№ 9031
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110127917 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумата от 3641,82 лева, за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м.05.2019г.- м.04.2021г., ведно
със законна лихва за периода от 16.11.2022г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 618,34 лева за периода от 15.09.2020г. до
26.10.2022г., сумата 18,90 лева за дялово разпределение за периода
м.10.2019г.- м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 16.11.2022г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 4,21 лева за периода
от 01.12.2019г. до 26.10.2022г., които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 62242/2022г. по описа на СРС, 67 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане, което е обусловено от това, че е
собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Съгласно приложимите общи условия той дължи и обезщетение за забавено
плащане.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да
има качеството потребител на топлинна енергия, както и да е консумирал
1
такава, тъй като не е обитавал и ползвал процесния апартамент. Оспорва и
твърденията на ищеца за доставени количества топлинна енергия по
отношение на имота, както и да е налице основание за дължимост на
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсва отправяна покана. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми, касаещи периода от 01.05.2019 г. до 16.11.2019 г., включително и за
претенциите за мораторна лихва, касаещи тези
суми.
Третото лице помагач „Д.” ЕООД не изразява становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
2
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това
правило е хипотезата, при която е налице сключен договор с друго лице по
отношение на топлоснабдения имот, каквато в случая не се установява да е
налице.
От представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ, се установява, че на 01.06.1988 г. К. П. Я. е придобил
собствеността върху следния недвижим имот - а... По делото е приложена
справка от НБД „Н.“, от която се установява, че П. К. Я. /баща на ответника
М. П. Я./ е починал, като същият е имал син - М. П. Я., К. П. Я. – негов баща е
починал, В.Н.Б. – негова майка е починала, както и брат - Н. К. Я.. Въз основа
на това следва да се приеме за установено, че М. П. Я. на основание чл. 10, ал.
1 ЗН, заедно с Н. К. Я., са наследници по закон на К. П. Я., като същите са
придобили собствеността на процесния недвижим имот при равни квоти. От
съвкупната преценка и доколкото ответникът не оспорва качеството си на
собственик на процесния недвижим имот, а единствено ползването на същия,
то може да се обоснове наличието на облигационна връзка между ответника
по делото – М. П. Я., доколкото същия се явява собственик на ½ от процесния
недвижим имот.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, респективно по силата на нормативните разпоредби е
съществувало облигационно отношение между ищеца и ответника М. П. Я..
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
3
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „Т.“ ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 12.09.2002 г., като след 2020 г.
услугата в предоставена на „Д.“ ЕООД.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е
изразходвана енергия за отопление и загряване на топла вода, като е имало
монтирани 2 бр. отоплителни тела и щранг-лира в банята. Вещото лице дава
заключение, че за периода 2019/2021г. поради липсата на осигурен достъп до
имота ТЕ за отопление е начислявана на база формула по т.6.5 от Наредба №
., а по отношение на топлата вода на база 1 брой потребител по 140л/ден за
един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № .. Експертът е посочил, че
техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната
станция е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.
От заключението се изяснява още, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е в общ размер на 7283,63 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се
базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която
той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответникът възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2019
г. до м.04.2021 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни аК.е, с изтичането на които се погасяват или
4
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла
да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. е изтекла
погасителната давност за месечните вземания, претендирани за периода от
м.05.2019 г. до м.06.2019 г. включително.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
м.10.2019 г., поради което същото не е погасено по давност.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответника следва да бъде
отхвърлена в частта за сумата 204,14 лева / ½ от общо 408,28 лева/, изчислена
от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, съответно непогасена се явява сумата за доставена
топлинна енергия за периода м.07.2019 г. - м.04.2021 г. в размер на 3437,67
лева / ½ от общо 6875,35 лева/.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № .. на К., които са влезли в
сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответникът на основание чл. 162 ГПК
следва да се уважи до размера от 583,85 лева, като се отхвърли до пълния
предявен размер от 618,34 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер. Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за
забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи
5
извода, че той е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в
определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 460,77
лева – 110,77 лева държавна такса, 300 лева депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер 50 лева, както и
разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 110,66 лева. С оглед изхода на делото, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 434,64 лева за разноски в исковия
процес и сумата 104,39 лева за разноски в производство по ч. гр. дело № .
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лева. В случая ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
чийто размер съдът намалява до 728,33 лева предвид цената на предявените
искове, фактическата и правна сложност на делото. Предвид това, съобразно
отхвърлената част от претенциите на ответника следва да бъде присъдена
сумата 41,30 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. П.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДЪЛЖИ НА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ сумата 3437,67 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
583,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г. и сумата 18,90 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С. и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № . по описа на
СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 3641,82 лева и
за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за обезщетение за забавено
плащане до пълния предявен размер от 618,34 лева и иска за сумата 4,21 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г.
6
ОСЪЖДА М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 104,41 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № . по описа на СРС, 67 състав и сумата 434,64
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С..
ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С.., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 41,30 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Д.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7