Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 316
гр. Враца, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 19.09.2022 г.
/деветнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 408 по описа на
Адм. Съд - Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по ЖАЛБА на Н.И.С. ***, против РЕШЕНИЕ №1012-06-131-2/02.06.2022г. на
Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение, като
неоснователна жалба на Н.С., против Разпореждане № ********** от
31.03.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Враца – в частта за началната дата
на отпускане на пенсията - от 25.01.2022г. Твърди се в жалбата, че началната
дата е 22.11.2021г. – датата на * .
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконо-съобразно и необосновано,
несъобразено с целта на закона и издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, за което се излагат
съображения. Иска се отмяна на решението и постановяване за начална дата на
отпускане на пенсията 22.11.2021г. В с.з. жалбоподателя не се явява и не се
представлява.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, в Писмена
защита, чрез процесуален представител - * Ц.Ц., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се доводи, че пенсията
законосъобразно и правилно е отпусната от датата на подаване от лицето на
Заявление – Декларация до ** – **.**.2022г.,
съгласно чл.94 ал.3 от КСО. Иска отхвърляне
на жалбата.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Н.И.С. е с постоянен адрес ***.01.2022г. подал
Заявление № ********** до Обща ТЕЛК при МБАЛ „Х. Б.“ – ***, за * .
С Експертно Решение /ЕР/ № ***** от **.**.**** г. на Обща
ТЕЛК – *** е определен на жалбоподателя Н.С. ** с дата на * **.**.****г., със
срок до **.**.**** г. В ЕР на ТЕЛК не е отбелязана датата на връчването му, но
същото е влязло в сила на **.**.**** г., т.е. същото не е обжалвано /ЕР на
л.20-21 от делото/.
ЕР на ТЕЛК е разгледано на основание чл.98 от КСО от **
при ТД на НОИ Враца на 30.03.2022г. /л.22/.
На 10.03.2022г. жалбоподателя Н.С. подал Заявление вх. №
********* до Директора на ТД на НОИ
Враца, за отпускане на лична пенсия **., като представил горното ЕР.
С Разпореждане № **********/31.03.2022г. на жалбоподателя е
отпусната лична пенсия, считано от дата **.**.2022г. съгласно чл.74 ал.4 от КСО
/на л.14 от делото/. Разпореждането е получено на 04.05.2022г. /л.15/.
С жалба вх.№ 1012-06-131/23.05.2022г. разпореждането е
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ /л.13/, който се е произнесъл с
оспореното пред съда решение /л.9-16/, с което е оставил без уважение жалбата.
В депозираната пред съда жалба /л.6-8/ се изтъкват
съображения, че фактически неправилно е определена началната дата на отпускане
на пенсията по чл.94 ал.3 от КСО, като
началната дата следва да е от датата на * , а именно от **.**.**** г.
Неправилно, явно поради грешка, в жалбата е посочена дата на отпускане на
пенсията 25.02.2022г., като всъщност видно от Разпореждането и от Решението датата
е от 25.01.2022г. Смята, че след като е подал заявление за пенсиониране на
10.03.2022г. това е в едномесечния срок на изтичане на срока на обжалване на ЕР
на ТЕЛК и неправилно е приложена разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО. Твърди се нарушение
на материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорения акт и да постанови
начална дата на отпускане на пенсията 22.11.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – оспоре-ното решение е получено на 09.06.2022г., видно от известието за доставяне /л.12/, а жалбата е подадена на 21.06.2022г. с вх.№ 2103-06-10, видно от клеймото върху нея /л.6/. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения админи-стративен
акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане
за това. Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е
предя-вена в срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден
административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на
административно-процесуалните правила, обсъдено е в оспореното решение възражението
относно срока в жалбата против разпореждането. Правилно е приложен и материалният закон.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО и в
предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден административен
акт.
Между
страните по делото няма спор относно правото на жалбо-подателя Н.С. на лична
пенсия ** по чл. 74 от КСО, както и досежно размера на
определените пенсия. Единственият спорен
въпрос по делото е правен и той е от коя дата следва да бъдат отпуснати
пенсията ** . Жалбоподателят счита, че пенсията следва да му бъде отпусната от
22.11.2021 г. – **, **, като се позовава на разпоредбата на чл.94 ал. 3 от КСО и факта, че е могъл да упражни
правото си да сезира органите на НОИ за отпускане на пенсия за * фактически
едва след издаване на ЕР на ТЕЛК, което е и сторил, доколкото решението е
издадено на 25.02.2022 г., а заявлението до ТП на НОИ Враца е подадено на
10.03.2022 г. Ответника счита, че
правилно е приложил разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО и също се позовава на
нея.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени
след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Алинея трета
предвижда, че извън случаите по ал. 1, пенсия за * и/или добавка за чужда помощ
се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до
териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на *,
съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако
необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен
срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на
НЕЛК по отношение на правоимащото лице.
Съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО разпорежданията, с които се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват
пенсиите ** и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на
медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. Медицинската комисия се
състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на ТП
на НОИ. Според ал. 5 решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен
срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на
експертните решения с определена ** след разглеждане на медицинската
документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията
на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на ** .
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на ** се поражда от датата
на *. От тази дата правото съществува, но може и да не бъде упражнено от * лице.
Упражняването му се извършва с подаване на заявление до медицинската експертиза
- в случая ТЕЛК, която ще определи има ли вид и степен на увреждане, в какъв
процент е и от коя дата е настъпило това състояние. Експертизата може да бъде
извършена в много по късен момент от подаването на заявлението, поради което
разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от КСО охранява
правото да бъде получена пенсия **, считано от датата на упражняването му
/заявлението до ТЕЛК/, ако заявлението пред ТП на НОИ е подадено в месечен срок
от влизане на решението на ТЕЛК в сила.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето,
обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят
срещу решения на ТЕЛК в 14 дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Няма данни
по делото кога жалбоподателя е получил ЕР на ТЕЛК, като същото не е отбелязано
и в самото ЕР на ТЕЛК приложено към административната преписка, но безспорно ЕР
на ТЕЛК е влязло в сила на 11.03.2022 г. , което е отбелязяно със заверка с
печат и подпис на дл. лице върху него. Изхождайки от датата на влизане на ЕЛ в
сила, може да се приеме, че жалбоподателя е уведомен за ЕР на 25.02.2022г.,
т.е. в същия ден на постановяването му, като срока за обжалване е изтекъл на
10.03.2022г. В същия ден жалбоподателя е подал и заявлението до ГП на НОИ Враца
за отпускане на пенсията.
От цитираните разпоредби следва, че
за отпускането на пенсии за * /добавки за чужда помощ е налице специален ред за
определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от КСО, според който,
пенсия за * /добавка за чужда помощ се отпускат от датата на заявлението до
ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ
в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
В конкретния случай жалбоподателя Н.С.
е подал Заявление – Декларация за освидетелстване до Обща ТЕЛК при "МБАЛ
„Х.Б.“- *** на 25.01.2022 г., по което ТЕЛК се е произнесла с ЕР, **.
Въпросното ЕР е издадено на 25.02.2022 г., връчено е на оспорващия на
25.02.2022 г. и е влязло в сила на 11.03.2022 г., като необжалвано. Предвид
тези обстоятелства и факта, че заявлението за отпускане на пенсия на оспорващия
е подадено на 10.03.2022 г., същото е депозирано в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3
от КСО, в който
случай пенсията подлежи на отпускане, считано от датата на подаване на
заявлението-декларация до ТЕЛК, тъй като датата на * не е последваща спрямо
датата на сезиране на ТЕЛК.
Доколкото административният орган е
отпуснал на оспорващия пенсия за * от 25.01.2022 г., атакуваното решение се
явява издадено в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Действително, съгласно ЕР на ТЕЛК,
жалбоподателят е *, считано от **.**.**** г. Правото да получи ** обаче не
настъпва по силата на закона, а подлежи на установяване и удостоверяване от
компетентния за това орган – в случая ТЕЛК, със съответно експертно решение,
след надлежно сезиране от правоимащото лице. Именно отчитайки спецификите на
производството по установяване на намалената работо-способност на лицата
законодателят, с разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от КСО, е обвързал
началната дата на отпускане на пенсията за *, с датата на сезиране на ТЕЛК с искане за
установяване на тази работоспособност, доколкото с подаване на заявлението
лицата недвусмислено заявяват своята воля за установяване степента и срока на
работоспособността им, като в същото време срокът за установяване на
релевантните за издаване на ЕР на ТЕЛК обстоятелства не зависи от техните
действия. Посочването в разпоред-бата на чл. 94, ал. 3
от КСО, че пенсията и
добавката се отпускат не по-рано от датата на * следва да се разбира в смисъл,
че при определяне дата на *, която е по-късна от датата на подаване на
заявлението-декларация за освидетелстване от ТЕЛК, същите се определят не от
датата на подаване на заявлението-декларация, а от началната дата на * . В
случая жалбоподателят неправилно тълкува разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО.
Ответника правилно е приложил чл.94 ал.3 от КСО.
Придобиването на субективното правно на пенсия за * е различно от
неговото надлежно упражняване, тъй като видът, степента и продължителността на
ТНР не произтича пряко от закона, а се определя с въпросния индивидуален
административен акт, който поражда последици от датата на влизането му в сила. В
този смисъл факта, че преди издаването на ЕР на ТЕЛК жалбоподателят не е имал
възможност да знае коя е началната дата на **, респективно не би могъл да
подаде заявление за отпускане на съответните пенсия, са неотносими.
Изложените съображения обосновават
извода, че като е отхвърлил жалбата на Н.С. срещу разпореждането на органа по
пенсионно осигуряване в частта му, с която е определена началната дата, от
която на последния са отпуснати лична пенсия за * , административният орган е
изтълкувал правилно относимите към казуса разпоредби, постано-вявайки своя акт
в съответствие с материалния закон и неговата цел.
По изтъкнатите съображения
настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същото е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на
закона, поради което и жалбата следва да
се отхвърли, като неоснователна.
Воден от горното
и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.С. ***, против РЕШЕНИЕ
№1012-06-131-2/02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена
без уважение, като неоснователна жалба на Н.С., против Разпореждане № **********
от 31.03.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Враца – в частта за началната дата
на отпускане на пенсията - от 25.01.2022г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез Административен съд-Враца, пред
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщението до страните.
На осн. чл. 138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: