Р Е Ш Е Н И Е
№ 910/8.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 519 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
118 от КСО и е образувано по жалбата на М.Т.К., ЕГН ********** *** против
Решение № 1012-12-120#2 от 21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № PB-3-12-01077474 от 22.02.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сумата от
6 188,25 лева, представляваща изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност
поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода
от 16.09.2019 г. до 13.10.2021 г.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменено оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв. Ц.. В писмена защита с вх. № 9007/10.11.2022 г. излага подробни
съображения за неоснователност на процесното решение. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се
представлява от юрк. М., която по изложени съображения в писмени бележки моли
съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-120#2 от
21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № PB-3-12-01077474 от 22.02.2022 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване, с което на жалбоподателката е
разпоредено да възстанови сумата от 6 188,25 лева, представляваща изплатени
парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и
парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019 г. до
13.10.2021 г.
Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката
на 28.04.2022 г. по пощата с обратна разписка (лист 12), като в
законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
Със Заповед № ЗР-5-21-00594212/17.07.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване е възложено извършването на пълна финансова ревизия по
разходите на държавното обществено осигуряване на дружество „ВАС КРИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Проф. Милко Борисов“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 93, с управител
и едноличен собственик на капитала В. Н. П..
Установено е, че от „ВАС КРИС“ ЕООД са подавани
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) за 57 лица, като на по-голяма
част от лицата трудовите договори са прекратени. Едно от тези лица е М.Т.К., за която са подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключен на
17.08.2018 г. и прекратен на 31.07.2019 г. трудов договор с „ВАС КРИС“
ЕООД гр. София. На основание чл. 40, ал. 1 и чл. 41 от КСО и във
връзка с чл. 54к от КСО на М.К. са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз
основа на подадени удостоверения към чл. 11 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение
№9) с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове:
№Е20198500926 за периода от
11.09.2019 г. до 13.10.2019 г. (вкл.);
№Е20198501280 за периода от
14.10.2019 г. до 17.11.2019 г. (вкл.);
№Е20198930292 за периода от 18.11.2019
г. до 17.12.2019 г. (вкл.);
№Е20199201624 за периода от
18.12.2019 г. до 31.01.2020 г. (вкл.);
№Е20200090448 за периода от
09.09.2021 г. до 13.10.2021 г. (вкл.) и удостоверение към чл. 11, ал. 2 от
НПОПДОО (Приложение №11) с данни относно правото на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО
за периода от 01.05.2020 г. до 30.01.2021 г.
При извършената проверка от
контролните органи на ТП на НОИ – София-град в осигурителя „ВАС КРИС“ ЕООД гр.
София, ЕИК *********, обективирана в констативен протокол №КВ-5-21-00704603 от
23.12.2019 г., е установено, че М.К. не е осъществявала трудова дейност,
която да е основание за осигуряването ѝ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 17.08.2018 г. до 30.07.2019 г. (вкл.). За същия период за М.К. са подавани данни за осигуряване
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното
лице“ с код вид осигурен „01“ – за работници или служители, осигурени по чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател,
включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в
кооперацията.
С писмо изх. №1043-12-651#18/30.07.2019 г. са изискани
писмени обяснения от М.Т.К. относно упражняването на трудова дейност в
дружеството, която на 02.09.2019 г. се е явила в ТП на НОИ – Пазарджик и е
декларирала че е работила в гр. Пловдив и гр. Пазарджик на длъжност „технически
сътрудник“ с естество на работата „почистване на офис, складове и други контрол
на обектите“. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.
Проверка относно осигурителя „ВАС КРИС“ ЕООД гр. София,
ЕИК *********, е извършена и от органите на Националната агенция по приходите,
при която е установено, че от дружеството не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО
от 2016 г. до 2018 г. Има данни за регистриран електронен апарат с фискална
памет с № ФУ/ИАСУТД ЕЕ060553 и № на ФП 1127553, има данни за регистрирани
обороти, съгласно предоставен Z отчет за периода от 07.02.2014 г. до 24.03.2015
г. с регистриран търговски обект – автосервиз с адрес гр. София, ул. „Владимир
Вазов“ № 120.
Съгласно писмо вх. № 1029-21-15463/19.12.2019 г. на ТП на
НОИ – София-град ТП на НОИ – Пазарджик уведомяват, че е открит представляващият
дружество „ВАС КРИС” ЕООД – В. Н. П., с адрес гр. Пещера ул. Михаил Такев“ №
127А. Същият е декларирал пред нотариус, че не съхранява трудовоправни
документи, разчетно-платежни ведомости и печати на проверяваното дружество. Не
е подписвал трудови договори заповеди за прекратяване на трудовите договори или
каквито и да е документи, свързани с дейността на дружеството, и не знае дали
осъществява дейност. Същият е декларирал, че е давал пълномощни за някои фирми,
но не може да декларира на кои лица и за кои фирми. Не знае къде се съхраняват документите
и няма достъп до тях.
Въз основа на заключенията и констатациите от извършената
от контролните органи на ТП на НОИ – София-град проверка, на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00704609 от
23.12.2019 г. на дружеството „ВАС КРИС“ ЕООД за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за периода от месец април 2017 г. до месец ноември 2019 г.
Като доказателства по делото са приети относимата
административна преписка и сключеният между „ВАС КРИС“ ЕООД и М.Т. К. Трудов
договор № 048 от 17.08.2018 г. и справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ
от 17.08.2018 г. в оригинал, ведно с копия от Допълнително споразумение от
01.09.2018 г. и Допълнително споразумение от 25.06.2019 г. За изясняване
на спорните факти и обстоятелства по делото е допуснат разпит на двама
свидетели – И. Й. Я. и С.В.Н., работили с жалбоподателката в дружеството „ВАС
КРИС“ ЕООД. Свидетелят Я., в проведеното на 05.07.2022 г. съдебно заседание
заявява, че преди около четири години жалбоподателката е работила като санитар
във фирма „Вас Крис“, като е почиствала помещения, офиси в гр. София и Пловдив.
Твърди, че е превозвал жалбоподателката до обектите, но не е влизал с нея.
Свидетелят Н. в проведеното на 08.11.2022 г. съдебно заседания заявява, че
познава жалбоподателката отдавна, а за дружеството „ВАС КРИС“ ЕООД е работил за
кратко със задължение да въвежда данни. Именно при въвеждането на информация в
сървъра на дружеството свидетелят е срещал името на жалбоподателката да
фигурира в графици за извършвана работа. Твърди, че докато е работил за това
дружество не се е срещал с жалбоподателката, тъй като е работил от вкъщи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не
е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният
акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването ѝ (чл. 10 от КСО). Едно
от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено,
е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Правилно административният орган е приел, че наличието
на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в
регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение
за бременност и раждане, а е необходимо лицето реално да е осъществявало
трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и
кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение,
а оттам и на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане. Наличието на
трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води
до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от
него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано
действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение,
т.е. ако не е предоставена реално работна сила.
Следва да бъде отбелязано, че доказателствената
тежест за установяване на положения труд е на самото лице (така Решение № 2524
от 18.02.2020 г. по адм. дело № 12220/2019 г. на Върховния административен съд
на Република България – Шесто отделение). В хода на административния процес
както пред НОИ – Пазарджик, така и пред административния съд, жалбоподателката
не представя доказателства относно осъществяваните трудови функции във „ВАС
КРИС” ЕООД и оборващи констатациите, съдържащи се в Констативен протокол №
КВ-5-21-00704603 от 23.12.2019 г. на контролен орган на ответника.
В Констативен протокол № КВ-5-21-00704603 от 23.12.2019
г. са отразени резултатите от извършена проверка на осигурителя „ВАС КРИС” ЕООД.
От цитирания протокол се установява, че на 02.09.2019 г. жалбоподателката се е
явила в Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, като е декларирала, че
работила за „ВАС КРИС” ЕООД на длъжност „технически сътрудник“ в гр. Пловдив и
гр. София с естество на работа „почистване на офис, складове и други, контрол
на обектите“, като правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на
страните. Видно от протокола управителят на дружеството е декларирал, че не
съхранява трудовоправни документи, разчетно-платежни ведомости и печати на
проверяваното дружество. Твърди, че не е подписвал трудови договори, заповеди
за прекратяване на трудови договори или каквито и да е документи, свързани с
дейността на дружеството и не знае дали е осъществявана дейност. Цитираният
констативен протокол е представен от ответника с административната преписка и
не е бил оспорен от жалбоподателката в съдебно заседание.
Също така от показанията на свидетелите Я. и Н. не
може да бъде установено по категоричен начин, че лицето действително е
престирало труд. На първо място, следва да бъде посочено, че показанията на
свидетеля Я. не кореспондират с твърдяното от самата жалбоподателка. Пред
административния орган жалбоподателката е декларирала, че е полага труд в
градовете Пазарджик и Пловдив, а свидетелят Я. заявява, че жалбоподателката не
е работила в Пазарджик, а в градовете София и Пловдив. Свидетелят Н. от своя
страна заявява, че работата му се е изразявала във въвеждане на данни, като
работни графици, откъдето знае, че жалбоподателката е работила в дружеството.
Твърди, че е извършвал своята работа от вкъщи и не е виждал жалбоподателката,
както и ведомости или други счетоводни документи. Именно поради посоченото
разминаване и обстоятелството, че свидетелят Н. не е присъствал на работното място,
съдът не кредитира свидетелските показания при разрешаването на
административноправния спор.
Липсата на доказателства относно извършването на
трудова дейност сочи, че жалбоподателката не е упражнявала такава при „ВАС КРИС“ ЕООД за периода от 17.08.2018 г.
до 31.07.2019 г., съответно не са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение.
Затова оспореното Решение № 1012-12-120#2 от
21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № PB-3-12-01077474 от 22.02.2022 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване, е правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ – състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.К., ЕГН ********** *** против
Решение № 1012-12-120#2 от 21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № PB-3-12-01077474 ОТ 22.02.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сумата от 6 188,25
лева, представляваща излатени перични обезщетения за временна
неработоспособсност поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност
и раждане за периода от 16.09.2019 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА М.Т.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.