Решение по дело №553/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260023
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310100553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                          

                                             гр.Ловеч, 04.09.2020г.      

                 

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на тридесет и първи август, през две хиляди и двадесета година в състав:

   

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…….ПРЕСЛАВА  ДИЧКОВА..………………………...и в присъствието на

прокурора………………….…………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………….……гр.дело №553 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:  

             Производство по молба за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

             Производството по делото е образувано по искова молба за развод с основание чл.49 от СК, подадена от В.С.К. *** против  К.М.К. ***.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, като след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име К..

             В срока по чл.131 от ГПК  ответникът К.М.К. не е сеподирал писмен отговор.

             В о.с.з. страните се явяват лично, като ищцата се представлява от адв.Карабова.

             С определение от 31.08.2020 г., на основание чл.321, ал.5 от ГПК съдът е преминал към развод по взаимно съгласие, с оглед постигнатото и депозирано от страните споразумение по чл.51 от СК.

             След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните са сключили граждански брак в гр.Ловеч на 04.04.1998 г., за което е съставен акт за граждански брак № 40 от същата дата. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга, като е отразено, че занапред ще носи  фамилното име К. .

             Бракът  е първи поред и за двамата съпрузи.

             От брака си страните имат родено едно дете, които понастоящем е навършило пълнолетие.

              Установява се, че като семейство страните са живеели в гр.Ловеч в жилище, собственост на родителите на съпруга.Постепенно с годините се отчуждили, отношенията помежду им охладняли и не консумирали брака си. Съпрузите са във фактическа раздяла от 2018 г, като всеки от тях живее сам за себе си и не се интересува от другия.

             С оглед данните по делото и след изслушването на съпрузите, решаващият съд намира,  че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, каквото е тяхното желание. Двамата съпрузи са достигнали до извода, че бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание, поради което запазването му е неоправдано.

             Между двамата е постигнато споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК.

              Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение и констатира,че същото е изчерпателно и законосъобразно, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което счита, че същото следва да бъде  утвърдено в смисъла и със съдържанието, уговорено между страните.

             На основание чл.329, ал.1,изр.2 от СК, във вр.чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00/четиридесет лв./ и като съобрази, че 25.00лв.са внесени при завеждане на молбата, то с оглед представеното споразумение  всяка от страните следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер от 7.50 лв.

             На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения между В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и  К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** с акт № 40 от 04.04.1998 г. на Община - гр.Ловеч граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по силата на което:

1.      След развода съпругата ще носи брачното си фамилно име К..

2.      Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

3.      Семейното жилище, находящо се в гр.Ловеч, ул.“Христо Ботев“№38, ет.1, ап.1 ще се ползва от съпруга К.М.К..

4.      Всички кредити получени от съпрузите по време на брака от банки, физически лица и други кредитни институции ще се погасяват от всекитака, както ги е получил, тъй като не са послужили за задоволяване на нуждите на семейството.

5.      Държавните такси, както и останалите разходи по делото ще се поемат по равно от страните.

            ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер на  7.50 лв /седем лв.и 50ст/.

             ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС допълнителна държавна такса  в размер на  7.50 лв/седем лв.и 50ст.

              Съгласно чл.330, ал.5 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: