за ремонта. Нямали писмен договор със собственика на
второто помещение, което наели, а имали с него само устна договорка. За
продажбата на закуските мислили сами да си търсят пазар по магазините.
Сочи също, че тя е присъствала на първата проверка извършена в дома им.
Съпругът й открил фирма за целта и се внасяли осигуровки.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира иска за основателен и доказан. Безспорно налице е договор, сключен
между ищеца и НОИ, ТП на НОИ гр. С. от една страна и ответника от друга
страна по силата на законовото основание на чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ. С него НОИ
е предоставило на ответника еднократна парична сума от фонд „Безработица“
в размер на цялото или остатъка от дължимото парично обезщетение, на което
имал право. Последния е поел задължението да започне стопанска дейност по
одобрен бизнеспроект до 22.03.2024 г. Получил е за това сума в размер на
8
8209,04 лева, като е поел задължението да започне да осъществява стопанска
дейност, съгласно одобрен проект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като
ЕООД в срок до 22.03.2024 г. и да представи документи, удостоверяващи това.
Не се спори, че сумата от 8209,04 лв. е била получена от ответника. Не се
спори и това, че в договорения срок ответника не е предоставил документи,
които да доказват започване на осъществяване на стопанска дейност на
обекта, както и това че в следващите месеци и до момента не е започнал
реално да осъществява самостоятелна стопанска дейност. Последното
обстоятелство се установява и от извършените на място проверки в срока на
договора обективирани в съставените констативни протоколи от служители на
Дирекция “*****“ гр. М.
В хода на делото в тежест на ищеца беше да докаже наличието на
правоотношението, от което той черпи правата си. Това беше доказано по
безсъмнен начин. В тежест на ответника беше да представи доказателства, че
тези задължения са изпълнени. Това не беше сторено. Ответникът не
представя документация за входирани заявления за получаване на разрешения
за осъществяване на дейността си, наемането на помещение за извършване на
стопанската дейност, за извършени ремонти в помещението, фактури за
закупена техника необходима за осъществяване на дейността, като в тази
връзка са единствено твърденията на съпругата му, които не следва да се
кредитират в тази им част с оглед роднинските й отношения с ответника.
Неподкрепени с доказателства са и твърденията му за влошено
здравословното състояние на съпругата му и сина му в срока на действие на
договора, доколкото представените епикризи за съпругата му са за период
около два месеца след срока на договора, а по отношение на сина му са
представени решение от ТЕЛК значителен период преди действието на
договора и решение на специализирана комисия от УМБАЛ „****** ЕАД от
около осем месеца след срока на договора, още повече че такива твърдения
той не е изтъквал при извършените му проверки, а едва излага такива с
отговора на ИМ. Следователно не е налице невиновна невъзможност за
договорно изпълнение.
С договора е предоставена парична сума срещу поето задължение за
изпълнение на точно определено действие. Съгласно чл. 79 от ЗЗД, поетите
задължение трябва да се изпълняват точно. Това означава, не само да се
престира дължимото, но и това да стане в уговорения от страните срок. Те са
постигнали съгласие ответника да извърши необходимото действие до срока
на договора. След като ответникът не ги е изпълнил, то е налице пълно
неизпълнение на договорните задължения, което е дало основание на ищеца
да търси връщане на даденото.
Съдът намира за неоснователно въведеното възражение от ответника за
нищожност на клаузата за процесния договор, предвиждаща заплащането на
неустойка. Съгласно т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени
принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата
за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на
9
задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка - парични или
непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за
обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението вреди. В случая неустойката е валидно уговорена, в т.6.1.2
от договора между страните в размер на действително направени разходи от
страна на възложителя. В този смисъл неустойката не надхвърля
обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция, доколкото
размерът й съответства на заплатената от възложителя сума за финансиране на
стопанската дейност на ответника и не е необосновано висок с оглед
характера на неизпълнението на задълженията на ответника, което следва да
се квалифицира като пълно неизпълнение. Съдът намира за неоснователно и
искането от ответника за намаляване размера на уговорената неустойка на
осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В
настоящия случай неустойката не е прекомерно голяма в сравнение с
прекомерните вреди, доколкото същата както се посочи по-горе е в размера на
заплатената от възложителя сума за финансиране на самостоятелна
стопанската дейност на ответника. Не е налице и основание за намаляване на
неустойката поради частично изпълнение на задълженията на ответника,
доколкото по делото не са налице доказателства, че ответникът е започнал да
осъществява самостоятелна стопанска дейност в срока на договора. При тези
обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника съобразно разпоредбата на т.6.1.2 от
сключения договор, а именно: между страните по делото е било налице
облигационно правоотношение и ответникът виновно не е изпълнил
основното си задължение да започне да осъществява стопанска дейност
съгласно одобрен бизнеспроект в срок на договора, поради което същият
следва да възстанови на възложителя направените във връзка със
финансирането на самостоятелната му стопанската му дейност сума в размер
на 8209,04 лв.
С оглед на това съдът счита иска за основателен и доказан и същия
следва да бъде уважен в претендирания размер, като бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на РС М. –
26.03.2025 г., сумата 8209,04 лева - неустойка, дължима на осн. т. 6.1.2 от
Раздел III от Договор № ******/*** г., сключен между **** чрез Дирекция
„****а“ гр. М, Национален осигурителен институт чрез Териториално
поделение на НОИ гр. Смолян и С. Ф. С., поради неизпълнение на задължение
по т. 4.1 от договора да започне осъществяване на стопанска дейност, съгласно
одобрения от Дирекция „****“ гр. Мадан бизнес проект „Пекарна за хляб и
тестени изделия“ като еднолично дружество с ограничена отговорност в срок
до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
постъпване на заявлението – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане.
При изхода на делото по първия иск, основателен се явява и иска за
10
установяване на вземането за лихва за забава в претендирания размер.
Беше установено, че ответника не е изпълнил договорните си
задължения в срок. Поел е задължение да върне получената сума, заедно със
законната лихва върху нея. Същевременно в договора страните не са
уговорили от кога вземането става изискуемо и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен от кредитора, то в случая,
лихвата се дължи от датата на получаване на поканата на ищеца от ответника.
Приложена по делото е покана от ищеца от 05.07.2024 г., получена от
ответника на 08.07.2024 г. с която в срок от пет дни от получаването на
поканата е следвало да заплати сумата, като именно от датата 16.07.2024 г. до
датата на подаване на заявлението – 25.03.2025 г. се дължи лихва.
По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, от които
198,71 лева държавна такса по исковото производство, 150 лева
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, 179,65 лева
държавна такса за заповедното производство по ч. гр. д. № ***/***** г. по
описа на РС М., както и сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ф. С., ЕГН: ********** и адрес:
********** ДЪЛЖИ НА *******, БУЛСТАТ ****** седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***** № *, представлявана от изпълнителния
директор С., чрез пълномощник И. Д. - старши юрисконсулт в Дирекция
„Правно обслужване и обществени поръчки“, отдел „Правен“ гр. П., следните
суми: 8 209, 04 лв. (осем хиляди двеста и девет лева и 04 ст.) –
представляващи неустойка, възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен
Договор № *****/****г. за *** срещу С. Ф. С.; 773, 28 лв. (седемстотин
седемдесет и три лева и 28 ст.) – представляващи мораторна лихва за периода
от 16.07.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно законната лихва върху сумата от 8 209,
14 лева от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.03.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Ф. С., ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на
****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. **** № 3, представлявана
от изпълнителния директор С., чрез пълномощник И. Д. - старши юрисконсулт
в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, отдел „Правен“ гр.
Пловдив, сумата от 229,65 лева /двеста двадесет и девет лева и шестдесет и
пет стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № ***/*** по описа на РС Мадан и сумата
от 348,71 лева /триста четиридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/
- разноски по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС М.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд С.
11
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
12